Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Убийството на демона Хиран̣я̄кш̣а
Деванагари
मैत्रेय उवाच
अवधार्य विरिञ्चस्य निर्व्यलीकामृतं वच: ।
प्रहस्य प्रेमगर्भेण तदपाङ्गेन सोऽग्रहीत् ॥ १ ॥
अवधार्य विरिञ्चस्य निर्व्यलीकामृतं वच: ।
प्रहस्य प्रेमगर्भेण तदपाङ्गेन सोऽग्रहीत् ॥ १ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
авадха̄ря вирин̃чася
нирвялӣка̄мр̣там̇ вачах̣
прахася према-гарбхен̣а
тад апа̄н̇гена со 'грахӣт
авадха̄ря вирин̃чася
нирвялӣка̄мр̣там̇ вачах̣
прахася према-гарбхен̣а
тад апа̄н̇гена со 'грахӣт
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; авадха̄ря — като чу; вирин̃чася — на Брахма̄; нирвялӣка — свободни от всякакви греховни подбуди; амр̣там — нектарни; вачах̣ — думи; прахася — смеейки се от сърце; према-гарбхен̣а — преизпълнен с любов; тат — тези думи; апа̄н̇гена — с поглед; сах̣ — Върховната Божествена Личност; аграхӣт — прие.
Превод
Шрӣ Маитрея каза: Като чу думите на създателя Брахма̄, които бяха свободни от всякакви греховни подбуди и бяха сладки като нектар, Богът се засмя от сърце и прие молитвата му с поглед, преизпълнен с любов.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужава думата нирвялӣка. В молитвите на полубоговете и преданите на Бога никога няма да открием греховни помисли, докато молитвите на демоните винаги са продиктувани от греховни намерения. Демонът Хиран̣я̄кш̣а станал могъщ, защото получил благословия от Брахма̄. Ала веднага след това с придобитата сила започнал да причинява много беди, тъй като, домогвайки се до благословията, преследвал греховни цели. Молитвите на Брахма̄ и на другите полубогове нямат нищо общо с молитвите на демоните. Те имат за цел да удовлетворят Върховния Бог, затова Богът се усмихнал и се вслушал в молбата на Брахма̄ да убие демона. Демоните не знаят нищо за Бога и затова никога не възхваляват Върховната Божествена Личност. Обикновено те се обръщат към полубоговете. Бхагавад-гӣта̄ осъжда това поведение. Хората, които отиват при полубоговете, за да се молят да преуспеят в греховните дейности, тя нарича лишени от интелигентност. Демоните са загубили цялата си интелигентност и нямат представа кое е в техен интерес. Даже и да са чували за Върховната Божествена Личност, те пак отказват да се обърнат към Бога. Тъй като намеренията им винаги са греховни, Върховният Бог никога не им дава благословиите, желани от тях. Известно е например че за да осъществят грешните си желания да заграбват чуждо имущество, крадците в Бенгал обожават богинята Ка̄лӣ и никога не ходят в храмовете на Виш̣н̣у, защото молитвите им към Виш̣н̣у се оказват напразни. Ала молитвите на полубоговете и на преданите на Върховната Божествена Личност никога не преследват греховни цели.
Деванагари
तत: सपत्नं मुखतश्चरन्तमकुतोभयम् ।
जघानोत्पत्य गदया हनावसुरमक्षज: ॥ २ ॥
जघानोत्पत्य गदया हनावसुरमक्षज: ॥ २ ॥
Стих
татах̣ сапатнам̇ мукхаташ
чарантам акуто-бхаям
джагха̄нотпатя гадая̄
хана̄в асурам акш̣аджах̣
чарантам акуто-бхаям
джагха̄нотпатя гадая̄
хана̄в асурам акш̣аджах̣
Дума по дума
Превод
Богът, който се бе появил от ноздрата на създателя Брахма̄, скочи и замахна с боздугана си към брадичката на врага, демона Хиран̣я̄кш̣а, който безстрашно се разхождаше пред него.
Деванагари
सा हता तेन गदया विहता भगवत्करात् ।
विघूर्णितापतद्रेजे तदद्भुतमिवाभवत् ॥ ३ ॥
विघूर्णितापतद्रेजे तदद्भुतमिवाभवत् ॥ ३ ॥
Стих
са̄ хата̄ тена гадая̄
вихата̄ бхагават-кара̄т
вигхӯрн̣ита̄патад редже
тад адбхутам ива̄бхават
вихата̄ бхагават-кара̄т
вигхӯрн̣ита̄патад редже
тад адбхутам ива̄бхават
Дума по дума
Превод
Но боздуганът на Бога срещна боздугана на демона, удари се в него и изплъзвайки се от ръката му, полетя надолу, въртейки се с всичка сила. Това беше поразително зрелище, защото докато летеше надолу, великолепният боздуган сияеше ослепително и оставяше след себе си светла диря.
Деванагари
स तदा लब्धतीर्थोऽपि न बबाधे निरायुधम् ।
मानयन् स मृधे धर्मं विष्वक्सेनं प्रकोपयन् ॥ ४ ॥
मानयन् स मृधे धर्मं विष्वक्सेनं प्रकोपयन् ॥ ४ ॥
Стих
са тада̄ лабдха-тӣртхо 'пи
на баба̄дхе нира̄юдхам
ма̄наян са мр̣дхе дхармам̇
виш̣ваксенам̇ пракопаян
на баба̄дхе нира̄юдхам
ма̄наян са мр̣дхе дхармам̇
виш̣ваксенам̇ пракопаян
Дума по дума
сах̣ — този, Хиран̣я̄кш̣а; тада̄ — тогава; лабдха-тӣртхах̣ — получил прекрасна възможност; апи — въпреки; на — не; баба̄дхе — нападна; нира̄юдхам — невъоръжен; ма̄наян — зачитайки; сах̣ — Хиран̣я̄кш̣а; мр̣дхе — в битката; дхармам — правилата на боя; виш̣ваксенам — Върховната Божествена Личност; пракопаян — разгневявайки.
Превод
Въпреки че сега разполагаше с прекрасна възможност много лесно да удари невъоръжения си противник, демонът предпочете да спази правилата на двубоя, с което още повече разпали яростта на Върховния Бог.
Деванагари
गदायामपविद्धायां हाहाकारे विनिर्गते ।
मानयामास तद्धर्मं सुनाभं चास्मरद्विभु: ॥ ५ ॥
मानयामास तद्धर्मं सुनाभं चास्मरद्विभु: ॥ ५ ॥
Стих
гада̄я̄м апавиддха̄я̄м̇
ха̄ха̄-ка̄ре виниргате
ма̄ная̄м а̄са тад-дхармам̇
суна̄бхам̇ ча̄смарад вибхух̣
ха̄ха̄-ка̄ре виниргате
ма̄ная̄м а̄са тад-дхармам̇
суна̄бхам̇ ча̄смарад вибхух̣
Дума по дума
Превод
Когато боздуганът на Бога падна на земята, сред тълпата от полубогове и р̣ш̣и, които наблюдаваха боя, се надигнаха тревожни викове. Божествената Личност оцени пристрастието на демона към справедливостта и повика своя диск Сударшана.
Деванагари
तं व्यग्रचक्रं दितिपुत्राधमेन
स्वपार्षदमुख्येन विषज्जमानम् ।
चित्रा वाचोऽतद्विदां खेचराणां
तत्र स्मासन् स्वस्ति तेऽमुं जहीति ॥ ६ ॥
स्वपार्षदमुख्येन विषज्जमानम् ।
चित्रा वाचोऽतद्विदां खेचराणां
तत्र स्मासन् स्वस्ति तेऽमुं जहीति ॥ ६ ॥
Стих
там̇ вягра-чакрам̇ дити-путра̄дхамена
сва-па̄рш̣ада-мукхйена виш̣аджджама̄нам
читра̄ ва̄чо 'тад-вида̄м̇ кхе-чара̄н̣а̄м̇
татра сма̄сан свасти те 'мум̇ джахӣти
сва-па̄рш̣ада-мукхйена виш̣аджджама̄нам
читра̄ ва̄чо 'тад-вида̄м̇ кхе-чара̄н̣а̄м̇
татра сма̄сан свасти те 'мум̇ джахӣти
Дума по дума
там — на Божествената Личност; вягра — въртейки; чакрам — чийто диск; дити-путра — син на Дити; адхамена — нечестив; сва-па̄рш̣ада — на неговите спътници; мукхйена — с главния; виш̣аджджама̄нам — играейки; читра̄х̣ — различни; ва̄чах̣ — изрази; а-тат-вида̄м — на тези, които не знаеха; кхе-чара̄н̣а̄м — летейки в небето; татра — там; сма а̄сан — се случи; свасти — щастие; те — на теб; амум — него; джахи — моля те, убий; ити — така.
Превод
Когато дискът засвистя в ръцете на Бога и Той се хвърли в ръкопашен бой с главния си служител от Вайкун̣т̣ха, който сега се бе родил като Хиран̣я̄кш̣а, нечестивия син на Дити, от всички посоки долетяха възклицанията на тези, които наблюдаваха битката от въздушните кораби. Те не познаваха истинската природа на Бога, затова отчаяно викаха: „Дано победиш! О, молим те, унищожи го! Не си играй повече с него!“.
