Шрӣмад Бха̄гаватам 3.9.12

Полубоговете, които живеят на райските планети и са назначени да управляват делата във вселената, също са предани на Бога, но едновременно с това те изпитват желания за материално богатство и сетивно наслаждение. Богът е толкова великодушен, че ги дарява с всички видове материално щастие, дава им дори повече, отколкото биха могли да поискат, но все пак е недоволен от тях, защото те не са чисти предани. Богът не иска никой от многобройните му синове (живите същества) да остава в материалния свят, пълен с тристранни страдания, и вечно да търпи мъките на раждането, смъртта, старостите и болестите. Полубоговете от райските планети, а и много предани на Земята искат да си останат в материалния свят, за да служат на Бога и едновременно с това да се наслаждават на материално щастие. По този начин обаче те рискуват да деградират и да се родят в низши форми на съществуване, затова Богът не е доволен от тях.

Чистите предани не се стремят към материалните наслаждения, но не ги и отричат. Те напълно съгласуват желанията си с желанията на Бога и не правят нищо за себе си лично. Добър пример в това отношение е Арджуна. Движен от егоистична привързаност към роднините си, отначало той не искал да се сражава, но когато чул Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, се съгласил да се бие, изпълнявайки волята на Бога. Затова Богът е много доволен от чистите предани – те действат не за сетивно наслаждение, а само за да изпълнят неговите желания. В образа на Парама̄тма̄, Свръхдуша, Богът се намира в сърцето на всеки и дава възможност всекиму да чуе добър съвет. Затова всеки един трябва да се възползва от тази възможност и да се посвети изцяло на трансценденталното любовно служене, отдавано на Бога.

Неотдадените обаче не са нито като полубоговете, нито като чистите предани, защото са се отвърнали от трансценденталните отношения с Бога. Те са въстанали срещу него и така са се обрекли вечно да търпят последиците на собствените си дейности.

В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) се казва: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам. „Въпреки че Богът е еднакво милостив към всички живи създания, те от своя страна го удовлетворяват различно – едни в по-голяма, а други в по-малка степен“. Полубоговете се наричат сака̄ма, т.е. предани, които в ума си таят материални желания, а чистите предани се наричат ниш̣ка̄ма, защото не желаят нищо за себе си. Преданите сака̄ма са егоисти и не мислят за другите, а това не им позволява да удовлетворят Бога напълно, докато чистите предани поемат мисионерския дълг да превръщат неотдадените в отдадени и затова удовлетворяват Бога много повече, отколкото го удовлетворяват полубоговете. Богът не проявява особен интерес към неотдадените, въпреки че като доброжелател и Свръхдуша се намира в сърцето на всекиго. Но същевременно Той им дава възможност да заслужат милостта му с посредничеството на чистите предани, които се занимават с мисионерски дейности. Понякога Богът сам идва в материалния свят, за да проповядва, както направил в образа си на Бог Чайтаня, ала по-често Той изпраща свои упълномощени представители и така проявява безпричинната си милост към неотдадените. Той е толкова удовлетворен от чистите си предани, че иска те да се прославят, като проповядват посланието му, и затова изпраща тях, въпреки че и сам спокойно би могъл да стори необходимото. Това показва колко много Богът е удовлетворен от своите чисти предани ниш̣ка̄ма, за разлика от преданите сака̄ма. Чрез тези трансцендентални дейности Богът едновременно и предотвратява възможността да бъде обвинен в пристрастие, и изразява задоволството си от своите предани.

Може да възникне въпрос: „Щом Богът се намира в сърцата на неотдадените, защо те не стават отдадени?“ В отговор бихме казали, че упоритите неотдадени са като безплодна земя или осолена почва, на която не вирее нищо. Като частица от Бога, всяко едно живо същество притежава макар и малко независимост. Неотдадените злоупотребяват с независимостта си и постоянно вършат оскърбления срещу Бога и чистите му предани, които са се посветили на проповедничество. Тези именно оскърбления ги превръщат в безплодни осолени поля, които нямат сили да родят нищо.