Шрӣмад Бха̄гаватам 3.1.21

तत्राथ शुश्राव सुहृद्विनष्टिं
वनं यथा वेणुजवह्निसंश्रयम् ।
संस्पर्धया दग्धमथानुशोचन्
सरस्वतीं प्रत्यगियाय तूष्णीम् ॥ २१ ॥
татра̄тха шушра̄ва сухр̣д-винаш̣т̣им̇
ванам̇ ятха̄ вен̣уджа-вахни-сам̇шраям
сам̇спардхая̄ дагдхам атха̄нушочан
сарасватӣм̇ пратяг ия̄я тӯш̣н̣ӣм

Дума по дума

татратам; атхаслед това; шушра̄вачу; сухр̣троднини; винаш̣т̣имвсички мъртви; ванамгора; ятха̄колкото; вен̣уджа-вахниогън заради бамбуците; сам̇шраямтриенето между тях; сам̇спардхая̄от необуздана страст; дагдхамизгорени; атхатака; анушочанкато мислеше; сарасватӣмрека Сарасватӣ; пратякна запад; ия̄яотиде; тӯш̣н̣ӣммълчаливо.

Превод

В мястото за поклонение при Прабха̄са той научи, че всичките му роднини са загинали, станали жертва на необуздана страст, която е унищожила рода им досущ както пожарът, пламнал от триенето на бамбуците, опустош̣ава гората. След това той се отправи на запад, където тече река Сарасватӣ.

Пояснение

Видура узнал, че всичките му роднини – и Кауравите, и Я̄давите – са загинали в братоубийствена война. Сравнението на кипящите в човешкото общество страсти с триенето между бамбуковите стъбла в гората е много подходящо. Светът прилича на гора и триенето в нея всеки миг може да предизвика пожар. Никой не отива да подпали гората – пожарът избухва самичък заради триенето между бамбуковите стъбла и изпепелява всичко. По същия начин в огромната гора на световната политика страстите, обладали заблудените от външната енергия обусловени души, подпалват пожара на войната. И както горският пожар може да бъде угасен само от поройния дъжд, който се излива от облаците, така пожарът в света може да се угаси само от дъжда, изливащ се от облака на милостта на светците.