Брахма̄ се моли за съзидателна сила

Връхна точка в невежеството на живите същества, които са обусловени от материалното тяло, е това, че не познават върховната причина на материалния космос. Различните хора излагат различни теории за тази върховна причина, но нито една от тях не съответства на истината. Върховната причина е една – Виш̣н̣у, а препятствието, което пречи на живите същества да осъзнаят това, е заблуждаващата енергия на Бога. С помощта на удивителната си материална енергия Богът е създал безброй удивителни проявления в материалния свят, които отвличат вниманието на обусловените души. Заблудени от същата тази енергия, обусловените души стават неспособни да видят върховната причина. Затова и най-изтъкнатите учени и философи не могат да бъдат смятани за изключителни. Те само изглеждат изключителни, защото са оръдия в ръцете на заблуждаващата енергия на Върховния Бог. Под влияние на илюзията хората най-често отричат съществуването на Върховния Бог и приемат за върховна причина безполезните продукти на заблуждаващата енергия.

Човек може да узнае върховната причина, Божествената Личност, по безпричинната милост на Бога, с която Той дарява чистите си предани, такива като Брахма̄ и представителите на ученическата последователност, която води началото си от Брахма̄. Единствено чрез силата на отреченията си Брахма̄ могъл да види Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и единствено благодарение на прозрението си могъл да разбере истинската същност на Бога. Докато съзерцавал несравнимата красота и великолепието на Бога, Брахма̄ изпитвал най-висше удовлетворение и признал, че нищо не може да се сравни с Бога. Красотата и великолепието на Бога се разкриват само пред този, който извършва отречения. А когато се разкрият пред някого, той спира да изпитва влечение към всичко останало. Бхагавад-гӣта̄ (2.59) потвърждава това: парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате.

Тук Брахма̄ осъжда глупавите създания, които не полагат усилия да узнаят върховната красота и великолепие на Бога. Дълг на всеки човек е да се опита да постигне това знание и този, който не прави това, проиграва живота си. Материалната красота и материалните богатства привличат само живите същества, които са досущ като гарги. Гаргите постоянно се ровят из боклуците на бунището и затова белите лебеди винаги странят от тях. Вместо да се събират с гаргите, те се наслаждават, като плават из бистрите лотосови езера, заобиколени от прекрасни градини. Безспорно и гаргите, и лебедите са птици, но птици от различни ята.

Трите божества Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара (Шива), управляващи трите гун̣и на материалната природа (страст, добро и невежество), са създадени от Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, когото Брахма̄ описва тук. От Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у през различните епохи от съществуването на материалния космос произлизат безброй инкарнации на Виш̣н̣у. Те се разпространяват единствено за да доставят трансцендентално удоволствие на чистите предани. Инкарнациите на Виш̣н̣у, които се появяват в различни епохи и времена, никога не бива да се сравняват с обусловените души. Виш̣н̣у-таттвите не бива да се сравняват и с божества като Брахма̄ и Шива, защото не са от същата категория. Човек, който прави подобни паралели, се нарича па̄ш̣ан̣д̣ӣ, безбожник. Думата тамасах̣, употребена тук, се отнася до материалната природа. Духовната природа съществува напълно независимо от нея, затова се нарича авабодха-раса или авародха-раса. Авародха означава „това, което напълно унищожава“. В трансценденталното няма никаква възможност за контакт с материята. Брахма̄ е първото живо същество и затова споменава, че се е родил от лотоса, израснал от корема на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у.

В Бхагавад-гӣта̄ (18.55) се казва: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣ – човек може да узнае Върховната Божествена Личност само до известна степен и само чрез процеса на преданото служене. Брахма̄ разбрал, че Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а има безброй много вечни форми, изпълнени с блаженство и знание. В своята Брахма сам̇хита̄ (5.33) Той описва експанзиите на Върховния Бог Говинда по следния начин:

„Обожавам Говинда, предвечния Бог, който е непогрешим и е свободен от двойствености. Въпреки че се разпространява в безброй много форми, Той си остава изначалната причина на всички причини. Въпреки че е най-древната личност, Той си остава вечномлад, недокоснат от старостта. Върховната Божествена Личност не може да бъде узната чрез теоретично изучаване на Ведите. За да може да разбере Бога, човек трябва да се обърне към предан“.

Единственият начин, по който човек може да разбере Бога, е да му отдава предано служене, тоест да се обърне към предан, който постоянно носи образа на Бога в сърцето си. Като постигне съвършенство в предаността, човек осъзнава, че безличностното брахмаджьоти е само частично проявление на Върховната Божествена Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, а трите експанзии пуруш̣а в материалния свят са негови пълни части. В духовното небе, проникнато от брахмаджьоти, няма смяна на различни калпи (епохи). Световете на Вайкун̣т̣ха не се създават и унищожават. Влиянието на времето там напълно отсъства. Сиянието от трансценденталното тяло на Бога, безкрайното брахмаджьоти, не е изложено на въздействието на материалната енергия. Изначалният творец на материалния свят пак е самият Бог. Той сътворява Брахма̄ и тогава Брахма̄ на свой ред също започва да твори, получил такава способност от Бога.

Що се отнася до личностния и безличностния аспект на Върховната Абсолютна Истина, трябва да кажем, че личностните форми, които Богът проявява чрез разнообразните си пълни експанзии, носят благо на всички вселени. Човек може да обожава личностната форма на Бога и като медитира върху Свръхдушата, но безличностното брахмаджьоти никога не може да бъде обект на обожание. Всички, които са привързани към безличностния аспект на Бога, било то чрез медитация или по някакъв друг начин, са се устремили към ада, защото, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (12.5), имперсоналистите просто си губят времето в умозрителни разсъждения за материални обекти, предпочитайки празните дискусии пред действителността. Затова тук Брахма̄ осъжда общуването с имперсоналисти.

Както утвърждава Брахма сам̇хита̄ (5.46), всички пълни експанзии на Божествената Личност са еднакво могъщи:

Богът проявява своите експанзии така, както от пламъка на огъня един по един се раждат нови пламъци. Въпреки че първоначалният пламък, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, е приет за Говинда, или Върховната Личност, всички други експанзии – Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха – не отстъпват по могъщество на изначалния Бог. Всички форми, които възникват по този начин, са трансцендентални. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам категорично се утвърждава, че материалните замърсявания никога не могат да се докоснат до Върховната Истина. В трансценденталното царство на Бога няма място за неистини нито в думите, нито в делата. Всички форми на Бога са трансцендентални и тъждествени помежду си. Формата, в която Богът се появява пред предания, не е материална, независимо че преданият може още да пази някакви материални желания. Тази форма не е подчинена на влиянието на материалната енергия, както глупаво мислят имперсоналистите. И е сигурно, че имперсоналистите, които смятат трансценденталните форми на Бога за създадени от материалния свят, са обречени да отидат в ада.

За чистите предани не съществува нищо друго освен лотосовите нозе на Бога и Богът знае, че те не желаят нищо друго освен тях. Думата ту специално подчертава този факт. Богът на свой ред също не иска да напуска лотосовите сърца на своите чисти предани. Такива са трансценденталните отношения между чистите предани и Божествената Личност. Фактът, че Богът не иска да напуска сърцата им, говори, че преданите са му много по-скъпи от имперсоналистите. Взаимоотношенията на чистите предани с Бога се развиват в процеса на преданото служене, което се основава на здравата база на ведическите писания. Чистите предани не са повърхностни сантименталисти; те са истинските реалисти, защото дейностите им имат подкрепата на ведическите авторитети, които са овладели знанието на Ведите, като са го чули от автентичен източник.

