ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
DIX-HUITIÈME CHAPITRE
Съвършенството на отречението
Conclusion, la perfection du renoncement
- ТЕКСТ 1:
- Арджуна каза: О, силноръки, бих желал да разбера целта на отречението (тя̄га) и на жизненото стъпало на оттегляне от света (сання̄са), о, убиецо на демона Кеш̣ӣ, господарю на сетивата.
- TEXT 1:
- Arjuna dit: Ô Toi dont les bras sont puissants, ô maître des sens, vainqueur du monstre Keśī, je souhaiterais connaître le but du renoncement [tyāga] ainsi que l’objet de l’ordre du renoncement [sannyāsa].
- ТЕКСТ 2:
- Върховната Божествена Личност каза: Изоставянето на дейностите, основани на материално желание, великите образовани хора наричат оттегляне от света (сання̄са). А отказването от резултата на всяка дейност мъдрите наричат отречение (тя̄га).
- TEXT 2:
- Dieu, la Personne Suprême, dit: Les grands érudits expliquent que l’ordre du renoncement [sannyāsa] commande de rejeter les actes motivés par le désir matériel. Quant au renoncement [tyāga], disent les sages, il consiste à abandonner les fruits de ses actes.
- ТЕКСТ 3:
- Според някои мъдреци всички плодоносни дейности трябва да бъдат изоставени като несъвършени. Но други твърдят, че жертвоприношението, благотворителността и въздържанието никога не трябва да бъдат пренебрегвани.
- TEXT 3:
- Si certains sages affirment que toute action intéressée est mauvaise et doit être rejetée, d’autres soutiennent que les actes de sacrifice, de charité et de pénitence ne doivent jamais être délaissés.
- ТЕКСТ 4:
- О, най-добър сред Бха̄ратите, сега чуй мнението ми за отречението. О, тигър сред хората, в писанията се заявява, че отречението е три вида.
- TEXT 4:
- Ô meilleur des Bhāratas, à présent, écoute ce que Je pense, Moi, du renoncement. Les Écritures, ô tigre parmi les hommes, en distinguent trois sortes.
- ТЕКСТ 5:
- Жертвоприношението, благотворителността и въздържанието не бива да се изоставят. Те трябва да се извършват, защото пречистват дори великите души.
- TEXT 5:
- On ne doit nullement renoncer aux actes de sacrifice, de charité et de pénitence. Il faut les accomplir car, en vérité, sacrifice, charité et pénitence purifient même les grandes âmes.
- ТЕКСТ 6:
- Всички тези дейности трябва да се извършват без привързаност или очакване на резултат. Те трябва да се изпълняват от чувство за дълг, о, сине на Пр̣тха̄. Това е окончателното ми мнение.
- TEXT 6:
- Mais toutes ces pratiques doivent être suivies sans attachement et sans en attendre aucun fruit, simplement par sens du devoir, ô fils de Pṛthā. C’est là Ma conclusion.
- ТЕКСТ 7:
- Предписаните задължения никога не бива да се изоставят. Ако поради илюзия човек престане да ги изпълнява, такова отречение е в гун̣ата на невежеството.
- TEXT 7:
- Jamais on ne doit renoncer aux devoirs prescrits. Le renoncement de celui qui les délaisse sous l’empire de l’illusion relève de l’ignorance.
- ТЕКСТ 8:
- Този, който изостави предписания си дълг, защото е труден или поради страх от телесни неудобства, се отрича в гун̣ата на страстта. Такова действие никога не води до целта на отречението.
- TEXT 8:
- Le renoncement de celui qui abandonne ses devoirs parce qu’il les trouve contraignants ou par crainte des désagréments qu’ils occasionnent, relève, lui, de la passion. Jamais un tel acte ne saurait conférer l’élévation qui résulte du renoncement.
- ТЕКСТ 9:
- О, Арджуна, когато някой изпълнява предписания си дълг само защото трябва да бъде изпълнен, като се отказва от материално общуване и привързаност към резултата, неговото отречение е в гун̣ата на доброто.
- TEXT 9:
- Mais le renoncement de celui qui assume son devoir par simple obligation morale, sans aucun attachement pour leurs résultats et sans entretenir de contacts matériels, relève de la vertu, ô Arjuna.
