Skip to main content

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Съвършенството на отречението

Текст

арджуна ува̄ча
сання̄сася маха̄-ба̄хо
таттвам иччха̄ми ведитум
тя̄гася ча хр̣ш̣ӣкеша
пр̣тхак кеши-ниш̣ӯдана

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; сання̄сася – на отречението; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; таттвам – истината; иччха̄ми – аз желая; ведитум – да разбера; тя̄гася – за отречението; ча – също; хр̣ш̣ӣкеша – о, господарю на сетивата; пр̣тхак – различно; кеши-ниш̣ӯдана – о, убиецо на демона Кеш̣ӣ.

Превод

Арджуна каза: О, силноръки, бих желал да разбера целта на отречението (тя̄га) и на жизненото стъпало на оттегляне от света (сання̄са), о, убиецо на демона Кеш̣ӣ, господарю на сетивата.

Коментар

В действителност Бхагавад-гӣта̄ завършва със седемнайсета глава. Осемнайсета глава излага в резюме разглежданите преди това теми. Във всяка глава Господ подчертава, че преданото служене на Върховната Божествена Личност е висшата цел в живота. Тази глава го посочва като най-поверителния път към знанието. В първите шест глави се отделя особено внимание на преданото служене: йогина̄м апи сарвеш̣а̄м – „От всички йогӣ или трансценденталисти най-добър е този, който винаги мисли за мен“. Следващите шест глави разкриват чистото предано служене, неговата природа и дейности. В последните шест глави се описват знанието, отречението, дейностите на материалната и трансценденталната природа и преданото служене. Стигаме до извода, че всички дейности трябва да се извършват във връзка с Върховния Бог, представен от думите ом тат сат, които обозначават Виш̣н̣у, Върховната Личност. Последната част на Бхагавад-гӣта̄ показва, че единствено и само преданото служене е крайната цел на живота. Тази истина е доказана чрез цитиране на а̄ча̄рии от миналото, а също и на Брахма сӯтра (Веда̄нта сӯтра). Някои имперсоналисти си мислят, че имат монопол върху знанието на Веда̄нта сӯтра, но в действителност Веда̄нта сӯтра е предназначена за разбиране на преданото служене, защото е съставена от самия Бог – Той е нейният автор. Това се описва в петнайсета глава. Целта на всяко свещено писание и на всяка Веда е преданото служене. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄.

Както във втора глава се излага накратко цялото съдържание, така в осемнайсета глава се обобщават всички напътствия. Посочва се, че целта на живота е отречението и достигането на трансцендентална позиция над трите гун̣и на природата. Арджуна иска да изясни двете главни теми на Бхагавад-гӣта̄: отречението (тя̄га) и жизненото стъпало на оттегляне от света (сання̄са). И пита за тяхното значение.

В този стих са важни двете думи, с които е назован Върховният Бог – Хр̣ш̣ӣкеша и Кешӣ-ниш̣ӯдана. Хр̣ш̣ӣкеша е Кр̣ш̣н̣а – господарят на сетивата, който винаги може да ни помогне да постигнем спокойствие на ума. Арджуна моли за обобщение, за да остане уравновесен. Той все още има някои съмнения, а съмненията са сравнявани с демони. Затова нарича Кр̣ш̣н̣а Кешӣ-ниш̣ӯдана. Кешӣ е бил най-страшният демон, който Бог Кр̣ш̣н̣а е убил, и сега Арджуна очаква от него да убие и демона на съмнението.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ка̄мя̄на̄м карман̣а̄м ня̄сам
сання̄сам кавайо видух̣
сарва-карма-пхала-тя̄гам
пра̄хус тя̄гам вичакш̣ан̣а̄х̣

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; ка̄мя̄на̄м – с желание; карман̣а̄м – на дейностите; ня̄сам – отречение; сання̄сам – жизненото стъпало на оттегляне от света; каваях̣ – учените; видух̣ – знаят; сарва – на всички; карма – дейности; пхала – от резултати; тя̄гам – отречение; пра̄хух̣ – наричат; тя̄гам – отречение; вичакш̣ан̣а̄х̣ – опитния.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Изоставянето на дейностите, основани на материално желание, великите образовани хора наричат оттегляне от света (сання̄са). А отказването от резултата на всяка дейност мъдрите наричат отречение (тя̄га).

Коментар

Човек трябва да се откаже от дейности за резултати. Това е наставлението на Бхагавад-гӣта̄. Но дейностите, които водят към напредък в духовното знание, не трябва да бъдат изоставяни. Това ще бъде обяснено в следващите стихове. Във ведическата литература са предписани различни методи за извършване на жертвоприношения с определена цел. Има жертвоприношения за раждане на добър син или за издигане до по-висши материални планети, но жертвоприношенията, подбудени от желания, трябва да бъдат прекратени. Това не се отнася до жертвоприношенията за пречистване на сърцето или за напредък в духовната наука.

Текст

тя̄джям дош̣а-вад итй еке
карма пра̄хур манӣш̣ин̣ах̣
ягя-да̄на-тапах̣-карма
на тя̄джям ити ча̄паре

Дума по дума

тя̄джям – трябва да се изоставят; дош̣а-ват – като зло; ити – така; еке – една; карма – работа; пра̄хух̣ – те казват; манӣш̣ин̣ах̣ – велики мислители; ягя – от жертвоприношение; да̄на – благотворителност; тапах̣ – и въздържание; карма – дейности; на – никога; тя̄джям – трябва да се изоставя; ити – така; ча – и; апаре – другите.

Превод

Според някои мъдреци всички плодоносни дейности трябва да бъдат изоставени като несъвършени. Но други твърдят, че жертвоприношението, благотворителността и въздържанието никога не трябва да бъдат пренебрегвани.

Коментар

Във ведическата литература има много дейности, които са обект на спор. Например казва се, че едно животно може да бъде убито в жертвоприношение, но някои твърдят, че убиването на животни е отвратително. Въпреки че ведическата литература препоръчва убиването на животни в жертвоприношение, животното не се счита за убито. Жертвоприношението е предназначено да му даде нов живот. Понякога животното, принесено в жертва, получава нова животинска форма, а друг път веднага се издига до човешка форма на живот. Но мненията на мъдреците са различни. Едни казват, че убийството на животни трябва да се избягва, други казват, че за определено жертвоприношение това е добро. Тези различни мнения сега ще бъдат разяснени от самия Бог.

Текст

нишчаям шр̣н̣у ме татра
тя̄ге бхарата-саттама
тя̄го хи пуруш̣а-вя̄гхра
три-видхах̣ сампракӣртитах̣

Дума по дума

нишчаям – сигурно; шр̣н̣у – чуй; ме – от мен; татра – в това отношение; тя̄ге – по въпроса за отречението; бхарата-сат-тама – о, най-добър сред Бха̄ратите; тя̄гах̣ – отречение; хи – несъмнено; пуруш̣а-вя̄гхра – о, тигър сред човешките същества; три-видхах̣ – три вида; сампракӣртитах̣ – се заявява.

Превод

О, най-добър сред Бха̄ратите, сега чуй мнението ми за отречението. О, тигър сред хората, в писанията се заявява, че отречението е три вида.

Коментар

Съществуват различни мнения за отречението, но тук Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, излага своята преценка, която трябва да приемем за окончателна. В края на краищата Ведите са различни закони, създадени от Бога. Тук Той присъства лично и думата му е решаваща. Господ казва, че процесът на отречение трябва да се разглежда от гледна точка на гун̣ите на материалната природа, в които се извършва.

Текст

ягя-да̄на-тапах̣-карма
на тя̄джям ка̄рям ева тат
ягьо да̄нам тапаш чаива
па̄вана̄ни манӣш̣ин̣а̄м

Дума по дума

ягя – от жертвоприношение; да̄на – благотворителност; тапах̣ – и въздържание; карма – дейност; на – никога; тя̄джям – да се изостави; ка̄рям – трябва да се направи; ева – несъмнено; тат – това; ягях̣ – жертва; да̄нам – милостиня; тапах̣ – въздържание; ча – също; ева – несъмнено; па̄вана̄ни – пречистващи; манӣш̣ин̣а̄м – дори за великите души.

Превод

Жертвоприношението, благотворителността и въздържанието не бива да се изоставят. Те трябва да се извършват, защото пречистват дори великите души.

Коментар

Йогӣте трябва да извършват дейности за напредъка на човешкото общество. Има много методи за пречистване, които помагат на човешкото същество да напредне в духовния живот. Сватбената церемония например се счита за едно от тези жертвоприношения. Тя се нарича вива̄ха ягя. Трябва ли един сання̄сӣ, оттеглил се от света и прекъснал семейните си връзки, да поощрява сватбената церемония? Тук Бог казва, че всяко жертвоприношение, предназначено за благополучието на хората, не трябва никога да се изоставя. Вива̄ха ягя, сватбената церемония, е предназначена да подреди човешкия ум, да го умиротвори и насочи към духовен напредък. Повечето хора трябва да бъдат насърчавани за тази вива̄ха ягя, дори от личности, отрекли се от света. Сання̄сӣте не бива да общуват с жени, но това не означава, че един млад мъж, който се намира на по-ниско духовно ниво, не бива да встъпва в брак чрез сватбена церемония. Всички предписани жертвоприношения имат за цел постигане на Върховния Бог. Следователно на по-нисшите нива те не трябва да се отхвърлят. Благотворителността също е предназначена за пречистване на сърцето. Ако тя е насочена към подходяща личност, както бе описано по-горе, това води до напредък в духовния живот.

Текст

ета̄нй апи ту карма̄н̣и
сангам тяктва̄ пхала̄ни ча
картавя̄нӣти ме па̄ртха
нишчитам матам уттамам

Дума по дума

ета̄ни – всички тези; апи – несъмнено; ту – но; карма̄н̣и – дейности; сангам – общуване; тяктва̄ – като се отказва; пхала̄ни – резултати; ча – също; картавя̄ни – трябва да се извършват като дълг; ити – така; ме – мое; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; нишчитам – окончателно; матам – мнение; уттамам – най-доброто.

Превод

Всички тези дейности трябва да се извършват без привързаност или очакване на резултат. Те трябва да се изпълняват от чувство за дълг, о, сине на Пр̣тха̄. Това е окончателното ми мнение.

Коментар

Въпреки че жертвоприношенията пречистват, човек не бива да очаква резултат от извършването им. С други думи, жертвоприношенията, предназначени за материален напредък, трябва да бъдат изоставени, а тези, които пречистват съществуването и издигат личността на духовно ниво, не трябва да се прекратяват. Всичко, което води към Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да се поощрява. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че всяка дейност, която води към предано служене на Бога, трябва да се приема. Това е висшият критерий на религията. Един предан трябва да приема всяка работа, жертвоприношение или благотворителност, които ще му помогнат в служенето на Бога.

Текст

ниятася ту сання̄сах̣
карман̣о нопападяте
моха̄т тася паритя̄гас
та̄масах̣ парикӣртитах̣

Дума по дума

ниятася – предписани; ту – но; сання̄сах̣ – отречение; карман̣ах̣ – от дейности; на – никога; упападяте – е заслужено; моха̄т – от илюзия; тася – от тях; паритя̄гах̣ – отречение; та̄масах̣ – в гун̣ата на невежеството; парикӣртитах̣ – се казва.

Превод

Предписаните задължения никога не бива да се изоставят. Ако поради илюзия човек престане да ги изпълнява, такова отречение е в гун̣ата на невежеството.

Коментар

Дейностите за материално наслаждение трябва да се изоставят, но тези, които подпомагат духовното развитие – като например приготвяне на храна за Върховния Бог, предлагането ѝ на Господа, а след това приемане на храната – се препоръчват. Казва се, че личност, отрекла се от света, не трябва да готви за себе си. Готвенето за себе си се забранява, но не се забранява готвенето за Върховния Бог. По същия начин един сання̄сӣ може да извършва сватбена церемония, за да помогне на ученика си да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако някой отхвърля такива дейности, трябва да знаем, че той действа в гун̣ата на мрака.

Текст

дух̣кхам итй ева ят карма
ка̄я-клеша-бхая̄т тяджет
са кр̣тва̄ ра̄джасам тя̄гам
наива тя̄га-пхалам лабхет

Дума по дума

дух̣кхам – нещастен; ити – така; ева – несъмнено; ят – който; карма – работа; ка̄я – за тялото; клеша – неудобство; бхая̄т – от страх; тяджет – изоставя; сах̣ – той; кр̣тва̄ – след като е направил; ра̄джасам – в гун̣ата на страстта; тя̄гам – отречение; на – не; ева – несъмнено; тя̄га – на отречението; пхалам – резултатите; лабхет – печели.

Превод

Този, който изостави предписания си дълг, защото е труден или поради страх от телесни неудобства, се отрича в гун̣ата на страстта. Такова действие никога не води до целта на отречението.

Коментар

Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не бива да изоставя печеленето на пари от страх, че извършва плодоносни дейности. Ако работи и използва парите си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, или ако става рано сутрин, за да напредва в трансценденталното си Кр̣ш̣н̣а съзнание, той не бива да се отказва поради някакви опасения или защото тези дейности са неприятни. Това отречение е в гун̣ата на страстта. Резултатът от работа в гун̣ата на страстта е винаги жалък. Ако се отрича от работата с подобна нагласа, човек никога няма да постигне резултата от отречението.

Текст

ка̄рям итй ева ят карма
ниятам крияте 'рджуна
сангам тяктва̄ пхалам чаива
са тя̄гах̣ са̄ттвико матах̣

Дума по дума

ка̄рям – трябва да се направи; ити – така; ева – наистина; ят – което; карма – работа; ниятам – предписани; крияте – се извършват; арджуна – о, Арджуна; сангам – общуване; тяктва̄ – като изостави; пхалам – резултата; ча – също; ева – несъмнено; сах̣ – това; тя̄гах̣ – отречение; са̄ттвиках̣ – в проявлението на доброто; матах̣ – по мое мнение.

Превод

О, Арджуна, когато някой изпълнява предписания си дълг само защото трябва да бъде изпълнен, като се отказва от материално общуване и привързаност към резултата, неговото отречение е в гун̣ата на доброто.

Коментар

Предписаните задължения трябва да се изпълняват с такова настроение на ума. Трябва да се действа без привързаност към резултата и с разграничение от вида работа. Този, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание и работи във фабрика, не свързва себе си с работата и с работниците във фабриката. Той просто работи за Кр̣ш̣н̣а. И когато жертва резултата за Кр̣ш̣н̣а, това е трансцендентално действие.

Текст

на двеш̣т̣й акушалам карма
кушале на̄нуш̣аджджате
тя̄гӣ саттва-сама̄виш̣т̣о
медха̄вӣ чхинна-самшаях̣

Дума по дума

на – никога; двеш̣т̣и – мрази; акушалам – неблагоприятна; карма – работа; кушале – към благоприятна; на – нито; ануш̣аджджате – се привързва; тя̄гӣ – отричащият се; саттва – в добро; сама̄виш̣т̣ах̣ – погълнат; медха̄вӣ – интелигентен; чхинна – след като отсече; самшаях̣ – всички съмнения.

Превод

Отреченият мъдрец в гун̣ата на доброто не мрази неблагоприятната работа, нито се привързва към благоприятната; той няма съмнения относно работата.

Коментар

Човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание или в гун̣ата на доброто не мрази никого и нищо, което безпокои тялото му. Той работи на подходящо място и в подходящо време, без да се страхува от неприятните последствия от дълга си. Установен в трансценденталността, той е най-интелигентният и е отвъд всякакви съмнения относно дейностите си.