Особено внимание заслужава думата парая̄. В основата на близките отношения с Бога стои пара̄ бхакти, спонтанната любов към него. Тези отношения са най-висшата точка в развитието на връзката с Бога и човек може да ги постигне просто като слуша за него (за неговото име, форма, качества и прочее) от автентични източници като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, произнесени от безукорно чисти предани на Бога.

Някой сигурно ще попита как човек постоянно може да мисли за Бога, за неговото име, слава, качества и прочее, ако е обременен от мисли и грижи за семейството си. Всеки в материалния свят постоянно мисли как да изхрани семейството си, как да опази богатството си, как да не изостава от приятелите и роднините си и т.н. По този начин, опитвайки се да запазят положението си, хората живеят в постоянен страх и тревога. Строфата, която Брахма̄ изрича, е много вярна.

Чистият предан на Бога никога не се мисли за собственик на дома си. Той се уповава на Бога, защото знае, че всичко е в неговата върховна власт, и затова не се бои за издръжката на семейството си или за защитаването на семейните интереси. Тъй като се е предал на Бога, той не изпитва никакво влечение към богатството. Даже ако е запазил стремеж към богатството, той го иска не за да удовлетворява сетивата си, а в името на Бога. Понякога чистият предан печели пари, както правят обикновените хора, но той върши това, за да използва тези пари в служене на Бога, докато обикновените хора печелят пари, за да ги изхарчат за сетивни наслаждения. Затова за предания богатството не е източник на тревоги, както е за материалиста. И понеже чистият предан използва всичко в служене на Бога, с това той изтръгва отровните зъби на богатството. Ако се отстранят отровните зъби на една змия, ухапването ѝ вече не е смъртоносно. По същия начин богатството, което се използва за каузата на Бога, няма отровни зъби и затова не е смъртоносно. Чистият предан никога не затъва в светски материални дела, дори ако живее в този свят като най-обикновен човек.

Следващият въпрос е, защо хората са настроени против такава благотворна дейност като възпяването и слушането за величието и забавленията на Бога, която може да ги освободи от всички грижи и тревоги на материалното битие. Единственият отговор на този въпрос е, че такава е съдбата им на злощастни клетници и тази съдба те са заслужили с греховете си, които са вършили от стремеж към сетивно наслаждение. И все пак чистите предани на Бога изпитват състрадание към злочестите хора и се опитват да ги приобщят към преданото служене, виждайки в това смисъла на своя живот. Само по милостта на чистите предани тези нещастни хора могат да се издигнат до позицията да отдават трансцендентално служене.

Чистите предани на Бога като Брахма̄ и личностите от неговата ученическа последователност изпитват болка, когато виждат нещастията на обусловените души, мъчещи се под бича на тристранните страдания – страданията, причинявани от тялото и ума, от природните бедствия и от много други неща в материалния свят. Без да знаят какви мерки да вземат, за да решат собствените си проблеми, страдащите хора понякога заемат позата на вождове на човечеството. Под тяхното мнимо водачество нещастните им последователи стават жертва на още по-тежки беди. Те са като слепци, които водят след себе си други слепци и накрая всички заедно падат в пропастта. Затова ако преданите на Бога не се съжалят над тези хора и не им покажат верния път, техният живот ще си остане напълно безнадежден. Преданите на Бога, които доброволно поемат отговорността да спасяват глупавите материалисти, отдали се на сетивно наслаждение, са също толкова скъпи на Бога, колкото му е скъп и самият Брахма̄.

Основният проблем на живото същество в материалното битие е представата му за собствената му независимост. И в обусловеното, и в освободеното си състояние то винаги зависи от законите на Върховния Бог, но поради влиянието на външната енергия си мисли, че е независимо от върховната власт на Божествената Личност. Естественото положение на душата е да следва желанията на върховната воля и докато не прави това, тя ще продължава да влачи оковите на материалното си робство. В Бхагавад-гӣта̄ (2.55) се казва: праджаха̄ти яда̄ ка̄ма̄н сарва̄н па̄ртха мано-гата̄н – живото същество трябва да се раздели с всички планове, измислени от ума му. То трябва да се подчини на върховната воля. Това ще му помогне да се измъкне от мрежите на материалното съществуване.

Както се каза в предишната строфа, хората, които не се интересуват от преданото служене за Бога, са погълнати от материални дейности. През деня повечето от тях са заети с тежък физически труд. Цял ден те до изнемога работят в огромните промишлени предприятия. Собствениците на тези предприятия търсят пазар за промишлените си стоки, а работниците постоянно произвеждат тази продукция с помощта на огромни машини и съоръжения. „Завод“ е другото име на ада. Нощем, след като се върнат от адската си работа, тези хора търсят утеха в алкохола и жените, опитвайки се да доставят някакво удоволствие на изтощените си сетива, но дори не могат да спят спокойно, защото многобройните планове, възникващи в техния ум, постоянно прекъсват съня им. И тъй като страдат от безсъние и не могат да си отпочинат добре, сутрин те често се чувстват сънливи. Свръхестествената сила проваля всичките им планове и дори великите учени и мислители остават да гният в материалния свят живот след живот. Великият учен може да открие атомната енергия, която е в състояние да унищожи целия свят в един миг, и за „заслугите“ си към човечеството да получи най-престижната премия, но дори той е принуден да изтърпи последиците от дейностите си и да се върти в кръговрата на повтарящите се раждания и смърти под диктата на висшия закон на материалната природа. Всички хора, които отхвърлят преданото служене, са обречени да останат завинаги в кръговрата на материалния свят.

В тази строфа се подчертава, че дори мъдреците ще трябва да страдат в условията на материалното съществуване, ако отхвърлят принципите на преданото служене за Бога. Не само в днешно време, но и в миналото е имало много мъдреци, които са се опитвали да измислят свои собствени религиозни системи, които по никакъв начин не са свързани с преданото служене за Върховния Бог. Но ако липсва предано служене за Бога, за никаква религия не може да става дума. Върховният Бог е повелителят на всички видове живи същества и никой не може да му бъде равен или да го превъзхожда. Дори безличностният аспект и всепроникващият локализиран аспект на Бога не могат да се поставят на едно равнище с Върховната Божествена Личност. Следователно никоя религия или философска система не може да осигури духовното развитие на живите същества, ако не се основава на принципа на преданото служене.

Имперсоналистите, които в името на освобождението се подлагат на тежки отречения и лишения, могат да постигнат безличностното брахмаджьоти, но тъй като не се занимават с предано служене, са обречени отново да паднат в материалния свят, за да започнат още един цикъл на материално съществуване. Това се потвърждава със следните думи:

„Хората, които, без да са отдавали предано служене, се самозалъгват, че са се освободили, могат да постигнат брахмаджьоти, но тъй като съзнанието им е осквернено и нямат достъп до Вайкун̣т̣халоките, тези „освободени“ личности отново пропадат до материалното битие“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.2.32).

