Шрӣмад бха̄гаватам 3.1.21
Текст
ванам̇ ятха̄ вен̣уджа-вахни-сам̇шраям
сам̇спардхая̄ дагдхам атха̄нушочан
сарасватӣм̇ пратяг ия̄я тӯш̣н̣ӣм
Дума по дума
татра – там; атха – след това; шушра̄ва – чу; сухр̣т – роднини; винаш̣т̣им – всички мъртви; ванам – гора; ятха̄ – колкото; вен̣уджа-вахни – огън заради бамбуците; сам̇шраям – триенето между тях; сам̇спардхая̄ – от необуздана страст; дагдхам – изгорени; атха – така; анушочан – като мислеше; сарасватӣм – река Сарасватӣ; пратяк – на запад; ия̄я – отиде; тӯш̣н̣ӣм – мълчаливо.
Превод
В мястото за поклонение при Прабха̄са той научи, че всичките му роднини са загинали, станали жертва на необуздана страст, която е унищожила рода им досущ както пожарът, пламнал от триенето на бамбуците, опустош̣ава гората. След това той се отправи на запад, където тече река Сарасватӣ.
Пояснение
Видура узнал, че всичките му роднини – и Кауравите, и Я̄давите – са загинали в братоубийствена война. Сравнението на кипящите в човешкото общество страсти с триенето между бамбуковите стъбла в гората е много подходящо. Светът прилича на гора и триенето в нея всеки миг може да предизвика пожар. Никой не отива да подпали гората – пожарът избухва самичък заради триенето между бамбуковите стъбла и изпепелява всичко. По същия начин в огромната гора на световната политика страстите, обладали заблудените от външната енергия обусловени души, подпалват пожара на войната. И както горският пожар може да бъде угасен само от поройния дъжд, който се излива от облаците, така пожарът в света може да се угаси само от дъжда, изливащ се от облака на милостта на светците.