Войнолюбивите материалисти не се боят да се сражават дори срещу най-могъщия враг, Божествената Личност. Демонът много се оживил, когато научил от Варун̣а, че има един воин, който наистина е способен да се сражава с него, и въодушевен тръгнал да търси Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, въпреки че Варун̣а предсказал, че след битката с него ще стане плячка за кучетата, чакалите и лешоядите. Тъй като демоничните личности не се отличават с особена интелигентност, те дръзват да се бият срещу Виш̣н̣у, който е известен като Аджита – „този, който никога не е бил побеждаван“.

В една от предишните глави говорихме за Вара̄ха, инкарнацията на Върховната Божествена Личност под формата на глиган. Когато Вара̄ха повдигал с бивните си Земята, потънала в океанските дълбини, великият демон Хиран̣я̄кш̣а го срещнал и предизвикал, като го нарекъл животно. Демоните не могат да разберат инкарнациите на Бога. Те мислят, че въплъщенията му под формата на риба, глиган или костенурка са само огромни по размери животни. Демоните не могат да разберат природата на тялото на Бога, Върховната Личност. Те се подиграват на появата му в материалния свят дори когато Той приема човешка форма. Някои последователи на Чайтаня-сампрада̄я разпространяват подобни лъжливи, демонични схващания и за Нитя̄нанда Прабху. Тялото на Нитя̄нанда Прабху е духовно, но личностите с демонични наклонности смятат тялото на Върховната Личност за материално, каквито са нашите тела. Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣ – тези, които са лишени от интелигентност, се присмиват на трансценденталната форма на Бога, наричайки я материална.

В коментара си към тази строфа Шрӣдхара Сва̄мӣ пише, че демонът искал да осмее Божествената Личност в образа на глиган, но се получило така, че с някои от думите си фактически възхвалявал Бога. Например той го нарекъл вана-гочарах̣, което значи „обитател на горите“, но същата дума има и друго значение – „този, който лежи във вода“. Виш̣н̣у наистина лежи във вода, така че това е подходящо обръщение към Върховната Божествена Личност. Освен това демонът нарекъл Бога мр̣гах̣, с което несъзнателно посочил, че Върховната Личност е обект на стремежите на великите мъдреци, святите личности и трансценденталистите. Той нарекъл Бога и с думата агя. Шрӣдхара Сва̄мӣ обяснява, че гя означава „знание“, следователно агя може да означава, че не съществува такова знание, което да не е известно на Върховната Божествена Личност. С други думи, по косвен начин демонът казвал, че Виш̣н̣у знае всичко. Освен това демонът нарекъл Бога сура̄дхама. Сура означава „полубогове“, а адхама – „господар на всичко съществуващо“. Богът е господарят на всички полубогове, следователно Той е най-великият от полубоговете, т.е. Бог. Когато демонът използвал думите „докато съм тук“, с това той всъщност казвал: „Въпреки че съм тук, Ти си напълно способен да отнемеш Земята“. На свасти я̄сяси – „Докато не отнемеш великодушно Земята, нас не ни чака нищо добро“.

Демонът използвал думата абхава̄я, която означава „с цел убийство“. Шрӣдхара Сва̄мӣ коментира, че в случая „убийство“ означава освобождение, т.е. ликвидиране на нескончаемата поредица от раждания и смърти. Богът слага край на процеса на раждането и смъртта, но остава невидим за нас. Дейностите на вътрешната му енергия са отвъд въображението, но и с най-незначителна изява на тази енергия Богът великодушно може да освободи човек от невежеството. Шучах̣ означава „страдания“; чрез своята могъща вътрешна енергия йога-ма̄я̄ Той може да потуши страданията на материалното съществуване. В Упаниш̣адите (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.8) се казва: пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте. Богът остава невидим за взора на обикновените хора, но енергиите му действат по най-разнообразни начини. Когато са в беда, демоните мислят, че Богът се крие и действа срещу тях чрез мистичното си могъщество. Те са убедени, че стига да успеят да го открият, ще го изпепелят още с поглед. Хиран̣я̄кш̣а разсъждавал по същия начин, когато предизвикал Бога: „Ти си нанасял непоправими злини на нашия род, вземайки страната на полубоговете, и си убивал роднините ни по толкова много начини, защото винаги си оставал скрит. Сега обаче аз те виждам със собствените си очи и няма да те оставя да ми избягаш. Ще те унищожа безмилостно и ще спася роднините си от мистичните Ти злодеяния“.

