Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 18.51-53

Текст

буддхя̄ вишуддхая̄ юкто
дхр̣тя̄тма̄нам ниямя ча
шабда̄дӣн виш̣ая̄мс тяктва̄
ра̄га-двеш̣ау вюдася ча
вивикта-севӣ лагхв-а̄шӣ
ята-ва̄к-ка̄я-ма̄насах̣
дхя̄на-йога-паро нитям
ваира̄гям самупа̄шритах̣
аханка̄рам балам дарпам
ка̄мам кродхам париграхам
вимучя нирмамах̣ ша̄нто
брахма-бхӯя̄я калпате

Дума по дума

буддхя̄ – с интелигентност; вишуддхая̄ – напълно пречистен; юктах̣ – зает; дхр̣тя̄ – с решителност; а̄тма̄нам – себето; ниямя – регулира; ча – също; шабда-а̄дӣн – такива като звук; виш̣ая̄н – обектите на сетивата; тяктва̄ – се отказва; ра̄га – привързаност; двеш̣ау – и отвращение; вюдаси – изоставя; ча – също; вивикта-севӣ – живее на усамотено място; лагху-а̄шӣ – яде малко; ята – с контрол; ва̄к – реч; ка̄я – тяло; ма̄насах̣ – и ум; дхя̄на-йога-парах̣ – потънал в транс; нитям – двайсет и четири часа в денонощието; ваира̄гям – непривързаност; самупа̄шритах̣ – приел подслон; аханка̄рам – фалшиво его; балам – фалшива сила; дарпам – фалшива гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; париграхам – и алчност; вимучя – освободен от; нирмамах̣ – без чувство за собственост; ша̄нтах̣ – спокоен; брахма-бхӯя̄я – за себепознание; калпате – е достоен.

Превод

Човек, пречистен чрез интелигентността си и решително контролиращ ума, отдръпнал се от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, владее тялото, ума и речта си и винаги е в транс; който е безпристрастен, освободен от фалшиво его, фалшива сила, фалшива гордост, от похот, гняв и алчност; лишен от чувство за собственост и изпълнен със спокойствие – такъв човек несъмнено се е издигнал до себепознанието.

Коментар

Когато се пречисти чрез интелигентността си, човек се намира в гун̣ата на доброто. Така обуздава ума и винаги е в състояние на транс. Той не се стреми към обектите за сетивно наслаждение и в дейностите си не проявява привързаност и отвращение. Естествено предпочита да живее на усамотено място, не яде повече от необходимото и контролира дейностите на тялото и ума си. Няма фалшиво его, защото не се отъждествява с тялото. Нито пък желае да направи тялото си здраво и силно с помощта на материални средства. Понеже няма телесно схващане за живота, той не е фалшиво горд. Удовлетворен е от всичко, което му се предлага по милостта на Бога, и не се дразни от липсата на наслада; нито се стреми към обекти за сетивно наслаждение. Така, освободен напълно от фалшивото его, той загубва привързаността си към материалните неща и тогава осъзнава Брахман. Това ниво се нарича брахма-бхӯта. Когато се освободи от материалното схващане за живота, човек се успокоява и нищо не му пречи. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (2.70):

а̄пӯряма̄н̣ам ачала-пратиш̣т̣хам
самудрам а̄пах̣ правишанти ядват
тадват ка̄ма̄ ям правишанти сарве
са ша̄нтим а̄пноти на ка̄ма-ка̄мӣ

„Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.“