Шрӣмад Бха̄гаватам 3.9.15
Деванагари
यस्यावतारगुणकर्मविडम्बनानि
नामानि येऽसुविगमे विवशा गृणन्ति ।
तेऽनैकजन्मशमलं सहसैव हित्वा
संयान्त्यपावृतामृतं तमजं प्रपद्ये ॥ १५ ॥
नामानि येऽसुविगमे विवशा गृणन्ति ।
तेऽनैकजन्मशमलं सहसैव हित्वा
संयान्त्यपावृतामृतं तमजं प्रपद्ये ॥ १५ ॥
Стих
яся̄вата̄ра-гун̣а-карма-вид̣амбана̄ни
на̄ма̄ни йе 'су-вигаме виваша̄ гр̣н̣анти
те 'наика-джанма-шамалам̇ сахасаива хитва̄
сам̇я̄нтй апа̄вр̣та̄мр̣там̇ там аджам̇ прападйе
на̄ма̄ни йе 'су-вигаме виваша̄ гр̣н̣анти
те 'наика-джанма-шамалам̇ сахасаива хитва̄
сам̇я̄нтй апа̄вр̣та̄мр̣там̇ там аджам̇ прападйе
Дума по дума
яся — чиито; авата̄ра — инкарнации; гун̣а — трансцендентални качества; карма — дейности; вид̣амбана̄ни — загадъчни; на̄ма̄ни — трансцендентални имена; йе — тези; асу-вигаме — когато напуска живота си; виваша̄х̣ — спонтанно; гр̣н̣анти — призовава; те — те; анаика — много; джанма — раждания; шамалам — натрупани грехове; сахаса̄ — незабавно; ева — несъмнено; хитва̄ — като изоставя; сам̇я̄нти — получава; апа̄вр̣та — открито; амр̣там — безсмъртие; там — него; аджам — нероденият; прападйе — приемам подслон.
Превод
Приемам подслон в лотосовите нозе на този, чиито инкарнации, качества и дейности по неразгадаем начин възпроизвеждат формите, качествата и дейностите от материалния свят. Този, който в мига на смъртта дори несъзнателно произнася трансценденталните му имена, веднага се пречиства от всички грехове, които е вършил в продължение на много, много животи, и непременно го постига.
Пояснение
Дейностите на инкарнациите на Върховната Божествена Личност са един вид подражание на дейностите, които се вършат в материалния свят. Богът е като актьор на сцена. Актьорът пресъздава дейностите на царя, но в действителност не е цар. Когато Богът идва в материалния свят, Той също играе роли, с които иначе няма нищо общо. В Бхагавад-гӣта̄ (4.14) се казва, че Богът няма нищо общо с дейностите, с които на пръв поглед е зает: на ма̄м̇ карма̄н̣и лимпанти на ме карма-пхале спр̣ха̄. Богът е всемогъщ; Той може да направи всичко просто като го пожелае. Когато се явил в този свят като Бог Кр̣ш̣н̣а, Той приел да играе ролята на син на Яшода̄ и Нанда и повдигнал хълма Говардхана, въпреки че не бил длъжен да го прави. Стига само да пожелае, милиони хълмове като Говардхана ще се вдигнат сами – не е нужно Той дори да ги вдига с ръка. Но като повдига хълма Говардхана с ръка, Кр̣ш̣н̣а подражава на действията на обикновеното живо същество и същевременно демонстрира свръхестествената си сила. Затова едно от имената му е Шрӣ Говардханадха̄рӣ – „Този, който повдигнал хълма Говардхана“. И така, дейностите, които Богът извършва, когато идва като инкарнация в материалния свят, и благосклонността, която оказва на преданите, са само имитация, нещо като грима на опитния драматичен актьор. Но всички тези дейности, които Той върши, са дейности на Всемогъщия и когато човек си ги спомня, това е равно по сила на самия Бог. Аджа̄мила произнесъл святото име на Бога – На̄ра̄ян̣а – просто защото повикал сина си, който се казвал На̄ра̄ян̣а, но това било напълно достатъчно да постигне най-висшето съвършенство на живота.