Убийството на демона Хиран̣я̄кш̣а

В тази строфа особено внимание заслужава думата нирвялӣка. В молитвите на полубоговете и преданите на Бога никога няма да открием греховни помисли, докато молитвите на демоните винаги са продиктувани от греховни намерения. Демонът Хиран̣я̄кш̣а станал могъщ, защото получил благословия от Брахма̄. Ала веднага след това с придобитата сила започнал да причинява много беди, тъй като, домогвайки се до благословията, преследвал греховни цели. Молитвите на Брахма̄ и на другите полубогове нямат нищо общо с молитвите на демоните. Те имат за цел да удовлетворят Върховния Бог, затова Богът се усмихнал и се вслушал в молбата на Брахма̄ да убие демона. Демоните не знаят нищо за Бога и затова никога не възхваляват Върховната Божествена Личност. Обикновено те се обръщат към полубоговете. Бхагавад-гӣта̄ осъжда това поведение. Хората, които отиват при полубоговете, за да се молят да преуспеят в греховните дейности, тя нарича лишени от интелигентност. Демоните са загубили цялата си интелигентност и нямат представа кое е в техен интерес. Даже и да са чували за Върховната Божествена Личност, те пак отказват да се обърнат към Бога. Тъй като намеренията им винаги са греховни, Върховният Бог никога не им дава благословиите, желани от тях. Известно е например че за да осъществят грешните си желания да заграбват чуждо имущество, крадците в Бенгал обожават богинята Ка̄лӣ и никога не ходят в храмовете на Виш̣н̣у, защото молитвите им към Виш̣н̣у се оказват напразни. Ала молитвите на полубоговете и на преданите на Върховната Божествена Личност никога не преследват греховни цели.

Случката с Гаруд̣а и Индра, която се споменава тук, е следната. Веднъж Гаруд̣а, носачът на Бога, грабнал от ръцете на полубоговете в рая една делва с нектар, за да освободи майка си Вината̄, която станала робиня на неговата мащеха Кадрӯ, майката на змиите. Щом научил за произшествието, небесният цар Индра хвърлил мълнията си по Гаруд̣а. В знак на уважение към непобедимото оръжие на Индра, въпреки че е неуязвим, защото носи на раменете си самия Бог, Гаруд̣а пуснал едното си крило и то било насечено на парчета от мълнията. Жителите на висшите планети са толкова благородни, че дори по време на битка спазват законите на честта. В този случай Гаруд̣а искал да уважи Индра. Той знаел, че оръжието на Индра трябва да порази някаква цел и затова предложил крилото си.

Шрӣватса е снопче бели косми върху гърдите на Бога, отличителен признак на Върховната Божествена Личност. Жителите на Вайкун̣т̣халока и на Голока Вр̣нда̄вана имат същата форма като Божествената Личност, но Богът се отличава от всички останали по знака Шрӣватса върху гърдите си.

Както вече обяснихме, първоначално демонът бил слуга на Бога във Вайкун̣т̣ха, но напуснал духовния свят и се родил като демон. Битката с Върховния Бог трябвало да му донесе освобождение. Богът се наслаждавал на ударите по трансценденталното си тяло, както бащата се наслаждава на игрите с малкия си син. Понякога бащата се забавлява, като се бие „наужким“ със сина си. По същия начин Богът възприемал ударите на Хиран̣я̄кш̣а като докосване от цветя, с които преданите го обсипват в знак на обожание. С други думи, Богът искал да се сражава, за да изпита трансцендентално блаженство, и затова нападенията на демона му доставяли истинско удоволствие.

Бойните забавления на Бога с неговия предан, който сега се бил превърнал в демон, изглеждали толкова ожесточени, сякаш наистина можели да предизвикат унищожението на вселената. Такова е величието на Бога, Върховната Личност – в очите на обитателите на вселената дори движението на малкия му пръст изглежда внушително и опасно събитие.