Демоните се стремят да ликвидират Бога не само с думите и философията си. Те мислят, че ако човек притежава достатъчно материално могъщество, той ще може да убие Бога с някакво материално смъртоносно оръжие. Кам̇са, Ра̄ван̣а и Хиран̣якашипу смятали, че са достатъчно могъщи, за да унищожат дори самия Бог. Демоните не могат да разберат, че благодарение на многообразните си енергии Богът може да върши чудеса – да присъства навсякъде в творението си и същевременно да остава във вечната си обител, Голока Вр̣нда̄вана.

Демоните излизат извън себе си, когато видят, че преданите обожават Бога, следвайки правилата на писанията. Ведическите произведения съветват начинаещите предани да извършват девет вида предано служене: да слушат и възпяват святото име на Бога, постоянно да помнят Бога, да повтарят на броеница Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, да обожават Бога във формата му на мӯрти в храмовете и да се ангажират в разнообразни дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, с което да увеличават броя на религиозните хора, за да се установи съвършен мир в този свят. Демоните не обичат подобни дейности. Те ненавиждат Бога и преданите му. Тяхната пропаганда е насочена срещу обожанието в храмовете и църквите и цели да утвърди като най-висш идел материалния прогрес, който задоволява сетивата. Когато видял Бога лице в лице, демонът Хиран̣я̄кш̣а поискал да разреши окончателно този конфликт, като убие Божествената Личност с тежкия си боздуган. Сравнението с дървото без корен в тази строфа е от голямо значение. Преданите приемат Бога като основа на всичко. Те обясняват, че както стомахът снабдява с енергия всички крайници на тялото, така Богът е изначалният източник на цялата енергия, проявена в материалните и духовните светове. Следователно както задоволяваме крайниците на тялото, когато даваме храна на стомаха, така когато практикуваме Кр̣ш̣н̣а съзнание и развиваме любов към Кр̣ш̣н̣а, ние удовлетворяваме източника на цялото щастие. Демонът искал да отстрани самия източник, защото ако Богът, който е като корена на дървото, спре да съществува, неизбежно ще спрат и дейностите на преданите. Демоните биха били много щастливи да предизвикат подобна ситуация в човешкото общество. Те винаги се стремят да превърнат обществото в общество от безбожници, за да могат свободно да се отдават на сетивно наслаждение. Според Шрӣдхара Сва̄мӣ смисълът на тази строфа е, че когато Върховната Божествена Личност отнеме боздугана на демона, ще бъдат доволни не само начинаещите предани, но ще се зарадват и най-старите и мъдри предани на Бога.

Философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат, че Богът има чувства. Той изпитва удоволствие, когато някой му отдава прекрасна молитва, и огорчение, ако някой отрича съществуването му или го оскърбява. Ма̄я̄ва̄дӣте, които са почти демони, се отнасят с пренебрежение към Бога. Те казват, че Той няма глава, няма форма, няма крака, ръце или други части на тялото и че изобщо не съществува като личност. С две думи, те твърдят, че Той или е мъртъв, или недъгав. Тези погрешни схващания причиняват болка на Върховния Бог. Подобни атеистични описания не могат да му доставят удоволствие. В този случай Богът също се огорчил от острите думи на демона, но въпреки това спасил Земята, за да достави удоволствие на полубоговете, които са негови вечни предани. И така, в заключение можем да кажем, че както ние имаме сетива, така и Богът има сетива. Той се чувства удовлетворен от молитвите ни и огорчен – от грубите слова срещу него. Ала за да защити своя предан, Той е готов да изтърпи дори оскърбленията на атеистите.