- ТЕКСТ 10:
- Отреченият мъдрец в гун̣ата на доброто не мрази неблагоприятната работа, нито се привързва към благоприятната; той няма съмнения относно работата.
- TEXT 10:
- L’homme intelligent dont le renoncement procède de la vertu, qui n’éprouve pour sa tâche ni attraction ni aversion, qu’elle soit plaisante ou déplaisante, sait pertinemment ce qu’est l’action.
- ТЕКСТ 11:
- За въплътеното същество е невъзможно да изостави всички дейности. Но за този, който се отрича от плодовете на дейността, се казва, че наистина се е отрекъл.
- TEXT 11:
- Il est en effet impossible pour un être incarné d’abandonner toute activité. Aussi dira-t-on que celui qui renonce aux fruits de ses actes est le vrai renonçant.
- ТЕКСТ 12:
- Неотречените получават след смъртта плодовете от дейността – желаното, нежеланото и смесеното. Но няма резултат, който да причинява страдание или радост на отреклите се от света.
- TEXT 12:
- Les trois sortes de fruits de l’acte – désirable, indésirable et mixte – échoient après la mort à celui qui n’a pas renoncé. Le renonçant, par contre, n’aura ni à en jouir ni à en souffrir.
- ТЕКСТ 16:
- Затова този, който се мисли за единствен извършител, като не взема под внимание петте фактора, със сигурност не е много интелигентен и не вижда нещата такива, каквито са.
- TEXT 16:
- Ainsi, celui qui, ne prenant pas en considération les cinq facteurs de l’acte, se croit le seul agissant, ne fait certes pas montre d’une grande intelligence et n’est pas en mesure de voir les choses telles qu’elles sont.
- ТЕКСТ 17:
- Този, който не е подтикван от фалшиво его и интелигентността му не е объркана, даже и да убива в този свят, не извършва убийство. Той не е обвързан от дейностите си.
- TEXT 17:
- Celui qui n’est pas motivé par le faux ego, dont l’intelligence ne s’abuse pas, tuât-il en ce monde, jamais ne tue. Jamais non plus ses actes ne le lient.
- ТЕКСТ 18:
- Знанието, обектът на знанието и познавачът са трите фактора, мотивиращи действието, а сетивата, работата и извършителят са трите съставни части на действието.
- TEXT 18:
- La connaissance, l’objet de la connaissance et le connaissant sont les trois facteurs qui motivent l’action. Les sens, l’acte en soi et son auteur sont les trois constituants de l’action.
- ТЕКСТ 19:
- В съответствие с трите гун̣и на материалната природа има три вида знание, дейност и извършители на дейността. Сега чуй за тях от мен.
- TEXT 19:
- Aux trois modes d’influence de la nature matérielle correspondent trois sortes de savoir, d’acte et d’auteur de l’acte. Laisse-Moi maintenant te les décrire.
- ТЕКСТ 20:
- Трябва да разбереш, че знанието, с което се вижда една и съща неделима духовна природа в безбройните форми на живите същества, се намира в гун̣ата на доброто.
- TEXT 20:
- Comprends que le savoir par lequel on distingue une essence spirituelle unique en tous les êtres en dépit de leurs innombrables formes, est inspiré par la vertu.
- ТЕКСТ 22:
- А знанието, чрез което човек се привързва към някакъв вид работа като единствено важна, без да познава истината, е много оскъдно и е в гун̣ата на мрака.
- TEXT 22:
- Quant au savoir restreint par lequel, sans connaître la vérité, on s’attache à une seule forme d’action comme si elle était tout, on le dit venu des ténèbres de l’ignorance.
- ТЕКСТ 23:
- Казва се, че регулираното действие, извършвано без привързаност, без обич или омраза, и без желание за плодоносни резултати, е в гун̣ата на доброто.
- TEXT 23:
- Il est dit que l’acte accompli selon les règles, sans attachement, sans attrait ni aversion, et sans rien attendre en retour, procède de la vertu.
- ТЕКСТ 24:
- Но действието, извършвано с голямо усилие за удовлетворение на собствените желания и продиктувано от фалшиво его, се счита за действие в гун̣ата на страстта.
- TEXT 24:
- En revanche, l’acte accompli avec grand effort dans le but d’assouvir ses désirs, et que motive le faux ego, procède de la passion.
