Шрӣмад Бха̄гаватам 3.1.4
Деванагари
न ह्यल्पार्थोदयस्तस्य विदुरस्यामलात्मन: ।
तस्मिन् वरीयसि प्रश्न: साधुवादोपबृंहित: ॥ ४ ॥
तस्मिन् वरीयसि प्रश्न: साधुवादोपबृंहित: ॥ ४ ॥
Стих
на хй алпа̄ртходаяс тася
видурася̄мала̄тманах̣
тасмин варӣяси прашнах̣
са̄дху-ва̄допабр̣м̇хитах̣
видурася̄мала̄тманах̣
тасмин варӣяси прашнах̣
са̄дху-ва̄допабр̣м̇хитах̣
Дума по дума
на — никога; хи — несъмнено; алпа-артха — нищожен (дребен) смисъл; удаях̣ — зададе; тася — неговият; видурася — на Видура; амала-а̄тманах̣ — на святия човек; тасмин — в това; варӣяси — много съдържателен; прашнах̣ — въпрос; са̄дху-ва̄да — неща, одобрени от светците и мъдреците; упабр̣м̇хитах̣ — изпълнен с.
Превод
Светецът Видура е велика душа, чист предан на Бога, затова въпросите му към негова милост Р̣ш̣и Маитрея трябва да са били изпълнени с много дълбок смисъл. Сигурно те са засягали най-висшите духовни ценности и са получили одобрението на мъдрите учени.
Пояснение
Въпросите и отговорите на различните категории хора имат различна стойност. Не можем да очакваме, че въпросите на търговците от борсата ще бъдат наситени с дълбок духовен смисъл. За характера на въпросите и отговорите на различните хора може да се съди по самите хора. Бхагавад-гӣта̄ е разговор между Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна – Върховната Личност и върховния предан. Богът сам нарича Арджуна свой предан и приятел (Бхагавад-гӣта̄, 4.3) и всеки разумен човек може да се досети, че тема на беседата им ще бъде системата на бхакти йога. Всъщност в цялата Бхагавад-гӣта̄ става дума единствено за бхакти йога. Трябва да правим разлика между карма и карма йога. Карма означава регламентирано действие, което човек извършва, за да се наслаждава на плодовете му. Карма йога обаче е дейност, която преданият извършва, за да удовлетвори Бога. В основата на карма йога лежи бхакти, удовлетворяването на Бога, докато цел на карма е да бъдат удовлетворени сетивата на самия извършител. Шрӣмад Бха̄гаватам препоръчва на този, който наистина иска да пита за най-висшите аспекти на духовността, да се обърне към истински духовен учител. Но е безсмислено към духовен учител да се обръща простият човек, който всъщност не се интересува от духовните ценности. Няма смисъл той да прави това просто за да не изостава от модата.
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил сериозен ученик, който наистина искал да овладее науката за Бога, а Шукадева Госва̄мӣ бил духовен учител, който преподавал трансценденталната наука по правилен начин. И двамата знаели, че разговорът между Видура и Р̣ш̣и Маитрея е бил на възвишени теми. Затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит горял от желание да узнае съдържанието на този разговор от истински духовен учител.