Текст

на хи деха-бхр̣та̄ шакям
тяктум карма̄н̣й ашеш̣атах̣
яс ту карма-пхала-тя̄гӣ
са тя̄гӣтй абхидхӣяте

Дума по дума

на – никога; хи – несъмнено; деха-бхр̣та̄ – от въплътената; шакям – е възможно; тяктум – да се отрече; карма̄н̣и – дейности; ашеш̣атах̣ – напълно; ях̣ – всеки, който; ту – но; карма – на работа; пхала – от резултата; тя̄гӣ – отреклият се; сах̣ – той; тя̄гӣ – отреклият се; ити – така; абхидхӣяте – се казва.

Превод

За въплътеното същество е невъзможно да изостави всички дейности. Но за този, който се отрича от плодовете на дейността, се казва, че наистина се е отрекъл.

Коментар

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек никога не може да спре да работи. Следователно този, който работи за Кр̣ш̣н̣а и не се наслаждава на плодовете от дейността, а предлага всичко на Кр̣ш̣н̣а, е наистина отречен. Много членове на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание работят в учреждения, фабрики или другаде и каквото спечелят, дават на Обществото. Такива високо издигнати в духовно отношение хора са наистина сання̄сӣ и са се отрекли от света. Тук ясно се описва как да се откажем от плодовете на работата си и с каква цел се отказваме от тях.

Текст

аниш̣т̣ам иш̣т̣ам мишрам ча
три-видхам карман̣ах̣ пхалам
бхаватй атя̄гина̄м претя
на ту сання̄сина̄м квачит

Дума по дума

аниш̣т̣ам – които водят към ада; иш̣т̣ам – които водят към рая; мишрам – смесени; ча – и; три-видхам – трите вида; карман̣ах̣ – на работа; пхалам – резултатът; бхавати – идва; атя̄гина̄м – за тези, които не са се отрекли; претя – след смъртта; на – не; ту – но; сання̄сина̄м – за отречението от света; квачит – по всяко време.

Превод

Неотречените получават след смъртта плодовете от дейността – желаното, нежеланото и смесеното. Но няма резултат, който да причинява страдание или радост на отреклите се от света.

Коментар

Осъзнатият за Кр̣ш̣н̣а, който действа в знание за връзката си с Кр̣ш̣н̣а, е винаги свободен. Затова след смъртта той не се наслаждава и не страда от резултатите на делата си.

Текст

пан̃чаита̄ни маха̄-ба̄хо
ка̄ран̣а̄ни нибодха ме
са̄нкхйе кр̣та̄нте прокта̄ни
сиддхайе сарва-карман̣а̄м

Дума по дума

пан̃ча – пет; ета̄ни – тези; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; ка̄ран̣а̄ни – причини; нибодха – просто разбери; ме – от мен; са̄нкхйе – във Веда̄нта; кр̣та-анте – в заключение; прокта̄ни – се казва; сиддхайе – за съвършенство; сарва – на всички; карман̣а̄м – дейности.

Превод

О, силноръки Арджуна, според Веда̄нта има пет причини за извършването на всяка дейност. Сега научи за тях от мен.

Коментар

Може да възникне въпросът: щом всяка извършена дейност носи последици, как една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание нито страда, нито се наслаждава на последиците от работата си? За да обясни как е възможно това, Бог цитира Веда̄нта философията. Той казва, че за всяка дейност има пет причини и човек трябва да се съобразява с тях, ако иска да постигне успех. Са̄нкхя означава „познавателен дискурс“, а Веда̄нта е окончателният философски дискурс, приеман от всички а̄ча̄рии. Затова нейния авторитет трябва да се вземе предвид.

Върховният контрол е поверен на Свръхдушата. Както се посочва в Бхагавад-гӣта̄, сарвася ча̄хам хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣. Бог въвлича всеки в определени дейности, като напомня за миналите му действия. А Кр̣ш̣н̣а осъзнатите дейности, извършени под негово ръководство, не носят никакви последици както в този живот, така и в следващия.

Текст

адхиш̣т̣ха̄нам татха̄ карта̄
каран̣ам ча пр̣тхаг-видхам
вивидха̄ш ча пр̣тхак чеш̣т̣а̄
даивам чаива̄тра пан̃чамам

Дума по дума

адхиш̣т̣ха̄нам – мястото; татха̄ – също; карта̄ – извършителят; каран̣ам – инструментите; ча – и; пр̣тхак-видхам – на различни видове; вивидха̄х̣ – различни; ча – и; пр̣тхак – отделни; чеш̣т̣а̄х̣ – усилия; даивам – Върховният; ча – също; ева – несъмнено; атра – тук; пан̃чамам – петият.

Превод

Мястото на действие (тялото), извършителят, сетивата, различните усилия и накрая Свръхдушата – това са петте фактора на дейността.

Коментар

Думата адхиш̣т̣ха̄нам се отнася до тялото. Душата вътре в тялото действа, за да получи резултат от дейността; затова е известна като карта̄, „извършител“. Това, че душата е познавачът и извършителят, се посочва в шрути. Еш̣а хи драш̣т̣а̄ сраш̣т̣а̄ (Прашна Упаниш̣ад 4.9). То се потвърждава също и във Веда̄нта сӯтра със стиховете гьо 'та ева (2.3.18) и карта̄ ша̄стра̄ртхаваттва̄т (2.3.33). Инструментите за действие са сетивата и чрез тях душата действа по различни начини. Всяка една дейност изисква определено усилие. Но всички дейности зависят от волята на Свръхдушата, присъстваща в сърцето като приятел. Върховният Бог е върховната причина. При тези обстоятелства човек, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание под ръководството на Свръхдушата в сърцето си, не се обвързва от никаква дейност. Напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнатите всъщност не са отговорни за дейностите си. Всичко зависи от върховната воля, Свръхдушата, Върховната Божествена Личност.

Текст

шарӣра-ва̄н-манобхир ят
карма пра̄рабхате нарах̣
ня̄йям ва̄ випарӣтам ва̄
пан̃чаите тася хетавах̣

Дума по дума

шарӣра – с тялото ва̄к – слово; манобхих̣ – и ума; ят – която; карма – работа; пра̄рабхате – започва; нарах̣ – една личност; ня̄йям – правилна; ва̄ – или; випарӣтам – противоположната; ва̄ – или; пан̃ча – пет; ете – всички тези; тася – нейните; хетавах̣ – причини.

Превод

Тези пет фактора са причина за всяка правилна или неправилна дейност, която човек извършва с тяло, ум или слово.

Коментар

Думите „правилна“ и „неправилна“ са от голямо значение в този стих. За правилна се счита работата, извършена според изложените в писанията наставления, а за неправилна – работата, която се извършва в разрез с правилата на писанията. Тези пет фактора са необходими за цялостно осъществяване на всяка дейност.

Текст

татраивам сати карта̄рам
а̄тма̄нам кевалам ту ях̣
пашятй акр̣та-буддхитва̄н
на са пашяти дурматих̣

Дума по дума

татра – там; евам – така; сати – като е; карта̄рам – работникът; а̄тма̄нам – той самият; кевалам – единствен; ту – но; ях̣ – всеки, който; пашяти – вижда; акр̣та-буддхитва̄т – поради неинтелигентност; на – никога; сах̣ – той; пашяти – не вижда; дурматих̣ – глупав.

Превод

Затова този, който се мисли за единствен извършител, като не взема под внимание петте фактора, със сигурност не е много интелигентен и не вижда нещата такива, каквито са.

Коментар

Един глупак не може да разбере, че Свръхдушата присъства в него като приятел и насочва дейностите му. Въпреки че материалните причини са мястото, извършителят, усилието и сетивата, решаващата причина е Върховният, Божествената Личност. Трябва да се виждат не само четирите материални причини, но също и върховната действена причина. Този, който не вижда Върховния, мисли себе си за извършител.

Текст

яся на̄ханкр̣то бха̄во
буддхир яся на липяте
хатва̄пи са има̄л лока̄н
на ханти на нибадхяте

Дума по дума

яся – човек, чиито; на – никога; аханкр̣тах̣ – от фалшиво его; бха̄вах̣ – природа; буддхих̣ – интелигентност; яся – човек, чиито; на – никога; липяте – е привързан; хатва̄ – като убива; апи – дори; сах̣ – той; има̄н – в този; лока̄н – свят; на – никога; ханти – убива; на – никога; нибадхяте – не се оплита.

Превод

Този, който не е подтикван от фалшиво его и интелигентността му не е объркана, даже и да убива в този свят, не извършва убийство. Той не е обвързан от дейностите си.

Коментар

Тук Бог обяснява на Арджуна, че желанието му да не се сражава е породено от фалшиво его. Арджуна се мисли за извършител на дейностите, но не взема под внимание върховното вътрешно и външно одобрение. Ако човек не знае, че съществува висше разрешение, защо би действал? Но този, който познава инструментите за работа, себе си като извършител и Върховния Бог като върховен разрешаващ, е съвършен във всяко действие. Той никога не е в илюзия. Личната дейност и отговорност възникват от фалшивото его и безбожието, тоест от липсата на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание под ръководството на Свръхдушата или на Върховната Божествена Личност, дори когато убива, не убива. Той дори не е подложен на последиците от това убийство. Когато един войник убива по заповед на по-висш офицер, никой не го съди за това. Но ако убива на своя отговорност, несъмнено ще бъде осъден.

Текст

гя̄нам гйеям паригя̄та̄
три-видха̄ карма-чодана̄
каран̣ам карма картети
три-видхах̣ карма-санграхах̣

Дума по дума

гя̄нам – знанието; гйеям – целта на знанието; паригя̄та̄ – познавачът; три-видха̄ – три вида; карма – работа; чодана̄ – стимулът; каран̣ам – сетивата; карма – работата; карта̄ – извършителят; ити – така; три-видхах̣ – на три вида; карма – на работа; санграхах̣ – съвкупността.

Превод

Знанието, обектът на знанието и познавачът са трите фактора, мотивиращи действието, а сетивата, работата и извършителят са трите съставни части на действието.

Коментар

За всяка работа има три стимула: знанието, обектът на знанието и познавачът. Инструментите за работа (сетивата), самата работа и работещият се наричат съставни части на работата. Всяка работа, извършвана от човешко същество, притежава тези елементи. Преди началото на действието е налице някакъв импулс, наречен вдъхновение. Всяко решение, до което се стига, преди да се осъществи дадена работа, представлява нейна фина форма. След това работата приема формата на действие. Най-напред се преминава през психологичните процеси на мислене, чувстване и желание и това се нарича стимул. Вдъхновението за работа е едно и също, ако идва от писанията или от напътствията на духовния учител. Когато и вдъхновението, и извършителят са налице, същинската дейност се осъществява с помощта на сетивата и ума – центърът на всички сетива. Всички тези елементи, взети заедно, съставляват цялостната картина на дейността.

Текст

гя̄нам карма ча карта̄ ча
тридхаива гун̣а-бхедатах̣
прочяте гун̣а-санкхя̄не
ятха̄вач чхр̣н̣у та̄нй апи

Дума по дума

гя̄нам – знание; карма – работа; ча – също; карта̄ – работник; ча – също; тридха̄ – от три вида; ева – несъмнено; гун̣а-бхедатах̣ – в съответствие с различните гун̣и на материалната природа; прочяте – се казва; гун̣а-санкхя̄не – в съответствие с различните гун̣и; ятха̄-ват – такива, каквито са; шр̣н̣у – слушай; та̄ни – всички те; апи – също.

Превод

В съответствие с трите гун̣и на материалната природа има три вида знание, дейност и извършители на дейността. Сега чуй за тях от мен.

Коментар

В четиринайсета глава изчерпателно бяха описани трите материални гун̣и. Там се каза, че гун̣ата на доброто просветлява, гун̣ата на страстта усилва материализма, а гун̣ата на невежеството води до мързел и безделие. Трите гун̣и на материалната природа обвързват; те не са източници на освобождение. Дори в гун̣ата на доброто човек е обусловен. В седемнайсета глава бяха описани различните видове обожание от различните хора в различните гун̣и на материалната природа. А тук Бог казва, че желае да говори за различните видове знание, извършители и работа в съответствие с трите материални гун̣и.

Текст

сарва-бхӯтеш̣у йенаикам
бха̄вам авяям ӣкш̣ате
авибхактам вибхактеш̣у
тадж гя̄нам виддхи са̄ттвикам

Дума по дума

сарва-бхӯтеш̣у – във всички същества; йена – от което; екам – човек; бха̄вам – положение; авяям – нетленен; ӣкш̣ате – вижда; авибхактам – неделима; вибхактеш̣у – разделен на безброй много; тат – това; гя̄нам – знание; виддхи – знай; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто.

Превод

Трябва да разбереш, че знанието, с което се вижда една и съща неделима духовна природа в безбройните форми на живите същества, се намира в гун̣ата на доброто.

Коментар

Личност, която вижда една и съща духовна частица във всяко живо същество, независимо дали то е полубог, човек, животно, птица, риба или растение, притежава знание в гун̣ата на доброто. В живите същества присъства една и съща душа, въпреки различните им тела, съответстващи на предишната им дейност. Както се описа в седма глава, проявлението на жизнената сила във всяко тяло се отнася до висшата природа на Върховния Бог. Тоест да се вижда във всяко тяло тази единна висша природа, жизнената сила, означава да се вижда в гун̣ата на доброто. Тази жизнена енергия е нетленна, въпреки че телата са тленни. Очевидните различия са свързани с тялото; поради множеството форми на материално съществуване в обусловения живот жизнената сила изглежда разделена. Това имперсонално разбиране е един от аспектите на себепознанието.

Текст

пр̣тхактвена ту ядж гя̄нам
на̄на̄-бха̄ва̄н пр̣тхаг-видха̄н
ветти сарвеш̣у бхӯтеш̣у
тадж гя̄нам виддхи ра̄джасам

Дума по дума

пр̣тхактвена – поради разделяне; ту – но; ят – което; гя̄нам – знание; на̄на̄-бха̄ва̄н – разнообразни положения; пр̣тхак-видха̄н – различни; ветти – знае; сарвеш̣у – във всички; бхӯтеш̣у – живи същества; тат – това; гя̄нам – знание; виддхи – трябва да се знае; ра̄джасам – от гледна точка на страстта.

Превод

Знанието, чрез което се вижда различен вид живо същество във всяко отделно тяло, е в гун̣ата на страстта.

Коментар

Схващането, че материалното тяло е живото същество и с разрушаване на тялото се разрушава и съзнанието, се нарича знание в гун̣ата на страстта. Според него телата се различават едно от друго, защото са развили различно съзнание; с други думи, не съществува отделна душа, проявяваща съзнание. Самото тяло е душата и отвъд тялото няма отделна душа. Според това разбиране съзнанието е временно. Или пък – не съществуват индивидуални души, а една всепроникваща, всезнаеща душа, докато тялото е проявление на временно невежество. Или още – извън това тяло няма никаква особена индивидуална или върховна душа. Всички тези схващания произхождат от гун̣ата на страстта.

Текст

ят ту кр̣тсна-вад екасмин
ка̄рйе сактам ахаитукам
ататтва̄ртха-вад алпам ча
тат та̄масам уда̄хр̣там

Дума по дума

ят – това, което; ту – но; кр̣тсна-ват – като всичко; екасмин – в едно; ка̄рйе – работа; сактам – привързан; ахаитукам – без причина; ататтва-артха-ват – без знание за реалността; алпам – много оскъдно; ча – и; тат – това; та̄масам – в гун̣ата на мрака; уда̄хр̣там – се казва.

Превод

А знанието, чрез което човек се привързва към някакъв вид работа като единствено важна, без да познава истината, е много оскъдно и е в гун̣ата на мрака.