Деванагари
स तं निशाम्यात्तरथाङ्गमग्रतो
व्यवस्थितं पद्मपलाशलोचनम् ।
विलोक्य चामर्षपरिप्लुतेन्द्रियो
रुषा स्वदन्तच्छदमादशच्छ्वसन् ॥ ७ ॥
व्यवस्थितं पद्मपलाशलोचनम् ।
विलोक्य चामर्षपरिप्लुतेन्द्रियो
रुषा स्वदन्तच्छदमादशच्छ्वसन् ॥ ७ ॥
Стих
са там̇ ниша̄мя̄тта-ратха̄н̇гам аграто
вявастхитам̇ падма-пала̄ша-лочанам
вилокя ча̄марш̣а-париплутендрийо
руш̣а̄ сва-данта-ччхадам а̄дашач чхвасан
вявастхитам̇ падма-пала̄ша-лочанам
вилокя ча̄марш̣а-париплутендрийо
руш̣а̄ сва-данта-ччхадам а̄дашач чхвасан
Дума по дума
сах̣ — този демон; там — Върховната Божествена Личност; ниша̄мя — като видя; а̄тта-ратха̄н̇гам — въоръжен с диска Сударшана; агратах̣ — пред него; вявастхитам — застанал в поза; падма — лотосов цвят; пала̄ша — листенца; лочанам — очи; вилокя — като видя; ча — и; амарш̣а — с негодувание; париплута — преизпълниха се; индриях̣ — сетивата му; руш̣а̄ — яростно; сва-данта-чхадам — собствените си устни; а̄дашат — хапеше; швасан — съскайки.
Превод
Когато видя, че Вара̄ха, Божествената Личност, който имаше очи с формата на листа от лотосов цвят, стои пред него във войнствена поза, въоръжен с диска си Сударшана, демонът се преизпълни със злоба и негодувание. Той започна да съска като змия и от ярост да хапе устните си.
Деванагари
करालदंष्ट्रश्चक्षुर्भ्यां सञ्चक्षाणो दहन्निव ।
अभिप्लुत्य स्वगदया हतोऽसीत्याहनद्धरिम् ॥ ८ ॥
अभिप्लुत्य स्वगदया हतोऽसीत्याहनद्धरिम् ॥ ८ ॥
Стих
кара̄ла-дам̇ш̣т̣раш чакш̣урбхя̄м̇
сан̃чакш̣а̄н̣о даханн ива
абхиплутя сва-гадая̄
хато 'сӣтй а̄ханад дхарим
сан̃чакш̣а̄н̣о даханн ива
абхиплутя сва-гадая̄
хато 'сӣтй а̄ханад дхарим
Дума по дума
кара̄ла — ужасяващи; дам̇ш̣т̣рах̣ — който имаше зъби; чакш̣урбхя̄м — с двете очи; сан̃чакш̣а̄н̣ах̣ — гледайки втренчено; дахан — изгаряйки; ива — като че ли; абхиплутя — нападайки; сва-гадая̄ — със собствения си боздуган; хатах̣ — убит; аси — Ти си; ити — така; а̄ханат — удари; харим — Хари.
Превод
Демонът, който имаше ужасяващи зъби, впи поглед в Божествената Личност, сякаш искаше да я изпепели. После скочи високо във въздуха и стоварвайки боздугана си върху Бога, изкрещя: „Убих те!“.
Деванагари
पदा सव्येन तां साधो भगवान् यज्ञसूकर: ।
लीलया मिषत: शत्रो: प्राहरद्वातरंहसम् ॥ ९ ॥
लीलया मिषत: शत्रो: प्राहरद्वातरंहसम् ॥ ९ ॥
Стих
пада̄ савйена та̄м̇ са̄дхо
бхагава̄н ягя-сӯкарах̣
лӣлая̄ миш̣атах̣ шатрох̣
пра̄харад ва̄та-рам̇хасам
бхагава̄н ягя-сӯкарах̣
лӣлая̄ миш̣атах̣ шатрох̣
пра̄харад ва̄та-рам̇хасам
Дума по дума
пада̄ — с крака си; савйена — ляв; та̄м — този боздуган; са̄дхо — о, Видура; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; ягя-сӯкарах̣ — в образа си на глиган, който се наслаждава на всички жертвоприношения; лӣлая̄ — като на игра; миш̣атах̣ — гледайки; шатрох̣ — на своя враг (Хиран̣я̄кш̣а); пра̄харат — събори; ва̄та-рам̇хасам — със силата на мощен ураган.
Превод
О, святи Видура, докато врагът му го наблюдаваше, Богът в образа си на глиган, наслаждаващият се на всички жертвоприношения, като на шега отклони боздугана с левия си крак, въпреки че той връхлетя върху него със силата на мощен ураган.
Деванагари
आह चायुधमाधत्स्व घटस्व त्वं
जिगीषसि ।
इत्युक्त:स तदा भूयस्ताडयन् व्यनदद् भृशम् ॥ १० ॥
जिगीषसि ।
इत्युक्त:स तदा भूयस्ताडयन् व्यनदद् भृशम् ॥ १० ॥
Стих
а̄ха ча̄юдхам а̄дхатсва
гхат̣асва твам̇ джигӣш̣аси
итй уктах̣ са тада̄ бхӯяс
та̄д̣аян вянадад бхр̣ш̣ам
гхат̣асва твам̇ джигӣш̣аси
итй уктах̣ са тада̄ бхӯяс
та̄д̣аян вянадад бхр̣ш̣ам
Дума по дума
Превод
Тогава Богът каза: „Вземи оръжието си и пак опитай, щом толкова желаеш да ме победиш!“. Предизвикан от тези думи, демонът отново изрева гръмогласно и запрати боздугана си към Бога.
Деванагари
तां स आपततीं वीक्ष्य भगवान्
समवस्थित: ।
जग्राह लीलया प्राप्तां गरुत्मानिव पन्नगीम् ॥ ११ ॥
समवस्थित: ।
जग्राह लीलया प्राप्तां गरुत्मानिव पन्नगीम् ॥ ११ ॥
Стих
та̄м̇ са а̄пататӣм̇ вӣкш̣я
бхагава̄н самавастхитах̣
джагра̄ха лӣлая̄ пра̄пта̄м̇
гарутма̄н ива паннагӣм
бхагава̄н самавастхитах̣
джагра̄ха лӣлая̄ пра̄пта̄м̇
гарутма̄н ива паннагӣм
Дума по дума
Превод
Когато видя летящия към него боздуган, Богът, без да се помръдне, го улови със същата лекота, с която Гаруд̣а, царят на птиците, би хванал някоя змия.
Деванагари
स्वपौरुषे प्रतिहते हतमानो
महासुर: ।
नैच्छद्गदां दीयमानां हरिणा विगतप्रभ: ॥ १२ ॥
महासुर: ।
नैच्छद्गदां दीयमानां हरिणा विगतप्रभ: ॥ १२ ॥
Стих
сва-пауруш̣е пратихате
хата-ма̄но маха̄сурах̣
наиччхад гада̄м̇ дӣяма̄на̄м̇
харин̣а̄ вигата-прабхах̣
хата-ма̄но маха̄сурах̣
наиччхад гада̄м̇ дӣяма̄на̄м̇
харин̣а̄ вигата-прабхах̣
Дума по дума
Превод
Това накърни воинската чест на великия демон, който се почувства унизен и започна да губи самоувереност. И когато Богът лично му подаде боздугана, Той не пожела да си го вземе обратно.
Деванагари
जग्राह त्रिशिखं शूलं ज्वलज्ज्वलनलोलुपम् ।
यज्ञाय धृतरूपाय विप्रायाभिचरन् यथा ॥ १३ ॥
यज्ञाय धृतरूपाय विप्रायाभिचरन् यथा ॥ १३ ॥
Стих
джагра̄ха три-шикхам̇ шӯлам̇
джваладж-джвалана-лолупам
ягя̄я дхр̣та-рӯпа̄я
випра̄я̄бхичаран ятха̄
джваладж-джвалана-лолупам
ягя̄я дхр̣та-рӯпа̄я
випра̄я̄бхичаран ятха̄
Дума по дума
Превод
Тогава той взе един тризъбец, който бе ненаситен като пламтящ огън, и подобно на човек, който се подлага на отречение само за да стори зло на някой свят бра̄хман̣а, го запрати срещу Бога, наслаждаващия на всички жертвоприношения.
Деванагари
तदोजसा दैत्यमहाभटार्पितं
चकासदन्त:ख उदीर्णदीधिति ।
चक्रेण चिच्छेद निशातनेमिना
हरिर्यथा तार्क्ष्यपतत्रमुज्झितम् ॥ १४ ॥
चकासदन्त:ख उदीर्णदीधिति ।
चक्रेण चिच्छेद निशातनेमिना
हरिर्यथा तार्क्ष्यपतत्रमुज्झितम् ॥ १४ ॥
Стих
тад оджаса̄ даитя-маха̄-бхат̣а̄рпитам̇
чака̄сад антах̣-кха удӣрн̣а-дӣдхити
чакрен̣а чиччхеда ниша̄та-немина̄
харир ятха̄ та̄ркш̣я-пататрам уджджхитам
чака̄сад антах̣-кха удӣрн̣а-дӣдхити
чакрен̣а чиччхеда ниша̄та-немина̄
харир ятха̄ та̄ркш̣я-пататрам уджджхитам
Дума по дума
тат — този тризъбец; оджаса̄ — с всичка сила; даитя — сред демоните; маха̄-бхат̣а — от могъщия воин; арпитам — метна; чака̄сат — блестящ; антах̣-кхе — насред небето; удӣрн̣а — увеличи; дӣдхити — сияние; чакрен̣а — с диска Сударшана; чиччхеда — Той насече на парчета; ниша̄та — остър; немина̄ — ръб; харих̣ — Индра; ятха̄ — като; та̄ркш̣я — на Гаруд̣а; пататрам — крилото; уджджхитам — отсече.
Превод
Могъщият демон метна с всичка сила тризъбеца си, който засия ярко в небето, ала с острия си диск Сударшана Божествената Личност раздроби оръжието на парчета, както Индра отсече крилото на Гаруд̣а.
Пояснение
Случката с Гаруд̣а и Индра, която се споменава тук, е следната. Веднъж Гаруд̣а, носачът на Бога, грабнал от ръцете на полубоговете в рая една делва с нектар, за да освободи майка си Вината̄, която станала робиня на неговата мащеха Кадрӯ, майката на змиите. Щом научил за произшествието, небесният цар Индра хвърлил мълнията си по Гаруд̣а. В знак на уважение към непобедимото оръжие на Индра, въпреки че е неуязвим, защото носи на раменете си самия Бог, Гаруд̣а пуснал едното си крило и то било насечено на парчета от мълнията. Жителите на висшите планети са толкова благородни, че дори по време на битка спазват законите на честта. В този случай Гаруд̣а искал да уважи Индра. Той знаел, че оръжието на Индра трябва да порази някаква цел и затова предложил крилото си.