Понякога великите йогӣ и демони благодарение на мистичните си сили могат да правят истински чудеса, но когато Богът пусне чакрата Сударшана, всички магии се стопяват като дим. Типичен пример в това отношение е кавгата между Дурва̄са̄ Муни и Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а – Дурва̄са̄ Муни понечил да прибегне до най-различни илюзии и чудеса, но щом видял приближаващия се Сударшана, се уплашил и хукнал из всички планети, за да търси спасение. В тази строфа Богът е наречен три-па̄т, което означава, че се наслаждава на три вида жертвоприношения. В Бхагавад-гӣта̄ Богът потвърждава, че Той е този, който получава благата от всички жертвоприношения, отречения и лишения и им се наслаждава. По-нататък в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Той се наслаждава на три вида яги: на жертването на предмети, на медитацията и на философските разсъждения. Тези, които са поели пътя на гя̄на, йога и карма, накрая винаги стигат до Върховния Бог, защото Той е този, който се наслаждава на всичко (ва̄судевах̣ сарвам ити). Това е съвършенството на всички жертвоприношения.

В последния миг от живота на Хиран̣я̄кш̣а неговата майка Дити си спомнила какво казал съпругът ѝ: въпреки че нейните синове ще бъдат демони, те ще имат привилегията да бъдат убити от самата Върховна Божествена Личност. По милостта на Бога тя си спомнила този разговор и от гърдите ѝ потекла кръв вместо мляко. Много често се случва, когато майките се вълнуват от обич към синовете си, от гърдите им да потече мляко. В случая с майката на демона обаче кръвта потекла, без да се е превърнала в мляко. Млякото, както е известно, се образува от кръвта. Да се пие мляко, е много полезно, ала да се пие кръв, е отвратително, въпреки че кръвта и млякото имат еднакъв произход. Същото се отнася и за млякото на кравата.

В тази строфа Богът е наречен Кешава, защото в началото на творението убил демона Кешӣ. Кешава е едно от имената на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е източник на всички инкарнации и в Брахма сам̇хита̄ се казва, че Говинда, Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, съществува едновременно във всичките си различни инкарнации и експанзии. Тук особено забележителен е опитът на демона да обхване Върховната Божествена Личност. Той искал да побере Бога в прегръдките си, мислейки, че в ограничените си обятия, т.е. с помощта на материалната си сила, ще може да плени Абсолюта. Той не знаел, че Богът е по-голям и от най-голямото, както и по-малък и от най-малкото. Никой не може да плени Върховния Бог или да го подчини на волята си. И въпреки това хората с демонична природа постоянно се опитват да го измерват. Благодарение на необозримото си могъщество Богът може да се въплъти във вселенската форма, както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄, и същевременно да стои в кутията на своя предан като обожавано мӯрти. Много предани имат статуетка на Бога, която държат в малка кутия и носят навсякъде със себе си, за да могат всяка сутрин да обожават Бога в кутията. Върховният Бог, Кешава, или Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а, не е подвластен на нашите опити да го измерим. Той може да остане при своя предан във всяка подходяща форма, ала в същото време е недостъпен за демоните, колкото и упорито те да се опитват да го измерят.

Тук Богът е наречен адхокш̣аджа – този, който е отвъд материалните измервания. Акш̣аджа означава „обсег на сетивата“, а адхокш̣аджа значи „това, което е вън от обсега на сетивата“.

Богът е в състояние за по-малко дори от миг да убие всеки могъщ демон, включително Хиран̣я̄кш̣а. Той можел да го убие много по-рано, но искал да му предостави възможност да покаже всичките си свръхестествени способности. Човек трябва да знае, че не може да стане равен на Върховната Божествена Личност с мистични сили, научен прогрес или материално могъщество. И един знак от негова страна е достатъчен, за да унищожи и обезсмисли всичките ни опити. Необозримото могъщество на Бога, на което сме свидетели тук, е така безгранично, че Той убил демона в същия миг, в който пожелал това, и то само с един удар, въпреки цялата му съпротива.

Въпреки че демонът бил мъртъв, блясъкът на кожата му се запазил непомръкващ. Това е изключително необичайно явление, защото когато някой човек или животно умре, тялото му веднага побледнява, естественият му цвят се загубва и то започва да се разлага. Но въпреки че Хиран̣я̄кш̣а бил мъртъв, тялото му запазило естествения си блясък, тъй като било докоснато от Бога, Върховния дух. Животворното излъчване на тялото се запазва само докато душата се намира в него. Душата на демона вече била напуснала тялото му, но то не загубило своя цвят, защото било докоснато от Върховния дух. Индивидуалната душа се различава от Върховната Божествена Личност. Този, който види Върховната Божествена Личност в мига, когато напуска тялото си, наистина е необикновено щастлив. Затова Брахма̄ и останалите полубогове славели завидната смърт на демона.