Следователно никой не може да създаде религиозна система, ако в нея не е залегнал принципът за предано служене на Бога. Както научаваме от Шеста песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, основоположник на религиозните принципи е самият Бог. В Бхагавад-гӣта̄ също четем, че Богът отхвърля всички религии, които не предлагат процес за отдаване на Върховния. Истинска религия и философия е тази, която води човека към предано служене в името на Бога. В Шеста песен откриваме следните думи, изречени от Ямара̄джа, повелителя на всички безверни създания:

„Религиозните принципи са дадени от Върховната Божествена Личност. Никой друг, дори мъдреците и полубоговете, не може да създаде подобни принципи. Щом дори великите мъдреци и полубогове нямат правото да въвеждат нови религиозни принципи, какво да говорим за другите – така наречените мистици, демони, хора, видя̄дхари и обитаващите низшите планети ча̄ран̣и? Дванайсет личности – Брахма̄, На̄рада, Шива, Кума̄ра, Капила, Ману, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Джанака Маха̄ра̄джа, Бхӣш̣ма, Бали, Шукадева Госва̄мӣ и Ямара̄джа – са посредници на Бога, упълномощени от него да обясняват принципите на религията и да ги разпространяват“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.3.19 – 21).

Религиозните принципи не се откриват пред всяко обикновено живо същество. Тяхното предназначение не се свежда просто до това да направят човека високо нравствен. Принципът на ненасилието и другите морални норми са определено необходими за заблудените хора, защото докато човек не стане морален и не се откаже от насилието, той не може да разбере принципите на религията. Но дори този, който неотклонно следва всички морални норми и не причинява насилие никому, много трудно може да разбере какво е истинска религия. Това знание е съкровена тайна, защото този, който постигне истинските религиозни принципи, веднага се освобождава и постига вечен живот на блаженство и знание. И така, човек, който не следва принципите на преданото служене за Бога, няма правото да се обявява за религиозен водач, с което да въвежда в заблуда простодушните хора. Една от мантрите на Ӣшопаниш̣ад категорично забранява тази нелепост:

Човек, който не знае нищо за религиозните норми и затова не прави нищо по отношение на религията, е далеч по-добър от онзи, който, скрит зад маската на религията, заблуждава хората, без всъщност да следва истинските религиозни принципи – принципите на преданото служене. Брахма̄ и другите велики авторитети сурово осъждат подобни мними религиозни водачи.

Изложеното тук твърдение, че Богът се появява пред предания точно в тази форма, в която той иска да го обожава, показва, че Богът се подчинява на желанията на предания, и то до такава степен, че се появява пред него в тази форма, в която той желае да го види. Богът изпълнява това желание, защото отвръща на предания според неговото трансцендентално любовно служене. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (4.11): йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам. Трябва да отбележим обаче, че Богът не е изпълнител на прищевки. В тази строфа се подчертава: твам̇ бхакти йога-парибха̄вита – т.е. в случая става дума за съвършенството, с което се сдобива човекът, постигнал стадия на зрялото предано служене, или стадия на према̄, любовта към Бога. Състоянието на према̄ се постига в процеса на постепенното превръщане на вярата в любов. Когато човек има вяра, той общува с истински предани, а когато участва в такова общуване, получава възможност да започне истинско предано служене: да приеме посвещение и да изпълнява основните задължения, препоръчани в свещените писания. Това недвусмислено се подчертава с думата шрутекш̣ита. Шрутекш̣ита е процесът на слушане от истински предани, които са постигнали ведическата мъдрост и са се освободили от светски емоции. Чрез този автентичен процес на слушане начинаещият предан се пречиства от цялото материално замърсяване и развива привързаност към някоя от многобройните трансцендентални форми на Бога, описани във Ведите.

Привързаността на предания към някоя конкретна форма на Бога се определя от естествените му наклонности. Тъй като е вечен слуга на Бога, по природа всяко живо същество има склонност към някой определен вид трансцендентално служене. Бог Чайтаня утвърждава, че живото същество е вечен слуга на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Следователно всяко живо същество е вечно свързано с Бога чрез определен тип взаимоотношения, в които му служи. Тази конкретна привързаност се пробужда чрез практикуването на регулирано предано служене за Бога. Така преданият се привързва към някоя от вечните форми на Бога, подобно на ония души, които са вечно привързани към Бога. Привързаността към определена форма на Бога се нарича сварӯпа-сиддхи. Богът седи върху лотоса в сърцето на чистия предан в тази своя вечна форма, която преданият е пожелал, и никога не се разделя с него, както бе утвърдено в предишната строфа. Но Богът не се открива пред случайния или мнимия предан и никога не позволява да бъде използван за користни цели. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (7.25): на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася йога-ма̄я̄-сама̄вр̣тах̣. С помощта на йога-ма̄я̄ Богът остава скрит за взора на неотдадените или несериозните предани, които са слуги само на собствените си сетива. Той никога не може да бъде видян от мнимите предани, които обожават полубоговете, отговорни за вселенските работи. И така, в заключение можем да кажем, че Богът никога не изпълнява прищевките на мнимия предан, но винаги е готов да откликне на желанията на чистия, безкористен предан, у когото не е останала и сянка от материално замърсяване.

Полубоговете, които живеят на райските планети и са назначени да управляват делата във вселената, също са предани на Бога, но едновременно с това те изпитват желания за материално богатство и сетивно наслаждение. Богът е толкова великодушен, че ги дарява с всички видове материално щастие, дава им дори повече, отколкото биха могли да поискат, но все пак е недоволен от тях, защото те не са чисти предани. Богът не иска никой от многобройните му синове (живите същества) да остава в материалния свят, пълен с тристранни страдания, и вечно да търпи мъките на раждането, смъртта, старостите и болестите. Полубоговете от райските планети, а и много предани на Земята искат да си останат в материалния свят, за да служат на Бога и едновременно с това да се наслаждават на материално щастие. По този начин обаче те рискуват да деградират и да се родят в низши форми на съществуване, затова Богът не е доволен от тях.

Чистите предани не се стремят към материалните наслаждения, но не ги и отричат. Те напълно съгласуват желанията си с желанията на Бога и не правят нищо за себе си лично. Добър пример в това отношение е Арджуна. Движен от егоистична привързаност към роднините си, отначало той не искал да се сражава, но когато чул Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, се съгласил да се бие, изпълнявайки волята на Бога. Затова Богът е много доволен от чистите предани – те действат не за сетивно наслаждение, а само за да изпълнят неговите желания. В образа на Парама̄тма̄, Свръхдуша, Богът се намира в сърцето на всеки и дава възможност всекиму да чуе добър съвет. Затова всеки един трябва да се възползва от тази възможност и да се посвети изцяло на трансценденталното любовно служене, отдавано на Бога.

Неотдадените обаче не са нито като полубоговете, нито като чистите предани, защото са се отвърнали от трансценденталните отношения с Бога. Те са въстанали срещу него и така са се обрекли вечно да търпят последиците на собствените си дейности.

В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) се казва: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам. „Въпреки че Богът е еднакво милостив към всички живи създания, те от своя страна го удовлетворяват различно – едни в по-голяма, а други в по-малка степен“. Полубоговете се наричат сака̄ма, т.е. предани, които в ума си таят материални желания, а чистите предани се наричат ниш̣ка̄ма, защото не желаят нищо за себе си. Преданите сака̄ма са егоисти и не мислят за другите, а това не им позволява да удовлетворят Бога напълно, докато чистите предани поемат мисионерския дълг да превръщат неотдадените в отдадени и затова удовлетворяват Бога много повече, отколкото го удовлетворяват полубоговете. Богът не проявява особен интерес към неотдадените, въпреки че като доброжелател и Свръхдуша се намира в сърцето на всекиго. Но същевременно Той им дава възможност да заслужат милостта му с посредничеството на чистите предани, които се занимават с мисионерски дейности. Понякога Богът сам идва в материалния свят, за да проповядва, както направил в образа си на Бог Чайтаня, ала по-често Той изпраща свои упълномощени представители и така проявява безпричинната си милост към неотдадените. Той е толкова удовлетворен от чистите си предани, че иска те да се прославят, като проповядват посланието му, и затова изпраща тях, въпреки че и сам спокойно би могъл да стори необходимото. Това показва колко много Богът е удовлетворен от своите чисти предани ниш̣ка̄ма, за разлика от преданите сака̄ма. Чрез тези трансцендентални дейности Богът едновременно и предотвратява възможността да бъде обвинен в пристрастие, и изразява задоволството си от своите предани.

