Измерване на времето от гледна точка на атома

Описанието на атома, което откриваме в Шрӣмад Бха̄гаватам, почти напълно съвпада с положенията на съвременната атомна теория. По-подробно този въпрос е описан в Парама̄н̣у ва̄да на Кан̣а̄да. Съвременната наука също счита атомите за най-малките неделими частици, от които е изградена вселената. В текста на Шрӣмад Бха̄гаватам се съдържат сведения из всички области на знанието, в това число и атомната теория. Атомът е най-малката фина форма на вечното време.

Времето и пространството са взаимнозависими понятия. Времето се измерва на базата на пространството, което заемат атомите. Еталонното време се изчислява според движението на слънцето. Времето, за което слънцето преминава над пространството, заемано от един атом, се нарича атомно време. Най-големият промеждутък от време обхваща цялата недиференцирана съвкупност от атоми. Докато се въртят в орбитите си, планетите заемат определено пространство, а единица за измерване на пространството е атомът. Всяка планета се движи по точно определена орбита, от която не се отклонява. Слънцето също има своя орбита. Времето, което минава от момента на сътворението на вселената до момента на нейното унищожение, се измерва с броя на завъртанията, които всички планетарни системи във вселената правят около оста си от началото до края на своето съществуване. Това време се нарича върховна ка̄ла.

Атомът е описан като частица, която е невидима. Но когато шест такива атома се съединят в едно, комбинацията се нарича трасарен̣у и вече може да бъде наблюдавана в лъчите на слънчевата светлина, която се процежда през дупчиците на мрежата на прозореца.

Ако секундата се раздели на 1687,5 части, всяка част ще представлява едно трут̣и – времето, необходимо за съединяването на осемнайсет атома. Това съединяване на атомите в различни тела е основа за измерването на материалното време. Отправна точка при всички измервания на времето е Слънцето.

Изчисленията показват, че едно лагху е равно на две минути. Като имаме предвид това, можем да превърнем ведическите единици, които измерват времето от гледна точка на атома, в съвременни мерни единици.

Тук се казва, че отворът в медния мерителен съд трябва да се пробие със свредел, дълъг четири пръста и тежък не повече от четири ма̄ш̣и. Тези параметри определят диаметъра на отвора. Съдът се потапя във вода и времето, за което той се напълва догоре, се нарича дан̣д̣а. Това е още един начин да се измери продължителността на една дан̣д̣а. Този метод за измерване на времето се основава на същия принцип, на който е направен пясъчният часовник. Очевидно в дните на ведическата цивилизация не са липсвали знания от областта на физиката, химията и математиката. Измервания са се правели по най-различни начини, колкото се може по-прости и практични.

В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Слънцето е окото на Върховния и се върти, следвайки своята времева орбита. По аналогичен начин всички тела – като се започне от Слънцето и се стигне до атома – са под влиянието на ка̄ла-чакра, орбитата на вечното време, и всяко от тях има свое строго определено орбитално време, наречено сам̇ватсара.

Безспорно сведенията из областта на физиката, химията, математиката, астрономията, както и сведенията за времето и пространството, за които стана дума в последните няколко строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам, представляват определен интерес за тези, които изучават споменатите дисциплини. Ние обаче не сме в състояние да изложим тези въпроси достатъчно подробно, с пълнотата, която изисква всяка от тези науки. Можем да обобщим казаното досега, като заключим, че всички области на знанието се подчиняват на върховната власт на ка̄ла – пълното проявление на Върховната Божествена Личност. Нищо не може да съществува без Върховния Бог. Всичко, колкото и невероятно да изглежда за нищожните ни познания, е дело на магическата пръчица на Бога. А що се отнася до времето, в заключение ще си позволим да представим следната таблица на ведическите мерни единици, преведени на езика на съвременната мерна система.

едно трут̣и – 8/13 500 секунди

една ведха – 8/135 секунди

една лава – 8/45 секунди

една нимеш̣а – 8/15 секунди

една кш̣ан̣а – 8/5 секунди

една ка̄ш̣т̣ха̄ – 8 секунди

едно лагху – 2 минути

една дан̣д̣а – 30 минути

една прахара – 3 часа

един ден – 12 часа

една нощ – 12 часа

една пакш̣а – 15 дни

Две пакш̣и се равняват на един месец, а дванайсет месеца образуват една календарна година, за което време Слънцето прави една пълна обиколка по орбитата си. Човешкият живот продължава в рамките на сто години. Така вечното време държи под своя власт всичко съществуващо.