Тази строфа на Шрӣмад Бха̄гаватам дава много ясна представа за процеса на йога. Тук се казва, че крайната цел на всички йогӣ и мистици, които се занимават с медитация, е да се освободят от материалното тяло. Затова те медитират в усамотение и се стремят да постигнат транс. Йога трябва да се практикува на уединено място, не пред публика или на сцена, както днес правят толкова много мними йогӣ. Целта на истинската йога е човек да се освободи от материалното тяло. Йога не е предназначена да запази тялото здраво и младо. Тази псевдойога, която днес широко се рекламира, не среща подкрепа от страна на нито една автентична йога система. В настоящата строфа особено силен акцент носи думата ям („върху когото“), която показва, че медитацията трябва да бъде насочена към Божествената Личност. Ако човек концентрира ума си върху формата на Бога като глиган, това също е йога. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄, този, който е съсредоточил ума си в постоянна медитация върху Божествената Личност в някоя от нейните многообразни форми, е най-извисен йогӣ и лесно може да постигне състоянието на транс просто като медитира върху тази форма на Бога. Ако човек е в състояние да продължи тази медитация върху формата на Бога и в мига на смъртта си, той се освобождава от тленното тяло и се връща в Божието царство. Богът предоставил на демона именно тази възможност и затова Брахма̄ и останалите полубогове били удивени. С други думи, дори един демон може да постигне съвършенството на йога, стига Богът да благоволи да го докосне с крак.

Материалният свят е изграден от три гун̣и – добро, страст и невежество, – а духовният свят е изтъкан от чисто добро. В тази строфа се казва, че формата на Бога се състои изцяло от чисто добро, което означава, че не е материална. В материалния свят няма чисто добро. В Бха̄гаватам равнището на чистото добро е наречено саттвам̇ вишуддхам. Вишуддхам означава „чист“. Чистото добро не е замърсено от двете по-низши качества – страстта и невежеството. Следователно формата на глигана, в която Богът се появил, нямала нищо общо с материалния свят. Богът има и много други форми и никоя от тях не притежава материални качества. Тези форми не се различават от формата на Виш̣н̣у, а Виш̣н̣у е този, който се наслаждава на всички жертвоприношения.

Жертвоприношенията, които се препоръчват във Ведите, са предназначени да удовлетворят Върховната Божествена Личност. Само от невежество хората се опитват да удовлетворяват различни посредници, упълномощени от Бога. Истинската цел на живота е да бъде удовлетворен самият Върховен Бог, Виш̣н̣у. Жертвоприношенията са дадени, за да могат с тях хората да удовлетворят Върховния Бог. Живите същества, които знаят тази истина, се наричат полубогове, т.е. същества с божествена природа, които са почти равни на Бога. Тъй като живото същество е неотделима частица от Върховния Бог, негов дълг е да служи на Бога и да го удовлетворява. Всички полубогове са привързани към Божествената Личност и демонът, който тормозел целия свят, бил убит за тяхно удоволствие. Да се води чист живот, означава да се удовлетворява Бога, а всички жертвоприношения, които човек извършва в чистото си съществуване, се наричат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тук ясно е казано, че човек развива съзнанието си за Кр̣ш̣н̣а в процеса на отдаване на предано служене.

Тук Богът е наречен прародител на глиганите. Във Веда̄нта сӯтра (1.1.2) се казва, че Абсолютната Истина е източник на всичко съществуващо. Това означава, че всичките осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида произлизат от Бога, който е а̄ди, вечното начало. В Бхагавад-гӣта̄ Арджуна нарича Бога а̄дям, изначален. А в Брахма сам̇хита̄ Богът е наречен а̄ди-пуруш̣ам, изначалната личност. Нещо повече, в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Богът сам заявява: маттах̣ сарвам̇ правартате – „Всичко води началото си от мен“.

В конкретната ситуация Богът приел формата на глиган, за да убие демона Хиран̣я̄кш̣а и да извади Земята от дълбините на океана Гарбха. Така Той станал а̄ди-сӯкара, изначалният глиган. В материалния свят глиганите и свинете са най-презрени животни, но а̄ди-сӯкара, Върховната Божествена Личност, не бил обикновен глиган. Всички полубогове, дори и самият Брахма̄, възхвалявали Бога в тази му форма.

