Шрӣмад Бха̄гаватам 3.19.33
Деванагари
सूत उवाच
इति कौषारवाख्यातामाश्रुत्य भगवत्कथाम् ।
क्षत्तानन्दं परं लेभे महाभागवतो द्विज ॥ ३३ ॥
इति कौषारवाख्यातामाश्रुत्य भगवत्कथाम् ।
क्षत्तानन्दं परं लेभे महाभागवतो द्विज ॥ ३३ ॥
Стих
сӯта ува̄ча
ити кауш̣а̄рава̄кхя̄та̄м
а̄шрутя бхагават-катха̄м
кш̣атта̄нандам̇ парам̇ лебхе
маха̄-бха̄гавато двиджа
ити кауш̣а̄рава̄кхя̄та̄м
а̄шрутя бхагават-катха̄м
кш̣атта̄нандам̇ парам̇ лебхе
маха̄-бха̄гавато двиджа
Дума по дума
сӯтах̣ — Сӯта Госва̄мӣ; ува̄ча — каза; ити — така; кауш̣а̄рава — от Маитрея (син на Куш̣а̄ру); а̄кхя̄та̄м — казано; а̄шрутя — чул; бхагават-катха̄м — разказа за Бога; кш̣атта̄ — Видура; а̄нандам — блаженство; парам — трансцендентално; лебхе — постигна; маха̄-бха̄гаватах̣ — великият предан; двиджа — о, бра̄хман̣е (Шаунака).
Превод
Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ продължи: Скъпи бра̄хман̣е, докато слушаше разказа за забавленията на Върховната Божествена Личност от мъдреца Кауш̣а̄рава (Маитрея), който бе напълно авторитетен източник, Кш̣атта̄ (Видура), великият предан на Бога, изпитваше истинско трансцендентално блаженство и остана много доволен.
Пояснение
Ако човек иска да изпита трансцендентално блаженство, когато слуша за забавленията на Бога, той трябва да слуша от авторитетен източник, както е обяснено в тази строфа. Маитрея чул разказите за забавленията Бога от своя духовен учител, а Видура на свой ред ги чул от него. Достатъчно е човек да представя това, което е чул от своя духовен учител, за да бъде считан за авторитет. И обратното, този, който не е приел истински духовен учител, не може да бъде авторитет. Това ясно е казано в настоящата строфа. Ако иска да изпита трансцендентално удоволствие, човек трябва да се обърне към авторитетна личност. Освен това в Бха̄гаватам се казва, че ако слуша внимателно и с вяра това, което казват авторитетите, той ще усети вкуса на забавленията на Бога. Друг метод не съществува. Затова Сана̄тана Госва̄мӣ ни предупреждава да не слушаме за личността на Бога от устата на неотдаден. Неотдадените са като змии – както млякото, докоснато от змия, става отровно, така и повествованията за забавленията на Бога, въпреки че са чисти като мляко, се превръщат в отрова, когато ги разказват неотдадените, подобни на змии. Тогава те не само че не доставят трансцендентално удоволствие, но и са опасни. Бог Чайтаня също е предупредил да не слушаме за забавленията на Бога от устата на ма̄я̄ва̄дӣ или имперсоналисти. Той много ясно е казал: ма̄я̄ва̄ди-бха̄ш̣я шуниле хая сарва на̄ша – човек, който слуша как ма̄я̄ва̄дӣте обясняват забавленията на Бога, а също и тълкуванията им върху Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам и другите ведически произведения, е обречен. Попадне ли веднъж в обкръжението на имперсоналисти, човек никога няма да може да разбере личностния аспект на Бога и трансценденталните му забавления.
Сӯта Госва̄мӣ се обръща към мъдреците, предвождани от Шаунака, и затова в тази строфа ги нарича двиджа, два пъти родени. Всички мъдреци, които се били събрали в Наимиш̣а̄ран̣я, за да слушат Шрӣмад Бха̄гаватам от Сӯта Госва̄мӣ, били бра̄хман̣и, но постигането на брамински качества само по себе си не е всичко. Да бъдеш два пъти роден, не е най-висшето съвършенство. Човек постига съвършенство, когато слуша за забавленията и дейностите на Бога от авторитетен източник.