Деванагари
वृक्णे स्वशूले बहुधारिणा हरे:
प्रत्येत्य विस्तीर्णमुरो विभूतिमत् ।
प्रवृद्धरोष: स कठोरमुष्टिना
नदन् प्रहृत्यान्तरधीयतासुर: ॥ १५ ॥
प्रत्येत्य विस्तीर्णमुरो विभूतिमत् ।
प्रवृद्धरोष: स कठोरमुष्टिना
नदन् प्रहृत्यान्तरधीयतासुर: ॥ १५ ॥
Стих
вр̣кн̣е сва-шӯле бахудха̄рин̣а̄ харех̣
пратйетя вистӣрн̣ам уро вибхӯтимат
правр̣ддха-рош̣ах̣ са кат̣хора-муш̣т̣ина̄
надан прахр̣тя̄нтарадхӣята̄сурах̣
пратйетя вистӣрн̣ам уро вибхӯтимат
правр̣ддха-рош̣ах̣ са кат̣хора-муш̣т̣ина̄
надан прахр̣тя̄нтарадхӣята̄сурах̣
Дума по дума
вр̣кн̣е — когато бе насечен; сва-шӯле — неговият тризъбец; бахудха̄ — на много парчета; арин̣а̄ — от чакрата Сударшана; харех̣ — на Върховната Божествена Личност; пратйетя — като се втурна; вистӣрн̣ам — широки; урах̣ — гърди; вибхӯти-мат — обителта на богинята на щастието; правр̣ддха — нараснала; рош̣ах̣ — ярост; сах̣ — Хиран̣я̄кш̣а; кат̣хора — корав; муш̣т̣ина̄ — с юмрука си; надан — ревейки; прахр̣тя — като удари; антарадхӣята — изчезна; асурах̣ — демонът.
Превод
Демонът освирепя от ярост, когато дискът на Божествената Личност насече тризъбеца му. Той се втурна към Бога със силен рев и удари с коравия си юмрук широките му гърди, белязани със знака Шрӣватса, след което изчезна от погледа.
Пояснение
Шрӣватса е снопче бели косми върху гърдите на Бога, отличителен признак на Върховната Божествена Личност. Жителите на Вайкун̣т̣халока и на Голока Вр̣нда̄вана имат същата форма като Божествената Личност, но Богът се отличава от всички останали по знака Шрӣватса върху гърдите си.
Деванагари
तेनेत्थमाहत: क्षत्तर्भगवानादिसूकर: ।
नाकम्पत मनाक् क्वापि स्रजा हत इव द्विप: ॥ १६ ॥
नाकम्पत मनाक् क्वापि स्रजा हत इव द्विप: ॥ १६ ॥
Стих
тенеттхам а̄хатах̣ кш̣аттар
бхагава̄н а̄ди-сӯкарах̣
на̄кампата мана̄к ква̄пи
сраджа̄ хата ива двипах̣
бхагава̄н а̄ди-сӯкарах̣
на̄кампата мана̄к ква̄пи
сраджа̄ хата ива двипах̣
Дума по дума
тена — от Хиран̣я̄кш̣а; иттхам — така; а̄хатах̣ — ударен; кш̣аттах̣ — о, Видура; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; а̄ди-сӯкарах̣ — първият глиган; на акампата — не почувства трепет; мана̄к — дори слаб; ква апи — някъде; сраджа̄ — от гирлянд от цветя; хатах̣ — ударен; ива — като; двипах̣ — слон.
Превод
От този удар на демона, о, Видура, Богът, който се бе появил в образа на първия глиган във вселената, не изпита ни най-малка болка, сякаш слон бе ударен с венец от цветя.
Пояснение
Както вече обяснихме, първоначално демонът бил слуга на Бога във Вайкун̣т̣ха, но напуснал духовния свят и се родил като демон. Битката с Върховния Бог трябвало да му донесе освобождение. Богът се наслаждавал на ударите по трансценденталното си тяло, както бащата се наслаждава на игрите с малкия си син. Понякога бащата се забавлява, като се бие „наужким“ със сина си. По същия начин Богът възприемал ударите на Хиран̣я̄кш̣а като докосване от цветя, с които преданите го обсипват в знак на обожание. С други думи, Богът искал да се сражава, за да изпита трансцендентално блаженство, и затова нападенията на демона му доставяли истинско удоволствие.
Деванагари
अथोरुधासृजन्मायां योगमायेश्वरे हरौ ।
यां विलोक्य प्रजास्त्रस्ता मेनिरेऽस्योपसंयमम् ॥ १७ ॥
यां विलोक्य प्रजास्त्रस्ता मेनिरेऽस्योपसंयमम् ॥ १७ ॥
Стих
атхорудха̄ср̣джан ма̄я̄м̇
йога-ма̄йешваре харау
я̄м̇ вилокя праджа̄с траста̄
менире 'сьопасам̇ямам
йога-ма̄йешваре харау
я̄м̇ вилокя праджа̄с траста̄
менире 'сьопасам̇ямам
Дума по дума
атха — тогава; урудха̄ — по много начини; аср̣джат — той упражни; ма̄я̄м — свръхестествени хитрости; йога-ма̄я̄-ӣшваре — господарят на йога-ма̄я̄; харау — срещу Хари; я̄м — които; вилокя — когато видяха; праджа̄х̣ — хората; траста̄х̣ — разтревожени; менире — помислиха; ася — на вселената; упасам̇ямам — разрушението.
Превод
Тогава демонът прибягна до най-различни свръхестествени хитрости с надеждата да победи Божествената Личност, Господаря на йога-ма̄я̄. Когато видяха това, хората истински се разтревожиха и помислиха, че е дошло времето за разрушението на вселената.
Пояснение
Бойните забавления на Бога с неговия предан, който сега се бил превърнал в демон, изглеждали толкова ожесточени, сякаш наистина можели да предизвикат унищожението на вселената. Такова е величието на Бога, Върховната Личност – в очите на обитателите на вселената дори движението на малкия му пръст изглежда внушително и опасно събитие.
Деванагари
प्रववुर्वायवश्चण्डास्तम: पांसवमैरयन् ।
दिग्भ्यो निपेतुर्ग्रावाण: क्षेपणै: प्रहिता इव ॥ १८ ॥
दिग्भ्यो निपेतुर्ग्रावाण: क्षेपणै: प्रहिता इव ॥ १८ ॥
Стих
прававур ва̄яваш чан̣д̣а̄с
тамах̣ па̄м̇савам аираян
дигбхьо нипетур гра̄ва̄н̣ах̣
кш̣епан̣аих̣ прахита̄ ива
тамах̣ па̄м̇савам аираян
дигбхьо нипетур гра̄ва̄н̣ах̣
кш̣епан̣аих̣ прахита̄ ива
Дума по дума
прававух̣ — задухаха; ва̄явах̣ — ветрове; чан̣д̣а̄х̣ — ураганни; тамах̣ — мрак; па̄м̇савам — причинен от прах; аираян — се разпространяваше; дигбхях̣ — във всички посоки; нипетух̣ — сипеха се; гра̄ва̄н̣ах̣ — камъни; кш̣епан̣аих̣ — от катапулт; прахита̄х̣ — хвърляни; ива — сякаш.
Превод
От всички посоки задухаха ураганни ветрове, които носеха облаци прах и градушка, обвиващи всичко в непрогледен мрак. Отвсякъде се сипеше дъжд от камъни, сякаш хвърляни от невидим катапулт.
Деванагари
द्यौर्नष्टभगणाभ्रौघै: सविद्युत्स्तनयित्नुभि: ।
वर्षद्भि: पूयकेशासृग्विण्मूत्रास्थीनि चासकृत् ॥ १९ ॥
वर्षद्भि: पूयकेशासृग्विण्मूत्रास्थीनि चासकृत् ॥ १९ ॥
Стих
дяур наш̣т̣а-бхаган̣а̄бхраугхаих̣
са-видют-станайитнубхих̣
варш̣адбхих̣ пӯя-кеш̣а̄ср̣г-
вин̣-мӯтра̄стхӣни ча̄сакр̣т
са-видют-станайитнубхих̣
варш̣адбхих̣ пӯя-кеш̣а̄ср̣г-
вин̣-мӯтра̄стхӣни ча̄сакр̣т
Дума по дума
дяух̣ — небето; наш̣т̣а — скрито; бха-ган̣а — небесни светила; абхра — облаци; огхаих̣ — от купища; са — съпровождани от; видют — светкавица; станайитнубхих̣ — и гръм; варш̣адбхих̣ — валейки; пӯя — гной; кеша — косми; аср̣к — кръв; вит̣ — изпражнения; мӯтра — урина; астхӣни — кости; ча — и; асакр̣т — отново и отново.
Превод
Небесните светила в космоса се скриха зад плътните облаци, които покриваха небосвода, раздиран от светкавици и гръмотевици. От небето вместо дъжд валяха гной, косми, кръв, изпражнения, урина и кости.
Деванагари
गिरय: प्रत्यदृश्यन्त नानायुधमुचोऽनघ ।
दिग्वाससो यातुधान्य: शूलिन्यो मुक्तमूर्धजा: ॥ २० ॥
दिग्वाससो यातुधान्य: शूलिन्यो मुक्तमूर्धजा: ॥ २० ॥
Стих
гираях̣ пратядр̣шянта
на̄на̄юдха-мучо 'нагха
диг-ва̄сасо я̄тудха̄нях̣
шӯлиньо мукта-мӯрдхаджа̄х̣
на̄на̄юдха-мучо 'нагха
диг-ва̄сасо я̄тудха̄нях̣
шӯлиньо мукта-мӯрдхаджа̄х̣
Дума по дума
гираях̣ — планини; пратядр̣шянта — появиха се; на̄на̄ — най-различни; а̄юдха — оръжия; мучах̣ — хвърляйки; анагха — о, безгрешни Видура; дик-ва̄сасах̣ — голи; я̄тудха̄нях̣ — демоници; шӯлинях̣ — въоръжени с тризъбци; мукта — разпуснати; мӯрдхаджа̄х̣ — коси.