Коментар

„Знанието“ на обикновения човек е винаги в гун̣ата на мрака, на невежеството, защото всяко живо същество в обусловения живот се ражда в гун̣ата на невежеството. Този, който не развива знание с помощта на авторитети или на наставленията от писанията, притежава знание в рамките на тялото си. Той не е загрижен да действа в съответствие с писанията. За него Бог са парите, а знание означава удовлетворяване на телесните нужди. Такова знание няма връзка с Абсолютната Истина. То в известна степен е като знанието на обикновените животни, т.е. знание за ядене, спане, самозащита и съвкупление. Това знание се описва тук като продукт на гун̣ата на мрака. С други думи: знание за душата отвъд това тяло е в гун̣ата на доброто; знание, което създава множество теории и учения посредством светска логика и хипотези, е продукт на гун̣ата на страстта; и знание, отнасящо се само до грижите за удобство на тялото, е в проявлението на невежеството.

Текст

ниятам санга-рахитам
ара̄га-двеш̣атах̣ кр̣там
апхала-препсуна̄ карма
ят тат са̄ттвикам учяте

Дума по дума

ниятам – регулирано; санга-рахитам – без привързаност; ара̄га-двеш̣атах̣ – без обич или омраза; кр̣там – направено; апхала-препсуна̄ – от някой без желание за кармични резултати; карма – действие; ят – което; тат – това; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто; учяте – се казва.

Превод

Казва се, че регулираното действие, извършвано без привързаност, без обич или омраза, и без желание за плодоносни резултати, е в гун̣ата на доброто.

Коментар

Установените професионални задължения, изложени в писанията за различните жизнени стъпала и класи в обществото, изпълнявани без привързаност и чувство за собственост, тоест без обич или омраза, в Кр̣ш̣н̣а съзнание за удовлетворение на Върховния, а не за собствено удовлетворение, се наричат действия в гун̣ата на доброто.

Текст

ят ту ка̄мепсуна̄ карма
са̄ханка̄рен̣а ва̄ пунах̣
крияте бахула̄я̄сам
тад ра̄джасам уда̄хр̣там

Дума по дума

ят – това, което; ту – но; ка̄ма-ӣпсуна̄ – от човек с желания за кармични резултати; карма – работа; са-аханка̄рен̣а – с его; ва̄ – или; пунах̣ – отново; крияте – се извършва; бахула-а̄я̄сам – с голям труд; тат – това; ра̄джасам – в гун̣ата на страстта; уда̄хр̣там – се казва.

Превод

Но действието, извършвано с голямо усилие за удовлетворение на собствените желания и продиктувано от фалшиво его, се счита за действие в гун̣ата на страстта.

Текст

анубандхам кш̣аям химса̄м
анапекш̣я ча пауруш̣ам
моха̄д а̄рабхяте карма
ят тат та̄масам учяте

Дума по дума

анубандхам – от бъдещо робство; кш̣аям – разрушение; химса̄м – в нещастие за другите; анапекш̣я – без грижа за последиците; ча – също; пауруш̣ам – по свое усмотрение; моха̄т – от илюзия; а̄рабхяте – започната; карма – работа; ят – която; тат – това; та̄масам – в гун̣ата на невежеството; учяте – се казва.

Превод

Действието, извършвано в илюзия, с пренебрежение към препоръките на писанията, без грижа за последиците или за насилието и страданието, причинени на другите, е в гун̣ата на невежеството.

Коментар

Човек трябва да отговаря за действията си пред държавата или пред представителите на Върховния Бог, наричани Ямадӯти. Безотговорната работа е вредна, защото разрушава регулиращите принципи на писанията. Тя често се основава на насилие и причинява страдания на другите живи същества. Подобна безотговорна дейност почива само на личния опит. Това се нарича илюзия. И цялата тази илюзорна дейност е резултат от гун̣ата на невежеството.

Текст

мукта-санго 'нахам-ва̄дӣ
дхр̣тй-утса̄ха-саманвитах̣
сиддхй-асиддхьор нирвика̄рах̣
карта̄ са̄ттвика учяте

Дума по дума

мукта-сангах̣ – освободен от материално общуване; анахам-ва̄дӣ – без фалшиво его; дхр̣ти – с решителност; утса̄ха – с голям ентусиазъм; саманвитах̣ – квалифициран; сиддхи – в съвършенство; асиддхьох̣ – в провал; нирвика̄рах̣ – без промяна; карта̄ – работник; са̄ттвиках̣ – в гун̣ата на доброто; учяте – се казва.

Превод

Човек, изпълняващ дълга си, необвързан с гун̣ите на материалната природа, без фалшиво его, с голяма решителност и ентусиазъм, еднакво устойчив и в успех, и в провал, действа в гун̣ата на доброто.

Коментар

Една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание е винаги трансцендентална спрямо материалните гун̣и на природата. Без да очаква резултат от възложената ѝ работа, тя е над фалшивото его и гордостта. И все пак работи с ентусиазъм, докато завърши работата си. Тя не се тревожи от възможните неприятности, изпълнена с решителност. Не се интересува от успеха или провала, приема еднакво щастието и нещастието. Такъв работник се намира в гун̣ата на доброто.

Текст

ра̄гӣ карма-пхала-препсур
лубдхо химса̄тмако 'шучих̣
харш̣а-шока̄нвитах̣ карта̄
ра̄джасах̣ парикӣртитах̣

Дума по дума

ра̄гӣ – много привързан; карма-пхала – към резултата от работата; препсух̣ – като желае; лубдхах̣ – алчно; химса̄-а̄тмаках̣ – винаги завижда; ашучих̣ – нечист; харш̣а-шока-анвитах̣ – подчинен на радост и печал; карта̄ – този работник; ра̄джасах̣ – в гун̣ата на страстта; парикӣртитах̣ – се казва.

Превод

За работника, привързан към работата и плодовете ѝ, желаещ да се наслаждава на тези плодове, алчен и винаги завистлив, нечист и чувствителен към радост и печал, се казва, че е в гун̣ата на страстта.

Коментар

Човек се привързва прекалено много към дадена работа и резултата от нея, защото е силно привлечен от материализма или домашното огнище, съпругата и децата. Той не се стреми към съвършенство в живота. Просто се грижи да направи този свят възможно най-удобен в материално отношение. Обикновено е много алчен и мисли, че всичко, постигнато от него, е вечно и никога няма да бъде загубено. Такъв човек завижда на другите и е готов да извърши всякакви злини за наслаждение на сетивата си. Той е нечист и не се интересува дали спечеленото от него е чисто, или нечисто. Той е много щастлив, ако работата му е успешна, и много нещастен, ако няма успех. Такъв е работникът в гун̣ата на страстта.

Текст

аюктах̣ пра̄кр̣тах̣ стабдхах̣
шат̣хо наиш̣кр̣тико 'ласах̣
виш̣а̄дӣ дӣргха-сӯтрӣ ча
карта̄ та̄маса учяте

Дума по дума

аюктах̣ – без позоваване на напътствията от писанията; пра̄кр̣тах̣ – материално; стабдхах̣ – упорит; шат̣хах̣ – лъжлив; наиш̣кр̣тиках̣ – вещ в оскърбяване на другите; аласах̣ – мързелив; виш̣а̄дӣ – мрачен; дӣргха-сӯтрӣ – който отлага; ча – също; карта̄ – работник; та̄масах̣ – в гун̣ата на мрака; учяте – се казва.

Превод

За работника, постоянно зает с дейности, противоречащи на наставленията от писанията; който е материалист, твърдоглавец и мошеник; който харесва да оскърбява другите; мързелив е, винаги е мрачен и отлага нещата – за него се казва, че действа в гун̣ата на невежеството.

Коментар

В писанията намираме насоки за това каква работа би трябвало да се извършва и каква не би трябвало. Тези, които не зачитат указанията, се заемат с работа, която не трябва да се върши; такива личности обикновено са материалисти. Те работят в съответствие с гун̣ите на природата, а не според напътствията на писанията. Не са внимателни към другите, хитруват с тях и обичат да ги оскърбяват. Много са мързеливи, не изпълняват задълженията си, а постоянно ги отлагат. Затова имат мрачен вид. Вечно се помайват; нещо, което може да бъде направено за час, те протакат с години. Тези работници се намират в гун̣ата на невежеството.

Текст

буддхер бхедам дхр̣теш чаива
гун̣атас три-видхам шр̣н̣у
прочяма̄нам ашеш̣ен̣а
пр̣тхактвена дханан̃-джая

Дума по дума

буддхех̣ – на интелигентността; бхедам – различията; дхр̣тех̣ – устойчивостта; ча – също; ева – несъмнено; гун̣атах̣ – в гун̣ите на материалната природа; три-видхам – на трите вида; шр̣н̣у – просто чуй; прочяма̄нам – както се описа от мен; ашеш̣ен̣а – с подробности; пр̣тхактвена – различно; дханам-джая – о, завоевателю на богатства.

Превод

О, завоевателю на богатства, моля те, чуй подробното ми обяснение на различните видове интелигентност и решителност в съответствие с гун̣ите на материалната природа.

Коментар

След като разясни знанието, обекта на знанието и познавача във всяко от трите подразделения на материалните гун̣и, Бог обяснява по същия начин интелигентността и решителността на извършителя.

Текст

правр̣ттим ча нивр̣ттим ча
ка̄ря̄ка̄рйе бхая̄бхайе
бандхам мокш̣ам ча я̄ ветти
буддхих̣ са̄ па̄ртха са̄ттвикӣ

Дума по дума

правр̣ттим – като прави; ча – също; нивр̣ттим – като не прави; ча – и; ка̄ря – каквото трябва да се прави; ака̄рйе – и каквото не трябва да се прави; бхая – страх; абхайе – и безстрашие; бандхам – робство; мокш̣ам – освобождение; ча – и; я̄ – това, което; ветти – знае; буддхих̣ – като разбира; са̄ – това; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; са̄ттвикӣ – в гун̣ата на доброто.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, с която човек знае какво трябва и какво не трябва да се прави, от какво трябва и от какво не трябва да се страхува, кое обвързва и кое освобождава, е в гун̣ата на доброто.

Коментар

Да се извършват дейности според напътствията на писанията, се нарича правр̣ти, т.е. извършване на дейности, които си струва да бъдат изпълнени. Дейности, които не са предписани, не трябва да се извършват. Ако не познава напътствията на писанията, човек се оплита в действията и техните последици. Интелигентността, която ни позволява да разграничаваме, се намира в гун̣ата на доброто.

Текст

яя̄ дхармам адхармам ча
ка̄рям ча̄ка̄рям ева ча
аятха̄ват праджа̄на̄ти
буддхих̣ са̄ па̄ртха ра̄джасӣ

Дума по дума

яя̄ – с което; дхармам – принципите на религията; адхармам – за безверие; ча – и; ка̄рям – това, което трябва да се прави; ча – също; ака̄рям – това, което не трябва да се прави; ева – несъмнено; ча – също; аятха̄-ват – несъвършено; праджа̄на̄ти – знае; буддхих̣ – интелигентност; са̄ – това; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; ра̄джасӣ – в гун̣ата на страстта.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, която не прави разлика между религия и безверие, между правилно и неправилно действие, е в гун̣ата на страстта.

Текст

адхармам дхармам ити я̄
маняте тамаса̄вр̣та̄
сарва̄ртха̄н випарӣта̄мш ча
буддхих̣ са̄ па̄ртха та̄масӣ

Дума по дума

адхармам – безверие; дхармам – религия; ити – така; я̄ – което; маняте – мисли; тамаса̄ – с илюзия; а̄вр̣та̄ – покрити; сарва-артха̄н – всички неща; випарӣта̄н – в погрешна посока; ча – също; буддхих̣ – интелигентност; са̄ – това; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; та̄масӣ – в гун̣ата на невежеството.

Превод

Интелигентността, която приема безверието за религия и религията за безверие, която е под влияние на илюзията и мрака и винаги насочва в погрешна посока, о, Па̄ртха, е в гун̣ата на невежеството.

Коментар

Интелигентността в гун̣ата на невежеството винаги действа по начин, обратен на верния. Тя приема религии, които в действителност не са религии, и отхвърля истинската религия. Хората в невежество смятат великата душа за обикновен човек, а обикновения човек за велика душа. Те мислят истината за неистина и приемат неистината за истина. Във всичките си дейности те просто избират грешния път; така интелигентността им е в гун̣ата на невежеството.

Текст

дхр̣тя̄ яя̄ дха̄раяте
манах̣-пра̄н̣ендрия-крия̄х̣
йогена̄вябхича̄рин̣я̄
дхр̣тих̣ са̄ па̄ртха са̄ттвикӣ

Дума по дума

дхр̣тя̄ – решителност; яя̄ – с която; дха̄раяте – човек поддържа; манах̣ – на ума; пра̄н̣а – живота; индрия – и сетивата; крия̄х̣ – дейностите; йогена – с йога техниката; авябхича̄рин̣я̄ – без прекъсване; дхр̣тих̣ – решителност; са̄ – тази; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; са̄ттвикӣ – в гун̣ата на доброто.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, непоколебимата решителност, поддържана с помощта на йога практика и контролираща дейностите на ума, живота и сетивата, е решителност в гун̣ата на доброто.

Коментар

Йога е средство за разбиране на Върховната Душа. Когато неотклонно и с решителност е устремен към Върховната Душа; съсредоточил е ума, живота си и дейността на сетивата върху Върховния, тогава човек е в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този вид решителност е в гун̣ата на доброто. Думата авябхича̄рин̣я̄ е много важна; тя означава, че личностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание никога не се отклоняват към някаква странична дейност.

Текст

яя̄ ту дхарма-ка̄ма̄ртха̄н
дхр̣тя̄ дха̄раяте 'рджуна
прасангена пхала̄ка̄нкш̣ӣ
дхр̣тих̣ са̄ па̄ртха ра̄джасӣ

Дума по дума

яя̄ – от която; ту – но; дхарма – религиозност; ка̄ма – сетивно наслаждение; артха̄н – икономическо развитие; дхр̣тя̄ – с решителност; дха̄раяте – човек поддържа; арджуна – о, Арджуна; прасангена – поради привързаност; пхала-а̄ка̄нкш̣ӣ – като желае кармични резултати; дхр̣тих̣ – решителност; са̄ – тази; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; ра̄джасӣ – в гун̣ата на страстта.

Превод

Но решителността, с която човек силно се стреми към плодоносни резултати в религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение, е в природата на страстта, о, Арджуна.

Коментар

Личността, очакваща плодоносни резултати от религиозните или икономическите си дейности, чието единствено желание е сетивното наслаждение и с това занимава ума, сетивата и цялото си съществуване, се намира в гун̣ата на страстта.

Текст

яя̄ свапнам бхаям шокам
виш̣а̄дам мадам ева ча
на вимун̃чати дурмедха̄
дхр̣тих̣ са̄ па̄ртха та̄масӣ

Дума по дума

яя̄ – с която; свапнам – сън; бхаям – страх; шокам – скръб; виш̣а̄дам – мрачност; мадам – илюзия; ева – несъмнено; ча – също; на – никога; вимун̃чати – изоставя; дурмедха̄ – неинтелигентна; дхр̣тих̣ – решителност; са̄ – това; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; та̄масӣ – в гун̣ата на невежеството.

Превод

А решителността, която остава в рамките на съня, страха, скръбта, мрачността и илюзията – тази неинтелигентна решителност, о, сине на Пр̣тха̄, е в гун̣ата на мрака.

