Шрӣмад Бха̄гаватам 3.1.19
Деванагари
गां पर्यटन्मेध्यविविक्तवृत्ति:
सदाप्लुतोऽध:शयनोऽवधूत: ।
अलक्षित: स्वैरवधूतवेषो
व्रतानि चेरे हरितोषणानि ॥ १९ ॥
सदाप्लुतोऽध:शयनोऽवधूत: ।
अलक्षित: स्वैरवधूतवेषो
व्रतानि चेरे हरितोषणानि ॥ १९ ॥
Стих
га̄м̇ парят̣ан медхя-вивикта-вр̣ттих̣
сада̄плуто 'дхах̣ шаяно 'вадхӯтах̣
алакш̣итах̣ сваир авадхӯта-веш̣о
врата̄ни чере хари-тош̣ан̣а̄ни
сада̄плуто 'дхах̣ шаяно 'вадхӯтах̣
алакш̣итах̣ сваир авадхӯта-веш̣о
врата̄ни чере хари-тош̣ан̣а̄ни
Дума по дума
га̄м — Земята; парят̣ан — като обхождаше; медхя — чисто; вивикта-вр̣ттих̣ — необвързващо препитание; сада̄ — винаги; а̄плутах̣ — осветен; адхах̣ — на земята; шаянах̣ — лежащ; авадхӯтах̣ — без да се грижи за външността си (за косата си и прочее); алакш̣итах̣ — невидян; сваих̣ — сам; авадхӯта-веш̣ах̣ — облечен като просяк; врата̄ни — обети; чере — извърши; хари-тош̣ан̣а̄ни — които удовлетворяваха Бога.
Превод
Докато обикаляше света, той просто изпълняваше дълга си, за да удовлетвори Върховния Бог Хари. Заниманията му бяха чисти и не го обвързваха с никого. Той постоянно освещаваше тялото си, като се къпеше в святите места, въпреки че спеше на голата земя, бе облечен в просешки дрипи и не си решеше косата. Така многобройните му роднини не го разпознаваха, когато го срещнеха.
Пояснение
Първият и най-важен дълг на странстващия поклонник е да удовлетвори Върховния Бог Хари. Когато отива на поклонение, човек не трябва да мисли как да угоди на обществото. Той не бива да обръща внимание на обществените условности и да се тревожи за прехраната и облеклото си. Поклонникът трябва да е погълнат единствено от мисълта, как да удовлетвори Бога. И като освети така своите мисли и действия, благодарение на пътуването си из местата за поклонение той ще може да осъзнае Върховния Бог.