Шрӣмад Бха̄гаватам 3.9.26

मैत्रेय उवाच
स्वसम्भवं निशाम्यैवं तपोविद्यासमाधिभि: ।
यावन्मनोवच: स्तुत्वा विरराम स खिन्नवत् ॥ २६ ॥
маитрея ува̄ча
сва-самбхавам̇ ниша̄мяивам̇
тапо-видя̄-сама̄дхибхих̣
я̄ван мано-вачах̣ стутва̄
вирара̄ма са кхиннават

Дума по дума

маитреях̣ ува̄чавеликият мъдрец Маитрея каза; сва-самбхавамизточникът на появяването му; ниша̄мявиждайки; евамтака; тапах̣отречение; видя̄знание; сама̄дхибхих̣също и чрез концентрация на ума; я̄ватдоколкото е възможно; манах̣ум; вачах̣слова; стутва̄беше се помолил; вирара̄мазамълча; сах̣той (Брахма̄); кхинна-ватсякаш е уморен.

Превод

Мъдрецът Маитрея каза: О, Видура, когато Брахма̄ видя източника на своето раждане – Божествената Личност, – той взе да се моли за милостта ѝ, доколкото му позволяваха умът и словата. И след като свърши молитвата си, замълча, сякаш се бе уморил от аскетичните подвизи, от опитите да узнае себе си и от медитацията.

Пояснение

Брахма̄ получил просветление и знание отвътре, от Бога, който се намирал в сърцето му. Когато се родил, той не могъл да открие кой е източникът на появяването му, но след като се подложил на отречения и медитация, получил просветление отвътре, от сърцето си и видял източника на своето раждане. Духовният учител, който действа отвън, и духовният учител вътре в сърцето са представители на Бога. Ако човек не е свързан с тези истински представители на Бога, той няма правото да нарича себе си духовен учител. Брахма̄ нямал възможност да се обърне за помощ към духовен учител отвън, защото по онова време бил единственото същество във вселената. Затова Богът, удовлетворен от молитвите му, го просветлил за всичко отвътре, от самото му сърце.