Коментар

Не бива да се прави изводът, че една личност в гун̣ата на доброто не спи. Тук „сън“ означава да се спи прекалено. Сънят винаги присъства, независимо дали в гун̣ата на доброто, страстта или невежеството; той е нещо естествено. Но тези, които не могат да превъзмогнат излишния сън; не могат да отхвърлят гордостта от това, че се наслаждават на материални неща; винаги мечтаят за господство в материалния свят и това изпълва живота, ума и сетивата им, притежават решителност в проявлението на невежеството.

Текст

сукхам тв ида̄нӣм три-видхам
шр̣н̣у ме бхаратарш̣абха
абхя̄са̄д рамате ятра
дух̣кха̄нтам ча нигаччхати

Дума по дума

сукхам – щастие; ту – но; ида̄нӣм – сега; три-видхам – за три вида; шр̣н̣у – чуй; ме – от мен; бхарата-р̣ш̣абха – о, най-добър сред Бха̄ратите; абхя̄са̄т – като практикува; рамате – се наслаждава; ятра – където; дух̣кха – на страданията; антам – края; ча – също; нигаччхати – достига.

Превод

О, най-добър сред Бха̄ратите, сега те моля да чуеш за трите вида щастие, на които се наслаждава обусловената душа и с чиято помощ понякога се освобождава от страданията.

Коментар

Обусловената душа непрекъснато опитва да се наслаждава на материално щастие. Така тя дъвче вече сдъвканото. Но понякога успява да се измъкне от материалното оплитане чрез общуване с велика душа. С други думи, обусловената душа постоянно се занимава с някакво сетивно наслаждение, но когато с помощта на благоприятно общуване разбере, че това е само повторение на едно и също нещо, и пробуди своето истинско Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя понякога успява да се освободи от това т.нар. щастие.

Текст

ят тад агре виш̣ам ива
парин̣а̄ме 'мр̣топамам
тат сукхам са̄ттвикам проктам
а̄тма-буддхи-праса̄да-джам

Дума по дума

ят – което; тат – това; агре – в началото; виш̣ам ива – като отрова; парин̣а̄ме – накрая; амр̣та – нектар; упамам – сравнен с; тат – това; сукхам – щастие; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто; проктам – се казва; а̄тма – в себето; буддхи – от интелигентността; праса̄да-джам – породено от удовлетворение.

Превод

Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за себепознание, е щастие в гун̣ата на доброто.

Коментар

В стремежа си към знание човек трябва да следва много правила и предписания, за да контролира ума и сетивата си, и да съсредоточи ума върху себето. Тези занимания са много трудни, горчиви като отрова, но който спазва предписанията и достигне трансцендентална позиция, изпитва истински нектар и наслаждение от живота.

Текст

виш̣айендрия-самьога̄д
ят тад агре 'мр̣топамам
парин̣а̄ме виш̣ам ива
тат сукхам ра̄джасам смр̣там

Дума по дума

виш̣ая – на обектите на сетивата; индрия – и сетивата; самьога̄т – от комбинирането; ят – което; тат – това; агре – в началото; амр̣та-упамам – точно като нектар; парин̣а̄ме – накрая; виш̣ам ива – като отрова; тат – това; сукхам – щастие; ра̄джасам – в гун̣ата на страстта; смр̣там – се счита.

Превод

Щастието, породено от досега на сетивата с техните обекти, което в началото е като нектар, а накрая като отрова, е в природата на страстта.

Коментар

Млад мъж среща млада жена и сетивата го карат да я гледа, да я докосва, да има сексуални отношения с нея. В началото това може да бъде много приятно за сетивата, но накрая или след известно време става като отрова. Двамата се разделят, има скръб, има печал и т.н. Такова щастие е винаги в гун̣ата на страстта. Щастие, което произтича от взаимодействието на сетивата с техните обекти, е винаги причина за страдание и непременно трябва да се избягва.

Текст

яд агре ча̄нубандхе ча
сукхам моханам а̄тманах̣
нидра̄лася-прама̄доттхам
тат та̄масам уда̄хр̣там

Дума по дума

ят – това, което; агре – в началото; ча – също; анубандхе – накрая; ча – също; сукхам – щастие; моханам – илюзорно; а̄тманах̣ – на себето; нидра̄ – сън; а̄лася – мързел; прама̄да – и илюзия; уттхам – създаденото; тат – това; та̄масам – в гун̣ата на невежеството; уда̄хр̣там – се казва.

Превод

А щастието, което е сляпо за себепознанието, от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията – то е в природата на невежеството.

Коментар

Човек, наслаждаващ се на мързела и съня, със сигурност е в гун̣ата на мрака, на невежеството, но и този, който няма представа какво да прави и какво да не прави, също е в гун̣ата на невежеството. За личността в гун̣ата на невежеството всичко е илюзия; няма щастие нито в началото, нито накрая. В гун̣ата на страстта в началото може да има някакво ефимерно щастие и накрая нещастие, но за личност в гун̣ата на невежеството има само нещастие – и в началото, и в края.

Текст

на тад асти пр̣тхивя̄м ва̄
диви девеш̣у ва̄ пунах̣
саттвам пракр̣ти-джаир муктам
яд ебхих̣ ся̄т трибхир гун̣аих̣

Дума по дума

на – не; тат – това; асти – има; пр̣тхивя̄м – на земята; ва̄ – или; диви – във висшата планетарна система; девеш̣у – сред полубоговете; ва̄ – или; пунах̣ – отново; саттвам – съществуване; пракр̣ти-джаих̣ – родено от материалната природа; муктам – освободен; ят – това; ебхих̣ – от влиянието на тези; ся̄т – е; трибхих̣ – три; гун̣аих̣гун̣и на материалната природа.

Превод

Няма живо същество нито тук, нито сред полубоговете на висшите планетарни системи, което да е освободено от тези три гун̣и на материалната природа.

Коментар

Тук Господ излага накратко тоталното влияние на трите гун̣и на материалната природа върху цялата Вселена.

Текст

бра̄хман̣а-кш̣атрия-виша̄м
шӯдра̄н̣а̄м ча паран-тапа
карма̄н̣и правибхакта̄ни
свабха̄ва-прабхаваир гун̣аих̣

Дума по дума

бра̄хман̣а – на бра̄хман̣ите; кш̣атриякш̣атриите; виша̄м – и вайшите; шӯдра̄н̣а̄м – на шӯдрите; ча – и; парам-тапа – о, победителю на враговете; карма̄н̣и – дейностите; правибхакта̄ни – се разделят; свабха̄ва – собствената им природа; прабхаваих̣ – родена от; гун̣аих̣ – от трите гун̣и на материалната природа.

Превод

О, победителю на врагове, разликата между бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри се определя от качествата, придобити от собствената им природа в съответните материални гун̣и.

Текст

шамо дамас тапах̣ шаучам
кш̣а̄нтир а̄рджавам ева ча
гя̄нам вигя̄нам а̄стикям
брахма-карма свабха̄ва-джам

Дума по дума

шамах̣ – умиротворение; дамах̣ – себеконтрол; тапах̣ – въздържание; шаучам – чистота; кш̣а̄нтих̣ – търпимост; а̄рджавам – честност; ева – несъмнено; ча – и; гя̄нам – знание; вигя̄нам – мъдрост; а̄стикям – религиозност; брахма – на един бра̄хман̣а; карма – дълг; свабха̄ва-джам – родени от собствената му природа.

Превод

Умиротворение, себеконтрол, въздържание, чистота, търпимост, честност, знание, мъдрост и религиозност – това са природните качества, с които действат бра̄хман̣ите.

Текст

шаурям теджо дхр̣тир да̄кш̣ям
юддхе ча̄пй апала̄янам
да̄нам ӣшвара-бха̄ваш ча
кш̣а̄трам карма свабха̄ва-джам

Дума по дума

шаурям – героизъм; теджах̣ – сила; дхр̣тих̣ – решителност; да̄кш̣ям – находчивост; юддхе – в сражение; ча – и; апи – също; апала̄янам – не напуска; да̄нам – великодушие; ӣшвара – ръководене; бха̄вах̣ – природата; ча – и; кш̣а̄трам – на един кш̣атрия; карма – дълг; свабха̄ва-джам – родени от собствената му природа.

Превод

Героизъм, сила, решителност, находчивост, смелост в битка, великодушие и умение да се ръководи – това са природните качества за действие на кш̣атриите.

Текст

кр̣ш̣и-го-ракш̣я-ва̄н̣иджям
вайшя-карма свабха̄ва-джам
паричаря̄тмакам карма
шӯдрася̄пи свабха̄ва-джам

Дума по дума

кр̣ш̣и – земеделие; го – на кравите; ракш̣я – покровителство; ва̄н̣иджям – търговия; вайшя – на един вайшя; карма – дълг; свабха̄ва-джам – роден от собствената му природа; паричаря̄ – да служат; а̄тмакам – се състои от; карма – дълг; шӯдрася – на един шӯдра; апи – също; свабха̄ва-джам – роден от собствената му природа.

Превод

Земеделие, покровителство на кравите и търговия, това е естествената дейност за вайшите, а за шӯдрите – физически труд и служене на другите.

Текст

све све карман̣й абхиратах̣
самсиддхим лабхате нарах̣
сва-карма-ниратах̣ сиддхим
ятха̄ виндати тач чхр̣н̣у

Дума по дума

све све – своята собствена; карман̣и – работа; абхиратах̣ – като следва; самсиддхим – съвършенство; лабхате – постига; нарах̣ – един човек; сва-карма – в собствения си дълг; ниратах̣ – изпълнява; сиддхим – съвършенство; ятха̄ – как; виндати – постига; тат – това; шр̣н̣у – чуй.

Превод

Всеки може да стане съвършен, когато работи според качествата си. Сега те моля, чуй от мен как става това.

Текст

ятах̣ правр̣ттир бхӯта̄на̄м
йена сарвам идам татам
сва-карман̣а̄ там абхярчя
сиддхим виндати ма̄навах̣

Дума по дума

ятах̣ – от когото; правр̣ттих̣ – еманация; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; йена – от когото; сарвам – всичко; идам – това; татам – е проникнато; сва-карман̣а̄ – със собствените си задължения; там – него; абхярчя – като обожава; сиддхим – съвършенство; виндати – достига; ма̄навах̣ – човек.

Превод

Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения.

Коментар

Както се посочва в петнайсета глава, всички живи същества са неразделно свързани с Върховния частици. Той е източникът на живите същества. Това се потвърждава и във Веда̄нта сӯтра: джанма̄дй ася ятах̣. Върховният Бог е жизненото начало за всяко същество. Както се казва в седма глава на Бхагавад-гӣта̄, чрез двете си енергии, вътрешната и външната, Бог е всепроникващ. Затова Той трябва да се обожава с неговите енергии. Обикновено Ваиш̣н̣ава преданите обожават Върховния заедно с вътрешната му енергия. Външната енергия е изкривено отражение на вътрешната. Външната енергия е фон, а чрез пълното си разширение Парама̄тма̄ Бог е навсякъде. Той е Свръхдушата на полубоговете, на човешките същества, на животните, навсякъде. Следователно дълг на човека, като неразделно свързана с Върховния частица, е да му служи. Всеки би трябвало да се заеме с предано служене на Бога в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това се препоръчва в този стих.

Всеки би трябвало да мисли, че е зает с точно определен вид работа от Хр̣ш̣ӣкеша – господаря на сетивата. И чрез резултата от дейността си трябва да обожава Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. С такова мислене и в Кр̣ш̣н̣а съзнание, по милостта на Бога, човек ще разбере всичко. В това се състои съвършенството на живота. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (12.7): теш̣а̄м ахам самуддхарта̄. Самият Върховен Бог се грижи за спасението на този предан. Това е висшето съвършенство на живота. С каквото и да се занимаваме, ако служим на Върховния Бог, ще постигнем съвършенство.

Текст

шрея̄н сва-дхармо вигун̣ах̣
пара-дхарма̄т св-ануш̣т̣хита̄т
свабха̄ва-ниятам карма
курван на̄пноти килбиш̣ам

Дума по дума

шрея̄н – по-добре; сва-дхармах̣ – собственото занятие; вигун̣ах̣ – несъвършено извършвано; пара-дхарма̄т – отколкото занятието на друг; су-ануш̣т̣хита̄т – съвършено изпълнено; свабха̄ва-ниятам – предписана в съответствие с природата на човека; карма – работа; курван – като се извършва; на – никога; а̄пноти – достига; килбиш̣ам – греховни последици.

Превод

По-добре да вършиш собственото си занятие, макар и несъвършено, отколкото да приемеш занятието на друг и да го извършваш съвършено. Предписаните в съответствие със собствената природа задължения никога не водят до греховни последици.

Коментар

Предписаният дълг на всекиго е посочен в Бхагавад-гӣта̄. Както вече се обсъди в предишните стихове, задълженията на един бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра са предписани според специфичните за тях гун̣и на природата. Не трябва да се изпълнява чужд дълг. Този, който по природа е привличан от работа за шӯдри, не би трябвало да претендира, че е бра̄хман̣а, дори да е роден в семейство на бра̄хман̣а. Това е начинът за действие, в съответствие със собствената природа. Никоя дейност не е отвратителна, ако се извършва в служене на Върховния Бог. Предписаният за един бра̄хман̣а дълг несъмнено е в гун̣ата на доброто, но ако човек по природа не е в гун̣ата на доброто, не трябва да изпълнява дълга на бра̄хман̣а. За един кш̣атрия, управник, има множество отблъскващи неща: той трябва да прибягва до насилие, да убива враговете си, понякога да лъже с дипломатическа цел и прочие. Насилие и двуличие съпътстват политическите дела, но за един кш̣атрия е недопустимо да изостави предписания си дълг и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а.

Трябва да се действа за удовлетворение на Върховния. Арджуна е кш̣атрия; той се колебае дали да се сражава с противника. Но ако сражението се води в интерес на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, той няма защо да се страхува от провал. В бизнеса понякога на търговеца също се налага да лъже, за да си осигури печалба. Ако не прави това, няма да печели. Той казва: „О, мой скъпи клиенте, специално за теб, не правя печалба“. Но за всеки е ясно, че без печалба търговецът не би могъл да съществува. И уверенията му, че не печели, са чиста лъжа. Търговецът обаче не бива да мисли, че щом в професията му е нормално да се лъже, трябва да я изостави и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а. Това не се препоръчва. Няма никакво значение дали човек е кш̣атрия, вайшя или шӯдра, ако чрез работата си служи на Върховната Божествена Личност. Дори бра̄хман̣ите при различни жертвоприношения – трябва да убиват животни, защото в тези церемонии се принасят в жертва животни. По същия начин, ако един кш̣атрия, изпълняващ собствения си дълг, убива врага, той не извършва грях. В трета глава тези въпроси бяха подробно обяснени; трябва да се работи за ягя, т.е. Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Всичко, което се прави за лично сетивно наслаждение, е причина за робство. В заключение – всеки трябва да е зает според специфичната за него гун̣а на природата; и работата му да е подчинена единствено на върховната кауза – служенето на Бога.

Текст

саха-джам карма каунтея
са-дош̣ам апи на тяджет
сарва̄рамбха̄ хи дош̣ен̣а
дхӯмена̄гнир ива̄вр̣та̄х̣

Дума по дума

саха-джам – родени заедно; карма – работа; каунтея – о, сине на Кунтӣ; са-дош̣ам – с грешки; апи – въпреки; на – никога; тяджет – трябва да се изоставя; сарва-а̄рамбха̄х̣ – всички начинания; хи – несъмнено; дош̣ен̣а – с грешки; дхӯмена – с дим; агних̣ – огън; ива – както; а̄вр̣та̄х̣ – покрит.

Превод

Както огънят е покрит от дим, така всяко усилие е придружено от грешки. Затова работата, породена от собствената природа, не бива да се изоставя, о, сине на Кунтӣ, дори ако е пълна с грешки.