- ТЕКСТ 25:
- Действието, извършвано в илюзия, с пренебрежение към препоръките на писанията, без грижа за последиците или за насилието и страданието, причинени на другите, е в гун̣ата на невежеството.
- TEXT 25:
- Quant à l’acte accompli dans l’illusion, au mépris des injonctions scripturaires, sans considérer l’enchaînement qui en découle ni prendre en compte la violence ou la souffrance qu’il inflige à autrui, cet acte procède de l’ignorance.
- ТЕКСТ 26:
- Човек, изпълняващ дълга си, необвързан с гун̣ите на материалната природа, без фалшиво его, с голяма решителност и ентусиазъм, еднакво устойчив и в успех, и в провал, действа в гун̣ата на доброто.
- TEXT 26:
- Celui qui accomplit son devoir sans être touché par les modes d’influence de la nature matérielle, qui est affranchi du faux ego, résolu, enthousiaste, égal dans le succès comme dans l’échec, vit sous l’égide de la vertu.
- ТЕКСТ 27:
- За работника, привързан към работата и плодовете ѝ, желаещ да се наслаждава на тези плодове, алчен и винаги завистлив, нечист и чувствителен към радост и печал, се казва, че е в гун̣ата на страстта.
- TEXT 27:
- Celui qui s’attache à son labeur et aux fruits de son labeur parce qu’il désire en jouir, qui est avide, toujours envieux, impur, ballotté par les joies et les peines, vit sous l’emprise de la passion.
- ТЕКСТ 28:
- За работника, постоянно зает с дейности, противоречащи на наставленията от писанията; който е материалист, твърдоглавец и мошеник; който харесва да оскърбява другите; мързелив е, винаги е мрачен и отлага нещата – за него се казва, че действа в гун̣ата на невежеството.
- TEXT 28:
- L’homme qui agit toujours à l’encontre des préceptes scripturaires, qui est matérialiste, obstiné, fourbe, injurieux, paresseux, morose et remet sans cesse les choses au lendemain, on le dit être sous l’empire de l’ignorance.
- ТЕКСТ 29:
- О, завоевателю на богатства, моля те, чуй подробното ми обяснение на различните видове интелигентност и решителност в съответствие с гун̣ите на материалната природа.
- TEXT 29:
- Ô conquérant des richesses, écoute-Moi te décrire en détail comment se manifestent les divers types d’intelligence et de détermination en fonction des trois modes d’influence de la nature.
- ТЕКСТ 30:
- О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, с която човек знае какво трябва и какво не трябва да се прави, от какво трябва и от какво не трябва да се страхува, кое обвързва и кое освобождава, е в гун̣ата на доброто.
- TEXT 30:
- L’intelligence qui permet de déterminer ce qu’il convient de faire ou de ne pas faire, de discerner entre ce qui est à craindre et ce qui ne l’est pas, ce qui enchaîne et ce qui libère, cette intelligence, ô fils de Pṛthā, participe de la vertu.
- ТЕКСТ 31:
- О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, която не прави разлика между религия и безверие, между правилно и неправилно действие, е в гун̣ата на страстта.
- TEXT 31:
- Mais l’intelligence qui ne peut distinguer la religion de l’irréligion, ni différencier ce qu’il convient de faire ou d’éviter, cette intelligence, ô fils de Pṛthā, participe de la passion.
- ТЕКСТ 32:
- Интелигентността, която приема безверието за религия и религията за безверие, която е под влияние на илюзията и мрака и винаги насочва в погрешна посока, о, Па̄ртха, е в гун̣ата на невежеството.
- TEXT 32:
- Quant à l’intelligence captive de l’illusion et des ténèbres, qui prend l’irréligion pour la religion et la religion pour l’irréligion et dirige tous ses efforts dans la mauvaise direction, cette intelligence, ô fils de Pṛthā, participe de l’ignorance.
- ТЕКСТ 33:
- О, сине на Пр̣тха̄, непоколебимата решителност, поддържана с помощта на йога практика и контролираща дейностите на ума, живота и сетивата, е решителност в гун̣ата на доброто.
- TEXT 33:
- La détermination que rien ne peut fléchir, que la pratique du yoga soutient avec constance, et qui ainsi gouverne les activités du mental, de la force vitale et des sens, cette détermination, ô fils de Pṛthā, relève de la vertu.
- ТЕКСТ 34:
- Но решителността, с която човек силно се стреми към плодоносни резултати в религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение, е в природата на страстта, о, Арджуна.
