Шрӣмад Бха̄гаватам 3.11.33

Всяко живо същество живее сто години по летоброенето на планетата, на която се намира, и на вида, към който принадлежи. Продължителността на тези сто години може да бъде различна. Най-дълго продължават стоте години на Брахма̄. Но макар че животът на Брахма̄ е толкова дълъг, с течение на времето и той свършва. Брахма̄ също се бои от смъртта и служи на Бога с преданост, за да се освободи от плена на заблуждаващата енергия. Животните, разбира се, нямат чувство за отговорност, но дори хората, на които това чувство им е познато, напразно пилеят своето безценно време и не се занимават с предано служене за Бога. Те живеят безгрижно и не се боят от наближаващата смърт. Това е безумието на човешкото общество. Лудият не чувства отговорност за живота си. Затова човекът, който до края на дните си не развие чувство за отговорност, не се различава от безумеца, безгрижно опитващ се да се наслаждава на материалния живот, без да мисли за бъдещето. Всеки човек трябва да прояви отговорност и да се подготви за следващото си съществуване дори ако животът му е дълъг като живота на Брахма̄, най-великото от всички създания във вселената.