Може да възникне въпрос: „Щом Богът се намира в сърцата на неотдадените, защо те не стават отдадени?“ В отговор бихме казали, че упоритите неотдадени са като безплодна земя или осолена почва, на която не вирее нищо. Като частица от Бога, всяко едно живо същество притежава макар и малко независимост. Неотдадените злоупотребяват с независимостта си и постоянно вършат оскърбления срещу Бога и чистите му предани, които са се посветили на проповедничество. Тези именно оскърбления ги превръщат в безплодни осолени поля, които нямат сили да родят нищо.

Абсолютното предано служене, включващо в себе си девет различни духовни дейности – слушане, възпяване, помнене, обожаване, молитва и т.н. – невинаги привлича хората, които обичат помпозността. Те предпочитат по-скоро пищните ведически ритуали и парадните религиозни церемонии, на които се събира много народ. Но съгласно процеса, изложен във ведическите писания, плодовете от всички благочестиви дейности трябва да се предлагат на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (9.27) Богът казва, че резултатите от всички ежедневни дейности, които човек върши – обожание, жертвоприношение, благотворителност – трябва да се предлагат само на него. Когато човек предлага резултатите от благочестивите си дела на Върховния Бог, той извършва предано служене, което има непреходна стойност, докато ползването на същите резултати за лично наслаждение е нетрайно и преходно. Всичко, което човек прави в името на Бога, остава завинаги с него и се натрупва под формата на невидим запас от благочестивост, която му помага постепенно да стигне до равнището на чистото предано служене за Бога. По милостта на Върховния Бог тези скрити благочестиви дейности един ден ще се превърнат в съвършено предано служене. Затова на тези, които не са чисти предани, тук се препоръчва да извършват в името на Върховния Бог всякакви благочестиви дейности.

Богът се отличава от живите същества по вътрешната си енергия, въпреки че интелигентността на тези, които са постигнали себепознание, може да го разбере и в безличностния му аспект. Затова преданите на Бога отдават цялата си почит на безличностния аспект на Бога. В случая особено внимание заслужава думата ра̄са. Бог Кр̣ш̣н̣а танцува танца ра̄са с пастирките от Вр̣нда̄вана. Божествената Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у също се наслаждава на ра̄са, но с външната си енергия, чрез която сътворява, поддържа и унищожава цялото материално проявление. Косвено Брахма̄ отдава смирените си почитания на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който вечно се наслаждава на танца ра̄са с гопӣте, както утвърждава Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад: пара̄рдханте со 'будхята гопа-вешо ме пуруш̣ах̣ пураста̄д а̄вирбабхӯва. Разликата между Бога и живите същества може да се почувства съвсем определено, ако човек има достатъчно разум да разбере, че вътрешната енергия на Бога е нещо различно от външната му енергия, чрез която Той създава материалния свят.

Дейностите на инкарнациите на Върховната Божествена Личност са един вид подражание на дейностите, които се вършат в материалния свят. Богът е като актьор на сцена. Актьорът пресъздава дейностите на царя, но в действителност не е цар. Когато Богът идва в материалния свят, Той също играе роли, с които иначе няма нищо общо. В Бхагавад-гӣта̄ (4.14) се казва, че Богът няма нищо общо с дейностите, с които на пръв поглед е зает: на ма̄м̇ карма̄н̣и лимпанти на ме карма-пхале спр̣ха̄. Богът е всемогъщ; Той може да направи всичко просто като го пожелае. Когато се явил в този свят като Бог Кр̣ш̣н̣а, Той приел да играе ролята на син на Яшода̄ и Нанда и повдигнал хълма Говардхана, въпреки че не бил длъжен да го прави. Стига само да пожелае, милиони хълмове като Говардхана ще се вдигнат сами – не е нужно Той дори да ги вдига с ръка. Но като повдига хълма Говардхана с ръка, Кр̣ш̣н̣а подражава на действията на обикновеното живо същество и същевременно демонстрира свръхестествената си сила. Затова едно от имената му е Шрӣ Говардханадха̄рӣ – „Този, който повдигнал хълма Говардхана“. И така, дейностите, които Богът извършва, когато идва като инкарнация в материалния свят, и благосклонността, която оказва на преданите, са само имитация, нещо като грима на опитния драматичен актьор. Но всички тези дейности, които Той върши, са дейности на Всемогъщия и когато човек си ги спомня, това е равно по сила на самия Бог. Аджа̄мила произнесъл святото име на Бога – На̄ра̄ян̣а – просто защото повикал сина си, който се казвал На̄ра̄ян̣а, но това било напълно достатъчно да постигне най-висшето съвършенство на живота.

Космическото проявление се дели най-напред на три свята – висши, низши и средни планетарни системи, – които на свой ред се разклоняват из космоса във формата на четиринайсет планетарни системи, а корен на цялото мироздание е Върховната Божествена Личност. Материалната природа, която на пръв поглед изглежда като причина на космическото проявление, е само посредник, енергия на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „Материалната природа е изцяло под контрола на Върховния Бог и само затова изглежда като че ли е причина за сътворението, поддържането и унищожението“. За да поддържа, твори и разрушава, Богът приема три форми – Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива. От тези трима главни посредници, които управляват трите гун̣и на материалната природа, Виш̣н̣у е Всемогъщият. Въпреки че за целите на поддържането Виш̣н̣у се намира вътре в материалната природа, Той не е подчинен на законите ѝ. Другите двама – Брахма̄ и Шива – са почти равни по могъщество на Виш̣н̣у, но все пак са подвластни на материалната енергия на Върховния Бог. Концепцията за съществуването на пантеон от богове, които управляват различните сфери на дейност на материалната природа, е измислица на ограничените пантеисти. Богът е един-единствен и е изначалната причина на всички причини. Ала както в правителството има много министри, така и делата във вселената се управляват от много ръководители.

Поради ограниченото си знание имперсоналистът не може да повярва, че вселенските дела наистина се управляват от личности. Но тази строфа много нагледно обяснява, че всичко има личностна природа, че няма нищо безличностно. Този момент изяснихме във въведението, а настоящата строфа го подчертава още веднъж. В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ дървото на материалното проявление е описано като дърво ашваттха – обърнато с корените нагоре. Подобно дърво можем да видим, когато погледнем отражението на дърво, което расте на брега на някое езеро. Отразеното във водата дърво като че ли е обърнато с клоните надолу. Дървото на творението, което е описано тук, е само отражение на действителността, т.е. на Парабрахман, Виш̣н̣у. Истинското дърво расте на Вайкун̣т̣халоките, които са проявление на вътрешната енергия, а дървото, отразено в материалната природа, е само сянка на истинското дърво. Теорията на имперсоналистите, че Брахман е лишен от многообразие, е погрешна, защото дървото сянка, описано в Бхагавад-гӣта̄, не би могло да съществува, ако не е отражение на истинското дърво. Истинското дърво се намира във вечния свят на духовната природа, изпълнена с трансцендентално многообразие, и неговият корен отново е Бог Виш̣н̣у. Коренът и на истинското, и на призрачното дърво е един и същ – Богът, – но призрачното дърво е само обърнато отражение на истинското. Именно на Бога, на истинското дърво, Брахма̄ отдава своите почитания, както и почитания от името на Шива.