Брахма сам̇хита̄ (5.52) потвърждава съществуването на този контрол по следния начин:

„Обожавам Говинда, изначалния Бог, Върховната Божествена Личност, под чиято власт дори Слънцето, което се смята за окото на Бога, се върти в строго установената орбита на вечното време. Слънцето е царят на всички планетарни системи и притежава безкрайна енергия от топлина и светлина“.

Частичното унищожение на вселената, което настъпва в края на всеки ден на Брахма̄, не засяга всички планетарни системи. Планетите, на които живеят велики същества като мъдреците Санака и Бхр̣гу, не са подвластни на унищожението, което настъпва в края на милениумите. Различните планети се подчиняват на различни ка̄ла-чакри, т.е. системите за отчитане на вечното време при тях са различни. На земната планета времето тече по различен начин в сравнение с времето на по-издигнатите планети. Затова в тази строфа Видура пита колко дълго живеят обитателите на останалите планети.

Тези, които са постигнали висшето съвършенство на мистичната сила и ясно могат да виждат миналото, настоящето и бъдещето, се наричат три-ка̄ла-гя. По същия начин преданите на Бога ясно виждат всичко, за което се говори в свещените писания. Преданите на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лесно постигат науката за Кр̣ш̣н̣а и проумяват природата на материалните и духовните творения. За тях не се налага да овладяват някакви йога-сиддхи, мистични сили. Те са в състояние да разберат всичко благодарение на милостта на Бога, който е във всяко сърце.

Една година на полубоговете е равна на 360 човешки години. Както ще стане ясно от следващите строфи, общата продължителност на посочените по-горе четири епохи, включително и преходните периоди, наречени юга-сандхя̄, е 12 000 години по летоброенето на полубоговете. Тоест четирите епохи, взети заедно, продължават 4 320 000 земни години.

Както вече казахме, една година на полубоговете се равнява на 360 човешки години. Следователно продължителността на Сатя юга е 4 800 x 360, т.е. 1 728 000 години. Продължителността на Трета̄ юга е 3 600 x 360, т.е. 1 296 000 години. Продължителността на Два̄пара юга е 2 400 x 360, или 864 000 години. И, накрая, Кали юга продължава 1 200 x 360, или 432 000 години.

В епохата Сатя хората съблюдавали всички религиозни принципи. В следващите епохи принципите на религията започнали да упадат, като във всяка епоха се губела една четвърт от тях. С други думи, сега има само една част религия и три части безбожие. Затова хората в днешната епоха не са особено щастливи.

Когато с настъпването на нощта Брахма̄ легне да спи, трите планетарни системи под Брахмалока потъват във водите на опустошението. Докато спи, Брахма̄ сънува Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и получава от Бога наставления, как да възстанови потопената част от космоса.

В края на живота на всеки Ману също настъпва унищожение, но в много по-ограничени мащаби.

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че животът на един Ману продължава седемдесет и един цикъла на четирите епохи. Това означава, че един Ману живее около 852 000 години по летоброенето на полубоговете, или 306 720 000 човешки години.

В един ден на Брахма̄ се сменят четиринайсет Манувци и всеки от тях има много потомци.

Тази строфа описва нощта на Брахма̄, която настъпва под влиянието на времето в контакт с една незначителна част от материалната гун̣а на мрака. Разрушаването на трите свята се осъществява от въплъщението на мрака, Рудра. Той приема облика на огъня на вечното време, който изпепелява трите свята. Тези три свята се наричат Бхӯх̣, Бхувах̣ и Свах̣ (още Па̄та̄ла, Мартя и Сварга). Безбройните живи същества потъват в това унищожение, сякаш на сцената, където доскоро е действала енергията на Бога, се спуска завеса. Така навсякъде се възцарява тишина.

