Шрӣмад Бха̄гаватам 3.1.31

Целта на всички трансценденталисти е да станат лични спътници на Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, известен като адхокш̣аджа – „този, който е отвъд възможностите на сетивата“. Сання̄сӣте, които приемат обет за отречение, слагат край на всички светски връзки, като изоставят семейството си, съпругата си, децата, приятелите, дома и богатството си – с две думи всичко, – за да постигнат трансценденталното блаженство на сливането с Брахман. Но щастието, което човек изпитва, когато осъзнае Адхокш̣аджа, е много по-висше от блаженството на този, който се е слял с Брахман. Философите-емпирици изпитват трансцендентално наслаждение, когато разсъждават за Върховната Истина, но тяхното наслаждение не може да се мери с удоволствието, което изпитва Брахман във вечната си форма на Божествена Личност. Живите същества постигат блаженството на Брахман, когато се освободят от материалното робство. Но Парабрахман, Божествената Личност, черпи вечно блаженство от собствената си енергия, наречена хла̄динӣ. Философите-емпирици, които изучават Брахман, като отричат външните му характеристики, все още не са опознали природата на енергията му хла̄динӣ. Сред многобройните енергии на Всемогъщия се открояват трите аспекта на вътрешната му енергия: сам̇вит, сандхинӣ и хла̄динӣ. Колкото и стриктно да следват принципите на яма, нияма, а̄сана, дхя̄на, дха̄ран̣а̄ и пра̄н̣а̄я̄ма, великите йогӣ и гя̄нӣ не могат да проникнат във владенията на вътрешната енергия на Бога. Ала преданите се приобщават към вътрешната енергия много лесно благодарение на преданото служене, което отдават. Ююдха̄на постигнал това равнище на съществуване така, както овладял висшата военна наука от Арджуна. По този начин животът му се увенчал с успех както от материална, така и от духовна гледна точка. Такава е природата на преданото служене за Бога.