Skip to main content

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Съвършенството на отречението

ТЕКСТ 1:
Арджуна каза: О, силноръки, бих желал да разбера целта на отречението (тя̄га) и на жизненото стъпало на оттегляне от света (сання̄са), о, убиецо на демона Кеш̣ӣ, господарю на сетивата.
ТЕКСТ 2:
Върховната Божествена Личност каза: Изоставянето на дейностите, основани на материално желание, великите образовани хора наричат оттегляне от света (сання̄са). А отказването от резултата на всяка дейност мъдрите наричат отречение (тя̄га).
ТЕКСТ 3:
Според някои мъдреци всички плодоносни дейности трябва да бъдат изоставени като несъвършени. Но други твърдят, че жертвоприношението, благотворителността и въздържанието никога не трябва да бъдат пренебрегвани.
ТЕКСТ 4:
О, най-добър сред Бха̄ратите, сега чуй мнението ми за отречението. О, тигър сред хората, в писанията се заявява, че отречението е три вида.
ТЕКСТ 5:
Жертвоприношението, благотворителността и въздържанието не бива да се изоставят. Те трябва да се извършват, защото пречистват дори великите души.
ТЕКСТ 6:
Всички тези дейности трябва да се извършват без привързаност или очакване на резултат. Те трябва да се изпълняват от чувство за дълг, о, сине на Пр̣тха̄. Това е окончателното ми мнение.
ТЕКСТ 7:
Предписаните задължения никога не бива да се изоставят. Ако поради илюзия човек престане да ги изпълнява, такова отречение е в гун̣ата на невежеството.
ТЕКСТ 8:
Този, който изостави предписания си дълг, защото е труден или поради страх от телесни неудобства, се отрича в гун̣ата на страстта. Такова действие никога не води до целта на отречението.
ТЕКСТ 9:
О, Арджуна, когато някой изпълнява предписания си дълг само защото трябва да бъде изпълнен, като се отказва от материално общуване и привързаност към резултата, неговото отречение е в гун̣ата на доброто.
ТЕКСТ 10:
Отреченият мъдрец в гун̣ата на доброто не мрази неблагоприятната работа, нито се привързва към благоприятната; той няма съмнения относно работата.
ТЕКСТ 11:
За въплътеното същество е невъзможно да изостави всички дейности. Но за този, който се отрича от плодовете на дейността, се казва, че наистина се е отрекъл.
ТЕКСТ 12:
Неотречените получават след смъртта плодовете от дейността – желаното, нежеланото и смесеното. Но няма резултат, който да причинява страдание или радост на отреклите се от света.
ТЕКСТ 13:
О, силноръки Арджуна, според Веда̄нта има пет причини за извършването на всяка дейност. Сега научи за тях от мен.
ТЕКСТ 14:
Мястото на действие (тялото), извършителят, сетивата, различните усилия и накрая Свръхдушата – това са петте фактора на дейността.
ТЕКСТ 15:
Тези пет фактора са причина за всяка правилна или неправилна дейност, която човек извършва с тяло, ум или слово.
ТЕКСТ 16:
Затова този, който се мисли за единствен извършител, като не взема под внимание петте фактора, със сигурност не е много интелигентен и не вижда нещата такива, каквито са.
ТЕКСТ 17:
Този, който не е подтикван от фалшиво его и интелигентността му не е объркана, даже и да убива в този свят, не извършва убийство. Той не е обвързан от дейностите си.
ТЕКСТ 18:
Знанието, обектът на знанието и познавачът са трите фактора, мотивиращи действието, а сетивата, работата и извършителят са трите съставни части на действието.
ТЕКСТ 19:
В съответствие с трите гун̣и на материалната природа има три вида знание, дейност и извършители на дейността. Сега чуй за тях от мен.
ТЕКСТ 20:
Трябва да разбереш, че знанието, с което се вижда една и съща неделима духовна природа в безбройните форми на живите същества, се намира в гун̣ата на доброто.
ТЕКСТ 21:
Знанието, чрез което се вижда различен вид живо същество във всяко отделно тяло, е в гун̣ата на страстта.
ТЕКСТ 22:
А знанието, чрез което човек се привързва към някакъв вид работа като единствено важна, без да познава истината, е много оскъдно и е в гун̣ата на мрака.
ТЕКСТ 23:
Казва се, че регулираното действие, извършвано без привързаност, без обич или омраза, и без желание за плодоносни резултати, е в гун̣ата на доброто.