Слънцето и Луната спират да осветяват трите свята, но не търпят унищожение. Те се появяват в останалата част на вселената, която е отвъд пределите на трите свята. Унищожената част остава без слънчева и лунна светлина. Тя е потънала в мрак, залята е от вода и из нея бушуват яростни ветрове, както ще се опише в следващите строфи.

Палещият огън, който изригва от устата на Сан̇карш̣ан̣а, бушува сто години по летоброенето на полубоговете, или 36 000 човешки години. После в продължение на още 36 000 години във вселената се изливат поройни дъждове, яростни ветрове издигат огромни вълни и моретата и океаните преливат. Тези процеси, които траят 72 000 години, бележат началото на частичното унищожение на трите свята. Ала хората забравят за унищожението на световете и си мислят, че материалният прогрес на цивилизацията ги е направил щастливи. Това се нарича ма̄я̄ – „нещо, което не е“.

Не бива да мислим, че сънят на Бога е като нашия сън. Тук е употребена думата йога-нидра̄, която показва, че сънят на Бога е едно от проявленията на вътрешната му енергия. Щом се използва думата йога, можем да сме сигурни, че се назовава нещо трансцендентално. На трансценденталното равнище има място за всички дейности и великите мъдреци като Бхр̣гу прославят тези трансцендентални дейности в молитвите си.

Всяко живо същество живее сто години по летоброенето на планетата, на която се намира, и на вида, към който принадлежи. Продължителността на тези сто години може да бъде различна. Най-дълго продължават стоте години на Брахма̄. Но макар че животът на Брахма̄ е толкова дълъг, с течение на времето и той свършва. Брахма̄ също се бои от смъртта и служи на Бога с преданост, за да се освободи от плена на заблуждаващата енергия. Животните, разбира се, нямат чувство за отговорност, но дори хората, на които това чувство им е познато, напразно пилеят своето безценно време и не се занимават с предано служене за Бога. Те живеят безгрижно и не се боят от наближаващата смърт. Това е безумието на човешкото общество. Лудият не чувства отговорност за живота си. Затова човекът, който до края на дните си не развие чувство за отговорност, не се различава от безумеца, безгрижно опитващ се да се наслаждава на материалния живот, без да мисли за бъдещето. Всеки човек трябва да прояви отговорност и да се подготви за следващото си съществуване дори ако животът му е дълъг като живота на Брахма̄, най-великото от всички създания във вселената.

Продължителността на стоте години, които съставляват живота на Брахма̄, бе описвана на много места в това произведение. За нея се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (8.17). Първите петдесет години от живота на Брахма̄ вече са минали, остават му още петдесет, след което и него го чака неизбежна смърт.

Според Падма Пура̄н̣а (Прабха̄са кхан̣д̣а) за трийсет дена от живота на Брахма̄ се изреждат много калпи, такива като Вара̄ха-калпа и Питр̣-калпа. Трийсет дена от живота на Брахма̄ правят един негов месец, като всеки от месеците продължава от пълнолуние до изчезването на луната. Дванайсет такива месеца правят една година, а петдесет години се равняват на една пара̄рдха, или една половина от живота на Брахма̄. През първия ден от живота на Брахма̄ Богът се появява като Швета-вара̄ха. Според индуския астрономичен календар Брахма̄ се е родил през месец март. Тези сведения са почерпени от коментарите на Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура.

Милениумът, настъпил след Бра̄хма-калпа, се нарича Па̄дма-калпа, защото тогава израства вселенският лотос. В някои Пура̄н̣и Па̄дма-калпа е наречена още Питр̣-калпа.

Споменаването на различни милениуми – Бра̄хма-калпа, Па̄дма-калпа и Ва̄ра̄ха-калпа – може да обърка хората, които не са много вещи в тези въпроси. Някои учени смятат, че всички тези калпи са названия на един и същ милениум. Според Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ, Бра̄хма-калпа, с която започва първата половина от живота на Брахма̄, всъщност е Па̄дма-калпа. За нас обаче е достатъчно да се придържаме към текста, от който става ясно, че сегашният милениум спада към втората половина от живота на Брахма̄.