Когато Богът изскочил от водата и взел Земята в прегръдките си, за да я спаси, демонът злъчно му се подиграл с оскърбителни думи, но Богът дори не му обърнал внимание, защото искал преди всичко да изпълни дълга си. Този, който има чувство за отговорност, не се страхува от нищо. Силните не се боят от подигравките и грубостите на враговете си. Богът не се боял от никого и от нищо и въпреки това проявил милост към врага си, като го пренебрегнал. На пръв поглед Той сякаш избягал от предизвикателството, ала в действителност преглътнал подигравателните думи на Хиран̣я̄кш̣а само за да спаси Земята от гибел.

Демоните са неспособни да разберат как Богът би могъл да постави Земята върху водната повърхност, но преданите на Върховната Божествена Личност не виждат в този факт нищо удивително. Не само Земята, но още милиони други планети плуват във въздуха и тази способност да се движат в пространството им е дадена от Бога; тя не може да се обясни по никакъв друг начин. Материалистите казват, че планетите плуват в пространството благодарение на закона за гравитацията, но гравитацията действа под контрола на Върховния Бог. Чрез думите на самия Бог Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че материалните закони, т.е. законите на природата, които управляват процеса на създаването, растежа, съществуването и развитието на всички планетарни системи, са подчинени на волята на Върховния. Само полубоговете, оглавявани от Брахма̄, могли да оценят по достойнство дейностите на Бога. Когато видели как благодарение на необикновеното му могъщество Земята се задържала върху водната повърхност, те го обсипали с дъжд от цветя в знак на възхищение пред трансценденталния му подвиг.

Богът можел да накаже демона веднага, още докато той му се подигравал с оскърбителни думи, но го изтърпял, за да достави удоволствие на полубоговете и да им покаже, че не трябва да се боят от демоните, когато изпълняват дълга си. Той проявил търпение най-вече за да разсее страха на полубоговете, които трябва да знаят, че Богът винаги бди над тях и ги закриля. Богът се отнесъл към подигравките на демона точно като към кучешки лай – не им обърнал никакво внимание, защото бил изцяло зает със спасяването на Земята от дълбоката вода. Демоните материалисти притежават купища злато и златни предмети и си мислят, че голямото количество злато, физическата сила и славата ще ги спасят от гнева на Върховната Божествена Личност.

Демоните и атеистите могат да продължават да оскърбяват Върховната Божествена Личност, но те забравят, че са подчинени на законите на раждането и смъртта. Те си мислят, че просто като отричат съществуването на Върховния Бог или като въстават срещу неговите неумолими закони, могат да се спасят от клопката на раждането и смъртта. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че е достатъчно човек да разбере трансценденталната природа на Бога, за да се върне вкъщи, обратно при него. Но демоните и атеистите не се опитват да разберат природата на Върховния Бог и затова остават омотани в мрежите на раждането и смъртта.

Демонът трябвало да знае, че Богът не може да бъде прогонен от никое място, защото е всепроникващ. Демоните си мислят, че всичките им притежания са тяхна собственост, но истината е, че всичко принадлежи на Бога, Върховната Личност, който по всяко време може да си вземе обратно всичко, което пожелае.

Демонът може да е велик воин и предводител на многобройна армия, но в присъствието на Върховната Божествена Личност той е безсилен и обречен на смърт. Затова Богът го предизвикал да не си отива, а да удържи на думата си, че ще го убие.

Кобрата е много свирепа пред обикновените хора, но за змиеукротителя, който може да прави с нея каквото пожелае, тя е забавна играчка. Един демон може да е много могъщ в собствените си владения, но пред Бога той е нищожен и жалък. Демонът Ра̄ван̣а бил страшилище за полубоговете, но когато се изправил пред Бог Ра̄мачандра, целият треперел и напразно се молел на Шива, своето божество.

В тази строфа се прави сравнение със съвършения йогӣ, който може да избегне ударите на смъртта, въпреки че природните закони са неумолими. Безсмислено е демонът да удря трансценденталното тяло на Бога с мощния си боздуган, защото никой не може да надмине Бога по могъщество. Напредналите трансценденталисти са неподвластни на природните закони и затова дори смъртта е безсилна пред тях. Даже ако някой йогӣ бъде нападнат със смъртоносни удари, по милостта на Бога той може да ги понесе всичките и да продължи да служи на Бога. Както Богът съществува по силата на собственото си независимо могъщество, така по милостта му и преданият съществува само за да му служи.