ТЕКСТ 24:
Но действието, извършвано с голямо усилие за удовлетворение на собствените желания и продиктувано от фалшиво его, се счита за действие в гун̣ата на страстта.
ТЕКСТ 25:
Действието, извършвано в илюзия, с пренебрежение към препоръките на писанията, без грижа за последиците или за насилието и страданието, причинени на другите, е в гун̣ата на невежеството.
ТЕКСТ 26:
Човек, изпълняващ дълга си, необвързан с гун̣ите на материалната природа, без фалшиво его, с голяма решителност и ентусиазъм, еднакво устойчив и в успех, и в провал, действа в гун̣ата на доброто.
ТЕКСТ 27:
За работника, привързан към работата и плодовете ѝ, желаещ да се наслаждава на тези плодове, алчен и винаги завистлив, нечист и чувствителен към радост и печал, се казва, че е в гун̣ата на страстта.
ТЕКСТ 28:
За работника, постоянно зает с дейности, противоречащи на наставленията от писанията; който е материалист, твърдоглавец и мошеник; който харесва да оскърбява другите; мързелив е, винаги е мрачен и отлага нещата – за него се казва, че действа в гун̣ата на невежеството.
ТЕКСТ 29:
О, завоевателю на богатства, моля те, чуй подробното ми обяснение на различните видове интелигентност и решителност в съответствие с гун̣ите на материалната природа.
ТЕКСТ 30:
О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, с която човек знае какво трябва и какво не трябва да се прави, от какво трябва и от какво не трябва да се страхува, кое обвързва и кое освобождава, е в гун̣ата на доброто.
ТЕКСТ 31:
О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, която не прави разлика между религия и безверие, между правилно и неправилно действие, е в гун̣ата на страстта.
ТЕКСТ 32:
Интелигентността, която приема безверието за религия и религията за безверие, която е под влияние на илюзията и мрака и винаги насочва в погрешна посока, о, Па̄ртха, е в гун̣ата на невежеството.
ТЕКСТ 33:
О, сине на Пр̣тха̄, непоколебимата решителност, поддържана с помощта на йога практика и контролираща дейностите на ума, живота и сетивата, е решителност в гун̣ата на доброто.
ТЕКСТ 34:
Но решителността, с която човек силно се стреми към плодоносни резултати в религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение, е в природата на страстта, о, Арджуна.
ТЕКСТ 35:
А решителността, която остава в рамките на съня, страха, скръбта, мрачността и илюзията – тази неинтелигентна решителност, о, сине на Пр̣тха̄, е в гун̣ата на мрака.
ТЕКСТ 36:
О, най-добър сред Бха̄ратите, сега те моля да чуеш за трите вида щастие, на които се наслаждава обусловената душа и с чиято помощ понякога се освобождава от страданията.
ТЕКСТ 37:
Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за себепознание, е щастие в гун̣ата на доброто.
ТЕКСТ 38:
Щастието, породено от досега на сетивата с техните обекти, което в началото е като нектар, а накрая като отрова, е в природата на страстта.
ТЕКСТ 39:
А щастието, което е сляпо за себепознанието, от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията – то е в природата на невежеството.
ТЕКСТ 40:
Няма живо същество нито тук, нито сред полубоговете на висшите планетарни системи, което да е освободено от тези три гун̣и на материалната природа.
ТЕКСТ 41:
О, победителю на врагове, разликата между бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри се определя от качествата, придобити от собствената им природа в съответните материални гун̣и.
ТЕКСТ 42:
Умиротворение, себеконтрол, въздържание, чистота, търпимост, честност, знание, мъдрост и религиозност – това са природните качества, с които действат бра̄хман̣ите.
ТЕКСТ 43:
Героизъм, сила, решителност, находчивост, смелост в битка, великодушие и умение да се ръководи – това са природните качества за действие на кш̣атриите.
ТЕКСТ 44:
Земеделие, покровителство на кравите и търговия, това е естествената дейност за вайшите, а за шӯдрите – физически труд и служене на другите.
ТЕКСТ 45:
Всеки може да стане съвършен, когато работи според качествата си. Сега те моля, чуй от мен как става това.
ТЕКСТ 46:
Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения.
ТЕКСТ 47:
По-добре да вършиш собственото си занятие, макар и несъвършено, отколкото да приемеш занятието на друг и да го извършваш съвършено. Предписаните в съответствие със собствената природа задължения никога не водят до греховни последици.
ТЕКСТ 48:
Както огънят е покрит от дим, така всяко усилие е придружено от грешки. Затова работата, породена от собствената природа, не бива да се изоставя, о, сине на Кунтӣ, дори ако е пълна с грешки.