Хората най-често се занимават с напълно безсмислени дейности. Те съзнателно избягват истинската благотворна работа – преданото служене на Бога, назовавано още „правила на арчана̄“. Тези правила, установени от самия Бог, са изложени в На̄рада пан̃чара̄тра и стриктно се следват от интелигентните хора, които добре знаят, че висшата цел и съвършенството на живота е да се постигне Бог Виш̣н̣у, корена на дървото, наречено космическо проявление. Тези регламентирани дейности са добре обяснени също в Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. Но глупаците не разбират, че осъзнаването на Виш̣н̣у е в техен личен интерес. Бха̄гаватам (7.5.30 – 32) казва:

„Хората, които твърдо са решили да изгният в затвора на илюзорното материално щастие, не могат да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание нито чрез наставления от учителите си, нито чрез себепознанието, нито чрез съвместни обсъждания. Необузданите им сетива ги завличат в най-тъмните владения на невежеството и в безумството си те само дъвчат това, което вече е било дъвкано“.

„Погълнати от безсмислените си дейности, те не знаят, че крайната цел на човешкия живот е да се постигне Виш̣н̣у, Богът на космическото проявление. Затова всичките им усилия са съсредоточени върху тежката борба за съществуване в заблуденото материалистично общество, което е под властта на външната енергия. Ръководят ги глупави като самите тях хора, както слепец води друг слепец и накрая и двамата падат в пропаст“.

„Тези глупави хора не изпитват влечение към дейностите на Върховния Всемогъщ, който единствен може да унищожи последиците от техните глупости. И това продължава така дотогава, докато не проявят достатъчно разум и се съгласят да бъдат водени от великите души, свободни от всякакви материални привързаности“.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът моли всички да изоставят всякакви други предписани задължения и да се отдадат единствено на арчана̄, дейности за неговото удовлетворяване. Но подобен род дейности не привличат почти никого. Всички предпочитат дейностите, които са повече или по-малко бунт срещу Върховния Бог. Макар и косвено, системите гя̄на и йога също отричат властта на Бога. Единствената истински благочестива дейности е арчана̄, обожанието на Бога. Понякога гя̄на и йога могат да бъдат приети като част от арчана̄, но само когато крайната им цел е Виш̣н̣у, в никакъв друг случай. В заключение можем да кажем, че преданите на Виш̣н̣у са единствените човешки същества, достойни за освобождение. Останалите водят напразна борба за съществуване, от която няма никаква реална полза.

Брахма̄ е най-великата личност във вселената, защото живее най-дълго от всички. Заради своите отречения, влияние и престиж той е най-уважаваният, но независимо от това пак трябва да отдава смирените си почитания на Бога. Следователно дълг на всички останали, които стоят много, много по-ниско от Брахма̄, е да следват този пример и почтително да се покланят на Бога.

Инкарнациите на Бога сред различните видове живот са напълно трансцендентални. В инкарнациите си като Кр̣ш̣н̣а, Ра̄ма и още много други Той се явява в образа на човешко същество, но това не значи, че е човек. Този, който се заблуждава, че Богът е обикновено човешко същество, не е особено интелигентен, както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (9.11): аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам. Същият принцип важи и за случаите, когато Той се появява в образа на глиган или риба. Всички тези форми на Бога са трансцендентални и Той ги проявява в определени обстоятелства, за да осъществи забавленията си и самият Той да изпита удоволствие. Богът приема трансценденталните си форми главно за да се притече на помощ на своите предани. Инкарнациите му се появяват всеки път, когато трябва да освободят преданите и да защитят религиозните принципи, установени от него.

Хората, които не могат да си представят, че има неща, излизащи извън границите на техните собствени възможности, са като жаби от кладенец, които не могат да си представят размерите на огромния Тих океан. Когато чуят, че Върховният Бог лежи в ложето си сред огромния вселенски океан, те наричат това мит. Те се удивляват, че някой може да спи много блажено, докато лежи във водата. Но малко интелигентност би сложила край на това удивление. В океанските глъбини има много живи създания, които ядат, спят, защитават се и се размножават, наслаждавайки се на материалните си дейности. Щом подобни нищожни живи създания могат да живеят във водата щастливо, защо всесилният Върховен Бог да не може да спи върху хладното змийско тяло и да се наслаждава на грохота на яростните океански вълни? Богът се отличава от другите по това, че всичките му дейности са трансцендентални. Той е в състояние да направи всичко, без да е ограничаван от времето и пространството. Той може да изпитва трансцендентално блаженство във всякакви условия, напълно независимо от материалните обстоятелства.

Тук Брахма̄ ни запознава с началните правила на арчана̄, които организират деня на предания – от четири часа сутринта до десет часа вечерта. Преданият трябва да става рано сутрин и след това да се моли на Бога. Има и редица други правила, например в ранните утринни часове да се прави ман̇гала-а̄рати. Понеже не разбират смисъла на арчана̄, глупавите неотдадени се надсмиват над тези правила. Те не са в състояние да проумеят, че Богът също спи, когато пожелае това. Представата, че Върховният е безличностен, е толкова пагубна за процеса на преданото служене, че практически става невъзможно да се общува с упоритите неотдадени, които за всичко разсъждават от материална гледна точка.

Имперсоналистите винаги разсъждават наопаки. Те мислят, че щом материята има форма, духът трябва да е безформен; щом в материалния свят съществува сън, в духовния не може да съществува. И щом обожанието арчана̄ приема, че мӯртите могат да спят, то следователно арчана̄ е ма̄я̄. Всички подобни представи са материалистични в основата си. Разсъжденията си остават материалистични независимо от това, дали са позитивни или негативни. Непогрешимо е само знанието, което получаваме от висш източник, от Ведите. Виждаме, че тези строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам препоръчват следването на арчана̄. Преди да се заеме със сътворяването на вселената, Брахма̄ видял как Богът спи върху змийското ложе сред вълните на унищожението. Следователно във вътрешната енергия на Бога наистина има сън и чистите предани на Бога като Брахма̄ и останалите от неговата ученическа последователност признават това. Тук ясно се казва, че Богът блажено спял сред бушуващите вълни, което показва, че е способен да прави всичко; нищо не е в състояние да препятства неговата трансцендентална воля. Ма̄я̄ва̄дӣте не са в състояние да мислят за нищо, което излиза отвъд рамките на материалния им опит, и затова отричат, че Богът може да спи във водата. Грешката им се състои в това, че съдят за Бога по себе си, а подобно сравнение само по себе си вече е материално. Цялата философия на ма̄я̄ва̄дската школа, която се гради на отрицанието – „не е това, не е и това“ (нети нети), – по принцип е материална. Подобен начин на мислене лишава човека от възможността да узнае истинската природа на Върховната Божествена Личност.

Върховният Бог Пуруш̣оттама, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, поддържа съществуването на всички, които населяват трансценденталния и материалния свят. Той е душата и приятелят на всички, защото е свързан с живите същества чрез вечна привързаност и любов. Той е единственият приятел и доброжелател на всички. Неговото положение е неповторимо. Чрез шестте си трансцендентални достояния Богът поддържа всички живи същества, където и да са те, затова е наричан бхагава̄н – Върховна Божествена Личност. Брахма̄ се моли за милостта му, за да може да създаде вселената както преди. Само по безпричинната му милост той би могъл да създаде материалистични и духовни личности, такива като Марӣчи и На̄рада. Брахма̄ се моли на Бога, защото Богът е много скъп на отдадените души. Те не знаят нищо друго освен него и затова Той се отнася към тях с огромна любов.

Сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят се осъществяват от трите инкарнации на материалните гун̣и на природата – Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара. Но висшата енергия за всички дейности във вселената се доставя от Виш̣н̣у, инкарнацията на Бога, проявена от вътрешната му енергия. Брахма̄ е само помощник на Бога в процеса на сътворението и затова тук се моли да може през цялото време да помни действителното си положение на слуга на Бога и да не се възгордява неоснователно, мислейки се за творец. Това е начинът, по който човек може да стане скъп на Върховния Бог и да получи благословията му. Глупавите хора се стремят да припишат на себе си заслугите за онова, което са създали, но интелигентният човек добре знае, че дори стръкче трева не може да се полюшне без разрешението на Бога. Затова заслугите за всички прекрасни творения трябва да се отдават единствено нему. Само този, който притежава духовно съзнание, може да се освободи от замърсяванията на привързаността към материалното и да получи благословията на Бога.

Всеки човек, който отдава на Бога трансцендентално любовно служене в материалния свят, има склонност към материални дейности и ако не е достатъчно силен да се защити от атаките на материалната привързаност, може да се отклони от духовния път. В процеса на сътворението Брахма̄ трябва да създава всевъзможни живи същества с тела, които да са подходящи за съответните материални условия. Той иска да бъде закрилян от Бога, защото ще е принуден да общува с безброй много покварени живи създания. Един бра̄хман̣а може да пропадне и да загуби своята брахма-теджас – силата на браминското си могъщество, – ако общува с твърде голям брой порочни обусловени души. Брахма̄, който е най-добрият сред бра̄хман̣ите, се бои от подобно падение и затова се моли на Бога да го защитава. Това може да послужи като предупреждение към всички, които искат да напредват по пътя към духовното. Ако човек не е достатъчно закрилян от Бога, той може да рухне от духовната си позиция. Затова всички постоянно трябва да се молим на Бога да ни закриля и да ни благослови да изпълняваме дълга си. Бог Чайтаня също поръчал на преданите си да проповядват неговото учение навсякъде, като ги уверил, че ще ги защитава от атаките на материалните привързаности. Ведите сравняват пътя на духовното себепознание с острието на бръснач – и най-малкото невнимание може да пролее кръв. Ала душата, която напълно се е предала на Бога и винаги търси покровителството му, докато изпълнява поверените си задължения – тя не е застрашена да падне в океана на материалното замърсяване.

Богът е безкрайно милостив към падналите души от материалния свят. Космическото проявление е създадено, за да даде възможност на всички същества да се поправят, като отдават на Бога предано служене, затова всеки трябва да се възползва от тази възможност. Богът се умножава, като дава начало на много експанзии – както лични, така и отделени. Индивидуалните души са негови отделени експанзии, а личните му експанзии – това е самият Той. В обмяната на трансцендентално блаженство с върховната форма на блаженство и знание личните експанзии са господстващи, а отделените експанзии са обект на господството. Освободените души могат да се присъединят към тези блажени отношения между господстващия и подчинените, без да ги оскверняват с никакви материални концепции. Типичен пример за такъв трансцендентален обмен между господстващия и подчинените е ра̄са-лӣла̄та на Бога с гопӣте. Гопӣте са експанзии на вътрешната енергия, които заемат положението на подчинени, затова забавленията на Бога в танца ра̄са-лӣла̄ в никакъв случай не бива да се сравняват с плътските отношения между мъжа и жената. Този танц е най-висшето и съвършено проявление на обмена на чувства между Бога и живите същества. И Богът дава на всички паднали души възможността да постигнат това висше съвършенство на съществуването. На Брахма̄ е поверено да ръководи цялото космическо представление, затова той се моли на Бога за благословия, така че да може да изпълни задачата си.

Брахма̄ получил просветление и знание отвътре, от Бога, който се намирал в сърцето му. Когато се родил, той не могъл да открие кой е източникът на появяването му, но след като се подложил на отречения и медитация, получил просветление отвътре, от сърцето си и видял източника на своето раждане. Духовният учител, който действа отвън, и духовният учител вътре в сърцето са представители на Бога. Ако човек не е свързан с тези истински представители на Бога, той няма правото да нарича себе си духовен учител. Брахма̄ нямал възможност да се обърне за помощ към духовен учител отвън, защото по онова време бил единственото същество във вселената. Затова Богът, удовлетворен от молитвите му, го просветлил за всичко отвътре, от самото му сърце.

Зрелището на разбушувалата се водна стихия било толкова ужасяващо, че дори Брахма̄ се разтревожил. Той се безпокоял как ще разположи планетарните системи в космическото пространство, за да даде подслон на различните видове живи същества – хората, по-низшите и по-висшите от тях. Планетите във вселената са разположени според равнището на населяващите ги живи същества, които се намират под влиянието на едни или други гун̣и на материалната природа. Гун̣ите на материалната природа са три. Когато се съчетаят помежду си, те стават девет. Когато деветте гун̣и се съчетаят на свой ред, комбинациите стават осемдесет и една; те на свой ред също се съчетават помежду си и така накрая става невъзможно да проследим до какви предели се разпространява илюзията. Брахма̄ трябвало да осигури различни места и условия, подходящи за телата, от които се нуждаят обусловените души. Тази задача е единствено по неговите сили. Никой друг във вселената не може дори да си представи колко трудна е тя. Но по милостта на Бога Брахма̄ успял да се справи с тази титанична задача толкова съвършено, че и до днес всички се удивляват на майсторството му на видха̄та̄, ръководител.

Всеки, на когото Богът или негов действителен представител поверяват някаква мисия, едновременно с това получава и благословия да може да изпълни тази мисия. Разбира се, човекът, на когото е поверена такава отговорност, постоянно трябва да съзнава неспособността си и да търси милостта на Бога, за да може успешно да изпълни дълга си. Той не трябва да се възгордява, че са му възложили една или друга работа. Човекът, на когото му е оказано такова доверие, има голям късмет и ако успее да помни винаги, че е само изпълнител на волята на Върховния, той със сигурност ще постигне успех. Арджуна имал за задача да се сражава на бойното поле Курукш̣етра и Богът му осигурил победа дори още преди да му е възложил тази задача. Но Арджуна винаги съзнавал, че е подчинен на Бога и неотклонно следвал всичките му указания. Всеки, който се гордее, че върши отговорна работа, без да отдава заслугата за това на Върховния Бог, е заслепен от лъжливо самочувствие и не може да се справи добре със задълженията си. Брахма̄ и личностите от неговата ученическа приемственост, които следват примера му, винаги постигат успех в любовното си предано служене за Върховния Бог.

Невъзможно е дори да си представим огромната милост, с която Богът дарява човек, който изпълнява поверената му отговорна мисия. Но за да получи тази милост, човек трябва да поема отречения и да проявява упоритост в преданото си служене. Брахма̄ бил натоварен със задачата да създаде планетарните системи и Богът му казал, че ако медитира, много лесно ще разбере къде и как да ги разположи. Знанието ще дойде отвътре, затова не е необходимо той да се безпокои за задачата си. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (10.10), Богът дава наставленията на буддхи йога направо от самото сърце.