Превод
О, безгрешни Видура, планините мятаха различни оръжия, появиха се голи демоници с разпуснати коси и въоръжени с тризъбци.
Деванагари
बहुभिर्यक्षरक्षोभि: पत्त्यश्वरथकुञ्जरै: ।
आततायिभिरुत्सृष्टा हिंस्रा वाचोऽतिवैशसा: ॥ २१ ॥
आततायिभिरुत्सृष्टा हिंस्रा वाचोऽतिवैशसा: ॥ २१ ॥
Стих
бахубхир якш̣а-ракш̣обхих̣
паттй-ашва-ратха-кун̃джараих̣
а̄тата̄йибхир утср̣ш̣т̣а̄
хим̇сра̄ ва̄чо 'тиваишаса̄х̣
паттй-ашва-ратха-кун̃джараих̣
а̄тата̄йибхир утср̣ш̣т̣а̄
хим̇сра̄ ва̄чо 'тиваишаса̄х̣
Дума по дума
бахубхих̣ — от много; якш̣а-ракш̣обхих̣ — якш̣и и ра̄кш̣аси; патти — напредвайки пеша; ашва — на коне; ратха — на колесници; кун̃джараих̣ — или на слонове; а̄тата̄йибхих̣ — главорези; утср̣ш̣т̣а̄х̣ — бяха произнасяни; хим̇сра̄х̣ — груби; ва̄чах̣ — думи; ати-ваишаса̄х̣ — дивашки.
Превод
Орди от кръвожадни якш̣и и ра̄кш̣аси, пеши или препускащи на коне, слонове и колесници, огласяха въздуха с груби дивашки крясъци.
Деванагари
प्रादुष्कृतानां मायानामासुरीणां विनाशयत् ।
सुदर्शनास्त्रं भगवान् प्रायुङ्क्त दयितं त्रिपात् ॥ २२ ॥
सुदर्शनास्त्रं भगवान् प्रायुङ्क्त दयितं त्रिपात् ॥ २२ ॥
Стих
пра̄душ̣кр̣та̄на̄м̇ ма̄я̄на̄м
а̄сурӣн̣а̄м̇ вина̄шаят
сударшана̄страм̇ бхагава̄н
пра̄юн̇кта дайитам̇ три-па̄т
а̄сурӣн̣а̄м̇ вина̄шаят
сударшана̄страм̇ бхагава̄н
пра̄юн̇кта дайитам̇ три-па̄т
Дума по дума
пра̄душ̣кр̣та̄на̄м — показани; ма̄я̄на̄м — магичните сили; а̄сурӣн̣а̄м — проявени от демона; вина̄шаят — желаейки да унищожи; сударшана-астрам — оръжието Сударшана; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; пра̄юн̇кта — изстреля; дайитам — любимия; три-па̄т — наслаждаващият се на всички жертвоприношения.
Превод
Тогава Богът, наслаждаващият се на всички жертвоприношения, изстреля любимия си Сударшана, който можеше да разруши магичните образи, създадени от демона.
Пояснение
Понякога великите йогӣ и демони благодарение на мистичните си сили могат да правят истински чудеса, но когато Богът пусне чакрата Сударшана, всички магии се стопяват като дим. Типичен пример в това отношение е кавгата между Дурва̄са̄ Муни и Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а – Дурва̄са̄ Муни понечил да прибегне до най-различни илюзии и чудеса, но щом видял приближаващия се Сударшана, се уплашил и хукнал из всички планети, за да търси спасение. В тази строфа Богът е наречен три-па̄т, което означава, че се наслаждава на три вида жертвоприношения. В Бхагавад-гӣта̄ Богът потвърждава, че Той е този, който получава благата от всички жертвоприношения, отречения и лишения и им се наслаждава. По-нататък в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Той се наслаждава на три вида яги: на жертването на предмети, на медитацията и на философските разсъждения. Тези, които са поели пътя на гя̄на, йога и карма, накрая винаги стигат до Върховния Бог, защото Той е този, който се наслаждава на всичко (ва̄судевах̣ сарвам ити). Това е съвършенството на всички жертвоприношения.
Деванагари
तदा दिते: समभवत्सहसा हृदि वेपथु: ।
स्मरन्त्या भर्तुरादेशं स्तनाच्चासृक् प्रसुस्रुवे ॥ २३ ॥
स्मरन्त्या भर्तुरादेशं स्तनाच्चासृक् प्रसुस्रुवे ॥ २३ ॥
Стих
тада̄ дитех̣ самабхават
сахаса̄ хр̣ди вепатхух̣
смарантя̄ бхартур а̄дешам̇
стана̄ч ча̄ср̣к прасусруве
сахаса̄ хр̣ди вепатхух̣
смарантя̄ бхартур а̄дешам̇
стана̄ч ча̄ср̣к прасусруве
Дума по дума
тада̄ — в този миг; дитех̣ — на Дити; самабхават — се случи; сахаса̄ — неочаквано; хр̣ди — в сърцето; вепатхух̣ — потръпване; смарантя̄х̣ — припомняйки си; бхартух̣ — на съпруга си Кашяпа; а̄дешам — думите; стана̄т — от гърдите ѝ; ча — и; аср̣к — кръв; прасусруве — потече.
Превод
В този миг сърцето на Дити, майката на Хиран̣я̄кш̣а, неочаквано трепна. Тя си спомни думите на Кашяпа, своя съпруг, и от гърдите ѝ потече кръв.
Пояснение
В последния миг от живота на Хиран̣я̄кш̣а неговата майка Дити си спомнила какво казал съпругът ѝ: въпреки че нейните синове ще бъдат демони, те ще имат привилегията да бъдат убити от самата Върховна Божествена Личност. По милостта на Бога тя си спомнила този разговор и от гърдите ѝ потекла кръв вместо мляко. Много често се случва, когато майките се вълнуват от обич към синовете си, от гърдите им да потече мляко. В случая с майката на демона обаче кръвта потекла, без да се е превърнала в мляко. Млякото, както е известно, се образува от кръвта. Да се пие мляко, е много полезно, ала да се пие кръв, е отвратително, въпреки че кръвта и млякото имат еднакъв произход. Същото се отнася и за млякото на кравата.
Деванагари
विनष्टासु स्वमायासु भूयश्चाव्रज्य केशवम् ।
रुषोपगूहमानोऽमुं ददृशेऽवस्थितं बहि: ॥ २४ ॥
रुषोपगूहमानोऽमुं ददृशेऽवस्थितं बहि: ॥ २४ ॥
Стих
винаш̣т̣а̄су сва-ма̄я̄су
бхӯяш ча̄враджя кешавам
руш̣опагӯхама̄но 'мум̇
дадр̣ш̣е 'вастхитам̇ бахих̣
бхӯяш ча̄враджя кешавам
руш̣опагӯхама̄но 'мум̇
дадр̣ш̣е 'вастхитам̇ бахих̣
Дума по дума
винаш̣т̣а̄су — когато бяха разпръснати; сва-ма̄я̄су — магическите му сили; бхӯях̣ — отново; ча — и; а̄враджя — появявайки се пред; кешавам — Върховната Божествена Личност; руш̣а̄ — кипящ от ярост; упагӯхама̄нах̣ — прегръщайки; амум — Бога; дадр̣ш̣е — видя; авастхитам — оставащ; бахих̣ — извън.
Превод
Когато видя, че магиите му са унищожени, демонът отново се появи пред Кешава, Божествената Личност, и кипейки от ярост, се опита да го обхване в прегръдките си и да го смаже. Ала за свое най-голямо удивление той откри, че Богът остава извън обятията му.
Пояснение
В тази строфа Богът е наречен Кешава, защото в началото на творението убил демона Кешӣ. Кешава е едно от имената на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е източник на всички инкарнации и в Брахма сам̇хита̄ се казва, че Говинда, Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, съществува едновременно във всичките си различни инкарнации и експанзии. Тук особено забележителен е опитът на демона да обхване Върховната Божествена Личност. Той искал да побере Бога в прегръдките си, мислейки, че в ограничените си обятия, т.е. с помощта на материалната си сила, ще може да плени Абсолюта. Той не знаел, че Богът е по-голям и от най-голямото, както и по-малък и от най-малкото. Никой не може да плени Върховния Бог или да го подчини на волята си. И въпреки това хората с демонична природа постоянно се опитват да го измерват. Благодарение на необозримото си могъщество Богът може да се въплъти във вселенската форма, както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄, и същевременно да стои в кутията на своя предан като обожавано мӯрти. Много предани имат статуетка на Бога, която държат в малка кутия и носят навсякъде със себе си, за да могат всяка сутрин да обожават Бога в кутията. Върховният Бог, Кешава, или Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а, не е подвластен на нашите опити да го измерим. Той може да остане при своя предан във всяка подходяща форма, ала в същото време е недостъпен за демоните, колкото и упорито те да се опитват да го измерят.
