Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 18.39
Текст
сукхам̇ моханам а̄тманах̣
нидра̄лася-прама̄доттхам̇
тат та̄масам уда̄хр̣там
Дума по дума
ят – това, което; агре – в началото; ча – също; анубандхе – накрая; ча – също; сукхам – щастие; моханам – илюзорно; а̄тманах̣ – на себето; нидра̄ – сън; а̄лася – мързел; прама̄да – и илюзия; уттхам – създаденото; тат – това; та̄масам – в гун̣ата на невежеството; уда̄хр̣там – се казва.
Превод
А щастието, което е сляпо за себепознанието, от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията – то е в природата на невежеството.
Пояснение
Човек, наслаждаващ се на мързела и съня, със сигурност е в гун̣ата на мрака, на невежеството, но и този, който няма представа какво да прави и какво да не прави, също е в гун̣ата на невежеството. За личността в гун̣ата на невежеството всичко е илюзия; няма щастие нито в началото, нито накрая. В гун̣ата на страстта в началото може да има някакво ефимерно щастие и накрая нещастие, но за личност в гун̣ата на невежеството има само нещастие – и в началото, и в края.