ТЕКСТ 49:
Със самоконтрол и непривързаност, чрез отречение и без стремеж към материални наслаждения може да се постигне висшето съвършенство на освобождение от последиците.
ТЕКСТ 50:
О, сине на Кунтӣ, научи от мен как човек, постигнал това съвършенство, може да достигне Брахман, нивото на висше знание, действайки по начин, който сега ще изложа накратко.
ТЕКСТОВЕ 51 – 53:
Човек, пречистен чрез интелигентността си и решително контролиращ ума, отдръпнал се от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, владее тялото, ума и речта си и винаги е в транс; който е безпристрастен, освободен от фалшиво его, фалшива сила, фалшива гордост, от похот, гняв и алчност; лишен от чувство за собственост и изпълнен със спокойствие – такъв човек несъмнено се е издигнал до себепознанието.
ТЕКСТ 54:
Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен.
ТЕКСТ 55:
Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога.
ТЕКСТ 56:
Макар да е зает с всякакви дейности, чистият предан, под мое покровителство и по моята милост, достига вечната ми обител.
ТЕКСТ 57:
Във всичките си дейности се уповавай на мен и действай винаги под мое покровителство. В това предано служене бъди напълно осъзнат за мен.
ТЕСТ 58:
Ако ме осъзнаеш, по моята милост ще преодолееш всички препятствия на обусловения живот. Но ако не се вслушаш в думите ми и не действаш с такова съзнание, а се влияеш от фалшивото его, ще се погубиш.
ТЕКСТ 59:
Ако не действаш под мое ръководство и не се биеш, ще направиш погрешен избор. Съгласно твоята природа, ти трябва да се сражаваш.
ТЕКСТ 60:
Сега, повлиян от илюзията, ти отказваш да действаш под мое ръководство. Но все едно, ще трябва да действаш, подтикван от собствената си природа, о, сине на Кунтӣ.
ТЕКСТ 61:
Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия.
ТЕКСТ 62:
О, потомъко на Бхарата, отдай му се напълно. С неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.
ТЕКСТ 63:
И така, Аз ти разкрих още по-поверително знание. Добре обмисли всичко и после направи каквото пожелаеш.
ТЕКСТ 64:
Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро.
ТЕКСТ 65:
Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел.
ТЕКСТ 66:
Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай.
ТЕКСТ 67:
Това поверително знание не бива никога да се обяснява на тези, които не са аскети, не са отдадени, не се занимават с предано служене; нито на личност, която ми завижда.
ТЕКСТ 68:
Този, който разяснява на преданите тази най-висша тайна, със сигурност ще постигне чисто предано служене и накрая ще се завърне при мен.
ТЕКСТ 69:
В този свят няма и никога няма да има слуга, който да ми е по-скъп от него.
ТЕКСТ 70:
И Аз заявявам, че всеки, който изучава този наш свещен разговор, ме обожава с интелигентността си
ТЕКСТ 71:
А всеки, който слуша с вяра и без завист, се освобождава от греховните последици и достига благочестивите планети на праведните.
ТЕКСТ 72:
О, сине на Пр̣тха̄, о, завоевателю на богатства, изслуша ли всичко внимателно? Разсеяха ли се сега невежеството и илюзията ти?
ТЕКСТ 73:
Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, о, непогрешими, илюзията ми изчезна. По твоята милост аз възвърнах паметта си. Сега съм непоколебим, свободен от съмнения и готов да действам според твоите наставления.
ТЕКСТ 74:
Сан̃джая каза: Така аз чух разговора между двете велики души, Кр̣ш̣н̣а и Арджуна. И толкова удивително е това послание, че косата ми настръхва.
ТЕКСТ 75:
По милостта на Вя̄са аз чух този най-поверителен диалог непосредствено от господаря на целия мистицизъм, Кр̣ш̣н̣а, който разговаряше лично с Арджуна.
ТЕКСТ 76:
О, царю, когато отново и отново си припомням този удивителен свещен диалог между Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, аз се разтрепервам от вълнение и безгранично щастие.
ТЕКСТ 77:
О, царю, щом си припомня прекрасната форма на Бог Кр̣ш̣н̣а, аз съм безкрайно удивен и преизпълнен с непресъхваща радост.
ТЕКСТ 78:
Там, където е Кр̣ш̣н̣а, господарят на всички мистици, и където е Арджуна, най-добрият стрелец с лък – там със сигурност ще има богатство, победа, изключителна сила и нравственост. Това е моето мнение.