Шрӣмад бха̄гаватам 3.11.38
Текст
нимеш̣а упачаряте
авя̄кр̣тася̄нантася
хй ана̄дер джагад-а̄тманах̣
Дума по дума
ка̄лах̣ – вечно време; аям – това (измерено от продължителността на живота на Брахма̄); дви-пара̄рдха-а̄кхях̣ – измерено от двете половини на живота на Брахма̄; нимеш̣ах̣ – по-малко от секунда; упачаряте – измерено по този начин; авя̄кр̣тася – на този, който е неизменен; анантася – на безкрайния; хи – несъмнено; ана̄дех̣ – на този, който няма начало; джагат-а̄тманах̣ – на душата на вселената.
Превод
Общата продължителност на двете половини от живота на Брахма̄, които бяха описани по-горе, се равнява на една нимеш̣а (по-малко от секунда) за Върховната Божествена Личност, Бога, който е неизменен и безкраен и е причината на всички причини във вселената.
Пояснение
Великият мъдрец Маитрея подробно описа времето в различните му измерения, като се започне от атомното време и се стигне до живота на Брахма̄. Сега той се опитва да ни даде някаква представа за времето на безкрайната Божествена Личност. Той ни внушава идеята за безграничността на времето на Бога, като го сравнява с живота на Брахма̄. Целият живот на Брахма̄ продължава по-малко от секунда според времето на Бога. Това е обяснено в Брахма сам̇хита̄ (5.48):
джӣванти лома-виладжа̄ джагад-ан̣д̣а-на̄тха̄х̣
виш̣н̣ур маха̄н са иха яся кала̄-вишеш̣о
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
„Обожавам Говинда, Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, от когото Маха̄-виш̣н̣у е пълна част. Управниците на безбройните вселени (Брахмите) живеят само докато трае едно негово дихание“. Имперсоналистите не вярват, че Богът има форма, и затова не могат да приемат, че Той е в състояние да спи. Техните представи са резултат от ограничеността на знанията им. Имперсоналистите оценяват всичко от гледна точка на човешките възможности. Според тях съществуването на Върховния трябва да е пълна противоположност на активното човешко съществуване: щом човекът има сетива, значи Върховният трябва да е лишен от сетивни възприятия; щом човекът има форма, значи Върховният трябва да е аморфен; щом човекът спи, значи Върховният не може да спи. Но Шрӣмад Бха̄гаватам не споделя тези имперсонални схващания. В една от предишните строфи ясно се каза, че Върховният Бог спи в йога-нидра̄. И щом спи, естествено е и да диша, и Брахма сам̇хита̄ утвърждава, че по време на едно негово дихание се раждат и умират безброй Брахми.
Между Шрӣмад Бха̄гаватам и Брахма сам̇хита̄ има пълно единогласие. Когато животът на Брахма̄ свърши, вечното време не се губи. То продължава хода си, но не господства над Върховната Божествена Личност, защото Богът сам е негов господар. В духовния свят безспорно има време, но там то няма власт над дейностите. Времето е безкрайно, безкраен е и духовният свят, в който всичко съществуващо има абсолютна природа.