Шрӣмад Бха̄гаватам 3.19.30

देवा ऊचु:
नमो नमस्तेऽखिलयज्ञतन्तवे
स्थितौ गृहीतामलसत्त्वमूर्तये ।
दिष्टय‍ा हतोऽयं जगतामरुन्तुद-
स्त्वत्पादभक्त्या वयमीश निर्वृता: ॥ ३० ॥
дева̄ ӯчух̣
намо намас те 'кхила-ягя-тантаве
стхитау гр̣хӣта̄мала-саттва-мӯртайе
диш̣т̣я̄ хато 'ям̇ джагата̄м арунтудас
тват-па̄да-бхактя̄ ваям ӣша нирвр̣та̄х̣

Дума по дума

дева̄х̣полубоговете; ӯчух̣казаха; намах̣почитания; намах̣почитания; тена теб; акхила-ягя-тантавенаслаждаващият се на всички жертвоприношения; стхитауза поддържането; гр̣хӣтаприел; амалачисто; саттвадобро; мӯртайеформа; диш̣т̣я̄за щастие; хатах̣убит; аямтози; джагата̄мсветовете; арунтудах̣измъчващ; тват-па̄дакъм твоите нозе; бхактя̄с преданост; ваямние; ӣшао, Господи; нирвр̣та̄х̣сме постигнали щастие.

Превод

Полубоговете се обърнаха към Бога: Отдаваме на теб смирените си почитания! Ти си този, който се наслаждава на всички жертвоприношения, а сега, за да запазиш вселената, си приел формата на глиган, изтъкана от чисто добро. За наше щастие демонът, който измъчваше световете, намери гибелта си от твоята ръка и сега ние сме спокойни, о, Господи, изпълнени с преданост към лотосовите Ти нозе.

Пояснение

Материалният свят е изграден от три гун̣и – добро, страст и невежество, – а духовният свят е изтъкан от чисто добро. В тази строфа се казва, че формата на Бога се състои изцяло от чисто добро, което означава, че не е материална. В материалния свят няма чисто добро. В Бха̄гаватам равнището на чистото добро е наречено саттвам̇ вишуддхам. Вишуддхам означава „чист“. Чистото добро не е замърсено от двете по-низши качества – страстта и невежеството. Следователно формата на глигана, в която Богът се появил, нямала нищо общо с материалния свят. Богът има и много други форми и никоя от тях не притежава материални качества. Тези форми не се различават от формата на Виш̣н̣у, а Виш̣н̣у е този, който се наслаждава на всички жертвоприношения.
Жертвоприношенията, които се препоръчват във Ведите, са предназначени да удовлетворят Върховната Божествена Личност. Само от невежество хората се опитват да удовлетворяват различни посредници, упълномощени от Бога. Истинската цел на живота е да бъде удовлетворен самият Върховен Бог, Виш̣н̣у. Жертвоприношенията са дадени, за да могат с тях хората да удовлетворят Върховния Бог. Живите същества, които знаят тази истина, се наричат полубогове, т.е. същества с божествена природа, които са почти равни на Бога. Тъй като живото същество е неотделима частица от Върховния Бог, негов дълг е да служи на Бога и да го удовлетворява. Всички полубогове са привързани към Божествената Личност и демонът, който тормозел целия свят, бил убит за тяхно удоволствие. Да се води чист живот, означава да се удовлетворява Бога, а всички жертвоприношения, които човек извършва в чистото си съществуване, се наричат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тук ясно е казано, че човек развива съзнанието си за Кр̣ш̣н̣а в процеса на отдаване на предано служене.