Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 18.47

Текст

шрея̄н сва-дхармо вигун̣ах̣
пара-дхарма̄т св-ануш̣т̣хита̄т
свабха̄ва-ниятам̇ карма
курван на̄пноти килбиш̣ам

Дума по дума

шрея̄н – по-добре; сва-дхармах̣ – собственото занятие; вигун̣ах̣ – несъвършено извършвано; пара-дхарма̄т – отколкото занятието на друг; су-ануш̣т̣хита̄т – съвършено изпълнено; свабха̄ва-ниятам – предписана в съответствие с природата на човека; карма – работа; курван – като се извършва; на – никога; а̄пноти – достига; килбиш̣ам – греховни последици.

Превод

По-добре да вършиш собственото си занятие, макар и несъвършено, отколкото да приемеш занятието на друг и да го извършваш съвършено. Предписаните в съответствие със собствената природа задължения никога не водят до греховни последици.

Пояснение

Предписаният дълг на всекиго е посочен в Бхагавад-гӣта̄. Както вече се обсъди в предишните стихове, задълженията на един бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра са предписани според специфичните за тях гун̣и на природата. Не трябва да се изпълнява чужд дълг. Този, който по природа е привличан от работа за шӯдри, не би трябвало да претендира, че е бра̄хман̣а, дори да е роден в семейство на бра̄хман̣а. Това е начинът за действие, в съответствие със собствената природа. Никоя дейност не е отвратителна, ако се извършва в служене на Върховния Бог. Предписаният за един бра̄хман̣а дълг несъмнено е в гун̣ата на доброто, но ако човек по природа не е в гун̣ата на доброто, не трябва да изпълнява дълга на бра̄хман̣а. За един кш̣атрия, управник, има множество отблъскващи неща: той трябва да прибягва до насилие, да убива враговете си, понякога да лъже с дипломатическа цел и прочие. Насилие и двуличие съпътстват политическите дела, но за един кш̣атрия е недопустимо да изостави предписания си дълг и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а.

Трябва да се действа за удовлетворение на Върховния. Арджуна е кш̣атрия; той се колебае дали да се сражава с противника. Но ако сражението се води в интерес на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, той няма защо да се страхува от провал. В бизнеса понякога на търговеца също се налага да лъже, за да си осигури печалба. Ако не прави това, няма да печели. Той казва: „О, мой скъпи клиенте, специално за теб, не правя печалба“. Но за всеки е ясно, че без печалба търговецът не би могъл да съществува. И уверенията му, че не печели, са чиста лъжа. Търговецът обаче не бива да мисли, че щом в професията му е нормално да се лъже, трябва да я изостави и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а. Това не се препоръчва. Няма никакво значение дали човек е кш̣атрия, вайшя или шӯдра, ако чрез работата си служи на Върховната Божествена Личност. Дори бра̄хман̣ите при различни жертвоприношения – трябва да убиват животни, защото в тези церемонии се принасят в жертва животни. По същия начин, ако един кш̣атрия, изпълняващ собствения си дълг, убива врага, той не извършва грях. В трета глава тези въпроси бяха подробно обяснени; трябва да се работи за ягя, т.е. Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Всичко, което се прави за лично сетивно наслаждение, е причина за робство. В заключение – всеки трябва да е зает според специфичната за него гун̣а на природата; и работата му да е подчинена единствено на върховната кауза – служенето на Бога.