Шрӣмад Бха̄гаватам 3.1.42
Деванагари
सोऽहं हरेर्मर्त्यविडम्बनेन
दृशो नृणां चालयतो विधातु: ।
नान्योपलक्ष्य: पदवीं प्रसादा-
च्चरामि पश्यन् गतविस्मयोऽत्र ॥ ४२ ॥
दृशो नृणां चालयतो विधातु: ।
नान्योपलक्ष्य: पदवीं प्रसादा-
च्चरामि पश्यन् गतविस्मयोऽत्र ॥ ४२ ॥
Стих
со 'хам̇ харер мартя-вид̣амбанена
др̣шо нр̣н̣а̄м̇ ча̄лаято видха̄тух̣
на̄ньопалакш̣ях̣ падавӣм̇ праса̄да̄ч
чара̄ми пашян гата-висмайо 'тра
др̣шо нр̣н̣а̄м̇ ча̄лаято видха̄тух̣
на̄ньопалакш̣ях̣ падавӣм̇ праса̄да̄ч
чара̄ми пашян гата-висмайо 'тра
Дума по дума
сах̣ ахам — следователно аз; харех̣ — на Божествената Личност; мартя — в този тленен свят; вид̣амбанена — без да бъда разпознат; др̣ш̣ах̣ — на пръв поглед; нр̣н̣а̄м — на обикновените хора; ча̄лаятах̣ — объркващи; видха̄тух̣ — за да го направя; на — не; аня — други; упалакш̣ях̣ — видян от други; падавӣм — величие; праса̄да̄т — по милостта на; чара̄ми — пътувам; пашян — като виждам; гата-висмаях̣ — без съмнение; атра — по този въпрос.
Превод
Не съм удивен от това, защото, невидим за другите, съм обикалял много по света. Деянията на Божествената Личност, които изглеждат като постъпките на простосмъртните, могат да объркват другите, но по милостта на Бога аз познавам величието му и затова винаги съм щастлив.
Пояснение
Въпреки че били братя, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Видура напълно се различавали помежду си. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а Видура не бил глупав като брат си и това, че общувал с него, не му повлияло. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и неговите синове материалисти се стремели със сила към илюзорно господство над света. Богът ги поощрявал в намеренията им и от това заблудата им само повече и повече нараствала. Но Видура искал да отдава безкористно предано служене на Бога и затова станал душа, напълно подчинена на Абсолютната Божествена Личност. Когато по време на поклонението си стигнал до това прозрение, той се освободил и от последните си съмнения. Видура ни най-малко не съжалявал, че бил прогонен от бащиния си дом, защото проумял, че свободата да си зависим от милостта на Бога е много по-голяма от мнимата свобода у дома. Само човек, който е твърдо убеден, че Богът винаги го закриля, може да се отрече от света. За този етап от живота Бхагавад-гӣта̄ казва: абхаям̇ саттва-сам̇шуддхих̣ – всяко живо същество зависи изцяло от милостта на Бога, но само който е пречистил съществуването си, може да осъзнае тази истина. Състоянието на зависимост от Бога се нарича саттва-сам̇шуддхих̣, пречистване на съществуването. В резултат от това пречистване у човек изчезват всички страхове. Преданият, наричан на̄ра̄ян̣а-пара, не се бои от нищо, защото знае, че във всички обстоятелства е под закрилата на Бога. Убеден в това, Видура пътувал сам, без да го видят или разпознаят нито приятели, нито врагове. Така той се радвал на пълна свобода, отхвърлил бремето на всички задължения към света.
Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се намирал в този тленен свят в своята вечна, изпълнена с блаженство форма на Шя̄масундара, тези, които не били чисти предани, не можели нито да го разпознаят, нито да осъзнаят величието му. Аваджа̄на̄нти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам (Бхагавад-гӣта̄, 9.11) – Той остава загадка за неотдадените, ала преданите постоянно го виждат благодарение на чистото предано служене, което му отдават.