Великият мъдрец Маитрея подробно описа времето в различните му измерения, като се започне от атомното време и се стигне до живота на Брахма̄. Сега той се опитва да ни даде някаква представа за времето на безкрайната Божествена Личност. Той ни внушава идеята за безграничността на времето на Бога, като го сравнява с живота на Брахма̄. Целият живот на Брахма̄ продължава по-малко от секунда според времето на Бога. Това е обяснено в Брахма сам̇хита̄ (5.48):

„Обожавам Говинда, Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, от когото Маха̄-виш̣н̣у е пълна част. Управниците на безбройните вселени (Брахмите) живеят само докато трае едно негово дихание“. Имперсоналистите не вярват, че Богът има форма, и затова не могат да приемат, че Той е в състояние да спи. Техните представи са резултат от ограничеността на знанията им. Имперсоналистите оценяват всичко от гледна точка на човешките възможности. Според тях съществуването на Върховния трябва да е пълна противоположност на активното човешко съществуване: щом човекът има сетива, значи Върховният трябва да е лишен от сетивни възприятия; щом човекът има форма, значи Върховният трябва да е аморфен; щом човекът спи, значи Върховният не може да спи. Но Шрӣмад Бха̄гаватам не споделя тези имперсонални схващания. В една от предишните строфи ясно се каза, че Върховният Бог спи в йога-нидра̄. И щом спи, естествено е и да диша, и Брахма сам̇хита̄ утвърждава, че по време на едно негово дихание се раждат и умират безброй Брахми.

Между Шрӣмад Бха̄гаватам и Брахма сам̇хита̄ има пълно единогласие. Когато животът на Брахма̄ свърши, вечното време не се губи. То продължава хода си, но не господства над Върховната Божествена Личност, защото Богът сам е негов господар. В духовния свят безспорно има време, но там то няма власт над дейностите. Времето е безкрайно, безкраен е и духовният свят, в който всичко съществуващо има абсолютна природа.

Както вече стана дума, целият материален свят е проявление на шестнайсет различни категории и осем материални елемента. Аналитичното изследване на материалния свят е предмет на философията са̄н̇кхя. Към шестнайсетте категории спадат единайсетте сетива и петте обекта на сетивата, а осемте груби и фини материални елемента са земята, водата, огънят, въздухът, небето, умът, интелигентността и егото. Като се комбинират помежду си, те се разпространяват из цялата вселена, чийто диаметър е шест милиарда километра. Освен вселената, в която живеем, съществуват безброй други вселени, някои от които са много по-големи от нашата. Всички вселени са струпани заедно и всяка от тях е покрита от обвивка от сходни материални елементи, както се описва по-долу.

Слоевете, които обвиват вселените, също са изградени от материални елементи – земя, вода, огън, въздух и етер. Всеки слой е десет пъти по-дебел от предишния. Първият слой, покриващ вселената, е от земя и е десет пъти по-голям от диаметъра на самата вселена. Ако диаметърът на вселената е шест милиарда километра, то дебелината на слоя земя е шейсет милиарда километра. Водният слой е десет пъти по-дебел от земния, огненият слой е десет пъти по-дебел от водния, въздушният слой е десет пъти по-дебел от огнения слой, етерният слой е десет пъти по-дебел от въздушния и т.н. Обвита от тези материални слоеве, в сравнение с тях вселената е като атом. А броят на вселените е неизвестен дори за онези, които знаят каква е дебелината на обвивките им.

Бог Маха̄-виш̣н̣у, които е потънал в йога-нидра̄ във водите на Причинния океан и с диханието си сътворява безбройните вселени, се появява в махат-таттва само временно, за да прояви краткотрайните материални светове. Той е пълна част от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и въпреки че не се различава от Бога, формалното му появяване в материалния свят като инкарнация е временно. В действителност истинската форма на Бога, неговата сварӯпа, е формата, в която Той вечно живее в света на Вайкун̣т̣ха (Виш̣н̣улока). Тук думата маха̄т-манах̣ назовава Маха̄-виш̣н̣у, чиято изначална форма е Бог Кр̣ш̣н̣а, наричан парама, както потвърждава Брахма сам̇хита̄:

„Върховният Бог е Кр̣ш̣н̣а, изначалната Божествена Личност, наречена Говинда. Неговата форма е вечна, изпълнена с блаженство и знание, а Той е изначалната причина на всички причини“.