Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 18.73

Органично присъщата позиция на живото същество, в случая Арджуна, е да действа по нареждане на Върховния Бог. Това предполага самодисциплина. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва, че истинското положение на живото същество е положението на вечен слуга на Върховния Бог. Когато забрави този принцип, то е обусловено от материалната природа, а когато служи на Върховния, става негов свободен слуга. Да бъде слуга е органично присъщото на живото същество положение; то трябва да служи или на илюзорната ма̄я̄, или на Бога. Ако служи на Върховния Бог, то е в естественото си състояние, но ако предпочита да служи на илюзорната външна енергия, без съмнение ще бъде в робство. Поради илюзия живото същество служи на материалния свят. То е поробено от похотта и желанията си, но въпреки това се смята за господар на света. Това се нарича илюзия. За освободения човек илюзията изчезва и той доброволно се отдава на Върховния, за да действа според неговите желания. Последната илюзорна клопка, в която ма̄я̄ впримчва живото същество, е идеята, че то е Бог. Живото същество си мисли, че вече не е обусловена душа, а Бог. То е неинтелигентно и не разбира, че ако беше Бог, нямаше да се съмнява. Тази подробност му убягва. Това е последната клопка на илюзията. Освобождение от илюзорната енергия означава разбиране на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и изпълнение на неговите нареждания.

В този стих много важна е думата моха. Моха се отнася до нещо, противоположно на знанието. Всъщност истинско знание е разбирането, че всяко живо същество е вечен слуга на Бога. Вместо да приеме това положение, живото същество мисли, че то не е слуга, а господар, тъй като иска да властва над материалната природа. Това е неговата илюзия. Тя може да бъде преодоляна по милостта на Бога или по милостта на чист предан. Когато тази илюзия изчезне, човек приема да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Кр̣ш̣н̣а съзнание означава да се действа в съответствие с наставленията на Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа, омаяна от външната материална енергия, не знае, че Върховният Бог е всезнаещият владетел на всичко. Той може да дари преданите с каквото пожелае. Приятел е на всекиго и е особено благосклонен към своя предан. Той е властелин на материалната природа и всички живи същества. Той контролира също и вечното време и притежава всички съвършенства и могъщества. Бог, Върховната Личност, може дори да отдаде себе си на своя предан. Този, който не го познава, е под влияние на илюзията: той не става предан, а слуга на ма̄я̄. Арджуна обаче, след като изслушва Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Божествена Личност, се освобождава напълно от илюзията. Той успява да разбере, че Кр̣ш̣н̣а е не само негов приятел, но и Бог, Върховната Личност. И наистина осъзнава Кр̣ш̣н̣а. Следователно да се изучи Бхагавад-гӣта̄, означава да се разбере Кр̣ш̣н̣а наистина. Една личност в пълно знание естествено се отдава на Кр̣ш̣н̣а. Арджуна разбира, че замисълът на Кр̣ш̣н̣а е да намали свръхнаселеността, и се съгласява да се сражава според неговото желание. Той отново взема оръжието си – стрелите и лъка, – за да се сражава по заповед на Бога, Върховната Личност.