Шрӣмад Бха̄гаватам 3.19.1
Деванагари
मैत्रेय उवाच
अवधार्य विरिञ्चस्य निर्व्यलीकामृतं वच: ।
प्रहस्य प्रेमगर्भेण तदपाङ्गेन सोऽग्रहीत् ॥ १ ॥
अवधार्य विरिञ्चस्य निर्व्यलीकामृतं वच: ।
प्रहस्य प्रेमगर्भेण तदपाङ्गेन सोऽग्रहीत् ॥ १ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
авадха̄ря вирин̃чася
нирвялӣка̄мр̣там̇ вачах̣
прахася према-гарбхен̣а
тад апа̄н̇гена со 'грахӣт
авадха̄ря вирин̃чася
нирвялӣка̄мр̣там̇ вачах̣
прахася према-гарбхен̣а
тад апа̄н̇гена со 'грахӣт
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; авадха̄ря — като чу; вирин̃чася — на Брахма̄; нирвялӣка — свободни от всякакви греховни подбуди; амр̣там — нектарни; вачах̣ — думи; прахася — смеейки се от сърце; према-гарбхен̣а — преизпълнен с любов; тат — тези думи; апа̄н̇гена — с поглед; сах̣ — Върховната Божествена Личност; аграхӣт — прие.
Превод
Шрӣ Маитрея каза: Като чу думите на създателя Брахма̄, които бяха свободни от всякакви греховни подбуди и бяха сладки като нектар, Богът се засмя от сърце и прие молитвата му с поглед, преизпълнен с любов.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужава думата нирвялӣка. В молитвите на полубоговете и преданите на Бога никога няма да открием греховни помисли, докато молитвите на демоните винаги са продиктувани от греховни намерения. Демонът Хиран̣я̄кш̣а станал могъщ, защото получил благословия от Брахма̄. Ала веднага след това с придобитата сила започнал да причинява много беди, тъй като, домогвайки се до благословията, преследвал греховни цели. Молитвите на Брахма̄ и на другите полубогове нямат нищо общо с молитвите на демоните. Те имат за цел да удовлетворят Върховния Бог, затова Богът се усмихнал и се вслушал в молбата на Брахма̄ да убие демона. Демоните не знаят нищо за Бога и затова никога не възхваляват Върховната Божествена Личност. Обикновено те се обръщат към полубоговете. Бхагавад-гӣта̄ осъжда това поведение. Хората, които отиват при полубоговете, за да се молят да преуспеят в греховните дейности, тя нарича лишени от интелигентност. Демоните са загубили цялата си интелигентност и нямат представа кое е в техен интерес. Даже и да са чували за Върховната Божествена Личност, те пак отказват да се обърнат към Бога. Тъй като намеренията им винаги са греховни, Върховният Бог никога не им дава благословиите, желани от тях. Известно е например че за да осъществят грешните си желания да заграбват чуждо имущество, крадците в Бенгал обожават богинята Ка̄лӣ и никога не ходят в храмовете на Виш̣н̣у, защото молитвите им към Виш̣н̣у се оказват напразни. Ала молитвите на полубоговете и на преданите на Върховната Божествена Личност никога не преследват греховни цели.