Шрӣмад Бха̄гаватам 3.1.45

तस्य प्रपन्नाखिललोकपाना-
मवस्थितानामनुशासने स्वे ।
अर्थाय जातस्य यदुष्वजस्य
वार्तां सखे कीर्तय तीर्थकीर्ते: ॥ ४५ ॥
тася прапанна̄кхила-локапа̄на̄м
авастхита̄на̄м ануша̄сане све
артха̄я джа̄тася ядуш̣в аджася
ва̄рта̄м̇ сакхе кӣртая тӣртха-кӣртех̣

Дума по дума

тасянеговите; прапаннапредани; акхила-лока-па̄на̄мвсички управници на вселената; авастхита̄на̄мразположени в; ануша̄санепод властта на; свесобствено аз; артха̄яв интерес на; джа̄тасяна родения; ядуш̣ув рода на Я̄давите; аджасяна неродения; ва̄рта̄мтеми; сакхео, приятелю мой; кӣртаямоля те, разказвай; тӣртха-кӣртех̣на Бога, чието величие се възпява в местата за поклонение.

Превод

О, приятелю мой, затова те моля, възпявай величието на Бога, който е възхваляван в местата за поклонение. Той е нероден, ала въпреки това се появява, защото е безпричинно милостив към преданите си управници от цялата вселена. Само заради тях Той се яви в рода на чистите си предани, Я̄давите.

Пояснение

На различните планети във вселената управляват различни управници и полубогове и те са безброй: на Слънчевата планета – слънчевият бог, на Луната – лунният бог, Индра – на райските планети, както и Ва̄ю, Варун̣а и тези, които обитават планетите Брахмалока, където живее Брахма̄… Всички те са покорни слуги на Бога. Всеки път, когато срещат някакви трудности в управляването на неизброимите планети от различните вселени, управниците се молят на Бога да се появи и Той идва. Бха̄гаватам (1.3.28) потвърждава това със следната строфа:
ете ча̄м̇ша-кала̄х̣ пум̇сах̣
кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям
индра̄ри-вя̄кулам̇ локам̇
мр̣д̣аянти юге юге
Във всеки милениум, когато преданите на Бога управници се сблъскат с някакви трудности, Богът им идва на помощ. Той се появява и заради своите чисти предани, които са лишени от всякакви замърсявания. Преданите управници и чистите предани винаги и във всичко се подчиняват на Бога и никога не въстават срещу желанията му. Затова и Той винаги се грижи за тях.
Целта на поклоненията из святи места е човек постоянно да помни Бога. Затова Богът е известен като тӣртха-кӣрти. Смисълът на пътуването до място за поклонение е човек да получи възможност да слави Бога. Въпреки че времената са се променили, дори и днес в Индия са се запазили много святи места. Например в Матхура̄ и Вр̣нда̄вана, където имах възможността да живея, хората се събуждат още в четири часа сутринта и до късна вечер постоянно прославят Бога по един или друг начин. Точно в това е красотата на подобни места за поклонение – че човек неусетно е принуден да помни святото величие на Бога. Името, славата, качествата, формата, забавленията и обкръжението на Бога не се различават от самия него и затова там, където се възславя Върховният, Той присъства лично. Когато чистите предани се събират и възпяват величието на Бога, сред тях е самият Бог. Богът сам казва, че винаги се намира там, където неговите чисти предани възпяват величието му.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към първа глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаВъпросите на Видура“.