Коментар

В обусловения живот всяка работа е замърсена от материалните гун̣и на природата. Дори един бра̄хман̣а трябва да извършва жертвоприношения, при които се налага убийство на животни. Един кш̣атрия, колкото и благочестив да е, трябва да се сражава с враговете. Той не може да избегне това. Търговецът, колкото и благочестив да е, понякога трябва да крие доходите си или да търгува на черния пазар. Тези неща са необходимост; не могат да се избегнат. Ако един шӯдра служи на лош господар, трябва да изпълнява заповедите му, дори да са неправилни. Независимо от тези недостатъци човек би трябвало да следва предписаните си задължения, защото те са породени от собствената му природа.

Тук е даден прекрасен пример. Огънят е чист, но край него има дим. Димът обаче не го прави нечист. Макар и с дим, огънят е считан за най-чистия от всички елементи. Ако някой предпочита да изостави работата на кш̣атрия и да се заеме със занятието на бра̄хман̣а, никак не е сигурно, че и в занятието на един бра̄хман̣а няма неприятни задължения. Заключението е, че в материалния свят никой не може да се освободи напълно от замърсяването на материалната природа. В това отношение примерът с огъня и дима е много подходящ. Когато през зимата извадим камък от огъня, димът дразни очите и други части на тялото, но независимо от неприятните условия, огънят трябва да се използва. По същия начин не бива да се изоставя собственото занимание само защото в него има някои неприятни елементи. Напротив, човек би трябвало да използва професионалния си дълг, за да служи на Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е съвършената позиция. Ако определена професия се упражнява за удовлетворение на Върховния Бог, всички недостатъци на тази специфична дейност се пречистват. Когато резултатите от работата се пречистят, като се свържат с предано служене, човек вижда ясно аз-а вътре в себе си и това е себепознание.

Текст

асакта-буддхих̣ сарватра
джита̄тма̄ вигата-спр̣хах̣
наиш̣кармя-сиддхим парама̄м
сання̄сена̄дхигаччхати

Дума по дума

асакта-буддхих̣ – с непривързана интелигентност; сарватра – навсякъде; джита-а̄тма̄ – с контрол над ума; вигата-спр̣хах̣ – без материални желания; наиш̣кармя-сиддхим – съвършенството на свобода от последици; парама̄м – върховен; сання̄сена – чрез отречение от света; адхигаччхати – се постига.

Превод

Със самоконтрол и непривързаност, чрез отречение и без стремеж към материални наслаждения може да се постигне висшето съвършенство на освобождение от последиците.

Коментар

Истинско отречение означава да приемаш себе си за неразделно свързана с Върховния Бог частица; и затова да нямаш право да се наслаждаваш на резултатите от работата си – Върховният Бог трябва да се наслаждава на тези резултати. Това всъщност е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е истински сання̄сӣ – личност на жизненото стъпало на отречение от света. С такова мислене човек е удовлетворен, защото действа за Върховния. Той не е привързан към нищо материално и свиква да не се наслаждава на нищо извън трансценденталното щастие, резултат от служенето на Бога. Предполага се, че един сання̄сӣ е освободен от последиците на миналите си дейности, но всеки в Кр̣ш̣н̣а съзнание естествено постига това съвършенство, без дори да приема т.нар. обет за отречение. Това състояние на ума се нарича йога̄рӯд̣ха, съвършеното ниво на йога. Както се потвърждава в трета глава, яс тв а̄тма-ратир ева ся̄т – себеудовлетвореният не се страхува от последиците на дейността си.

Текст

сиддхим пра̄пто ятха̄ брахма
татха̄пноти нибодха ме
сама̄сенаива каунтея
ниш̣т̣ха̄ гя̄нася я̄ пара̄

Дума по дума

сиддхим – съвършенство; пра̄птах̣ – достига; ятха̄ – като; брахма – Върховният; татха̄ – така; а̄пноти – човек постига; нибодха – опитай се да разбереш; ме – от мен; сама̄сена – накратко; ева – несъмнено; каунтея – о, сине на Кунтӣ; ниш̣т̣ха̄ – нивото; гя̄нася – на знание; я̄ – което; пара̄ – трансцендентално.

Превод

О, сине на Кунтӣ, научи от мен как човек, постигнал това съвършенство, може да достигне Брахман, нивото на висше знание, действайки по начин, който сега ще изложа накратко.

Коментар

Бог описва на Арджуна как може да се достигне висшето съвършено ниво просто като се изпълнява предписания дълг и това се върши за Върховната Божествена Личност. Човек постига върховното ниво Брахман просто с отказ от плодовете на дейността си, за удовлетворение на Върховния Бог. Това е начинът за себепознание. Истинското съвършенство на знанието е в чистото Кр̣ш̣н̣а съзнание; това се описва в следващите стихове.

Текст

буддхя̄ вишуддхая̄ юкто
дхр̣тя̄тма̄нам ниямя ча
шабда̄дӣн виш̣ая̄мс тяктва̄
ра̄га-двеш̣ау вюдася ча
вивикта-севӣ лагхв-а̄шӣ
ята-ва̄к-ка̄я-ма̄насах̣
дхя̄на-йога-паро нитям
ваира̄гям самупа̄шритах̣
аханка̄рам балам дарпам
ка̄мам кродхам париграхам
вимучя нирмамах̣ ша̄нто
брахма-бхӯя̄я калпате

Дума по дума

буддхя̄ – с интелигентност; вишуддхая̄ – напълно пречистен; юктах̣ – зает; дхр̣тя̄ – с решителност; а̄тма̄нам – себето; ниямя – регулира; ча – също; шабда-а̄дӣн – такива като звук; виш̣ая̄н – обектите на сетивата; тяктва̄ – се отказва; ра̄га – привързаност; двеш̣ау – и отвращение; вюдаси – изоставя; ча – също; вивикта-севӣ – живее на усамотено място; лагху-а̄шӣ – яде малко; ята – с контрол; ва̄к – реч; ка̄я – тяло; ма̄насах̣ – и ум; дхя̄на-йога-парах̣ – потънал в транс; нитям – двайсет и четири часа в денонощието; ваира̄гям – непривързаност; самупа̄шритах̣ – приел подслон; аханка̄рам – фалшиво его; балам – фалшива сила; дарпам – фалшива гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; париграхам – и алчност; вимучя – освободен от; нирмамах̣ – без чувство за собственост; ша̄нтах̣ – спокоен; брахма-бхӯя̄я – за себепознание; калпате – е достоен.

Превод

Човек, пречистен чрез интелигентността си и решително контролиращ ума, отдръпнал се от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, владее тялото, ума и речта си и винаги е в транс; който е безпристрастен, освободен от фалшиво его, фалшива сила, фалшива гордост, от похот, гняв и алчност; лишен от чувство за собственост и изпълнен със спокойствие – такъв човек несъмнено се е издигнал до себепознанието.

Коментар

Когато се пречисти чрез интелигентността си, човек се намира в гун̣ата на доброто. Така обуздава ума и винаги е в състояние на транс. Той не се стреми към обектите за сетивно наслаждение и в дейностите си не проявява привързаност и отвращение. Естествено предпочита да живее на усамотено място, не яде повече от необходимото и контролира дейностите на тялото и ума си. Няма фалшиво его, защото не се отъждествява с тялото. Нито пък желае да направи тялото си здраво и силно с помощта на материални средства. Понеже няма телесно схващане за живота, той не е фалшиво горд. Удовлетворен е от всичко, което му се предлага по милостта на Бога, и не се дразни от липсата на наслада; нито се стреми към обекти за сетивно наслаждение. Така, освободен напълно от фалшивото его, той загубва привързаността си към материалните неща и тогава осъзнава Брахман. Това ниво се нарича брахма-бхӯта. Когато се освободи от материалното схващане за живота, човек се успокоява и нищо не му пречи. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (2.70):

а̄пӯряма̄н̣ам ачала-пратиш̣т̣хам
самудрам а̄пах̣ правишанти ядват
тадват ка̄ма̄ ям правишанти сарве
са ша̄нтим а̄пноти на ка̄ма-ка̄мӣ

„Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.“

Текст

брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄нкш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим лабхате пара̄м

Дума по дума

брахма-бхӯтах̣ – единен с Абсолюта; прасанна-а̄тма̄ – истински щастлив; на – никога; шочати – скърби; на – никога; ка̄нкш̣ати – желае; самах̣ – еднакво разположени; сарвеш̣у – към всички; бхӯтеш̣у – живи същества; мат-бхактим – предано служене на мен; лабхате – постига; пара̄м – трансцендентално.

Превод

Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен.

Коментар

Най-висше постижение за имперсоналиста е да постигне нивото брахма-бхӯта, да стане едно с Абсолюта. Но персоналистът, чистият предан, трябва да се издигне още по-високо и да се заеме с чисто предано служене. Това означава, че този, който служи с преданост на Върховния Бог, вече е в освободено състояние, брахма-бхӯта, единство с Абсолюта. Без единство с Върховния не може да му се отдава служене. От абсолютна гледна точка няма разлика между господаря и слугата и все пак, в по-висш духовен смисъл, разликата съществува.

При материалистичното схващане за живота, когато се действа за сетивно наслаждение, страданията са неизбежни, но в абсолютния свят, при чистото предано служене, няма страдание. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият няма причина да скърби или да желае нещо. Тъй като Бог е удовлетворен, то и живото същество, което му служи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, също е удовлетворено. То е като река, пречистена от мръсните води. Понеже чистият предан не мисли за нищо друго освен за Кр̣ш̣н̣а, той е винаги щастлив. Не скърби за никаква материална загуба и не се стреми към печалба; няма желание за наслаждение, защото знае, че всяко живо същество е откъсната, неразделно свързана с Бога частица, и затова е вечен слуга. В материалния свят той не гледа на хората като висши и нисши – тези позиции са ефимерни, а преданият няма нищо общо с ефимерността. За него камъкът и златото са с еднаква стойност. Това е нивото брахма-бхӯта и то се достига много лесно от чистия предан. В този стадий на съществуване идеята за сливане с Върховния Брахман и унищожаване на собствената индивидуалност става ужасяваща; идеята за достигане на райските царства е фантасмагория, а сетивата са като змии със счупени зъби. Както не се страхуваме от змия със счупени зъби, така не се страхуваме и от сетивата, когато са естествено контролирани. За личността, заразена с материализъм, светът е пълен със страдания, но за предания целият свят е прекрасен като Ваикун̣т̣ха, духовното небе. За него най-издигнатата личност в тази материална вселена не е по-значителна от мравката. Това ниво може да се достигне по милостта на Бог Чайтаня, който проповядва чистото предано служене в тази епоха.

Текст

бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти
я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣
тато ма̄м таттвато гя̄тва̄
вишате тад-анантарам

Дума по дума

бхактя̄ – чрез чисто предано служене; ма̄м – мен; абхиджа̄на̄ти – може да познае; я̄ва̄н – колкото; ях̣ ча асми – какъвто съм Аз; таттватах̣ – истински; татах̣ – след това; ма̄м – мен; таттватах̣ – истински; гя̄тва̄ – като знае; вишате – той влиза; тат-анантарам – след това.

Превод

Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога.

Коментар

Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и неговите пълни части не могат да бъдат разбрани чрез размишления или от непредани. Ако някой желае да разбере Върховната Божествена Личност, трябва да се заеме с чисто предано служене под ръководството на чист предан. В противен случай истината за Бога, Върховната Личност, винаги ще остава скрита. Както вече се каза в Бхагавад-гӣта̄ (7.25): на̄хам прака̄шах̣ сарвася – Той не се разкрива пред всекиго. Никой не може да разбере Бога само с обширни научни познания и задълбочен размисъл. Единствено личността, истински отдадена на преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да разбере какво е Кр̣ш̣н̣а. Научните степени не са от полза.

Този, който е истински напреднал в науката за Кр̣ш̣н̣а, е достоен да влезе в духовното царство, обителта на Кр̣ш̣н̣а. Сливането с Брахман не означава загуба на индивидуалността. Преданото служене е вечно и докато то съществува, трябва да има Бог, предан и процес на предано служене. Това знание не изчезва никога, дори след освобождението. „Освобождение“ всъщност означава освобождение от материалното схващане за живота; в духовния живот съществува същото разграничение и същата индивидуалност, но в чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не би трябвало погрешно да се приема, че думата вишате, „влиза в мен“, подкрепя монистичната теория, според която човек става едно с безличностния Брахман. Не. Вишате означава, че човек може да влезе в обителта на Върховния Бог, лично да общува с него и да му служи. Например зелената птица каца на зелено дърво, не за да стане едно с него, а да се наслаждава на плодовете му. Имперсоналистите обикновено дават пример с реката, която се влива в океана и изчезва. Това може да бъде източник на щастие за имперсоналиста, но персоналистът запазва личната си индивидуалност, както обитателите на океана. Ако се спуснем по-дълбоко в океана, ще открием толкова много живи същества. Повърхностният досег с океана не е достатъчен; трябва да се придобие пълно знание за водните животни, обитаващи океанските дълбини.

Благодарение на своето служене преданият може да разбере трансценденталните качества и съвършенства на Бога такива, каквито са в действителност. В единайсета глава се казва, че той може да бъде разбран само чрез предано служене. Тук се потвърждава същото: чрез предано служене може да се разбере Бог, Върховната Личност, и да се влезе в царството му.

След постигане на нивото брахма-бхӯта – освобождение от материалните представи – преданото служене започва със слушане за Бога. Когато слушаме за Върховния, нивото брахма-бхӯта се развива от само себе си и материалното замърсяване – алчност и копнеж за сетивно наслаждение – изчезва. Тъй като похотта и копнежите изчезват от сърцето на предания, той се привързва все по-силно към служенето и тази привързаност го освобождава от материалното замърсяване. На този етап от живота той може да разбере Върховния Бог. Това се казва и в Шрӣмад Бха̄гаватам. След освобождението процесът на бхакти, трансценденталното служене, продължава. И Веда̄нта сӯтра (4.1.12) потвърждава това: а̄-пра̄ян̣а̄т татра̄пи хи др̣ш̣т̣ам – след освобождението процесът на предано служене продължава. Шрӣмад Бха̄гаватам определя истинското освобождение в преданост като възстановяване идентичността на живото същество, собственото му органично присъщо положение. Въпросното положение вече беше обяснено: всяко живо същество е откъсната, неразделно свързана с Върховния Бог частица; тоест органично присъщото му положение е да служи. След освобождението това служене не спира. Истинско освобождение е освобождението от погрешното схващане за живота.

Текст

сарва-карма̄н̣й апи сада̄
курва̄н̣о мад-вяпа̄шраях̣
мат-праса̄да̄д ава̄пноти
ша̄шватам падам авяям

Дума по дума

сарва – всички; карма̄н̣и – дейности; апи – въпреки че; сада̄ – винаги; курва̄н̣ах̣ – изпълнява; мат-вяпа̄шраях̣ – под мое покровителство; мат-праса̄да̄т – по моята милост; ава̄пноти – достига; ша̄шватам – вечната; падам – обител; авяям – нетленна.

Превод

Макар да е зает с всякакви дейности, чистият предан, под мое покровителство и по моята милост, достига вечната ми обител.

Коментар

Думата мад-вяпа̄шраях̣ означава „под покровителството на Върховния Бог“. За да се освободи от материалното замърсяване, чистият предан действа под ръководството на Върховния Бог или на негов представител, духовен учител. За чистия предан няма ограничения във времето. Той е постоянно, денонощно зает с дейности под ръководството на Върховния. Бог е много, много милостив към предания в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Независимо от всички трудности, той накрая попада в трансценденталната обител, Кр̣ш̣н̣алока. В това не бива да има и капка съмнение. Тази върховна обител е неизменна; всичко там е вечно, нетленно и изпълнено със знание.

