Шрӣмад Бха̄гаватам 3.19.16
Деванагари
तेनेत्थमाहत: क्षत्तर्भगवानादिसूकर: ।
नाकम्पत मनाक् क्वापि स्रजा हत इव द्विप: ॥ १६ ॥
नाकम्पत मनाक् क्वापि स्रजा हत इव द्विप: ॥ १६ ॥
Стих
тенеттхам а̄хатах̣ кш̣аттар
бхагава̄н а̄ди-сӯкарах̣
на̄кампата мана̄к ква̄пи
сраджа̄ хата ива двипах̣
бхагава̄н а̄ди-сӯкарах̣
на̄кампата мана̄к ква̄пи
сраджа̄ хата ива двипах̣
Дума по дума
тена — от Хиран̣я̄кш̣а; иттхам — така; а̄хатах̣ — ударен; кш̣аттах̣ — о, Видура; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; а̄ди-сӯкарах̣ — първият глиган; на акампата — не почувства трепет; мана̄к — дори слаб; ква апи — някъде; сраджа̄ — от гирлянд от цветя; хатах̣ — ударен; ива — като; двипах̣ — слон.
Превод
От този удар на демона, о, Видура, Богът, който се бе появил в образа на първия глиган във вселената, не изпита ни най-малка болка, сякаш слон бе ударен с венец от цветя.
Пояснение
Както вече обяснихме, първоначално демонът бил слуга на Бога във Вайкун̣т̣ха, но напуснал духовния свят и се родил като демон. Битката с Върховния Бог трябвало да му донесе освобождение. Богът се наслаждавал на ударите по трансценденталното си тяло, както бащата се наслаждава на игрите с малкия си син. Понякога бащата се забавлява, като се бие „наужким“ със сина си. По същия начин Богът възприемал ударите на Хиран̣я̄кш̣а като докосване от цветя, с които преданите го обсипват в знак на обожание. С други думи, Богът искал да се сражава, за да изпита трансцендентално блаженство, и затова нападенията на демона му доставяли истинско удоволствие.