Настоящата строфа потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄, че Богът идва от своята трансцендентална обител, за да унищожи злодеите и да спаси преданите. Като убил демона Хиран̣я̄кш̣а, Той изпълнил обещанието си, че винаги ще убива демоните и ще защитава полубоговете, оглавявани от Брахма̄. Думите, че Богът се завърнал в личната си обител, показват, че Той има свое трансцендентално жилище. Тъй като притежава всички енергии, Той се намира едновременно навсякъде, въпреки че личната му обител е на Голока Вр̣нда̄вана. Така и слънцето, въпреки че се намира на точно определено място във вселената, чрез светлината си прониква навсякъде.

Богът живее в личната си обител, ала в същото време Той е и всепроникващ. Имперсоналистите приемат само един от аспектите на личността му – всепроникващата му същност – и не могат да разберат, че едновременно с това Той се намира в трансценденталната си обител, където постоянно се отдава на съвършени трансцендентални забавления. В тази строфа особено се откроява думата акхан̣д̣итотсавам. Утсава означава „удоволствие“. Всяко празненство, което е израз на щастие, се нарича утсава. Утсава, атмосферата на всепоглъщащо пълно щастие, е неизменна част от Вайкун̣т̣халока, обителта на Бога, който е обожаван дори от полубогове като Брахма̄, какво да говорим за по-незначителните същества като човеците.

Богът идва в този свят от личната си обител и затова се нарича авата̄ра – „този, който слиза“. Понякога хората наричат авата̄ра въплъщения с материална форма от плът и кръв, но в действителност авата̄ра се отнася до този, който идва от по-висшите сфери. Обителта на Бога се намира далеч отвъд материалния свят и когато идва, Той слиза от тези висши владения – затова Той се нарича авата̄ра.

Мъдрецът Маитрея заявява, че е преразказал съвсем точно историята за това, как Върховната Божествена Личност убила Хиран̣я̄кш̣а. Той не е измислял нищо и нищо не е добавял от себе си. Той просто е изложил онова, което е чул от духовния си учител. По този начин той признава автентичната система на парампара̄ – метода за предаване на трансцендентално знание по веригата на ученическата последователност. Думите на един а̄ча̄ря, т.е. духовен наставник, нямат никаква стойност, ако той не ги е чул от истински духовен учител.

Тук се казва още, че въпреки безкрайното си могъщество демонът Хиран̣я̄кш̣а бил като играчка в ръцете на Бога. Когато си играе, детето без никакви усилия чупи играчките си. И макар че в очите на простосмъртните от материалния свят демонът бил изключително могъщо и необикновено създание, за Бога не представлявало никаква трудност да го убие. Той може да убие милиони демони с лекотата, с която детето чупи играчките си.

Ако човек иска да изпита трансцендентално блаженство, когато слуша за забавленията на Бога, той трябва да слуша от авторитетен източник, както е обяснено в тази строфа. Маитрея чул разказите за забавленията Бога от своя духовен учител, а Видура на свой ред ги чул от него. Достатъчно е човек да представя това, което е чул от своя духовен учител, за да бъде считан за авторитет. И обратното, този, който не е приел истински духовен учител, не може да бъде авторитет. Това ясно е казано в настоящата строфа. Ако иска да изпита трансцендентално удоволствие, човек трябва да се обърне към авторитетна личност. Освен това в Бха̄гаватам се казва, че ако слуша внимателно и с вяра това, което казват авторитетите, той ще усети вкуса на забавленията на Бога. Друг метод не съществува. Затова Сана̄тана Госва̄мӣ ни предупреждава да не слушаме за личността на Бога от устата на неотдаден. Неотдадените са като змии – както млякото, докоснато от змия, става отровно, така и повествованията за забавленията на Бога, въпреки че са чисти като мляко, се превръщат в отрова, когато ги разказват неотдадените, подобни на змии. Тогава те не само че не доставят трансцендентално удоволствие, но и са опасни. Бог Чайтаня също е предупредил да не слушаме за забавленията на Бога от устата на ма̄я̄ва̄дӣ или имперсоналисти. Той много ясно е казал: ма̄я̄ва̄ди-бха̄ш̣я шуниле хая сарва на̄ша – човек, който слуша как ма̄я̄ва̄дӣте обясняват забавленията на Бога, а също и тълкуванията им върху Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам и другите ведически произведения, е обречен. Попадне ли веднъж в обкръжението на имперсоналисти, човек никога няма да може да разбере личностния аспект на Бога и трансценденталните му забавления.