Текст

четаса̄ сарва-карма̄н̣и
майи санняся мат-парах̣
буддхи-йогам упа̄шритя
мач-читтах̣ сататам бхава

Дума по дума

четаса̄ – с разум; сарва-карма̄н̣и – всички дейности; майи – на мен; санняся – като отдаваш; мат-парах̣ – под мое покровителство; буддхи-йогам – дейности в преданост; упа̄шритя – като се подслониш; мат-читтах̣ – в съзнание за мен; сататам – винаги (денонощно); бхава – просто стани.

Превод

Във всичките си дейности се уповавай на мен и действай винаги под мое покровителство. В това предано служене бъди напълно осъзнат за мен.

Коментар

Когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не се чувства господар на света. Като слуга, той трябва да действа изцяло под ръководството на Върховния Бог. Слугата няма лична независимост. Той изпълнява заповедите на господаря си. Слугата, действащ от името на върховния господар, е равнодушен към печалба или загуба. Той просто изпълнява дълга си с вяра и преданост, съгласно нарежданията на Бога. Възможно е да се възрази: Арджуна действа под личното ръководство на Кр̣ш̣н̣а, но когато Кр̣ш̣н̣а го няма, как да действа човек? Ако някой действа според наставленията на Кр̣ш̣н̣а в тази книга или под ръководството на представител на Кр̣ш̣н̣а, резултатът ще бъде същият. Санскритската дума мат-парах̣ е много важна в този стих. Тя посочва, че няма друга цел в човешкия живот освен действието в Кр̣ш̣н̣а съзнание за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а. И докато действа по този начин, човек трябва да мисли само за Кр̣ш̣н̣а: „Това задължение ми е отредено от Кр̣ш̣н̣а“. Ако действа така, той естествено ще мисли за Кр̣ш̣н̣а. Това е съвършеното Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но нужно е да се отбележи, че ако извърши нещо своеволно, той не трябва да предлага резултата на Върховния Бог. Подобни действия не влизат в преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Трябва да се действа по нареждане на Кр̣ш̣н̣а. Това е много важен момент. Тези нареждания на Кр̣ш̣н̣а идват чрез ученическата приемственост от авторитетен духовен учител. Наставленията на духовния учител трябва да се приемат за най-важния дълг в живота. Ако човек приеме авторитетен духовен учител и действа в съответствие с неговите наставления, съвършенството на живота му в Кр̣ш̣н̣а съзнание е осигурено.

Текст

мач-читтах̣ сарва-дурга̄н̣и
мат-праса̄да̄т тариш̣яси
атха чет твам аханка̄ра̄н
на шрош̣яси винанкш̣яси

Дума по дума

мат – за мен; читтах̣ – в съзнание; сарва – всички; дурга̄н̣и – препятствия; мат-праса̄да̄т – по моята милост; тариш̣яси – ще преодолееш; атха – но; чет – ако; твам – ти; аханка̄ра̄т – от фалшиво его; на шрош̣яси – не чуеш; винанкш̣яси – ще бъдеш погубен.

Превод

Ако ме осъзнаеш, по моята милост ще преодолееш всички препятствия на обусловения живот. Но ако не се вслушаш в думите ми и не действаш с такова съзнание, а се влияеш от фалшивото его, ще се погубиш.

Коментар

Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не е прекалено загрижен за дейностите по поддържане на съществуването си. Глупакът не може да проумее величието на освобождението от всички безпокойства. За този, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, Кр̣ш̣н̣а става най-близкият приятел. А Кр̣ш̣н̣а се грижи за удобствата на приятеля си; Той дава себе си на своя приятел, който с преданост се труди двайсет и четири часа в денонощието, за да удовлетвори Бога. Така че човек не бива да се влияе от фалшивото его, свързано с телесното схващане за живота. Не бива погрешно да смята, че е независим от законите на материалната природа и е свободен в действията си. Той вече е под властта на строгите материални закони, но щом започне да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, затрудненията му изчезват. Трябва да се обърне особено внимание на следното – всеки, който не действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е погълнат от материалния водовъртеж в океана на раждането и смъртта. В действителност никоя обусловена душа не знае какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави, но личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание е свободна в действията си, защото всичко ѝ се внушава отвътре от Кр̣ш̣н̣а и се потвърждава от духовния учител.

Текст

яд аханка̄рам а̄шритя
на йотся ити манясе
митхяиш̣а вяваса̄яс те
пракр̣тис тва̄м нийокш̣яти

Дума по дума

ят – ако; аханка̄рам – от фалшиво его; а̄шритя – като се подслони; на йотсйе – аз няма да се сражавам; ити – така; манясе – ти мислиш; митхя̄ еш̣ах̣ – всичко това е фалшиво; вяваса̄ях̣ – решителност; те – твоя; пракр̣тих̣ – материалната природа; тва̄м – ти; нийокш̣яти – ще ангажираш.

Превод

Ако не действаш под мое ръководство и не се биеш, ще направиш погрешен избор. Съгласно твоята природа, ти трябва да се сражаваш.

Коментар

Арджуна е воин, кш̣атрия, по рождение; природният му дълг е да се сражава. Но поради фалшивото его той се страхува, че когато убие своя учител, своя дядо и приятелите си, ще си навлече греховни последици. Всъщност той се смята за господар на действията си, като че ли сам определя добрите и лошите резултати от тази дейност. Арджуна забравя, че Бог, Върховната Личност, е там и му нарежда да се сражава. Това е забравата на обусловената душа. Върховната Личност дава наставления кое е добро и кое е лошо и просто трябва да се действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да се постигне съвършенство в живота. Никой не знае съдбата си така, както я знае Върховният Бог; тоест най-добрият начин за действие е под ръководство на Върховния. Никой не трябва да пренебрегва заповедта на Бога или на неговия представител – духовния учител. Човек би трябвало без колебание да изпълнява заповедта на Върховната Божествена Личност – това ще го спаси при всички обстоятелства.

Текст

свабха̄ва-джена каунтея
нибаддхах̣ свена карман̣а̄
картум неччхаси ян моха̄т
кариш
̣ясй авашо 'пи тат

Дума по дума

свабха̄ва-джена – породена от природата ти; каунтея – о, сине на Кунтӣ; нибаддхах̣ – обусловена; свена – от твоята собствена; карман̣а̄ – дейност; картум – да правиш; на – не; иччхаси – искаш; ят – това, което; моха̄т – от илюзия; кариш̣яси – ще правиш; авашах̣ – против волята си; апи – дори; тат – това.

Превод

Сега, повлиян от илюзията, ти отказваш да действаш под мое ръководство. Но все едно, ще трябва да действаш, подтикван от собствената си природа, о, сине на Кунтӣ.

Коментар

Ако отказва ръководството на Бога, човек е принуден да действа от гун̣ите, в които се намира. Всеки е под влияние на определена комбинация от гун̣ите на природата и действа по определен начин. Но този, който доброволно приеме ръководството на Върховния Бог, се прославя.

Текст

ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м
хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати
бхра̄маян сарва-бхӯта̄ни
янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄

Дума по дума

ӣшварах̣ – Върховният Бог; сарва-бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; хр̣т-деше – в областта на сърцето; арджуна – о, Арджуна; тиш̣т̣хати – обитава; бхра̄маян – причинява движение; сарва-бхӯта̄ни – всички живи същества; янтра – в машина; а̄рӯд̣хани – поставени; ма̄яя̄ – под влияние на материалната енергия.

Превод

Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия.

Коментар

Арджуна не притежава съвършено знание и решението му да се сражава или да не се сражава е основано на ограничената му преценка. Бог Кр̣ш̣н̣а обяснява, че индивидуалната личност не е абсолют. Върховната Божествена Личност, т.е. Той, самият Кр̣ш̣н̣а, като локализирана Свръхдуша, се намира в сърцето и направлява живото същество. След като смени тялото си, живото същество забравя миналите си дела, но Свръхдушата, знаеща миналото, настоящето и бъдещето, остава свидетел на неговите дейности. Всички дейности на живото същество се ръководят от Свръхдушата. То получава това, което заслужава, и пребивава в тяло, създадено от материалната енергия по нареждане на Свръхдушата. Веднага щом живото същество бъде поставено в определен вид тяло, то е принудено да действа при условията, наложени от това тяло. Спортният автомобил се движи по-бързо от обикновения, макар че живите същества, шофьорите, са едни и същи. Аналогично по нареждане на Върховната Душа, материалната природа оформя определен вид тяло за определено живо същество, така че то може да действа според миналите си желания. Живото същество не е независимо. Човек не би трябвало да се смята за независим от Върховната Личност. Индивидуалната личност винаги е под контрола на Бога. И нейният дълг е да му се отдаде – това е указанието на следващия стих.

Текст

там ева шаран̣ам гаччха
сарва-бха̄вена бха̄рата
тат-праса̄да̄т пара̄м ша̄нтим
стха̄нам пра̄псяси ша̄шватам

Дума по дума

там – на него; ева – със сигурност; шаран̣ам гаччха – отдай се; сарва-бха̄вена – във всяко отношение; бха̄рата – о, сине на Бхарата; тат-праса̄да̄т – по негова милост; пара̄м – трансцендентален; ша̄нтим – мир; стха̄нам – обителта; пра̄псяси – ще получиш; ша̄шватам – вечно.

Превод

О, потомъко на Бхарата, отдай му се напълно. С неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.

Коментар

Живото същество трябва да се отдаде на Върховния Бог, който е в сърцето на всекиго, и това ще го освободи от страданията на материалното съществуване. Така човек не само ще се избави от всички неволи в този живот, но накрая ще достигне Бога. Във ведическата литература (Р̣г Веда 1.22.20) трансценденталният свят е описан като тад виш̣н̣ох̣ парамам падам. Тъй като цялото творение е царство на Бога, всичко материално всъщност е духовно, но парамам падам се отнася специално за вечната обител, наречена духовно небе, Ваикун̣т̣ха.

В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва: сарвася ча̄хам хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – Бог се намира в сърцето на всекиго. Тоест препоръката да се отдаде на Свръхдушата, която се намира в него, означава, че човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Арджуна вече е приел Кр̣ш̣н̣а за Върховния. В десета глава той приема Кр̣ш̣н̣а като парам брахма парам дха̄ма. Арджуна приема Кр̣ш̣н̣а като Бог, Върховната Личност и върховна обител на всички живи същества, основавайки се не само на личния си опит, но и на сведенията на велики авторитети като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄са.

Текст

ити те гя̄нам а̄кхя̄там
гухя̄д гухя-тарам мая̄
вимр̣шяитад ашеш̣ен̣а
ятхеччхаси татха̄ куру

Дума по дума

ити – така; те – на теб; гя̄нам – знание; а̄кхя̄там – описано; гухя̄т – поверително; гухя-тарам – още по-поверително; мая̄ – от мен; вимр̣шя – обмисли; етат – това; ашеш̣ен̣а – изцяло; ятха̄ – както; иччхаси – желаеш; татха̄ – това; куру – направи.

Превод

И така, Аз ти разкрих още по-поверително знание. Добре обмисли всичко и после направи каквото пожелаеш.

Коментар

Бог вече обясни на Арджуна знанието за брахма-бхӯта. Този, който се намира в брахма-бхӯта състоянието, е щастлив; той никога не се оплаква, нито пък желае нещо. Това се дължи на поверителното знание. Кр̣ш̣н̣а разкрива и знанието за Свръхдушата. То също е знание за Брахман, но по-висше.

Тук думите ятхеччхаси татха̄ куру – „Действай, както пожелаеш“ – показват, че Бог не се намесва в малката независимост на живото същество. В Бхагавад-гӣта̄ Той обяснява по всевъзможни начини как човек да издигне съществуването си. Най-добрият съвет за Арджуна е да се отдаде на Свръхдушата в сърцето си. Всеки разумен човек би се съгласил да действа според наставленията на Свръхдушата. Това ще му помогне да се установи постоянно в Кр̣ш̣н̣а съзнание, съвършеното ниво на човешкия живот. Арджуна получава нареждане да се сражава непосредствено от Божествената Личност. Отдаването на Бога е висшият интерес на живото същество; то не е интерес на Върховния. Преди да се отдаде, човек е свободен да обмисли всичко, доколкото му позволява интелигентността; това е най-добрият начин за приемане наставленията на Върховната Божествена Личност. Такива наставления идват също и от духовния учител, авторитетния представител на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

сарва-гухятамам бхӯях̣
шр̣н̣у ме парамам вачах̣
иш̣т̣о 'си ме др̣д̣хам ити
тато вакш̣я̄ми те хитам

Дума по дума

сарва-гухя-тамам – най-поверителното; бхӯях̣ – отново; шр̣н̣у – чуй; ме – от мен; парамам – върховната; вачах̣ – наставление; иш̣т̣ах̣ аси – ти си скъп; ме – на мен; др̣д̣хам – много; ити – по този начин; татах̣ – затова; вакш̣я̄ми – Аз говоря; те – за твоя; хитам – полза.

Превод

Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро.

Коментар

Кр̣ш̣н̣а разкри на Арджуна поверително знание (знанието за Брахман), след това още по-поверително (знанието за Свръхдушата в сърцето на всекиго), а сега му дава най-поверителната част на знанието: просто да се отдаде на Бога, Върховната Личност. В края на девета глава Той казва: ман-мана̄х̣ – „Винаги мисли за мен“. И тук се повтаря същото наставление, за да се подчертае същността на учението на Бхагавад-гӣта̄. Тази същност е неразбираема за обикновения човек – тя е само за този, който е наистина скъп на Кр̣ш̣н̣а, чистия предан. Това е най-важното наставление в цялата ведическа литература. А казаното от Кр̣ш̣н̣а по този повод е най-съществената част на знанието; и то трябва да бъде следвано не само от Арджуна, но и от всички живи същества.

Текст

ман-мана̄ бхава мад-бхакто
мад-я̄джӣ ма̄м намаскуру
ма̄м еваиш̣яси сатям те
пратиджа̄не прийо 'си ме

Дума по дума

мат-мана̄х̣ – мисли за мен; бхава – просто стани; мат-бхактах̣ – мой предан; мат-я̄джӣ – мой обожател; ма̄м – на мен; намаскуру – отдавай почит; ма̄м – на мен; ева – несъмнено; еш̣яси – ще дойдеш; сатям – наистина; те – на теб; пратиджа̄не – Аз обещавам; приях̣ – скъп; аси – ти си; ме – на мен.

Превод

Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел.

Коментар

Най-поверителната част на знанието е, че човек трябва да стане чист предан на Кр̣ш̣н̣а, винаги да мисли за него и да действа за него. Не бива просто да се занимава с някаква медитация. Той трябва така да подреди живота си, че винаги да може да мисли за Кр̣ш̣н̣а, двайсет и четири часа в денонощието. Трябва да действа по такъв начин, че всичките му ежедневни дейности да са свързани с Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а обещава на всекиго, който е в такова чисто съзнание, със сигурност да се върне в неговата обител и да общува с него лице в лице. Тази най-поверителна част на знанието е разкрита на Арджуна, защото той е скъп приятел на Кр̣ш̣н̣а. Всеки, който следва пътя на Арджуна, може да стане скъп приятел на Кр̣ш̣н̣а и да постигне същото съвършенство.

