Шрӣмад Бха̄гаватам 3.1.16
Деванагари
स्वयं धनुर्द्वारि निधाय मायां
र्भ्रातु: पुरो मर्मसु ताडितोऽपि ।
स इत्थमत्युल्बणकर्णबाणै-
र्गतव्यथोऽयादुरु मानयान: ॥ १६ ॥
र्भ्रातु: पुरो मर्मसु ताडितोऽपि ।
स इत्थमत्युल्बणकर्णबाणै-
र्गतव्यथोऽयादुरु मानयान: ॥ १६ ॥
Стих
сваям̇ дханур два̄ри нидха̄я ма̄я̄м̇
бхра̄тух̣ пуро мармасу та̄д̣ито 'пи
са иттхам атюлбан̣а-карн̣а-ба̄н̣аир
гата-вятхо 'я̄д уру ма̄ная̄нах̣
бхра̄тух̣ пуро мармасу та̄д̣ито 'пи
са иттхам атюлбан̣а-карн̣а-ба̄н̣аир
гата-вятхо 'я̄д уру ма̄ная̄нах̣
Дума по дума
сваям — той самият; дханух̣ два̄ри — лъка пред вратата; нидха̄я — като остави; ма̄я̄м — на външната природа; бхра̄тух̣ — на брата; пурах̣ — от двореца; мармасу — до дълбините на сърцето си; та̄д̣итах̣ — наранен; апи — въпреки; сах̣ — той (Видура); иттхам — така; ати-улбан̣а — сурово; карн̣а — ухо; ба̄н̣аих̣ — от стрелите; гата-вятхах̣ — без да съжалява; ая̄т — развълнуван; уру — велик; ма̄на-я̄нах̣ — така мислейки.
Превод
Сякаш стрели пронизаха ушите на Видура, наранявайки го до самите дълбини на сърцето му. Той остави лъка си пред вратата и напусна братовия си дворец. Не изпитваше съжаление за случилото се, защото знаеше, че действията на външната енергия са по-висши.
Пояснение
Чистият предан не се смущава и сред най-трудните обстоятелства, които външната енергия на Бога създава. В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва:
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
Под влиянието на гун̣ите на външната енергия обусловената душа изцяло се потапя в материалното съществуване и, обсебена от лъжливото его, си мисли, че тя е тази, която върши всички действия. Външната енергия на Бога, материалната природа, е изцяло подчинена на Върховния Бог, а обусловената душа се намира в пълната власт на външната енергия. Следователно обусловената душа напълно зависи от законите на Бога. Под влиянието на илюзията обаче тя си мисли, че е независима в действията си. Постъпките на Дурьодхана били предизвикани от външната енергия, която накрая причинила и собственото му унищожение. Той не само че не приел мъдрия съвет на Видура, но дори оскърбил този благороден човек, който желаел доброто на целия род. Видура разбирал всичко това, защото бил чист предан на Бога. Въпреки че Дурьодхановите думи му причинили болка, той виждал, че Дурьодхана е под влиянието на ма̄я̄, на външната енергия, и върви към собствената си гибел. Той разбирал, че никой не е в състояние да се противопостави на външната енергия, и в същото време виждал в създалата се ситуация помощ, която вътрешната енергия на Бога му оказва. Преданият винаги е готов да се отрече от света, защото светските съблазни не му носят никакво удовлетворение. Видура никога не изпитвал особено силно желание да живее в царския дворец на брат си. Той бил готов да напусне палата всеки миг, за да се посвети на трансценденталното любовно служене за Бога. И сега благодарение на Дурьодхана получавал такава възможност. Затова вместо да се измъчва от тежките му думи, вътрешно му бил признателен, задето вече можел да отиде да живее сам в някое свято място и изцяло да се посвети на предано служене за Бога. Показателна е думата гата-вятхах̣ („без съжаление“), която подчертава, че Видура се освободил от безпокойствата, с които неизбежно са свързани материалните дейности. Той си помислил, че е безсмислено вече да защитава брат си, щом брат му е обречен на гибел. И като оставил лъка си, Видура напуснал двореца, преди Дурьодхана да е предприел каквито и да било действия. Така в случая ма̄я̄, върховната енергия на Бога, действала едновременно и като вътрешна, и като външна енергия.