Шрӣмад Бха̄гаватам 3.19.34
Деванагари
अन्येषां पुण्यश्लोकानामुद्दामयशसां
सताम् ।
उपश्रुत्य भवेन्मोद: श्रीवत्साङ्कस्य किं पुन: ॥ ३४ ॥
सताम् ।
उपश्रुत्य भवेन्मोद: श्रीवत्साङ्कस्य किं पुन: ॥ ३४ ॥
Стих
анйеш̣а̄м̇ пун̣я-шлока̄на̄м
удда̄ма-яшаса̄м̇ сата̄м
упашрутя бхавен модах̣
шрӣватса̄н̇кася ким̇ пунах̣
удда̄ма-яшаса̄м̇ сата̄м
упашрутя бхавен модах̣
шрӣватса̄н̇кася ким̇ пунах̣
Дума по дума
анйеш̣а̄м — за други; пун̣я-шлока̄на̄м — славещи се с благочестие; удда̄ма-яшаса̄м — чиято слава е разпространена навсякъде; сата̄м — на преданите; упашрутя — чрез слушане; бхавет — може да възникне; модах̣ — удоволствие; шрӣватса-ан̇кася — за Бога, украсен със знака Шрӣватса; ким пунах̣ — какво да говорим за.
Превод
Какво да говорим за забавленията на Бога, чиито гърди са белязани със знака Шрӣватса – хората могат да изпитат трансцендентално блаженство дори когато слушат за деянията на преданите му, чиято слава наистина е безсмъртна.
Пояснение
Думата бха̄гаватам буквално означава „забавления на Бога и неговите предани“. В Бха̄гаватам са събрани повествования за забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а и на негови велики предани, такива като Прахла̄да, Дхрува, Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и т.н. И двата вида повествования описват Върховната Божествена Личност, защото забавленията на преданите винаги са свързани с Бога. Например Маха̄бха̄рата, която разказва историята на Па̄н̣д̣авите и техните дела, също се смята за свещено писание, защото Па̄н̣д̣авите общували непосредствено със самата Върховна Божествена Личност.