Харякш̣а е друго име на демона Хиран̣я̄кш̣а.

Тук планетата Земя е наречена ила̄. По-рано тя била известна като Ила̄вр̣та-варш̣а, а по време на управлението на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се наричала Бха̄рата-варш̣а. Отначало с името Бха̄рата-варш̣а се назовавала цялата планета, но с течение на времето значението на това название се стеснявало все повече и повече и днес Бха̄рата-варш̣а означава само Индия. Както Индия бе разделена на Пакистан и Хиндустан, така Земята, която преди много години се наричала Ила̄вр̣та-варш̣а, с течение на времето била разделена на множество самостоятелни държави.

Битката между Върховната Божествена Личност и демона е сравнена с борбата между два бика за някоя крава. Планетата Земя също се нарича го, или „крава“. Както биковете се борят, за да се съвкупляват с кравата, така демоните постоянно се сражават с Върховния Бог или някой негов представител за господство над Земята. Тук е важно да отбележим, че Богът е наречен ягя̄ваява. Човек не бива да се заблуждава, че тялото, което Той приел, било като тялото на обикновен глиган. Богът може да приеме всякаква форма и всички тези форми Той притежава вечно. От него водят началото си всички останали форми. Формата му на глиган, за която се разказва тук, не е обикновена. Неговото тяло всъщност се състои от яги, жертвени дарове. Ягите (жертвоприношенията) са предназначени за Бог Виш̣н̣у. Ягята всъщност е тялото на Виш̣н̣у. Тялото на Бога не е материално, затова не бива да мислим, че Той станал обикновен глиган.

В тази строфа Брахма̄ е наречен свара̄т̣ („независим“). В действителност пълната независимост е достояние единствено на Бога, но тъй като са неотделими частици от Върховния Бог, живите същества също притежават известно количество независимост. Всяко живо същество във вселената разполага с такава независимост, само Брахма̄, който е главният сред всички живи същества, притежава по-голяма независимост от останалите. Той е представител на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и на него е поверено да управлява процесите и дейностите във вселената. Всички останали полубогове работят за Брахма̄, затова тук той е наречен свара̄т̣. Брахма̄ винаги е съпровождан от велики мъдреци и трансценденталисти, които и сега пристигнали да наблюдават сражението между демона и Бога.

Живите същества се делят на две категории: полубогове (сури) и демони (асури). Демоните обичат да обожават полубоговете, защото в резултат на това обожание придобиват необикновено могъщество, което използват за свое сетивно наслаждение. Впоследствие, разбира се, тяхното могъщество причинява беди на бра̄хман̣ите, полубоговете и другите невинни живи създания. Демоните непрекъснато търсят грешки и недостатъци у полубоговете, бра̄хман̣ите и простосърдечните хора, за които се превръщат в източник на постоянен страх. Тактиката на демоните е да измолят могъщество от полубоговете, след което да започнат да мъчат с него самите полубогове. Позната е историята на един почитател на Шива, който получил от него благословията да може да обезглави всеки, когото докосне с ръка. Веднага щом получил тази благословия, той понечил да докосне главата на самия Шива. Така постъпват всички демони. Но преданите на Върховната Божествена Личност никога не молят за благословия, която ще им донесе сетивно наслаждение. Дори когато им предложат освобождение, те отказват. Те са щастливи просто да отдават трансцендентално любовно служене на Бога.

Никой не съжалява, когато убиват змия. Селските момчета ловят змиите за опашките, играят си с тях известно време и след това ги убиват. Богът също можел да убие демона незабавно, но си играел с него, както момчето си играе със змията, преди да я убие. Брахма̄ обаче се обърнал към него с молба да не си играе с демона, защото той е по-злобен и по-опасен и от змия. Брахма̄ искал демонът да бъде убит незабавно.