Шрӣмад Бха̄гаватам 3.19.27
Деванагари
क्षितौ शयानं तमकुण्ठवर्चसं
करालदंष्ट्रं परिदष्टदच्छदम् ।
अजादयो वीक्ष्य शशंसुरागता
अहो इमां को नु लभेत संस्थितिम् ॥ २७ ॥
करालदंष्ट्रं परिदष्टदच्छदम् ।
अजादयो वीक्ष्य शशंसुरागता
अहो इमां को नु लभेत संस्थितिम् ॥ २७ ॥
Стих
кш̣итау шая̄нам̇ там акун̣т̣ха-варчасам̇
кара̄ла-дам̇ш̣т̣рам̇ паридаш̣т̣а-даччхадам
аджа̄дайо вӣкш̣я шашам̇сур а̄гата̄
ахо имам̇ ко ну лабхета сам̇стхитим
кара̄ла-дам̇ш̣т̣рам̇ паридаш̣т̣а-даччхадам
аджа̄дайо вӣкш̣я шашам̇сур а̄гата̄
ахо имам̇ ко ну лабхета сам̇стхитим
Дума по дума
кш̣итау — на земята; шая̄нам — лежейки; там — Хиран̣я̄кш̣а; акун̣т̣ха — непомръкнал; варчасам — блясък; кара̄ла — ужасяващи; дам̇ш̣т̣рам — зъби; паридаш̣т̣а — прехапани; дат-чхадам — устни; аджа-а̄даях̣ — Брахма̄ и останалите; вӣкш̣я — видели; шашам̇сух̣ — удивено възкликнаха; а̄гата̄х̣ — пристигнаха; ахо — о; имам — този; ках̣ — който; ну — наистина; лабхета — може да срещне; сам̇стхитим — смърт.
Превод
Аджа (Брахма̄) и останалите веднага пристигнаха, за да видят как демона с ужасяващи зъби сега лежи на земята, прехапал устни. Блясъкът на лицето му бе непомръкнал и Брахма̄ удивено възкликна: „О, кой би могъл да срещне такава благословена смърт!“.
Пояснение
Въпреки че демонът бил мъртъв, блясъкът на кожата му се запазил непомръкващ. Това е изключително необичайно явление, защото когато някой човек или животно умре, тялото му веднага побледнява, естественият му цвят се загубва и то започва да се разлага. Но въпреки че Хиран̣я̄кш̣а бил мъртъв, тялото му запазило естествения си блясък, тъй като било докоснато от Бога, Върховния дух. Животворното излъчване на тялото се запазва само докато душата се намира в него. Душата на демона вече била напуснала тялото му, но то не загубило своя цвят, защото било докоснато от Върховния дух. Индивидуалната душа се различава от Върховната Божествена Личност. Този, който види Върховната Божествена Личност в мига, когато напуска тялото си, наистина е необикновено щастлив. Затова Брахма̄ и останалите полубогове славели завидната смърт на демона.