- TEXT 34:
- Mais la détermination qui s’attache aux résultats des activités d’ordre religieux, économique et sensoriel relève de la passion, ô Arjuna.
- ТЕКСТ 35:
- А решителността, която остава в рамките на съня, страха, скръбта, мрачността и илюзията – тази неинтелигентна решителност, о, сине на Пр̣тха̄, е в гун̣ата на мрака.
- TEXT 35:
- Quant à la détermination qui ne va pas au-delà du rêve, de la peur, des lamentations, de la morosité et de l’illusion, cette détermination inintelligente, ô fils de Pṛthā, relève de l’ignorance.
- ТЕКСТ 36:
- О, най-добър сред Бха̄ратите, сега те моля да чуеш за трите вида щастие, на които се наслаждава обусловената душа и с чиято помощ понякога се освобождава от страданията.
- TEXT 36:
- Maintenant, ô meilleur des Bhāratas, écoute-Moi décrire les trois sortes de bonheur dont jouit l’être conditionné, grâce auxquels il arrive parfois au terme de toute souffrance.
- ТЕКСТ 37:
- Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за себепознание, е щастие в гун̣ата на доброто.
- TEXT 37:
- Le bonheur qui au début ressemble à du poison, mais à la fin se révèle comparable au nectar et éveille à la réalisation spirituelle, émane de la vertu.
- ТЕКСТ 38:
- Щастието, породено от досега на сетивата с техните обекти, което в началото е като нектар, а накрая като отрова, е в природата на страстта.
- TEXT 38:
- Par contre, le bonheur né du contact des sens avec leurs objets, qui d’abord est pareil au nectar mais devient finalement du poison, appartient, lui, à la passion.
- ТЕКСТ 39:
- А щастието, което е сляпо за себепознанието, от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията – то е в природата на невежеството.
- TEXT 39:
- Quant au bonheur aveugle à la réalisation spirituelle, qui du début à la fin n’est que chimère, et provient du sommeil, de la paresse et de l’illusion, il appartient à l’ignorance.
- ТЕКСТ 40:
- Няма живо същество нито тук, нито сред полубоговете на висшите планетарни системи, което да е освободено от тези три гун̣и на материалната природа.
- TEXT 40:
- Nul être, que ce soit sur terre ou parmi les devas sur les systèmes planétaires supérieurs, n’est libre de l’influence des trois guṇas issus de la nature matérielle.
- ТЕКСТ 41:
- О, победителю на врагове, разликата между бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри се определя от качествата, придобити от собствената им природа в съответните материални гун̣и.
- TEXT 41:
- Brāhmaṇas, kṣatriyas, vaiśyas et śūdras se distinguent par les qualités propres à leur nature respective qu’ils manifestent dans leurs activités sous l’influence des trois guṇas, ô vainqueur de l’ennemi.
- ТЕКСТ 42:
- Умиротворение, себеконтрол, въздържание, чистота, търпимост, честност, знание, мъдрост и религиозност – това са природните качества, с които действат бра̄хман̣ите.
- TEXT 42:
- La sérénité, la maîtrise de soi, l’austérité, la pureté, la tolérance, l’intégrité, le savoir, la sagesse et la piété – telles sont les qualités naturelles que manifeste le brāhmaṇa dans l’exercice de ses activités.
- ТЕКСТ 43:
- Героизъм, сила, решителност, находчивост, смелост в битка, великодушие и умение да се ръководи – това са природните качества за действие на кш̣атриите.
- TEXT 43:
- L’héroïsme, la puissance, la détermination, l’ingéniosité, la générosité, la bravoure au combat et l’art de diriger – telles sont les qualités naturelles dont sont empreintes les actions du kṣatriya.
- ТЕКСТ 44:
- Земеделие, покровителство на кравите и търговия, това е естествената дейност за вайшите, а за шӯдрите – физически труд и служене на другите.
- TEXT 44:
- L’agriculture, la protection de la vache et le négoce, tels sont les travaux qui incombent naturellement au vaiśya. Quant au śūdra, il est dans sa nature de travailler et de servir les autres par l’exercice de son labeur.
- ТЕКСТ 47:
- По-добре да вършиш собственото си занятие, макар и несъвършено, отколкото да приемеш занятието на друг и да го извършваш съвършено. Предписаните в съответствие със собствената природа задължения никога не водят до греховни последици.