Деванагари
तं मुष्टिभिर्विनिघ्नन्तं वज्रसारैरधोक्षज: ।
करेण कर्णमूलेऽहन् यथा त्वाष्ट्रं मरुत्पति: ॥ २५ ॥
करेण कर्णमूलेऽहन् यथा त्वाष्ट्रं मरुत्पति: ॥ २५ ॥
Стих
там̇ муш̣т̣ибхир винигхнантам̇
ваджра-са̄раир адхокш̣аджах̣
карен̣а карн̣а-мӯле 'хан
ятха̄ тва̄ш̣т̣рам̇ марут-патих̣
ваджра-са̄раир адхокш̣аджах̣
карен̣а карн̣а-мӯле 'хан
ятха̄ тва̄ш̣т̣рам̇ марут-патих̣
Дума по дума
там — Хиран̣я̄кш̣а; муш̣т̣ибхих̣ — с юмруци; винигхнантам — удряйки; ваджра-са̄раих̣ — твърди като мълнии; адхокш̣аджах̣ — Бог Адхокшаджа; карен̣а — с ръка; карн̣а-мӯле — в основата на ухото; ахан — удари; ятха̄ — както; тва̄ш̣т̣рам — демона Вр̣тра (сина на Тваш̣т̣а̄); марут-патих̣ — Индра (царят на Марутите).
Превод
Тогава демонът започна да удря Бога със стоманените си юмруци, но Бог Адхокш̣аджа го перна в основата на ухото както Индра, царят на Марутите, удари демона Вр̣тра.
Пояснение
Тук Богът е наречен адхокш̣аджа – този, който е отвъд материалните измервания. Акш̣аджа означава „обсег на сетивата“, а адхокш̣аджа значи „това, което е вън от обсега на сетивата“.
Деванагари
स आहतो विश्वजिता ह्यवज्ञया
परिभ्रमद्गात्र उदस्तलोचन: ।
विशीर्णबाह्वङ्घ्रिशिरोरुहोऽपतद्
यथा नगेन्द्रो लुलितो नभस्वता ॥ २६ ॥
परिभ्रमद्गात्र उदस्तलोचन: ।
विशीर्णबाह्वङ्घ्रिशिरोरुहोऽपतद्
यथा नगेन्द्रो लुलितो नभस्वता ॥ २६ ॥
Стих
са а̄хато виш̣ва-джита̄ хй авагяя̄
парибхрамад-га̄тра удаста-лочанах̣
вишӣрн̣а-ба̄хв-ан̇гхри-широрухо 'патад
ятха̄ нагендро лулито набхасвата̄
парибхрамад-га̄тра удаста-лочанах̣
вишӣрн̣а-ба̄хв-ан̇гхри-широрухо 'патад
ятха̄ нагендро лулито набхасвата̄
Дума по дума
сах̣ — той; а̄хатах̣ — ударен; виш̣ва-джита̄ — от Върховната Божествена Личност; хи — макар; авагяя̄ — безразлично; парибхрамат — въртящо се; га̄трах̣ — тяло; удаста — изцъклени; лочанах̣ — очи; вишӣрн̣а — счупени; ба̄ху — ръце; ан̇гхри — крака; ширах̣-рухах̣ — коса; апатат — падна; ятха̄ — като; нага-индрах̣ — огромно дърво; лулитах̣ — изкоренено; набхасвата̄ — от вятъра.
Превод
Въпреки че непобедимият Бог го удари с явно безразличие, демонът се превъртя няколко пъти. Очите му се изцъклиха и изскочиха от орбитите си и той падна възнак, мъртъв, със строшени ръце и крака и разпилени коси, подобно на огромно дърво, изкоренено от вихъра.
Пояснение
Богът е в състояние за по-малко дори от миг да убие всеки могъщ демон, включително Хиран̣я̄кш̣а. Той можел да го убие много по-рано, но искал да му предостави възможност да покаже всичките си свръхестествени способности. Човек трябва да знае, че не може да стане равен на Върховната Божествена Личност с мистични сили, научен прогрес или материално могъщество. И един знак от негова страна е достатъчен, за да унищожи и обезсмисли всичките ни опити. Необозримото могъщество на Бога, на което сме свидетели тук, е така безгранично, че Той убил демона в същия миг, в който пожелал това, и то само с един удар, въпреки цялата му съпротива.
Деванагари
क्षितौ शयानं तमकुण्ठवर्चसं
करालदंष्ट्रं परिदष्टदच्छदम् ।
अजादयो वीक्ष्य शशंसुरागता
अहो इमां को नु लभेत संस्थितिम् ॥ २७ ॥
करालदंष्ट्रं परिदष्टदच्छदम् ।
अजादयो वीक्ष्य शशंसुरागता
अहो इमां को नु लभेत संस्थितिम् ॥ २७ ॥
Стих
кш̣итау шая̄нам̇ там акун̣т̣ха-варчасам̇
кара̄ла-дам̇ш̣т̣рам̇ паридаш̣т̣а-даччхадам
аджа̄дайо вӣкш̣я шашам̇сур а̄гата̄
ахо имам̇ ко ну лабхета сам̇стхитим
кара̄ла-дам̇ш̣т̣рам̇ паридаш̣т̣а-даччхадам
аджа̄дайо вӣкш̣я шашам̇сур а̄гата̄
ахо имам̇ ко ну лабхета сам̇стхитим
Дума по дума
кш̣итау — на земята; шая̄нам — лежейки; там — Хиран̣я̄кш̣а; акун̣т̣ха — непомръкнал; варчасам — блясък; кара̄ла — ужасяващи; дам̇ш̣т̣рам — зъби; паридаш̣т̣а — прехапани; дат-чхадам — устни; аджа-а̄даях̣ — Брахма̄ и останалите; вӣкш̣я — видели; шашам̇сух̣ — удивено възкликнаха; а̄гата̄х̣ — пристигнаха; ахо — о; имам — този; ках̣ — който; ну — наистина; лабхета — може да срещне; сам̇стхитим — смърт.
Превод
Аджа (Брахма̄) и останалите веднага пристигнаха, за да видят как демона с ужасяващи зъби сега лежи на земята, прехапал устни. Блясъкът на лицето му бе непомръкнал и Брахма̄ удивено възкликна: „О, кой би могъл да срещне такава благословена смърт!“.
Пояснение
Въпреки че демонът бил мъртъв, блясъкът на кожата му се запазил непомръкващ. Това е изключително необичайно явление, защото когато някой човек или животно умре, тялото му веднага побледнява, естественият му цвят се загубва и то започва да се разлага. Но въпреки че Хиран̣я̄кш̣а бил мъртъв, тялото му запазило естествения си блясък, тъй като било докоснато от Бога, Върховния дух. Животворното излъчване на тялото се запазва само докато душата се намира в него. Душата на демона вече била напуснала тялото му, но то не загубило своя цвят, защото било докоснато от Върховния дух. Индивидуалната душа се различава от Върховната Божествена Личност. Този, който види Върховната Божествена Личност в мига, когато напуска тялото си, наистина е необикновено щастлив. Затова Брахма̄ и останалите полубогове славели завидната смърт на демона.
Деванагари
यं योगिनो योगसमाधिना रहो
ध्यायन्ति लिङ्गादसतो मुमुक्षया ।
तस्यैष दैत्यऋषभ: पदाहतो
मुखं प्रपश्यंस्तनुमुत्ससर्ज ह ॥ २८ ॥
ध्यायन्ति लिङ्गादसतो मुमुक्षया ।
तस्यैष दैत्यऋषभ: पदाहतो
मुखं प्रपश्यंस्तनुमुत्ससर्ज ह ॥ २८ ॥
Стих
ям̇ йогино йога-сама̄дхина̄ рахо
дхя̄янти лин̇га̄д асато мумукш̣ая̄
тасяиш̣а даитя-р̣ш̣абхах̣ пада̄хато
мукхам̇ прапашям̇с танум утсасарджа ха
дхя̄янти лин̇га̄д асато мумукш̣ая̄
тасяиш̣а даитя-р̣ш̣абхах̣ пада̄хато
мукхам̇ прапашям̇с танум утсасарджа ха
Дума по дума
ям — върху когото; йогинах̣ — йогӣте; йога-сама̄дхина̄ — в мистичен транс; рахах̣ — в уединение; дхя̄янти — медитират върху; лин̇га̄т — от тялото; асатах̣ — нереално; мумукш̣ая̄ — търсещи освобождение; тася — на него; еш̣ах̣ — този; даитя — син на Дити; р̣ш̣абхах̣ — най-големият скъпоценен камък; пада̄ — от крака; а̄хатах̣ — ударен; мукхам — лице; прапашян — докато гледаше; танум — тялото; утсасарджа — той напусна; ха — наистина.
Превод
Брахма̄ продължи: Той бе ударен от предния крак на Бога, върху когото йогӣте, търсещи освобождение от илюзорните си материални тела, медитират в уединение и мистичен транс. Този син на Дити, който бе като скъпоценен камък сред останалите синове, напусна тленната си обвивка, като гледаше лицето на Бога.
Пояснение
Тази строфа на Шрӣмад Бха̄гаватам дава много ясна представа за процеса на йога. Тук се казва, че крайната цел на всички йогӣ и мистици, които се занимават с медитация, е да се освободят от материалното тяло. Затова те медитират в усамотение и се стремят да постигнат транс. Йога трябва да се практикува на уединено място, не пред публика или на сцена, както днес правят толкова много мними йогӣ. Целта на истинската йога е човек да се освободи от материалното тяло. Йога не е предназначена да запази тялото здраво и младо. Тази псевдойога, която днес широко се рекламира, не среща подкрепа от страна на нито една автентична йога система. В настоящата строфа особено силен акцент носи думата ям („върху когото“), която показва, че медитацията трябва да бъде насочена към Божествената Личност. Ако човек концентрира ума си върху формата на Бога като глиган, това също е йога. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄, този, който е съсредоточил ума си в постоянна медитация върху Божествената Личност в някоя от нейните многообразни форми, е най-извисен йогӣ и лесно може да постигне състоянието на транс просто като медитира върху тази форма на Бога. Ако човек е в състояние да продължи тази медитация върху формата на Бога и в мига на смъртта си, той се освобождава от тленното тяло и се връща в Божието царство. Богът предоставил на демона именно тази възможност и затова Брахма̄ и останалите полубогове били удивени. С други думи, дори един демон може да постигне съвършенството на йога, стига Богът да благоволи да го докосне с крак.
