Шрӣмад Бха̄гаватам 3.9.9

यावत्पृथक्त्वमिदमात्मन इन्द्रियार्थ-
मायाबलं भगवतो जन ईश पश्येत् ।
तावन्न संसृतिरसौ प्रतिसंक्रमेत
व्यर्थापि दु:खनिवहं वहती क्रियार्था ॥ ९ ॥
я̄ват пр̣тхактвам идам а̄тмана индрия̄ртха-
ма̄я̄-балам̇ бхагавато джана ӣша пашйет
та̄ван на сам̇ср̣тир асау пратисан̇крамета
вяртха̄пи дух̣кха-нивахам̇ вахатӣ крия̄ртха̄

Дума по дума

я̄ватдокато; пр̣тхактвамотделяне, обособяване; идамтова; а̄тманах̣на тялото; индрия-артхаза сетивно наслаждение; ма̄я̄-баламвлияние на външната енергия; бхагаватах̣на Божествената Личност; джанах̣човек; ӣшао, Господи; пашйетвижда; та̄ватдотогава; нане; сам̇ср̣тих̣влиянието на материалното битие; асаутози човек; пратисан̇краметаможе да преодолее; вяртха̄ апимакар и лишени от смисъл; дух̣кха-нивахаммногобройни страдания; вахатӣносещи; крия̄-артха̄за плодоносни дейности.

Превод

О, Господи, материалните страдания нямат реално съществуване за душата. Но въпреки това докато обусловената душа гледа на тялото като на средство за получаване на сетивно наслаждение, тя не може да се освободи от оковите на материалните страдания, тъй като се намира под влиянието на външната Ти енергия.

Пояснение

Основният проблем на живото същество в материалното битие е представата му за собствената му независимост. И в обусловеното, и в освободеното си състояние то винаги зависи от законите на Върховния Бог, но поради влиянието на външната енергия си мисли, че е независимо от върховната власт на Божествената Личност. Естественото положение на душата е да следва желанията на върховната воля и докато не прави това, тя ще продължава да влачи оковите на материалното си робство. В Бхагавад-гӣта̄ (2.55) се казва: праджаха̄ти яда̄ ка̄ма̄н сарва̄н па̄ртха мано-гата̄н – живото същество трябва да се раздели с всички планове, измислени от ума му. То трябва да се подчини на върховната воля. Това ще му помогне да се измъкне от мрежите на материалното съществуване.