С тези думи се подчертава, че човешкият ум трябва да се съсредоточи върху Кр̣ш̣н̣а – върху съвършената му двуръка форма на юноша с прекрасно лице, с флейта в ръцете и пауново перо в косите. В Брахма самхита̄ и в други книги има описания на Кр̣ш̣н̣а. Умът трябва да се съсредоточи върху тази първоначална форма на Бога, Кр̣ш̣н̣а. Вниманието не бива да се отклонява към другите форми. Бог има много форми – Виш̣н̣у, На̄ра̄ян̣а, Ра̄ма, Вара̄ха и т.н., но преданият трябва да съсредоточи ума си върху формата, в която Кр̣ш̣н̣а се явява пред Арджуна. Това вглъбяване на ума върху формата на Кр̣ш̣н̣а представлява най-поверителната част от знанието и тя е разкрита пред Арджуна, най-скъпия приятел на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

сарва-дхарма̄н паритяджя
ма̄м екам шаран̣ам враджа
ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо
мокш̣айиш̣я̄ми ма̄ шучах̣

Дума по дума

сарва-дхарма̄н – всички религии; паритяджя – изоставяйки; ма̄м – на мен; екам – единствено; шаран̣ам – да се отдадеш; враджа – отиди; ахам – Аз; тва̄м – ти; сарва – всички; па̄пебхях̣ – от греховни последици; мокш̣айиш̣я̄ми – ще освободя; ма̄ – недей; шучах̣ – да се тревожиш.

Превод

Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай.

Коментар

Бог описа различни видове знание и религиозни методи – знанието за Върховния Брахман, знанието за Свръхдушата, знанието за различните жизнени стъпала и социални класи, знанието за стъпалото на отречението, знанието за непривързаността, контрола над ума и сетивата, медитацията и т.н. Той описа по много начини различни религиозни практики. Сега, като обобщава съдържанието на Бхагавад-гӣта̄, Господ казва, че Арджуна трябва да изостави всички тези методи и просто да му се отдаде. Това ще го избави от всякакви греховни последици, защото Бог лично обещава да го покровителства.

В седма глава се каза, че само освободилият се от всички греховни последици може да започне да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а. Възможно е да възникне опасението, че докато не се освободи от греховните последици, човек не може да се заеме с процеса на отдаване. За да се разсеят подобни съмнения, тук се казва, че дори да има греховни последици, човек се освобождава от тях едновременно с отдаването на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Не са необходими огромни усилия за пречистване от греховете. Просто трябва без колебание да приеме Кр̣ш̣н̣а като върховния спасител на всички живи същества. И да му се отдаде с вяра и любов. Методът на отдаване е описан в Хари-бхакти вила̄са (11.676):

а̄нукӯляся санкалпах̣
пра̄тикӯляся варджанам
ракш̣иш̣ятӣти вишва̄со
гоптр̣тве варан̣ам татха̄
а̄тма-никш̣епа-ка̄рпан̣йе
ш̣ад̣-видха̄ шаран̣а̄гатих̣

Пътят на предаността предполага следване на такива религиозни принципи, които накрая водят до предано служене на Бога. Може да се изпълнява предписания според социалното положение дълг, но ако с това не се стига до Кр̣ш̣н̣а съзнание, всички дейности са напразни. Всичко, което не води до съвършения стадий на Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да се избягва. Човек би трябвало да е убеден, че Кр̣ш̣н̣а ще го защити от всички трудности при всякакви обстоятелства. Не е необходимо да мисли как да поддържа живота си. Кр̣ш̣н̣а ще се погрижи за това. Добре е да знаем, че сме безпомощни и би трябвало да приемем Кр̣ш̣н̣а за единствена основа на напредъка в живота ни. Щом се заемем сериозно с предано служене на Бога в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, това веднага ни освобождава от замърсяванията на материалната природа. Съществуват различни религиозни методи и пречистващи техники, основани на натрупване на знание, медитация според мистичната йога система и прочие, но този, който се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, не се нуждае от тях. Самото отдаване на Кр̣ш̣н̣а ще го избави от ненужно губене на време. По този начин веднага се постига напредък и освобождение от греховните последици.

Човек трябва да е привлечен от прекрасния образ на Кр̣ш̣н̣а. Неговото име е Кр̣ш̣н̣а, защото Той е всепривличащ. Този, който е привлечен от образа на прекрасния, всесилния и всемогъщ Бог Кр̣ш̣н̣а, е щастлив. Има различни трансценденталисти – някои от тях са привлечени от безличностния Брахман, други от аспекта Свръхдуша и т.н., но привлеченият от личностната форма на Върховната Божествена Личност, и на първо място от самия Кр̣ш̣н̣а, е съвършеният трансценденталист. С други думи, преданото служене на Кр̣ш̣н̣а в пълно съзнание, е най-поверителната част на знанието и това е същността на цялата Бхагавад-гӣта̄. Карма-йогӣте, емпиричните философи, мистиците и преданите – всички те се наричат трансценденталисти, но чистият предан е най-добрият от тях. Много важни са използваните тук думи ма̄ шучах̣ – не се страхувай, не се колебай, не се безпокой. Човек може да се обърка относно това как да изостави всички религии и просто да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, но подобни безпокойства са излишни.

Текст

идам те на̄тапаска̄я
на̄бхакта̄я када̄чана
на ча̄шушрӯш̣аве ва̄чям
на ча ма̄м йо 'бхясӯяти

Дума по дума

идам – това; те – от теб; на – никога; атапаска̄я – на този, който не е аскет; на – никога; абхакта̄я – не е предан; када̄чана – по всяко време; на – никога; ча – също; ашушрӯш̣аве – не извършва предано служене; ва̄чям – да се казва; на – никога; ча – също; ма̄м – към мен; ях̣ – всеки, който; абхясӯяти – е завистлив.

Превод

Това поверително знание не бива никога да се обяснява на тези, които не са аскети, не са отдадени, не се занимават с предано служене; нито на личност, която ми завижда.

Коментар

Тази най-поверителна част от знанието не трябва да се предава на личности, които не са преминали през аскетизма на религиозния метод, никога не са се опитвали да служат предано в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не са подпомагали поне един чист предан; и особено на тези, които смятат Кр̣ш̣н̣а за историческа личност или завиждат на неговото величие. Понякога се случва даже демонични личности, които завиждат на Кр̣ш̣н̣а и го почитат по съвсем различен начин, да обясняват изкривено Бхагавад-гӣта̄ за собствена облага. Но този, който наистина желае да разбере Кр̣ш̣н̣а, трябва да избягва подобни коментари върху Бхагавад-гӣта̄. В действителност смисълът на Бхагавад-гӣта̄ не може да бъде разбран от склонните към сетивно наслаждение. Дори ако няма сетивна наклонност и строго следва ведическите предписания, но не е предан, човек не може да разбере Кр̣ш̣н̣а. Ако се прави на предан, но не се занимава с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, също не може да разбере Кр̣ш̣н̣а. Мнозина завиждат на Кр̣ш̣н̣а, защото в Бхагавад-гӣта̄ Той обяснява, че е Върховният – никой не му е равен и не е над него. Много личности завиждат на Кр̣ш̣н̣а. Не би трябвало да им говорим за Бхагавад-гӣта̄, защото те няма да я разберат. Не е възможно невярващият да разбере Бхагавад-гӣта̄ и Кр̣ш̣н̣а. И без да е разбрал Кр̣ш̣н̣а от авторитетен чист предан, човек не бива да коментира Бхагавад-гӣта̄.

Текст

я идам парамам гухям
мад-бхактеш̣в абхидха̄сяти
бхактим майи пара̄м кр̣тва̄
ма̄м еваиш̣ятй асамшаях̣

Дума по дума

ях̣ – всеки, който; идам – тази; парамам – най-висша; гухям – поверителна тайна; мат – от мен; бхактеш̣у – сред предани; абхидха̄сяти – обяснява; бхактим – предано служене; майи – на мен; пара̄м – трансцендентално; кр̣тва̄ – като прави; ма̄м – на мен; ева – със сигурност; еш̣яти – идва; асамшаях̣ – без съмнение.

Превод

Този, който разяснява на преданите тази най-висша тайна, със сигурност ще постигне чисто предано служене и накрая ще се завърне при мен.

Коментар

Обикновено се препоръчва Бхагавад-гӣта̄ да се обсъжда само между предани, защото останалите няма да разберат нито Кр̣ш̣н̣а, нито Бхагавад-гӣта̄. Ако тези, които не приемат Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е, и Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, и се опитват своеволно да обясняват Бхагавад-гӣта̄, ще допуснат голяма грешка. Бхагавад-гӣта̄ трябва да се обяснява на личности, готови да приемат Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност. Тя може да бъде предмет на обсъждане само за предани, а не за философстващи учени. Но всеки, който искрено се опитва да представи Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, ще напредне в дейностите на преданото служене и ще достигне нивото на чиста преданост. В резултат на тази чиста преданост той със сигурност ще се завърне вкъщи, обратно при Бога.

Текст

на ча тасма̄н мануш̣йеш̣у
кашчин ме прия-кр̣ттамах̣
бхавита̄ на ча ме тасма̄д
анях̣ прия-таро бхуви

Дума по дума

на – никога; ча – и; тасма̄т – от него; мануш̣йеш̣у – сред хората; кашчит – всеки; ме – на мен; прия-кр̣т-тамах̣ – по-скъп; бхавита̄ – ще стане; на – нито; ча – и; ме – на мен; тасма̄т – от него; анях̣ – друг; прия-тарах̣ – по-скъп; бхуви – в този свят.

Превод

В този свят няма и никога няма да има слуга, който да ми е по-скъп от него.

Текст

адхйеш̣яте ча я имам
дхармям самва̄дам а̄вайох̣
гя̄на-ягйена тена̄хам
иш̣т̣ах̣ ся̄м ити ме матих̣

Дума по дума

адхйеш̣яте – ще изучи; ча – също; ях̣ – този, който; имам – този; дхармям – свещен; самва̄дам – разговор; а̄вайох̣ – наш; гя̄на – на знание; ягйена – чрез жертвоприношение; тена – от него; ахам – Аз; иш̣т̣ах̣ – обожаван; ся̄м – ще бъда; ити – така; ме – мое; матих̣ – мнение.

Превод

И Аз заявявам, че всеки, който изучава този наш свещен разговор, ме обожава с интелигентността си

Текст

шраддха̄ва̄н анасӯяш ча
шр̣н̣уя̄д апи йо нарах̣
со 'пи муктах̣ шубха̄л лока̄н
пра̄пнуя̄т пун̣я-карман̣а̄м

Дума по дума

шраддха̄-ва̄н – изпълнен с вяра; анасӯях̣ – независтлив; ча – и; шр̣н̣уя̄т – наистина; апи – несъмнено; ях̣ – който; нарах̣ – човек; сах̣ – той; апи – също; муктах̣ – е освободен; шубха̄н – благочестивите; лока̄н – планети; пра̄пнуя̄т – той достига; пун̣я-карман̣а̄м – на праведните.

Превод

А всеки, който слуша с вяра и без завист, се освобождава от греховните последици и достига благочестивите планети на праведните.

Коментар

В шейсет и седми стих на тази глава Господ категорично забранява да се представя Бхагавад-гӣта̄ на личности, които му завиждат. С други думи Бхагавад-гӣта̄ е само за предани. Но понякога се случва преданият да изнася открита лекция и аудиторията му естествено включва всякакви хора. Защо тогава преданите изнасят открити лекции? Тук се обяснява, че макар и не всеки да е предан, много хора не завиждат на Кр̣ш̣н̣а. Те вярват в него и го приемат за Върховната Божествена Личност. Ако слушат за Бога от авторитетни предани, те веднага се освобождават от греховните си последици и след това достигат планетарните системи, където обитават праведните личности. Следователно просто като слуша Бхагавад-гӣта̄ дори човек, който не се опитва да стане чист предан, постига резултата на благочестивите дейности. Така чистият предан на Бога дава възможност на всекиго да се освободи от греховните последици и също да стане предан на Бога.

Обикновено добродетелните хора, освободени от грехове, много лесно приемат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тук е важна думата пун̣я-карман̣а̄м. Тя се отнася до извършването на големи жертвоприношения, като ашвамедха ягя, посочени във ведическата литература. Личности, които благочестиво изпълняват преданото служене, но не са съвършено чисти, могат да достигнат планетарната система на Полярната звезда, т.е. Дхрувалока, където царува Дхрува Маха̄ра̄джа. Той е велик предан на Бога и управлява специалната планета, наречена Полярна звезда.

Текст

каччид етач чхрутам па̄ртха
тваяика̄грен̣а четаса̄
каччид агя̄на-саммохах̣
пран̣аш̣т̣ас те дханан̃-джая

Дума по дума

каччит – дали; етат – това; шрутам – чуто; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; твая̄ – от теб; ека-агрен̣а – с цялото внимание; четаса̄ – с ум; каччит – дали; агя̄на – от невежество; саммохах̣ – илюзията; пран̣аш̣т̣ах̣ – изчезва; те – от теб; дханам-джая – о, завоевателю на богатства (Арджуна).

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, о, завоевателю на богатства, изслуша ли всичко внимателно? Разсеяха ли се сега невежеството и илюзията ти?

Коментар

Господ действа като духовен учител на Арджуна. Затова негово задължение е да попита дали Арджуна е разбрал Бхагавад-гӣта̄ в истинската ѝ същност. В противен случай Той е готов да обясни отново отделна теза или дори цялата Бхагавад-гӣта̄, ако това се налага. Всеки, който слуша Бхагавад-гӣта̄ от истински духовен учител като Кр̣ш̣н̣а или от негов представител, ще установи, че невежеството му се разсейва. Бхагавад-гӣта̄ не е обикновена книга, написана от поет или белетрист. Тя е произнесена от Върховната Божествена Личност. Щастливият да чуе това учение от Кр̣ш̣н̣а или от негов авторитетен духовен представител, със сигурност ще стане освободена личност и ще се измъкне от мрака на невежеството.

Текст

арджуна ува̄ча
наш̣т̣о мохах̣ смр̣тир лабдха̄
тват-праса̄да̄н мая̄чюта
стхито 'сми гата-сандехах̣
кариш̣йе вачанам тава

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; наш̣т̣ах̣ – разсея; мохах̣ – илюзия; смр̣тих̣ – памет; лабдха̄ – възвърна; тват-праса̄да̄т – по твоята милост; мая̄ – от мен; ачюта – о, непогрешими Кр̣ш̣н̣а; стхитах̣ – разположен; асми – аз съм; гата – отстранена; сандехах̣ – всички съмнения; кариш̣йе – ще изпълня; вачанам – повеля; тава – твоята.

Превод

Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, о, непогрешими, илюзията ми изчезна. По твоята милост аз възвърнах паметта си. Сега съм непоколебим, свободен от съмнения и готов да действам според твоите наставления.

Коментар

Органично присъщата позиция на живото същество, в случая Арджуна, е да действа по нареждане на Върховния Бог. Това предполага самодисциплина. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва, че истинското положение на живото същество е положението на вечен слуга на Върховния Бог. Когато забрави този принцип, то е обусловено от материалната природа, а когато служи на Върховния, става негов свободен слуга. Да бъде слуга е органично присъщото на живото същество положение; то трябва да служи или на илюзорната ма̄я̄, или на Бога. Ако служи на Върховния Бог, то е в естественото си състояние, но ако предпочита да служи на илюзорната външна енергия, без съмнение ще бъде в робство. Поради илюзия живото същество служи на материалния свят. То е поробено от похотта и желанията си, но въпреки това се смята за господар на света. Това се нарича илюзия. За освободения човек илюзията изчезва и той доброволно се отдава на Върховния, за да действа според неговите желания. Последната илюзорна клопка, в която ма̄я̄ впримчва живото същество, е идеята, че то е Бог. Живото същество си мисли, че вече не е обусловена душа, а Бог. То е неинтелигентно и не разбира, че ако беше Бог, нямаше да се съмнява. Тази подробност му убягва. Това е последната клопка на илюзията. Освобождение от илюзорната енергия означава разбиране на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и изпълнение на неговите нареждания.