Деванагари
एतौ तौ पार्षदावस्य शापाद्यातावसद्गतिम् ।
पुन: कतिपयै: स्थानं प्रपत्स्येते ह जन्मभि: ॥ २९ ॥
पुन: कतिपयै: स्थानं प्रपत्स्येते ह जन्मभि: ॥ २९ ॥
Стих
етау тау па̄рш̣ада̄в ася
ша̄па̄д я̄та̄в асад-гатим
пунах̣ катипаяих̣ стха̄нам̇
прапатсйете ха джанмабхих̣
ша̄па̄д я̄та̄в асад-гатим
пунах̣ катипаяих̣ стха̄нам̇
прапатсйете ха джанмабхих̣
Дума по дума
етау — тези двама; тау — и двамата; па̄рш̣адау — лични слуги; ася — на Божествената Личност; ша̄па̄т — заради проклятието; я̄тау — отишли; асат-гатим — да се родят в демонично семейство; пунах̣ — отново; катипаяих̣ — няколко; стха̄нам — свое място; прапатсйете — ще се върнат; ха — наистина; джанмабхих̣ — след раждания.
Превод
Двамата лични слуги на Върховния Бог бяха прокълнати и затова сега са обречени да се раждат в демонични семейства, ала след няколко такива раждания те отново ще заемат първоначалната си позиция.
Деванагари
देवा ऊचु:
नमो नमस्तेऽखिलयज्ञतन्तवे
स्थितौ गृहीतामलसत्त्वमूर्तये ।
दिष्टया हतोऽयं जगतामरुन्तुद-
स्त्वत्पादभक्त्या वयमीश निर्वृता: ॥ ३० ॥
नमो नमस्तेऽखिलयज्ञतन्तवे
स्थितौ गृहीतामलसत्त्वमूर्तये ।
दिष्टया हतोऽयं जगतामरुन्तुद-
स्त्वत्पादभक्त्या वयमीश निर्वृता: ॥ ३० ॥
Стих
дева̄ ӯчух̣
намо намас те 'кхила-ягя-тантаве
стхитау гр̣хӣта̄мала-саттва-мӯртайе
диш̣т̣я̄ хато 'ям̇ джагата̄м арунтудас
тват-па̄да-бхактя̄ ваям ӣша нирвр̣та̄х̣
намо намас те 'кхила-ягя-тантаве
стхитау гр̣хӣта̄мала-саттва-мӯртайе
диш̣т̣я̄ хато 'ям̇ джагата̄м арунтудас
тват-па̄да-бхактя̄ ваям ӣша нирвр̣та̄х̣
Дума по дума
дева̄х̣ — полубоговете; ӯчух̣ — казаха; намах̣ — почитания; намах̣ — почитания; те — на теб; акхила-ягя-тантаве — наслаждаващият се на всички жертвоприношения; стхитау — за поддържането; гр̣хӣта — приел; амала — чисто; саттва — добро; мӯртайе — форма; диш̣т̣я̄ — за щастие; хатах̣ — убит; аям — този; джагата̄м — световете; арунтудах̣ — измъчващ; тват-па̄да — към твоите нозе; бхактя̄ — с преданост; ваям — ние; ӣша — о, Господи; нирвр̣та̄х̣ — сме постигнали щастие.
Превод
Полубоговете се обърнаха към Бога: Отдаваме на теб смирените си почитания! Ти си този, който се наслаждава на всички жертвоприношения, а сега, за да запазиш вселената, си приел формата на глиган, изтъкана от чисто добро. За наше щастие демонът, който измъчваше световете, намери гибелта си от твоята ръка и сега ние сме спокойни, о, Господи, изпълнени с преданост към лотосовите Ти нозе.
Пояснение
Материалният свят е изграден от три гун̣и – добро, страст и невежество, – а духовният свят е изтъкан от чисто добро. В тази строфа се казва, че формата на Бога се състои изцяло от чисто добро, което означава, че не е материална. В материалния свят няма чисто добро. В Бха̄гаватам равнището на чистото добро е наречено саттвам̇ вишуддхам. Вишуддхам означава „чист“. Чистото добро не е замърсено от двете по-низши качества – страстта и невежеството. Следователно формата на глигана, в която Богът се появил, нямала нищо общо с материалния свят. Богът има и много други форми и никоя от тях не притежава материални качества. Тези форми не се различават от формата на Виш̣н̣у, а Виш̣н̣у е този, който се наслаждава на всички жертвоприношения.
Жертвоприношенията, които се препоръчват във Ведите, са предназначени да удовлетворят Върховната Божествена Личност. Само от невежество хората се опитват да удовлетворяват различни посредници, упълномощени от Бога. Истинската цел на живота е да бъде удовлетворен самият Върховен Бог, Виш̣н̣у. Жертвоприношенията са дадени, за да могат с тях хората да удовлетворят Върховния Бог. Живите същества, които знаят тази истина, се наричат полубогове, т.е. същества с божествена природа, които са почти равни на Бога. Тъй като живото същество е неотделима частица от Върховния Бог, негов дълг е да служи на Бога и да го удовлетворява. Всички полубогове са привързани към Божествената Личност и демонът, който тормозел целия свят, бил убит за тяхно удоволствие. Да се води чист живот, означава да се удовлетворява Бога, а всички жертвоприношения, които човек извършва в чистото си съществуване, се наричат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тук ясно е казано, че човек развива съзнанието си за Кр̣ш̣н̣а в процеса на отдаване на предано служене.
Деванагари
मैत्रेय उवाच
एवं हिरण्याक्षमसह्यविक्रमं
स सादयित्वा हरिरादिसूकर: ।
जगाम लोकं स्वमखण्डितोत्सवं
समीडित: पुष्करविष्टरादिभि: ॥ ३१ ॥
एवं हिरण्याक्षमसह्यविक्रमं
स सादयित्वा हरिरादिसूकर: ।
जगाम लोकं स्वमखण्डितोत्सवं
समीडित: पुष्करविष्टरादिभि: ॥ ३१ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
евам̇ хиран̣я̄кш̣ам асахя-викрамам̇
са са̄дайитва̄ харир а̄ди-сӯкарах̣
джага̄ма локам̇ свам акхан̣д̣итотсавам̇
самӣд̣итах̣ пуш̣кара-виш̣т̣ара̄дибхих̣
евам̇ хиран̣я̄кш̣ам асахя-викрамам̇
са са̄дайитва̄ харир а̄ди-сӯкарах̣
джага̄ма локам̇ свам акхан̣д̣итотсавам̇
самӣд̣итах̣ пуш̣кара-виш̣т̣ара̄дибхих̣
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Шрӣ Маитрея каза; евам — така; хиран̣я̄кш̣ам — Хиран̣я̄кш̣а; асахя-викрамам — много могъщ; сах̣ — Богът; са̄дайитва̄ — когато уби; харих̣ — Върховната Божествена Личност; а̄ди-сӯкарах̣ — първият глиган; джага̄ма — се завърна; локам — в обителта Си; свам — своя; акхан̣д̣ита — непрекъснат; утсавам — празник; самӣд̣итах̣ — възхваляван; пуш̣кара-виш̣т̣ара — лотосовото място (на Брахма̄, който седи върху лотоса); а̄дибхих̣ — и другите.
Превод
Шрӣ Маитрея продължи: Когато уби страшния демон Хиран̣я̄кш̣а, Върховният Бог Хари, праотецът на всички глигани, се завърна в своята лична обител, където тече непрекъснат празник. Всички полубогове, оглавявани от Брахма̄, възхваляваха Бога.
Пояснение
Тук Богът е наречен прародител на глиганите. Във Веда̄нта сӯтра (1.1.2) се казва, че Абсолютната Истина е източник на всичко съществуващо. Това означава, че всичките осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида произлизат от Бога, който е а̄ди, вечното начало. В Бхагавад-гӣта̄ Арджуна нарича Бога а̄дям, изначален. А в Брахма сам̇хита̄ Богът е наречен а̄ди-пуруш̣ам, изначалната личност. Нещо повече, в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Богът сам заявява: маттах̣ сарвам̇ правартате – „Всичко води началото си от мен“.
В конкретната ситуация Богът приел формата на глиган, за да убие демона Хиран̣я̄кш̣а и да извади Земята от дълбините на океана Гарбха. Така Той станал а̄ди-сӯкара, изначалният глиган. В материалния свят глиганите и свинете са най-презрени животни, но а̄ди-сӯкара, Върховната Божествена Личност, не бил обикновен глиган. Всички полубогове, дори и самият Брахма̄, възхвалявали Бога в тази му форма.
Настоящата строфа потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄, че Богът идва от своята трансцендентална обител, за да унищожи злодеите и да спаси преданите. Като убил демона Хиран̣я̄кш̣а, Той изпълнил обещанието си, че винаги ще убива демоните и ще защитава полубоговете, оглавявани от Брахма̄. Думите, че Богът се завърнал в личната си обител, показват, че Той има свое трансцендентално жилище. Тъй като притежава всички енергии, Той се намира едновременно навсякъде, въпреки че личната му обител е на Голока Вр̣нда̄вана. Така и слънцето, въпреки че се намира на точно определено място във вселената, чрез светлината си прониква навсякъде.
Богът живее в личната си обител, ала в същото време Той е и всепроникващ. Имперсоналистите приемат само един от аспектите на личността му – всепроникващата му същност – и не могат да разберат, че едновременно с това Той се намира в трансценденталната си обител, където постоянно се отдава на съвършени трансцендентални забавления. В тази строфа особено се откроява думата акхан̣д̣итотсавам. Утсава означава „удоволствие“. Всяко празненство, което е израз на щастие, се нарича утсава. Утсава, атмосферата на всепоглъщащо пълно щастие, е неизменна част от Вайкун̣т̣халока, обителта на Бога, който е обожаван дори от полубогове като Брахма̄, какво да говорим за по-незначителните същества като човеците.
