Шрӣмад Бха̄гаватам 3.9.11

Изложеното тук твърдение, че Богът се появява пред предания точно в тази форма, в която той иска да го обожава, показва, че Богът се подчинява на желанията на предания, и то до такава степен, че се появява пред него в тази форма, в която той желае да го види. Богът изпълнява това желание, защото отвръща на предания според неговото трансцендентално любовно служене. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (4.11): йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам. Трябва да отбележим обаче, че Богът не е изпълнител на прищевки. В тази строфа се подчертава: твам̇ бхакти йога-парибха̄вита – т.е. в случая става дума за съвършенството, с което се сдобива човекът, постигнал стадия на зрялото предано служене, или стадия на према̄, любовта към Бога. Състоянието на према̄ се постига в процеса на постепенното превръщане на вярата в любов. Когато човек има вяра, той общува с истински предани, а когато участва в такова общуване, получава възможност да започне истинско предано служене: да приеме посвещение и да изпълнява основните задължения, препоръчани в свещените писания. Това недвусмислено се подчертава с думата шрутекш̣ита. Шрутекш̣ита е процесът на слушане от истински предани, които са постигнали ведическата мъдрост и са се освободили от светски емоции. Чрез този автентичен процес на слушане начинаещият предан се пречиства от цялото материално замърсяване и развива привързаност към някоя от многобройните трансцендентални форми на Бога, описани във Ведите.

Привързаността на предания към някоя конкретна форма на Бога се определя от естествените му наклонности. Тъй като е вечен слуга на Бога, по природа всяко живо същество има склонност към някой определен вид трансцендентално служене. Бог Чайтаня утвърждава, че живото същество е вечен слуга на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Следователно всяко живо същество е вечно свързано с Бога чрез определен тип взаимоотношения, в които му служи. Тази конкретна привързаност се пробужда чрез практикуването на регулирано предано служене за Бога. Така преданият се привързва към някоя от вечните форми на Бога, подобно на ония души, които са вечно привързани към Бога. Привързаността към определена форма на Бога се нарича сварӯпа-сиддхи. Богът седи върху лотоса в сърцето на чистия предан в тази своя вечна форма, която преданият е пожелал, и никога не се разделя с него, както бе утвърдено в предишната строфа. Но Богът не се открива пред случайния или мнимия предан и никога не позволява да бъде използван за користни цели. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (7.25): на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася йога-ма̄я̄-сама̄вр̣тах̣. С помощта на йога-ма̄я̄ Богът остава скрит за взора на неотдадените или несериозните предани, които са слуги само на собствените си сетива. Той никога не може да бъде видян от мнимите предани, които обожават полубоговете, отговорни за вселенските работи. И така, в заключение можем да кажем, че Богът никога не изпълнява прищевките на мнимия предан, но винаги е готов да откликне на желанията на чистия, безкористен предан, у когото не е останала и сянка от материално замърсяване.