В този стих много важна е думата моха. Моха се отнася до нещо, противоположно на знанието. Всъщност истинско знание е разбирането, че всяко живо същество е вечен слуга на Бога. Вместо да приеме това положение, живото същество мисли, че то не е слуга, а господар, тъй като иска да властва над материалната природа. Това е неговата илюзия. Тя може да бъде преодоляна по милостта на Бога или по милостта на чист предан. Когато тази илюзия изчезне, човек приема да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Кр̣ш̣н̣а съзнание означава да се действа в съответствие с наставленията на Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа, омаяна от външната материална енергия, не знае, че Върховният Бог е всезнаещият владетел на всичко. Той може да дари преданите с каквото пожелае. Приятел е на всекиго и е особено благосклонен към своя предан. Той е властелин на материалната природа и всички живи същества. Той контролира също и вечното време и притежава всички съвършенства и могъщества. Бог, Върховната Личност, може дори да отдаде себе си на своя предан. Този, който не го познава, е под влияние на илюзията: той не става предан, а слуга на ма̄я̄. Арджуна обаче, след като изслушва Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Божествена Личност, се освобождава напълно от илюзията. Той успява да разбере, че Кр̣ш̣н̣а е не само негов приятел, но и Бог, Върховната Личност. И наистина осъзнава Кр̣ш̣н̣а. Следователно да се изучи Бхагавад-гӣта̄, означава да се разбере Кр̣ш̣н̣а наистина. Една личност в пълно знание естествено се отдава на Кр̣ш̣н̣а. Арджуна разбира, че замисълът на Кр̣ш̣н̣а е да намали свръхнаселеността, и се съгласява да се сражава според неговото желание. Той отново взема оръжието си – стрелите и лъка, – за да се сражава по заповед на Бога, Върховната Личност.

Текст

сан̃джая ува̄ча
итй ахам ва̄судевася
па̄ртхася ча маха̄тманах̣
самва̄дам имам ашрауш̣ам
адбхутам рома-харш̣ан̣ам

Дума по дума

сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; ити – така; ахам – аз; ва̄судевася – на Кр̣ш̣н̣а; па̄ртхася – и Арджуна; ча – също; маха̄-а̄тманах̣ – на великата душа; самва̄дам – разговор; имам – това; ашрауш̣ам – съм чул; адбхутам – удивително; рома-харш̣ан̣ам – кара косата да настръхне.

Превод

Сан̃джая каза: Така аз чух разговора между двете велики души, Кр̣ш̣н̣а и Арджуна. И толкова удивително е това послание, че косата ми настръхва.

Коментар

В началото на Бхагавад-гӣта̄ Дхр̣тара̄ш̣т̣ра пита секретаря си Санджая: „Какво става на бойното поле Курукш̣етра?“. Цялото учение е предадено в сърцето на Сан̃джая по милостта на неговия духовен учител, Вя̄са. Така той успява да предаде смисъла на разговора. Диалогът е удивителен, защото никога по-рано не е имало, а и няма да има толкова важен разговор между две велики души. Удивителен е, защото Върховната Божествена Личност говори на живото същество, Арджуна, великия предан на Бога, за себе си и за своите енергии. Ако следваме Арджуна, за да разберем Кр̣ш̣н̣а, животът ни ще бъде щастлив и успешен. Сан̃джая постепенно си изяснява това и предава разговора на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Заключението е следното: където са Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, там е победата.

Текст

вя̄са-праса̄да̄ч чхрутава̄н
етад гухям ахам парам
йогам йогешвара̄т кр̣ш̣н̣а̄т
са̄кш̣а̄т катхаятах̣ сваям

Дума по дума

вя̄са-праса̄да̄т – по милостта на Вя̄садева; шрутава̄н – чух; етат – този; гухям – поверителен; ахам – аз; парам – върховния; йогам – мистицизъм; йога-ӣшвара̄т – от господаря на целия мистицизъм; кр̣ш̣н̣а̄т – от Кр̣ш̣н̣а; са̄кш̣а̄т – директно; катхаятах̣ – като говори; сваям – лично.

Превод

По милостта на Вя̄са аз чух този най-поверителен диалог непосредствено от господаря на целия мистицизъм, Кр̣ш̣н̣а, който разговаряше лично с Арджуна.

Коментар

Вя̄са е бил духовният учител на Сан̃джая и Сан̃джая признава, че по неговата милост е разбрал Бога, Върховната Личност. Това означава, че Кр̣ш̣н̣а трябва да се разбере не непосредствено, а с посредничеството на духовен учител. Духовният учител е явен посредник и все пак преживяването си остава непосредствено. В това е тайната на ученическата приемственост. Когато духовният учител е истински, човек може да чуе Бхагавад-гӣта̄ непосредствено, както Арджуна я чува. По света има много мистици и йогӣ, но Кр̣ш̣н̣а е господарят на всички йога системи. Неговото наставление е ясно изложено в Бхагавад-гӣта̄: отдай се на Кр̣ш̣н̣а. Този, който постъпва така, е най-големият йогӣ. Това се потвърждава в последния стих на шеста глава: йогина̄м апи сарвеш̣а̄м.

На̄рада е пряк ученик на Кр̣ш̣н̣а и духовен учител на Вя̄са. Следователно Вя̄са е авторитет колкото и Арджуна, защото принадлежи към ученическата последователност. А Сан̃джая е пряк ученик на Вя̄са и по милостта на Вя̄са сетивата му са пречистени и той може непосредствено да вижда и чува Кр̣ш̣н̣а. Личност, която непосредствено чува Кр̣ш̣н̣а, ще разбере това поверително знание. Ако не е в ученическата приемственост, човек не може да чуе Кр̣ш̣н̣а. Неговото знание остава винаги несъвършено, поне що се отнася до разбирането на Бхагавад-гӣта̄.

В Бхагавад-гӣта̄ са обяснени всички йога системи: карма йога, гя̄на йога и бхакти йога. Кр̣ш̣н̣а е господарят на целия този мистицизъм. Трябва да знаем, че както Арджуна е бил щастлив да разбере Кр̣ш̣н̣а непосредствено, така по милостта на Вя̄са Сан̃джая също е имал възможността да слуша непосредствено от Кр̣ш̣н̣а. Всъщност няма разлика в това как слушаме – направо от Кр̣ш̣н̣а или посредством авторитетен духовен учител като Вя̄са. Духовният учител по принцип е представител и на Вя̄са. Затова според ведическата система на рождения ден на духовния учител неговите ученици извършват церемонията Вя̄са-пӯджа̄.

Текст

ра̄джан самсмр̣тя самсмр̣тя
самва̄дам имам адбхутам
кешава̄рджунайох̣ пун̣ям
хр̣ш̣я̄ми ча мухур мухух̣

Дума по дума

ра̄джан – о, царю; самсмр̣тя – като си припомня; самсмр̣тя – като си припомня; самва̄дам – послание; имам – това; адбхутам – прекрасен; кешава – на Бог Кр̣ш̣н̣а; арджунайох̣ – и Арджуна; пун̣ям – благочестиво; хр̣ш̣я̄ми – аз се наслаждавам; ча – също; мухух̣ мухух̣ – отново и отново.

Превод

О, царю, когато отново и отново си припомням този удивителен свещен диалог между Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, аз се разтрепервам от вълнение и безгранично щастие.

Коментар

Знанието в Бхагавад-гӣта̄ е толкова трансцендентално, че всеки, който се запознае с темите, обсъждани от Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, става добродетелен и не може да забрави този разговор. Това е трансценденталната позиция на духовния живот. С други думи този, който слуша Бхагавад-гӣта̄ направо от извора, тоест от Кр̣ш̣н̣а, постига пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Резултатът от Кр̣ш̣н̣а съзнание е, че човек става все по-просветлен и с трепет се радва на живота не само понякога, а всеки миг.

Текст

тач ча самсмр̣тя самсмр̣тя
рӯпам атй-адбхутам харех̣
висмайо ме маха̄н ра̄джан
хр̣ш̣я̄ми ча пунах̣ пунах̣

Дума по дума

тат – това; ча – също; самсмр̣тя – като си припомня; самсмр̣тя – като си припомня; рӯпам – форма; ати – много; адбхутам – прекрасна; харех̣ – на Бог Кр̣ш̣н̣а; висмаях̣ – чудо; ме – мой; маха̄н – голям; ра̄джан – о, царю; хр̣ш̣я̄ми – аз се наслаждавам; ча – също; пунах̣ пунах̣ – отново и отново.

Превод

О, царю, щом си припомня прекрасната форма на Бог Кр̣ш̣н̣а, аз съм безкрайно удивен и преизпълнен с непресъхваща радост.

Коментар

Става ясно, че по милостта на Вя̄са, Сан̃джая също е видял вселенската форма на Кр̣ш̣н̣а, показана на Арджуна. Беше казано, че Бог Кр̣ш̣н̣а никога преди не е показвал тази си форма. Тя е показана само на Арджуна, но независимо от това някои велики предани също са я видели и един от тях е Вя̄са. Той е измежду великите предани на Бога и е считан за могъщо въплъщение на Кр̣ш̣н̣а. Вя̄са открива всичко на своя ученик Сан̃джая, който отново се наслаждава на спомена за прекрасната форма на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

ятра йогешварах̣ кр̣ш̣н̣о
ятра па̄ртхо дханур-дхарах̣
татра шрӣр виджайо бхӯтир
дхрува̄ нӣтир матир мама

Дума по дума

ятра – където и; йога-ӣшварах̣ – повелителят на мистицизма; кр̣ш̣н̣ах̣ – Бог Кр̣ш̣н̣а; ятра – където; па̄ртхах̣ – синът на Пр̣тха̄; дханух̣-дхарах̣ – носещ лък и стрели; татра – там; шрӣх̣ – богатство; виджаях̣ – победа; бхӯтих̣ – изключителна сила; дхрува̄ – сигурно; нӣтих̣ – нравственост; матих̣ мама – моето мнение.

Превод

Там, където е Кр̣ш̣н̣а, господарят на всички мистици, и където е Арджуна, най-добрият стрелец с лък – там със сигурност ще има богатство, победа, изключителна сила и нравственост. Това е моето мнение.

Коментар

Бхагавад-гӣта̄ започва с въпросите на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Той се надява, че синовете му, подпомагани от велики воини като Бхӣш̣ма, Дрон̣а и Карн̣а, ще победят. Очаква победата да бъде на негова страна. Но след като описва сцената на бойното поле, Сан̃джая казва на царя: „Ти мислиш за победа, но моето мнение е, че където са Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, там е сполуката“. Той открито потвърждава, че Дхр̣тара̄ш̣т̣ра не трябва да очаква победа. Победата е сигурна за Арджуна, защото Кр̣ш̣н̣а е на негова страна. Това, че Кр̣ш̣н̣а става колесничар на Арджуна, е поредна проява на съвършенство. Кр̣ш̣н̣а притежава всички съвършенства и едно от тях е отречението. Има много примери за негови отречения, защото Кр̣ш̣н̣а е господар на отречението.

В действителност битката се води между Дурьодхана и Юдхиш̣т̣хира. Арджуна се сражава от името на по-големия си брат Юдхиш̣т̣хира. Понеже Кр̣ш̣н̣а и Арджуна са на негова страна, победата на Юдхиш̣т̣хира е сигурна. Сражението трябва да определи кой ще управлява света и Сан̃джая предсказва, че властта ще премине към Юдхиш̣т̣хира. Тук е предсказано също, че след като спечели тази битка, Юдхиш̣т̣хира ще преуспява все повече и повече, защото е не само праведен, но и високо нравствен. Той никога през живота си не е лъгал.

Има много нискоинтелигентни личности, които приемат Бхагавад-гӣта̄ като обсъждане на различни въпроси от двама приятели на бойното поле. Но такава книга не би могла да бъде свещено писание. Някой може да възрази, че Кр̣ш̣н̣а подтиква Арджуна да се сражава и това е неморално, но истинското положение на нещата е ясно изложено: Бхагавад-гӣта̄ е висше наставление за нравственост. Върховната нравственост е изразена в девета глава, трийсет и четвърти стих: ман-мана̄ бхава мад-бхактах̣. Всеки трябва да стане предан на Кр̣ш̣н̣а и същността на всяка религия е отдаването на Кр̣ш̣н̣а (сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам шаран̣ам враджа). Наставленията на Бхагавад-гӣта̄ представляват съвършен религиозен метод и най-висш морал. Всички други методи може да пречистват и да водят до този метод, но последното предписание в Бхагавад-гӣта̄ – да се отдадем на Кр̣ш̣н̣а – е последната дума на всяка религия и морал. Това е заключението на осемнайсета глава.

От Бхагавад-гӣта̄ можем да научим, че себепознанието чрез философски размишления или медитация е възможен метод, но пълното отдаване на Кр̣ш̣н̣а е най-висшето съвършенство. Това е същността на ученията на Бхагавад-гӣта̄. Пътят на регулиращите принципи в съответствие със структурата на обществения живот и различните религиозни направления представлява поверителен път към познание. Но въпреки че религиозните ритуали са поверителни, а медитацията и придобиването на знание – още по-поверителни, отдаването на Кр̣ш̣н̣а в предано служене, в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-поверителното наставление. Това е същността на осемнайсета глава.

Друг аспект на Бхагавад-гӣта̄ е, че действителната истина е Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а. Абсолютната Истина бива осъзната в три аспекта – безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и накрая Бог, Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а. Съвършено знание за Абсолютната Истина означава съвършено знание за Кр̣ш̣н̣а; всички раздели на знанието са неделими части от това разбиране. Кр̣ш̣н̣а е трансцендентален, защото винаги се намира в своята вечна вътрешна енергия. Живите същества са проявени от неговата енергия и са разделени на две категории – вечно обусловени и вечно освободени. Тези живи същества са безброй и се приемат за съществени частици от Кр̣ш̣н̣а. Материалната енергия е проявена в двайсет и четири подразделения. Под влияние на вечното време творението е създавано и унищожавано от външната енергия. Това космично проявление многократно става видимо и невидимо.

В Бхагавад-гӣта̄ се обсъждат пет основни теми: Върховната Личност, материалната природа, живите същества, вечното време и различните дейности. Всичко зависи от Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Всички схващания за Абсолютната Истина – безличностният Брахман, локализираната Парама̄тма̄, както и всяко друго трансцендентално схващане – се вместват в разбирането на Бога, Върховната Личност. Въпреки че външно Бог, живото същество, материалната природа и времето изглеждат различни, нищо не се различава от Върховния. Но Върховният винаги се различава от всичко. Това е философията на Бог Чайтаня – „невъобразимата едновременност на еднаквост и различие“. Тази философска система представлява съвършено знание за Абсолютната Истина.

В своята изначална позиция живото същество е чист дух. То е също като атомна частица от Върховния Дух. По тази аналогия Бог Кр̣ш̣н̣а може да бъде сравнен със слънцето, а живите същества – със слънчевата светлина. Понеже са междинна енергия на Кр̣ш̣н̣а, живите същества са склонни да влизат в контакт или с материалната, или с духовната енергия. С други думи, живото същество се намира между двете енергии на Бога, но принадлежи към по-висшата му енергия и притежава частична независимост. Когато използва тази независимост правилно, то попада под непосредствено ръководство на Кр̣ш̣н̣а. И така достига естествената си позиция в енергията, която дава наслаждение.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху заключителната осемнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Съвършенството на отречението“.