Шрӣмад Бха̄гаватам 3.9.6
Деванагари
तावद्भयं द्रविणदेहसुहृन्निमित्तं
शोक: स्पृहा परिभवो विपुलश्च लोभ: ।
तावन्ममेत्यसदवग्रह आर्तिमूलं
यावन्न तेऽङ्घ्रिमभयं प्रवृणीत लोक: ॥ ६ ॥
शोक: स्पृहा परिभवो विपुलश्च लोभ: ।
तावन्ममेत्यसदवग्रह आर्तिमूलं
यावन्न तेऽङ्घ्रिमभयं प्रवृणीत लोक: ॥ ६ ॥
Стих
та̄вад бхаям̇ дравин̣а-деха-сухр̣н-нимиттам̇
шоках̣ спр̣ха̄ парибхаво випулаш ча лобхах̣
та̄ван маметй асад-аваграха а̄рти-мӯлам̇
я̄ван на те 'н̇гхрим абхаям̇ правр̣н̣ӣта локах̣
шоках̣ спр̣ха̄ парибхаво випулаш ча лобхах̣
та̄ван маметй асад-аваграха а̄рти-мӯлам̇
я̄ван на те 'н̇гхрим абхаям̇ правр̣н̣ӣта локах̣
Дума по дума
та̄ват — дотогава; бхаям — страх; дравин̣а — богатство; деха — тяло; сухр̣т — роднини; нимиттам — заради; шоках̣ — скръб; спр̣ха̄ — желание; парибхавах̣ — унижения; випулах̣ — изключително голяма; ча — също; лобхах̣ — алчност; та̄ват — до този момент; мама — мои; ити — така; асат — тленни; аваграхах̣ — начинания; а̄рти-мӯлам — изпълнени с тревоги; я̄ват — докато; на — не; те — твоите; ан̇гхрим абхаям — сигурни лотосови нозе; правр̣н̣ӣта — приемат подслон; локах̣ — хората от този свят.
Превод
О, Господи, хората в този свят, обременени от житейски тревоги и грижи, изпитват постоянен страх. Те през цялото време се опитват да запазят своето богатство, тяло и приятели, изпълнени са с печал и порочни желания, търпят унижения и скъпернически градят всичките си начинания върху тленните представи аз и мое. И те ще останат измъчвани от такива тревоги, докато не приемат подслон в твоите сигурни лотосови нозе.
Пояснение
Някой сигурно ще попита как човек постоянно може да мисли за Бога, за неговото име, слава, качества и прочее, ако е обременен от мисли и грижи за семейството си. Всеки в материалния свят постоянно мисли как да изхрани семейството си, как да опази богатството си, как да не изостава от приятелите и роднините си и т.н. По този начин, опитвайки се да запазят положението си, хората живеят в постоянен страх и тревога. Строфата, която Брахма̄ изрича, е много вярна.
Чистият предан на Бога никога не се мисли за собственик на дома си. Той се уповава на Бога, защото знае, че всичко е в неговата върховна власт, и затова не се бои за издръжката на семейството си или за защитаването на семейните интереси. Тъй като се е предал на Бога, той не изпитва никакво влечение към богатството. Даже ако е запазил стремеж към богатството, той го иска не за да удовлетворява сетивата си, а в името на Бога. Понякога чистият предан печели пари, както правят обикновените хора, но той върши това, за да използва тези пари в служене на Бога, докато обикновените хора печелят пари, за да ги изхарчат за сетивни наслаждения. Затова за предания богатството не е източник на тревоги, както е за материалиста. И понеже чистият предан използва всичко в служене на Бога, с това той изтръгва отровните зъби на богатството. Ако се отстранят отровните зъби на една змия, ухапването ѝ вече не е смъртоносно. По същия начин богатството, което се използва за каузата на Бога, няма отровни зъби и затова не е смъртоносно. Чистият предан никога не затъва в светски материални дела, дори ако живее в този свят като най-обикновен човек.