Сӯта Госва̄мӣ се обръща към мъдреците, предвождани от Шаунака, и затова в тази строфа ги нарича двиджа, два пъти родени. Всички мъдреци, които се били събрали в Наимиш̣а̄ран̣я, за да слушат Шрӣмад Бха̄гаватам от Сӯта Госва̄мӣ, били бра̄хман̣и, но постигането на брамински качества само по себе си не е всичко. Да бъдеш два пъти роден, не е най-висшето съвършенство. Човек постига съвършенство, когато слуша за забавленията и дейностите на Бога от авторитетен източник.

Думата бха̄гаватам буквално означава „забавления на Бога и неговите предани“. В Бха̄гаватам са събрани повествования за забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а и на негови велики предани, такива като Прахла̄да, Дхрува, Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и т.н. И двата вида повествования описват Върховната Божествена Личност, защото забавленията на преданите винаги са свързани с Бога. Например Маха̄бха̄рата, която разказва историята на Па̄н̣д̣авите и техните дела, също се смята за свещено писание, защото Па̄н̣д̣авите общували непосредствено със самата Върховна Божествена Личност.

Неслучайно тук е даден пример със слона, който изпаднал в беда и бил спасен от Върховния Бог. Дори животното може да се обърне към Бога, ако му отдава предано служене. И обратното, дори полубогът не може да се обърне към Върховната Личност, ако не е предан.

Всички живи същества, и особено представителите на човешкия род, трябва да са благодарни на Върховния Бог за благата, които им дава. Затова всеки, който е с чисто сърце и е способен да чувства благодарност, трябва да приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание и да служи на Бога с преданост. Само крадците и негодниците не ценят благата, които им дава Върховният Бог, и не искат да му служат. Този, който не разбира колко много неща дължи на Бога, е неблагодарник. Той се радва на светлината на слънцето и луната, получава свободно вода от Бога и въпреки това не изпитва благодарност, но продължава да се наслаждава на даровете на Бога. Такива хора не могат да бъдат наречени другояче, освен крадци и негодници.

Тъй като Богът, Върховната Личност, е абсолютен, между забавленията му и самия него няма разлика. Всеки, който слуша за забавленията на Бога, общува непосредствено със самия него, а такова общуване със сигурност освобождава човека от всичките му греховни дейности, дори и от убийството на бра̄хман̣а, което се смята за най-тежкия грях в материалния свят. Човек трябва да има силно желание да слуша за дейностите на Бога от авторитетен източник, какъвто е чистият предан. Ако просто слуша тези повествования и признава величието на Бога, той ще разбере Бога. Философите имперсоналисти обаче не могат да разберат Божиите деяния. Те мислят, че всички действия на Бога са ма̄я̄; затова те са наречени ма̄я̄ва̄дӣ. Според тези философи всичко е ма̄я̄, ето защо те не са достойни да слушат повествованията за Бога. Някои имперсоналисти не искат и да чуят за Шрӣмад Бха̄гаватам, ала напоследък определена част от тях проявяват силен интерес към Бха̄гаватам, защото виждат в него средство за печалба. В действителност обаче те не вярват в написаното там. Нещо повече, те разказват и тълкуват деянията на Бога по свой начин. Ето защо не трябва да слушаме ма̄я̄ва̄дӣте. Трябва да слушаме Сӯта Госва̄мӣ или Маитрея, които представят забавленията на Бога такива, каквито са. Само тогава можем да усетим сладостта на забавленията на Бога. В противен случай тези повествования ще въздействат върху неопитните слушатели точно като отрова.

Обикновено преданите обичат да слушат разказите за забавленията на Бога и макар че не се подлагат на сурови отречения и не се занимават с медитация, процесът на внимателното слушане за тези забавления сам по себе си ги дарява с безброй блага – богатство, слава, дълголетие и осъществяване на всички желания. Ако човек редовно слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, който е пълен с разкази за забавленията на Бога, в края на живота си той непременно ще постигне вечната трансцендентална обител на Бога. По този начин слушателите се сдобиват както с всички блага в материалния свят, така и с най-висшето благо за следващия си живот. Такъв е възвишеният резултат от отдаването на предано служене. Преданото служене започва с това, че човек отделя време да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от авторитетен източник. Бог Чайтаня е препоръчал пет основни форми на предано служене: да се служи на преданите на Бога, да се повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да се слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, да се обожават мӯртите на Бога и да се живее в свято място. Като извършва тези пет дейности, човек може да се освободи от всички страдания на материалния живот.