- TEXT 47:
- Mieux vaut s’acquitter de son devoir propre, fût-ce de manière imparfaite, que d’accomplir, même parfaitement, celui d’un autre. Les devoirs correspondant à sa nature ne sont jamais souillés par les conséquences du péché.
- ТЕКСТ 48:
- Както огънят е покрит от дим, така всяко усилие е придружено от грешки. Затова работата, породена от собствената природа, не бива да се изоставя, о, сине на Кунтӣ, дори ако е пълна с грешки.
- TEXT 48:
- Tout comme un feu est toujours couvert par de la fumée, toute entreprise est toujours ternie par quelque faute. Néanmoins, ô fils de Kuntī, nul ne doit abandonner le travail conforme à sa nature, fût-il entaché de fautes.
- ТЕКСТ 49:
- Със самоконтрол и непривързаност, чрез отречение и без стремеж към материални наслаждения може да се постигне висшето съвършенство на освобождение от последиците.
- TEXT 49:
- L’homme maître de lui et détaché, qui délaisse les plaisirs matériels, peut s’émanciper totalement des suites de ses actes grâce à la pratique du renoncement.
- ТЕКСТ 50:
- О, сине на Кунтӣ, научи от мен как човек, постигнал това съвършенство, може да достигне Брахман, нивото на висше знание, действайки по начин, който сега ще изложа накратко.
- TEXT 50:
- Ô fils de Kuntī, apprends comment celui qui est arrivé à cette perfection peut en atteindre la phase suprême, le Brahman, en laquelle réside la plus haute connaissance, en agissant comme Je vais te l’expliquer brièvement.
- ТЕКСТОВЕ 51 – 53:
- Човек, пречистен чрез интелигентността си и решително контролиращ ума, отдръпнал се от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, владее тялото, ума и речта си и винаги е в транс; който е безпристрастен, освободен от фалшиво его, фалшива сила, фалшива гордост, от похот, гняв и алчност; лишен от чувство за собственост и изпълнен със спокойствие – такъв човек несъмнено се е издигнал до себепознанието.
- TEXTS 51-53:
- Purifié par l’intelligence, maîtrisant le mental avec détermination, renonçant aux objets du plaisir des sens, affranchi tant de l’attachement que de l’aversion, celui qui vit en un lieu retiré, qui mange peu et discipline son corps, son mental et ses paroles, qui toujours demeure ravi en contemplation, détaché, dénué de faux ego, de vaine puissance et de fatuité, sans convoitise et sans colère, hermétique aux choses matérielles, libre de tout esprit de possession et paisible, se trouve certes élevé au niveau de la réalisation spirituelle.
- ТЕКСТ 54:
- Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен.
- TEXT 54:
- Celui qui atteint le niveau transcendantal réalise aussitôt le Brahman Suprême et ressent une joie très profonde. Il se montre égal envers tous les êtres et jamais ne s’afflige, ni n’aspire à quoi que ce soit. Il obtient dès lors de Me servir avec une dévotion pure.
- ТЕКСТ 55:
- Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога.
- TEXT 55:
- Seule la pratique du service de dévotion permet de Me connaître tel que Je suis, Dieu, la Personne Suprême. L’être qui en raison d’une telle dévotion devient pleinement conscient de Moi entre dans Mon royaume divin.
- ТЕКСТ 57:
- Във всичките си дейности се уповавай на мен и действай винаги под мое покровителство. В това предано служене бъди напълно осъзнат за мен.
- TEXT 57:
- Dans tous tes actes, ne dépends que de Moi et place-toi constamment sous Ma protection. Dans l’exécution de ce service dévotionnel, sois toujours pleinement conscient de Moi.
- ТЕКСТ 58:
- Ако ме осъзнаеш, по моята милост ще преодолееш всички препятствия на обусловения живот. Но ако не се вслушаш в думите ми и не действаш с такова съзнание, а се влияеш от фалшивото его, ще се погубиш.
- TEXT 58:
- Si tu deviens conscient de Moi, tu franchiras par Ma grâce tous les obstacles de l’existence conditionnée. Si toutefois, ne M’écoutant pas, tu n’agis pas dans une telle conscience mais sous l’empire du faux ego, tu seras perdu.