Тук Богът казва, че през деня си Брахма̄ ще го види като Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Той ще му се възхити, когато го види като дете във Вр̣нда̄вана да се умножава и да придобива формата на всички теленца. Брахма̄ ще бъде свидетел и на това, как по време на немирните детски забавления на Кр̣ш̣н̣а Яшода̄майӣ ще види всички вселени и планетарни системи в устата на Кр̣ш̣н̣а. През своя ден, когато Кр̣ш̣н̣а се появи на Земята, Брахма̄ ще види също, че освен него има още стотици милиони Брахми. Но само чистите предани, които постоянно отдават на Бога предано служене и са напълно погълнати от мисли за него, могат да разберат проявленията му и вечните трансцендентални форми, в които Той се явява навсякъде. Дадената строфа изтъква и възвишените качества, които са присъщи на Брахма̄.

Брахма̄ се молел да не забрави вечните си отношения с Бога, докато се занимава със своите материални дейности. В отговор на тази молитва Богът му казал, че никога не трябва да мисли за нещата откъснато от връзката им с неговата всемогъща енергия, и направил сравнение с огъня, който е скрит вътре в дървото. Огънят, с който дървата горят, винаги е един и същ, въпреки че самите дърва могат да бъдат различни по вид. Телата в материалното творение също се различават по форма и качества, но душите в тях са едни и същи. Топлината като качество на огъня е еднаква навсякъде; духовната искра, която е неотделима частица от Върховния Дух, също е една и съща у всяко живо създание. По този начин енергията на Бога пронизва цялото му творение. Само това трансцендентално знание може да спаси човека от замърсяващото влияние на материалната илюзия. Тъй като енергията на Бога прониква навсякъде, чистата душа, преданият на Бога, вижда всичко във връзката му с Бога и затова не се блазни от външните форми. Това чисто духовно зрение прави чистия предан неподатлив на замърсяващото влияние, породено от контакта с материята, и затова той при никакви обстоятелства не забравя връзката си с Бога.

В Бхакти-раса̄мр̣та синдху се казва, че човек, чието единствено желание е да отдава трансцендентално любовно служене на Бога, е освободена душа, независимо сред какви материални условия се намира. Това желание за служене е сварӯпа – истинската форма на живото същество. В Чайтаня чарита̄мр̣та Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху потвърждава същото с думите, че истинската, духовната форма на живото същество е вечното му служене към Върховния Бог. Представителите на ма̄я̄ва̄дската школа изтръпват дори само при мисълта, че живото същество може да желае да служи, защото не разбират, че в трансценденталния свят служенето към Бога се основава на трансцендентална любов. Трансценденталното любовно служене в никакъв случай не може да се сравнява с принудителното служене в материалния свят. В материалния свят дори този, който не иска да служи на никого, пак е слуга на собствените си сетива и е подвластен на внушенията на материалните гун̣и. Всъщност в материалния свят никой не може да е господар и хората, които служат на сетивата си, имат много болезнен опит от служенето. Те настръхват само при мисълта за служене, защото не познават природата на трансценденталното служене. В трансценденталното любовно служене слугата има същата свобода, каквато има и Богът. Богът е свара̄т̣, което значи „напълно независим“, и слугата също е свара̄т̣, напълно независим, защото в духовния свят не съществува служене по принуда. Там трансценденталното любовно служене е породено от спонтанна любов. Бледо отражение на това служене е начинът, по който майката служи на сина си, приятелят – на приятеля си, съпругата – на съпруга си. Приятелят, родителите, съпругата не служат по принуда, а единствено от любов. В материалния свят обаче служенето от любов е само отражение на истинското служене. Истинското служене, служенето сварӯпа, откриваме в трансценденталния свят, в общуването с Бога. Но същото това служене, извършвано с трансцендентална любов, човек може да отдава и тук, като следва пътя на предаността.

Това, за което говори настоящата строфа, се отнася и до школата на гя̄нӣте. Постигналият съвършенство гя̄нӣ, който се е освободил от всички материални замърсявания – от грубото и финото тяло и от сетивата, свързани с гун̣ите на материалната природа, – потъва във Върховния и се освобождава от материалното робство. Всъщност гя̄нӣте и преданите имат общи схващания до момента, в който стигат до освобождение от материалните замърсявания. Тогава гя̄нӣте остават на това равнище, задоволявайки се с най-елементарното знание, докато преданите продължават процеса на духовно усъвършенстване в любовното служене. В спонтанния си стремеж да служат на Бога преданите развиват духовната си индивидуалност и това тяхно настроение се усилва непрестанно, докато не стигне до ма̄дхуря-раса, или трансценденталното любовно служене, което си разменят двама влюбени.

Чистият предан на Бога, като се съобразява с конкретното време, обект и обстоятелства, постоянно и по всякакви начини се стреми да увеличава броя на преданите на Бога. За материалистите това разрастване на трансценденталното служене може да изглежда материално, но то всъщност е израз на безпричинната милост на Бога към предания. Плановете за разширяване на проповедническата дейност може да изглеждат материални, но те всъщност имат коренно различна природа, защото се използват за удовлетворяване на трансценденталните сетива на Върховния.

Същото уверение Брахма̄ получава във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.9.36). И тъй като има тази благословия на Бога, неговите планове и намерения са безпогрешни. Дори ако понякога Брахма̄ изпада в заблуда, когато наблюдава действията на вътрешната енергия (както ще стане в Десета песен), това заблуждение също му помага да се усъвършенства в трансценденталното служене. По подобен начин бил объркан и Арджуна. Заблудите на чистите предани на Бога имат за цел да им помогнат да опознаят Бога още по-дълбоко.

За да се опознае Върховната Абсолютна Истина, не е нужно да се отрича материалното проявление, а да се разбере истинската природа на духовното битие. Схващането, че щом материалното битие се проявява във форми, значи духовното битие трябва да е лишено от форми, е една негативна материална концепция за духа. Истинската духовна концепция утвърждава представата за духовна форма, която коренно се различава от материалната. Брахма̄ възприел вечната форма на Божествената Личност именно по този начин и Богът одобрил неговото духовно схващане. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а осъжда материалната представа за тялото му, породена от факта, че Той се явил в човешки образ. Богът може да се яви във всяка от многобройните си духовни форми, но в нито една от тях няма и следа от материя, нещо повече – между неговото тяло и душата му няма никаква разлика. Това е начинът, по който трябва да се разбира духовната форма на Бога.

Човек може да види Божествената Личност само по нейната безпричинна милост, а не с умозрителни разсъждения или с материалните си сетива. Материалните сетива не са в състояние да възприемат трансценденталната Върховна Божествена Личност. Богът може да бъде разбран само чрез смирено предано служене, когато сам се разкрие пред предания. Човек може да узнае Бога само когато развие любовта си към него. Материалните очи не могат да видят Божествената Личност, но духовните очи, намазани с елея на любовта към Бога, могат да го видят вътре, в сърцето. Докато духовното зрение е покрито от пелената на материалните замърсявания, човек не може да види Бога, но когато преданото служене отстрани замърсяванията, той много ясно го вижда. Усилията, които Брахма̄ положил, за да открие сам корена на лотосовото стъбло, не сполучили, но когато с отреченията и предаността си той удовлетворил Бога, Богът сам му се открил вътре в сърцето му, без Брахма̄ да полага никакви усилия за това.

Когато живото същество иска да отдава на Бога трансцендентално любовно служене, Богът като чайтя-гуру, духовен учител вътре в сърцето, му помага по всякакви начини. Така преданият е в състояние да извършва безброй удивителни дела, невероятни според материалните представи. По милостта на Бога дори неграмотният може да съчини молитви, които да бележат върха на духовното съвършенство. Духовното съвършенство не зависи от материалните качества, които човек притежава; то се постига чрез искрени усилия в трансценденталното служене. Искреното усилие е единственото, което е необходимо, за да постигне човек духовно съвършенство. Материалните достойнства – както богатство, така и образование – не играят никаква роля в това отношение.