Богът идва в този свят от личната си обител и затова се нарича авата̄ра – „този, който слиза“. Понякога хората наричат авата̄ра въплъщения с материална форма от плът и кръв, но в действителност авата̄ра се отнася до този, който идва от по-висшите сфери. Обителта на Бога се намира далеч отвъд материалния свят и когато идва, Той слиза от тези висши владения – затова Той се нарича авата̄ра.
Деванагари
मया यथानूक्तमवादि ते हरे:
कृतावतारस्य सुमित्र चेष्टितम् ।
यथा हिरण्याक्ष उदारविक्रमो
महामृधे क्रीडनवन्निराकृत: ॥ ३२ ॥
कृतावतारस्य सुमित्र चेष्टितम् ।
यथा हिरण्याक्ष उदारविक्रमो
महामृधे क्रीडनवन्निराकृत: ॥ ३२ ॥
Стих
мая̄ ятха̄нӯктам ава̄ди те харех̣
кр̣та̄вата̄рася сумитра чеш̣т̣итам
ятха̄ хиран̣я̄кш̣а уда̄ра-викрамо
маха̄-мр̣дхе крӣд̣анаван нира̄кр̣тах̣
кр̣та̄вата̄рася сумитра чеш̣т̣итам
ятха̄ хиран̣я̄кш̣а уда̄ра-викрамо
маха̄-мр̣дхе крӣд̣анаван нира̄кр̣тах̣
Дума по дума
мая̄ — от мен; ятха̄ — както; анӯктам — казано; ава̄ди — обясних; те — на теб; харех̣ — на Върховната Божествена Личност; кр̣та-авата̄рася — който прие инкарнация; сумитра — о, скъпи Видура; чеш̣т̣итам — дейностите; ятха̄ — като; хиран̣я̄кш̣ах̣ — Хиран̣я̄кш̣а; уда̄ра — много голямо; викрамах̣ — могъщество; маха̄-мр̣дхе — във велико сражение; крӣд̣ана-ват — като играчка; нира̄кр̣тах̣ — бе убит.
Превод
Маитрея продължи: О, скъпи Видура, описах ти как Богът, Върховната Личност, се появи като инкарнация, приел формата на първия глиган във вселената, и как уби във велико сражение демона, който имаше нечувана сила, като че ли той беше проста играчка. Разказах ти тази история така, както съм я чул от моя духовен учител.
Пояснение
Мъдрецът Маитрея заявява, че е преразказал съвсем точно историята за това, как Върховната Божествена Личност убила Хиран̣я̄кш̣а. Той не е измислял нищо и нищо не е добавял от себе си. Той просто е изложил онова, което е чул от духовния си учител. По този начин той признава автентичната система на парампара̄ – метода за предаване на трансцендентално знание по веригата на ученическата последователност. Думите на един а̄ча̄ря, т.е. духовен наставник, нямат никаква стойност, ако той не ги е чул от истински духовен учител.
Тук се казва още, че въпреки безкрайното си могъщество демонът Хиран̣я̄кш̣а бил като играчка в ръцете на Бога. Когато си играе, детето без никакви усилия чупи играчките си. И макар че в очите на простосмъртните от материалния свят демонът бил изключително могъщо и необикновено създание, за Бога не представлявало никаква трудност да го убие. Той може да убие милиони демони с лекотата, с която детето чупи играчките си.
Деванагари
सूत उवाच
इति कौषारवाख्यातामाश्रुत्य भगवत्कथाम् ।
क्षत्तानन्दं परं लेभे महाभागवतो द्विज ॥ ३३ ॥
इति कौषारवाख्यातामाश्रुत्य भगवत्कथाम् ।
क्षत्तानन्दं परं लेभे महाभागवतो द्विज ॥ ३३ ॥
Стих
сӯта ува̄ча
ити кауш̣а̄рава̄кхя̄та̄м
а̄шрутя бхагават-катха̄м
кш̣атта̄нандам̇ парам̇ лебхе
маха̄-бха̄гавато двиджа
ити кауш̣а̄рава̄кхя̄та̄м
а̄шрутя бхагават-катха̄м
кш̣атта̄нандам̇ парам̇ лебхе
маха̄-бха̄гавато двиджа
Дума по дума
сӯтах̣ — Сӯта Госва̄мӣ; ува̄ча — каза; ити — така; кауш̣а̄рава — от Маитрея (син на Куш̣а̄ру); а̄кхя̄та̄м — казано; а̄шрутя — чул; бхагават-катха̄м — разказа за Бога; кш̣атта̄ — Видура; а̄нандам — блаженство; парам — трансцендентално; лебхе — постигна; маха̄-бха̄гаватах̣ — великият предан; двиджа — о, бра̄хман̣е (Шаунака).
Превод
Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ продължи: Скъпи бра̄хман̣е, докато слушаше разказа за забавленията на Върховната Божествена Личност от мъдреца Кауш̣а̄рава (Маитрея), който бе напълно авторитетен източник, Кш̣атта̄ (Видура), великият предан на Бога, изпитваше истинско трансцендентално блаженство и остана много доволен.
Пояснение
Ако човек иска да изпита трансцендентално блаженство, когато слуша за забавленията на Бога, той трябва да слуша от авторитетен източник, както е обяснено в тази строфа. Маитрея чул разказите за забавленията Бога от своя духовен учител, а Видура на свой ред ги чул от него. Достатъчно е човек да представя това, което е чул от своя духовен учител, за да бъде считан за авторитет. И обратното, този, който не е приел истински духовен учител, не може да бъде авторитет. Това ясно е казано в настоящата строфа. Ако иска да изпита трансцендентално удоволствие, човек трябва да се обърне към авторитетна личност. Освен това в Бха̄гаватам се казва, че ако слуша внимателно и с вяра това, което казват авторитетите, той ще усети вкуса на забавленията на Бога. Друг метод не съществува. Затова Сана̄тана Госва̄мӣ ни предупреждава да не слушаме за личността на Бога от устата на неотдаден. Неотдадените са като змии – както млякото, докоснато от змия, става отровно, така и повествованията за забавленията на Бога, въпреки че са чисти като мляко, се превръщат в отрова, когато ги разказват неотдадените, подобни на змии. Тогава те не само че не доставят трансцендентално удоволствие, но и са опасни. Бог Чайтаня също е предупредил да не слушаме за забавленията на Бога от устата на ма̄я̄ва̄дӣ или имперсоналисти. Той много ясно е казал: ма̄я̄ва̄ди-бха̄ш̣я шуниле хая сарва на̄ша – човек, който слуша как ма̄я̄ва̄дӣте обясняват забавленията на Бога, а също и тълкуванията им върху Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам и другите ведически произведения, е обречен. Попадне ли веднъж в обкръжението на имперсоналисти, човек никога няма да може да разбере личностния аспект на Бога и трансценденталните му забавления.
Сӯта Госва̄мӣ се обръща към мъдреците, предвождани от Шаунака, и затова в тази строфа ги нарича двиджа, два пъти родени. Всички мъдреци, които се били събрали в Наимиш̣а̄ран̣я, за да слушат Шрӣмад Бха̄гаватам от Сӯта Госва̄мӣ, били бра̄хман̣и, но постигането на брамински качества само по себе си не е всичко. Да бъдеш два пъти роден, не е най-висшето съвършенство. Човек постига съвършенство, когато слуша за забавленията и дейностите на Бога от авторитетен източник.
Деванагари
अन्येषां पुण्यश्लोकानामुद्दामयशसां
सताम् ।
उपश्रुत्य भवेन्मोद: श्रीवत्साङ्कस्य किं पुन: ॥ ३४ ॥
सताम् ।
उपश्रुत्य भवेन्मोद: श्रीवत्साङ्कस्य किं पुन: ॥ ३४ ॥
Стих
анйеш̣а̄м̇ пун̣я-шлока̄на̄м
удда̄ма-яшаса̄м̇ сата̄м
упашрутя бхавен модах̣
шрӣватса̄н̇кася ким̇ пунах̣
удда̄ма-яшаса̄м̇ сата̄м
упашрутя бхавен модах̣
шрӣватса̄н̇кася ким̇ пунах̣
Дума по дума
анйеш̣а̄м — за други; пун̣я-шлока̄на̄м — славещи се с благочестие; удда̄ма-яшаса̄м — чиято слава е разпространена навсякъде; сата̄м — на преданите; упашрутя — чрез слушане; бхавет — може да възникне; модах̣ — удоволствие; шрӣватса-ан̇кася — за Бога, украсен със знака Шрӣватса; ким пунах̣ — какво да говорим за.
Превод
Какво да говорим за забавленията на Бога, чиито гърди са белязани със знака Шрӣватса – хората могат да изпитат трансцендентално блаженство дори когато слушат за деянията на преданите му, чиято слава наистина е безсмъртна.
Пояснение
Думата бха̄гаватам буквално означава „забавления на Бога и неговите предани“. В Бха̄гаватам са събрани повествования за забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а и на негови велики предани, такива като Прахла̄да, Дхрува, Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и т.н. И двата вида повествования описват Върховната Божествена Личност, защото забавленията на преданите винаги са свързани с Бога. Например Маха̄бха̄рата, която разказва историята на Па̄н̣д̣авите и техните дела, също се смята за свещено писание, защото Па̄н̣д̣авите общували непосредствено със самата Върховна Божествена Личност.
Деванагари
यो गजेन्द्र झषग्रस्तं ध्यायन्तं
चरणाम्बुजम् । क्रोशन्तीनां करेणूनां कृच्छ्रतोऽमोचयद् द्रुतम् ॥ ३५ ॥
चरणाम्बुजम् । क्रोशन्तीनां करेणूनां कृच्छ्रतोऽमोचयद् द्रुतम् ॥ ३५ ॥
Стих
йо гаджендрам̇ джхаш̣а-грастам̇
дхя̄янтам̇ чаран̣а̄мбуджам
крошантӣна̄м̇ карен̣ӯна̄м̇
кр̣ччхрато 'мочаяд друтам
дхя̄янтам̇ чаран̣а̄мбуджам
крошантӣна̄м̇ карен̣ӯна̄м̇
кр̣ччхрато 'мочаяд друтам
Дума по дума
ях̣ — този, който; гаджа-индрам — царят на слоновете; джхаш̣а — алигатор; грастам — нападнат от; дхя̄янтам — медитирайки върху; чаран̣а — нозе; амбуджам — лотосови; крошантӣна̄м — докато плачеха; карен̣ӯна̄м — слониците; кр̣ччхратах̣ — от опасност; амочаят — спасени; друтам — бързо.