- ТЕКСТ 60:
- Сега, повлиян от илюзията, ти отказваш да действаш под мое ръководство. Но все едно, ще трябва да действаш, подтикван от собствената си природа, о, сине на Кунтӣ.
- TEXT 60:
- Sous l’emprise de l’illusion, tu refuses à présent d’agir selon Mes instructions. Mais poussé par ta nature de kṣatriya, tu t’y conformeras tout de même, ô fils de Kuntī.
- ТЕКСТ 61:
- Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия.
- TEXT 61:
- Le Seigneur Suprême, ô Arjuna, Se tient dans le cœur de tous les êtres, qui sont en quelque sorte placés dans une machine faite d’énergie matérielle. Ainsi dirige-t-Il leurs errances à tous.
- ТЕКСТ 64:
- Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро.
- TEXT 64:
- Parce que tu es Mon ami très cher, Je vais te révéler Ma suprême instruction, la plus confidentielle. Écoute Mes paroles, car Je les dis pour ton bien.
- ТЕКСТ 65:
- Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел.
- TEXT 65:
- Pense toujours à Moi, deviens Mon dévot, offre-Moi ton hommage et voue-Moi ton adoration, et tu viendras à Moi assurément. Je te le promets car tu es Mon ami très cher.
- ТЕКСТ 67:
- Това поверително знание не бива никога да се обяснява на тези, които не са аскети, не са отдадени, не се занимават с предано служене; нито на личност, която ми завижда.
- TEXT 67:
- Ce savoir secret ne doit jamais être dévoilé aux hommes qui ne sont pas austères et dévoués, qui ne se consacrent pas au service de dévotion, ou à ceux qui M’envient.
- ТЕКСТ 71:
- А всеки, който слуша с вяра и без завист, се освобождава от греховните последици и достига благочестивите планети на праведните.
- TEXT 71:
- Quant à celui qui l’écoute avec foi, sans envie, il s’affranchit des suites de ses actes coupables et atteint les planètes propices où vivent les gens pieux.
- ТЕКСТ 73:
- Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, о, непогрешими, илюзията ми изчезна. По твоята милост аз възвърнах паметта си. Сега съм непоколебим, свободен от съмнения и готов да действам според твоите наставления.
- TEXT 73:
- Arjuna dit: Ô cher Kṛṣṇa, Toi qui es infaillible, mon illusion s’est maintenant évanouie. J’ai, par Ta grâce, recouvré la mémoire. Me voici résolu, libéré du doute, et prêt à agir selon Ta volonté.
- ТЕКСТ 74:
- Сан̃джая каза: Така аз чух разговора между двете велики души, Кр̣ш̣н̣а и Арджуна. И толкова удивително е това послание, че косата ми настръхва.
- TEXT 74:
- Sañjaya dit: Ainsi ai-je entendu la conversation entre ces deux grandes âmes que sont Kṛṣṇa et Arjuna; et si merveilleux est leur message que les poils se dressent sur mon corps.
- ТЕКСТ 75:
- По милостта на Вя̄са аз чух този най-поверителен диалог непосредствено от господаря на целия мистицизъм, Кр̣ш̣н̣а, който разговаряше лично с Арджуна.
- TEXT 75:
- Par la grâce de Vyāsa, j’ai entendu cet entretien des plus confidentiels directement des lèvres de Kṛṣṇa, le maître du yoga mystique, qui en personne parlait à Arjuna.
- ТЕКСТ 76:
- О, царю, когато отново и отново си припомням този удивителен свещен диалог между Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, аз се разтрепервам от вълнение и безгранично щастие.
- TEXT 76:
- Ô roi, au souvenir réitéré de ces paroles saintes, merveilleuses, qu’échangèrent Kṛṣṇa et Arjuna, j’éprouve une immense joie, dans une exaltation de chaque instant.
- ТЕКСТ 78:
- Там, където е Кр̣ш̣н̣а, господарят на всички мистици, и където е Арджуна, най-добрият стрелец с лък – там със сигурност ще има богатство, победа, изключителна сила и нравственост. Това е моето мнение.
- TEXT 78:
- Là où sont réunis Kṛṣṇa, le maître de tous les yogīs, et Arjuna, l’archer sublime, là règnent incontestablement l’opulence, la victoire, la puissance formidable et la moralité. Telle est ma pensée.