Чистият предан на Бога, такъв като Брахма̄ и неговите последователи във веригата на ученическата приемственост, желае всички живи същества от всички кътчета на вселената да знаят за Бога. Това желание на предания неизменно получава благословията на Бога. Понякога имперсоналистът също се моли за милостта на Божествената Личност, На̄ра̄ян̣а, когото смята за въплъщение на материалното добро, но неговите молитви не носят удовлетворение на Бога, защото не възславят истинските му трансцендентални качества. Богът е милостив и състрадателен към всички живи същества, но чистите му предани се ползват с неговата особена благосклонност. В тази строфа заслужава внимание думата гун̣амаям, която посочва, че Богът притежава трансцендентални качества.

Този, който се стреми да задоволи желанията на собствените си сетива, не е в състояние да отдава на Бога молитви като молитвите на Брахма̄. Само човек, който със служенето си иска да удовлетвори Бога, би се обръщал към него с такива молитви. Богът наистина изпълнява всички желания, свързани с трансценденталното любовно служене, но никога не изпълнява прищевките на неотдадените, дори ако те за известно време станат предани и му отдават най-прекрасни молитви.

В човешкото общество има много видове дейности, които по традиция се смятат за благочестиви. Това са алтруизмът и филантропията, патриотичните и интернационалните дейности, благотворителността, жертвоприношенията, отреченията и дори медитативният транс, но всички те носят на човека истинска полза само когато се извършват с цел да удовлетворят Върховната Божествена Личност. Съвършенството на всяка дейност – обществена, политическа, религиозна или алтруистична – е с нея човек да удовлетворява Върховния Бог. Тази тайна на успеха е добре известна на предания на Бога, както личи от поведението на Арджуна на бойното поле Курукш̣етра. Арджуна бил добър човек, не обичал насилието и затова не искал да се сражава с роднините си. Но когато разбрал, че Кр̣ш̣н̣а иска тази битка и лично я е организирал на Курукш̣етра, той пренебрегнал собствените си интереси и се сражавал, за да удовлетвори Бога. Това е правилното решение, което би взел всеки интелигентен човек. Единственото, което трябва да ни интересува, е с дейностите си да удовлетворяваме Бога. Ако Той е доволен от някое наше деяние, тогава то е успешно, независимо в какво се е изразявало. А ако Богът не е доволен от това, което правим, напразно сме си загубили времето. Такъв е критерият, с който трябва да се оценяват всички жертвоприношения, отречения, въздържания, мистичен транс и другите видове добри и благочестиви дейности.

Върховният Бог, Божествената Личност, е най-скъпото същество както за обусловените, така и за освободените души. Хората, които не знаят, че Богът е най-скъпото за тях същество, се намират в обусловено състояние на живот, а тези, които знаят съвършено добре, че Богът им е най-скъпият, се числят към освободените души. Осъзнаването на връзката с Бога има различни степени; те зависят от дълбочината, до която човек осъзнава защо Върховният Бог е най-скъпото нещо за всяко живо създание. Истинската причина за това е недвусмислено посочена в Бхагавад-гӣта̄ (15.7). Мамаива̄м̇шо джӣва-локе джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣ – живите същества са вечни частици от Върховния Бог. Живото същество се нарича а̄тма̄, а Богът – Парама̄тма̄. Живото същество се нарича Брахман, а Богът – Парабрахман, или Парамешвара. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣. Обусловените души, които не са постигнали себепознание, приемат като най-скъпо за себе си материалното тяло. Това схващане се разпростира над цялото тяло – както в стеснен, така и в разширен аспект. Привързаността към собственото ни тяло и към неговите разширения – децата и роднините – в действителност се основава на привързаността към истинската ни същност, към живото същество, което е в тялото. Щом живата душа напусне тялото, то спира да ни привлича, дори да е тялото на най-любимото ни дете. Следователно истинският обект на нашата любов не е тялото, а жизнената искра, вечна частица от Върховния. А тъй като всички живи същества са само съставни части от съвкупното живо същество, истинският обект на нашата любов е това върховно живо същество. Човек, който е забравил този принцип, залегнал в основата на любовта му към всичко съществуващо, може да изпитва само нетрайна, непостоянна любов, защото е в ма̄я̄. И колкото повече е под влиянието на ма̄я̄, толкова повече се откъсва от основния обект на любовта. Всъщност човек не може да обича истински никого, докато не постигне съвършенство в любовното служене за Бога.

В тази строфа се изтъква, че любовта трябва да се насочи към Върховната Божествена Личност. Внимание заслужава думата куря̄т, която означава „човек е длъжен да има“. С нея се подчертава, че привързаността ни към истинския обект на любовта трябва да става все по-силна и по-силна. Влиянието на ма̄я̄ се разпростира над фрагментарното духовно живо същество, ала не може да се докосне до Свръхдушата, Парама̄тма̄. Като признават влиянието на ма̄я̄ върху живото същество, философите ма̄я̄ва̄дӣ искат да се слеят с Парама̄тма̄. Но понеже не изпитват към Нея истинска любов, завинаги остават пленници на влиянието на ма̄я̄ и не могат да се приближат до Парама̄тма̄. Тази тяхна неспособност се дължи на липсата им на любов към Парама̄тма̄. Богатият скъперник не знае как да използва богатството си по правилен начин и заради скъперничеството си вечно остава бедняк, въпреки че може да има много пари. Докато човекът, който знае как да използва парите си, бързо може да забогатее дори ако разполага с много малко първоначален капитал.

Очите и слънцето са свързани много тясно, защото без слънчевата светлина очите не могат да виждат. Но другите части на тялото, които са привързани към слънцето като към източник на топлина, се възползват от него повече, отколкото очите. Очите, които не обичат слънцето, не могат да изтърпят лъчите му, т.е. не могат да изпитат върху себе си благотворното влияние на слънчевите лъчи. Така е и с философите емпирици – въпреки теоретичното си знание за Брахман те не могат да се възползват от милостта на Върховния Брахман, защото не изпитват към него обич. Много философи имперсоналисти завинаги остават под влиянието на ма̄я̄, защото, макар да се занимават с теоретично изучаване на природата на Брахман, не развиват любов към него и дори не разполагат с възможност да развият подобна любов, тъй като методът на познание, който следват, е несъвършен. Този, който е поклонник на бога на Слънцето, може да го види в неговия истински облик дори ако живее тук, на тази планета, и е сляп, докато оня, който не е поклонник на слънцето, не може да понася дори яркото му сияние. По същия начин човек, който се занимава с предано служене и е развил чиста любов към Бога, може да види вътре у себе си Божествената Личност, макар и да не е достигнал равнището на гя̄нӣте. Затова независимо в какви обстоятелства се намира, всеки трябва да се опитва да развие у себе си любов към Бога – това ще примири всички противоречия и ще разреши всички проблеми.

Преди да пристъпи към създаването на вселената, Брахма̄ видял Бога. Това е ключът за разбирането на чатух̣-шлокӣ Бха̄гаватам. И понеже Брахма̄ видял Бога преди да започне съзидателните си дейности, от това следва, че Богът е съществувал в личностната си форма още преди сътворението. Неговата вечна форма не е създадена от усилията на Брахма̄, както си мислят не особено интелигентните хора. Божествената Личност се изправила пред Брахма̄ в истинския си облик, във форма, която не е замърсена с материя, и после изчезнала от взора му.