Превод
Божествената Личност спаси царя на слоновете, когато той, нападнат от алигатор, съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бога. Слониците, които го съпровождаха, стенеха и плачеха, но Богът ги спаси от надвисналата опасност.
Пояснение
Неслучайно тук е даден пример със слона, който изпаднал в беда и бил спасен от Върховния Бог. Дори животното може да се обърне към Бога, ако му отдава предано служене. И обратното, дори полубогът не може да се обърне към Върховната Личност, ако не е предан.
Деванагари
तं
सुखाराध्यमृजुभिरनन्यशरणैर्नृभि: ।
कृतज्ञ: को न सेवेत
दुराराध्यमसाधुभि: ॥ ३६ ॥
सुखाराध्यमृजुभिरनन्यशरणैर्नृभि: ।
कृतज्ञ: को न सेवेत
दुराराध्यमसाधुभि: ॥ ३६ ॥
Стих
там̇ сукха̄ра̄дхям р̣джубхир
ананя-шаран̣аир нр̣бхих̣
кр̣тагях̣ ко на севета
дура̄ра̄дхям аса̄дхубхих̣
ананя-шаран̣аир нр̣бхих̣
кр̣тагях̣ ко на севета
дура̄ра̄дхям аса̄дхубхих̣
Дума по дума
там — на него; сукха — лесно; а̄ра̄дхям — обожаван; р̣джубхих̣ — от честните; ананя — никой друг; шаран̣аих̣ — от приемащите подслон; нр̣бхих̣ — от хората; кр̣та-гях̣ — благодарна душа; ках̣ — коя; на — не; севета — би отдавала служене; дура̄ра̄дхям — не могат да обожават; аса̄дхубхих̣ — неотдадените.
Превод
Коя благодарна душа не би служила с любов на такъв велик господар като Божествената Личност? Чистите предани, които се обръщат за закрила единствено към Бога, лесно могат да го удовлетворят, докато за грешниците е почти невъзможно да заслужат милостта му.
Пояснение
Всички живи същества, и особено представителите на човешкия род, трябва да са благодарни на Върховния Бог за благата, които им дава. Затова всеки, който е с чисто сърце и е способен да чувства благодарност, трябва да приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание и да служи на Бога с преданост. Само крадците и негодниците не ценят благата, които им дава Върховният Бог, и не искат да му служат. Този, който не разбира колко много неща дължи на Бога, е неблагодарник. Той се радва на светлината на слънцето и луната, получава свободно вода от Бога и въпреки това не изпитва благодарност, но продължава да се наслаждава на даровете на Бога. Такива хора не могат да бъдат наречени другояче, освен крадци и негодници.
Деванагари
यो वै हिरण्याक्षवधं
महाद्भुतं
विक्रीडितं कारणसूकरात्मन: ।
शृणोति
गायत्यनुमोदतेऽञ्जसा
विमुच्यते ब्रह्मवधादपि द्विजा: ॥ ३७ ॥
महाद्भुतं
विक्रीडितं कारणसूकरात्मन: ।
शृणोति
गायत्यनुमोदतेऽञ्जसा
विमुच्यते ब्रह्मवधादपि द्विजा: ॥ ३७ ॥
Стих
йо ваи хиран̣я̄кш̣а-вадхам̇ маха̄дбхутам̇
викрӣд̣итам̇ ка̄ран̣а-сӯкара̄тманах̣
шр̣н̣оти га̄ятй анумодате 'н̃джаса̄
вимучяте брахма-вадха̄д апи двиджа̄х̣
викрӣд̣итам̇ ка̄ран̣а-сӯкара̄тманах̣
шр̣н̣оти га̄ятй анумодате 'н̃джаса̄
вимучяте брахма-вадха̄д апи двиджа̄х̣
Дума по дума
ях̣ — този, който; ваи — наистина; хиран̣я̄кш̣а-вадхам — за убиването на Хиран̣я̄кш̣а; маха̄-адбхутам — много прекрасно; викрӣд̣итам — забавление; ка̄ран̣а — за да извади Земята от океана; сӯкара — явил се в образа на глиган; а̄тманах̣ — на Върховната Божествена Личност; шр̣н̣оти — слуша; га̄яти — преразказва; анумодате — изпитва удоволствие; ан̃джаса̄ — веднага; вимучяте — се освобождава; брахма-вадха̄т — от греха, навлечен с убийството на бра̄хман̣а; апи — дори; двиджа̄х̣ — о, бра̄хман̣и.
Превод
О, бра̄хман̣и, всеки, който с наслада слуша или преразказва чудния разказ за това, как Богът се въплъти в образа на глиган и уби демона Хиран̣я̄кш̣а, за да спаси света, тозчас се освобождава от последиците на греховете си дори ако е станал причина за смъртта на някой бра̄хман̣а.
Пояснение
Тъй като Богът, Върховната Личност, е абсолютен, между забавленията му и самия него няма разлика. Всеки, който слуша за забавленията на Бога, общува непосредствено със самия него, а такова общуване със сигурност освобождава човека от всичките му греховни дейности, дори и от убийството на бра̄хман̣а, което се смята за най-тежкия грях в материалния свят. Човек трябва да има силно желание да слуша за дейностите на Бога от авторитетен източник, какъвто е чистият предан. Ако просто слуша тези повествования и признава величието на Бога, той ще разбере Бога. Философите имперсоналисти обаче не могат да разберат Божиите деяния. Те мислят, че всички действия на Бога са ма̄я̄; затова те са наречени ма̄я̄ва̄дӣ. Според тези философи всичко е ма̄я̄, ето защо те не са достойни да слушат повествованията за Бога. Някои имперсоналисти не искат и да чуят за Шрӣмад Бха̄гаватам, ала напоследък определена част от тях проявяват силен интерес към Бха̄гаватам, защото виждат в него средство за печалба. В действителност обаче те не вярват в написаното там. Нещо повече, те разказват и тълкуват деянията на Бога по свой начин. Ето защо не трябва да слушаме ма̄я̄ва̄дӣте. Трябва да слушаме Сӯта Госва̄мӣ или Маитрея, които представят забавленията на Бога такива, каквито са. Само тогава можем да усетим сладостта на забавленията на Бога. В противен случай тези повествования ще въздействат върху неопитните слушатели точно като отрова.
Деванагари
एतन्महापुण्यमलं पवित्रं
धन्यं यशस्यं पदमायुराशिषाम् ।
प्राणेन्द्रियाणां युधि शौर्यवर्धनं
नारायणोऽन्ते गतिरङ्ग शृण्वताम् ॥ ३८ ॥
धन्यं यशस्यं पदमायुराशिषाम् ।
प्राणेन्द्रियाणां युधि शौर्यवर्धनं
नारायणोऽन्ते गतिरङ्ग शृण्वताम् ॥ ३८ ॥
Стих
етан маха̄-пун̣ям алам̇ павитрам̇
дханям̇ яшасям̇ падам а̄юр-а̄шиш̣а̄м
пра̄н̣ендрия̄н̣а̄м̇ юдхи шауря-вардханам̇
на̄ра̄ян̣о 'нте гатир ан̇га шр̣н̣вата̄м
дханям̇ яшасям̇ падам а̄юр-а̄шиш̣а̄м
пра̄н̣ендрия̄н̣а̄м̇ юдхи шауря-вардханам̇
на̄ра̄ян̣о 'нте гатир ан̇га шр̣н̣вата̄м
Дума по дума
етат — това сказание; маха̄-пун̣ям — дарява с добродетели; алам — много; павитрам — свещено; дханям — дарявайки богатство; яшасям — носейки слава; падам — резервоар; а̄юх̣ — на дълголетие; а̄шиш̣а̄м — на желаните цели; пра̄н̣а — на жизненоважните органи; индрия̄н̣а̄м — на деятелните органи; юдхи — на бойното поле; шауря — силата; вардханам — увеличаващо; на̄ра̄ян̣ах̣ — Бог На̄ра̄ян̣а; анте — в края на живота; гатих̣ — убежище; ан̇га — о, скъпи Шаунака; шр̣н̣вата̄м — на онези, които слушат.
Превод
Това свещено сказание дарява слушателя с добродетели, богатство, слава и дълголетие и изпълнява всички желания. На бойното поле то влива сила във всички членове и жизненоважни органи на воина. Който слуша това повествование в последния миг от живота си, достига върховната обител на Бога, скъпи Шаунака.
Пояснение
Обикновено преданите обичат да слушат разказите за забавленията на Бога и макар че не се подлагат на сурови отречения и не се занимават с медитация, процесът на внимателното слушане за тези забавления сам по себе си ги дарява с безброй блага – богатство, слава, дълголетие и осъществяване на всички желания. Ако човек редовно слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, който е пълен с разкази за забавленията на Бога, в края на живота си той непременно ще постигне вечната трансцендентална обител на Бога. По този начин слушателите се сдобиват както с всички блага в материалния свят, така и с най-висшето благо за следващия си живот. Такъв е възвишеният резултат от отдаването на предано служене. Преданото служене започва с това, че човек отделя време да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от авторитетен източник. Бог Чайтаня е препоръчал пет основни форми на предано служене: да се служи на преданите на Бога, да се повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да се слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, да се обожават мӯртите на Бога и да се живее в свято място. Като извършва тези пет дейности, човек може да се освободи от всички страдания на материалния живот.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към деветнадесета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Убийството на демона Хиран̣я̄кш̣а“.