Шрӣмад Бха̄гаватам 3.19.31
Деванагари
मैत्रेय उवाच
एवं हिरण्याक्षमसह्यविक्रमं
स सादयित्वा हरिरादिसूकर: ।
जगाम लोकं स्वमखण्डितोत्सवं
समीडित: पुष्करविष्टरादिभि: ॥ ३१ ॥
एवं हिरण्याक्षमसह्यविक्रमं
स सादयित्वा हरिरादिसूकर: ।
जगाम लोकं स्वमखण्डितोत्सवं
समीडित: पुष्करविष्टरादिभि: ॥ ३१ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
евам̇ хиран̣я̄кш̣ам асахя-викрамам̇
са са̄дайитва̄ харир а̄ди-сӯкарах̣
джага̄ма локам̇ свам акхан̣д̣итотсавам̇
самӣд̣итах̣ пуш̣кара-виш̣т̣ара̄дибхих̣
евам̇ хиран̣я̄кш̣ам асахя-викрамам̇
са са̄дайитва̄ харир а̄ди-сӯкарах̣
джага̄ма локам̇ свам акхан̣д̣итотсавам̇
самӣд̣итах̣ пуш̣кара-виш̣т̣ара̄дибхих̣
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Шрӣ Маитрея каза; евам — така; хиран̣я̄кш̣ам — Хиран̣я̄кш̣а; асахя-викрамам — много могъщ; сах̣ — Богът; са̄дайитва̄ — когато уби; харих̣ — Върховната Божествена Личност; а̄ди-сӯкарах̣ — първият глиган; джага̄ма — се завърна; локам — в обителта Си; свам — своя; акхан̣д̣ита — непрекъснат; утсавам — празник; самӣд̣итах̣ — възхваляван; пуш̣кара-виш̣т̣ара — лотосовото място (на Брахма̄, който седи върху лотоса); а̄дибхих̣ — и другите.
Превод
Шрӣ Маитрея продължи: Когато уби страшния демон Хиран̣я̄кш̣а, Върховният Бог Хари, праотецът на всички глигани, се завърна в своята лична обител, където тече непрекъснат празник. Всички полубогове, оглавявани от Брахма̄, възхваляваха Бога.
Пояснение
Тук Богът е наречен прародител на глиганите. Във Веда̄нта сӯтра (1.1.2) се казва, че Абсолютната Истина е източник на всичко съществуващо. Това означава, че всичките осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида произлизат от Бога, който е а̄ди, вечното начало. В Бхагавад-гӣта̄ Арджуна нарича Бога а̄дям, изначален. А в Брахма сам̇хита̄ Богът е наречен а̄ди-пуруш̣ам, изначалната личност. Нещо повече, в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Богът сам заявява: маттах̣ сарвам̇ правартате – „Всичко води началото си от мен“.
В конкретната ситуация Богът приел формата на глиган, за да убие демона Хиран̣я̄кш̣а и да извади Земята от дълбините на океана Гарбха. Така Той станал а̄ди-сӯкара, изначалният глиган. В материалния свят глиганите и свинете са най-презрени животни, но а̄ди-сӯкара, Върховната Божествена Личност, не бил обикновен глиган. Всички полубогове, дори и самият Брахма̄, възхвалявали Бога в тази му форма.
Настоящата строфа потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄, че Богът идва от своята трансцендентална обител, за да унищожи злодеите и да спаси преданите. Като убил демона Хиран̣я̄кш̣а, Той изпълнил обещанието си, че винаги ще убива демоните и ще защитава полубоговете, оглавявани от Брахма̄. Думите, че Богът се завърнал в личната си обител, показват, че Той има свое трансцендентално жилище. Тъй като притежава всички енергии, Той се намира едновременно навсякъде, въпреки че личната му обител е на Голока Вр̣нда̄вана. Така и слънцето, въпреки че се намира на точно определено място във вселената, чрез светлината си прониква навсякъде.
Богът живее в личната си обител, ала в същото време Той е и всепроникващ. Имперсоналистите приемат само един от аспектите на личността му – всепроникващата му същност – и не могат да разберат, че едновременно с това Той се намира в трансценденталната си обител, където постоянно се отдава на съвършени трансцендентални забавления. В тази строфа особено се откроява думата акхан̣д̣итотсавам. Утсава означава „удоволствие“. Всяко празненство, което е израз на щастие, се нарича утсава. Утсава, атмосферата на всепоглъщащо пълно щастие, е неизменна част от Вайкун̣т̣халока, обителта на Бога, който е обожаван дори от полубогове като Брахма̄, какво да говорим за по-незначителните същества като човеците.
Богът идва в този свят от личната си обител и затова се нарича авата̄ра – „този, който слиза“. Понякога хората наричат авата̄ра въплъщения с материална форма от плът и кръв, но в действителност авата̄ра се отнася до този, който идва от по-висшите сфери. Обителта на Бога се намира далеч отвъд материалния свят и когато идва, Той слиза от тези висши владения – затова Той се нарича авата̄ра.