Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Бог Капила описва пътя на живите същества
Деванагари
श्रीभगवानुवाच
कर्मणा दैवनेत्रेण जन्तुर्देहोपपत्तये ।
स्त्रिया: प्रविष्ट उदरं पुंसो रेत:कणाश्रय: ॥ १ ॥
कर्मणा दैवनेत्रेण जन्तुर्देहोपपत्तये ।
स्त्रिया: प्रविष्ट उदरं पुंसो रेत:कणाश्रय: ॥ १ ॥
Стих
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
карман̣а̄ даива-нетрен̣а
джантур дехопапаттайе
стрия̄х̣ правиш̣т̣а ударам̇
пум̇со ретах̣-кан̣а̄шраях̣
карман̣а̄ даива-нетрен̣а
джантур дехопапаттайе
стрия̄х̣ правиш̣т̣а ударам̇
пум̇со ретах̣-кан̣а̄шраях̣
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча — Върховната Божествена Личност каза; карман̣а̄ — според резултата от дейностите; даива-нетрен̣а — под надзора на Бога; джантух̣ — живото същество; деха — тяло; упапаттайе — за да получи; стрия̄х̣ — жена; правиш̣т̣ах̣ — влиза; ударам — в утробата; пум̇сах̣ — на мъжа; ретах̣ — на семето; кан̣а — частица; а̄шраях̣ — намирайки се в.
Превод
Божествената Личност каза: Под надзора на Върховния Бог и в съответствие с резултатите от дейностите си живото същество, душата, влиза в мъжкото семе и заедно с него – в утробата на жената, за да приеме определен вид тяло.
Пояснение
Както се каза в предишната глава, след като изтърпи полагащото му се наказание под формата на живот сред различни адски условия, живото същество отново получава човешко тяло. В настоящата глава тази тема се развива по-нататък. За да може да получи човешко тяло, живото същество, което е изстрадало полагащото му се, като е живяло в различни адски форми на съществуване, влиза в семето на оня мъж, който ще е най-подходящ да му бъде баща. По време на половия акт душата заедно със семето на бащата попада в майчината утроба, където ще се оформи предназначеното за нея тяло. През този цикъл минават всички въплътени живи същества, но в дадената строфа се говори най-вече за човека, който е бил в ада Андха-та̄мисра. След страдания в множество видове адски тела, такива като телата на кучетата и свинете, той отново се връща към човешката форма на съществуване и се ражда в същия вид тяло, от който някога е попаднал в ада.
Всичко това се извършва под контрола на Върховната Божествена Личност. Живото същество получава тялото си от материалната природа, но материалната природа действа по указания от Свръхдушата. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че живото същество странства в материалния свят на колесница, която материалната природа е създала за него. Върховният Бог в аспекта си на Свръхдуша винаги се намира редом до индивидуалната душа. По негово разпореждане материалната природа дава на индивидуалната душа определен вид тяло, точно съответстващо на резултатите на дейностите ѝ. Тук особено важна е думата ретах̣-кан̣а̄шраях̣, която посочва, че не семето на мъжа създава живота в майчината утроба, а живото същество, душата, която е приела подслон в това семе и заедно с него е влязла в утробата на жената. След това в майчината утроба започва да се оформя тялото. Половият акт сам по себе си, без присъствието на душата, не може да създаде живо същество. Теорията на материалистите, че душата не съществува и детето се ражда в резултат от механичното съединяване на материални елементи (на сперматозоида и яйцеклетката), звучи неубедително и е несъстоятелна.
Деванагари
कललं त्वेकरात्रेण पञ्चरात्रेण बुद्बुदम् ।
दशाहेन तु कर्कन्धू: पेश्यण्डं वा तत: परम् ॥ २ ॥
दशाहेन तु कर्कन्धू: पेश्यण्डं वा तत: परम् ॥ २ ॥
Стих
калалам̇ тв ека-ра̄трен̣а
пан̃ча-ра̄трен̣а будбудам
даша̄хена ту каркандхӯх̣
пешй ан̣д̣ам̇ ва̄ татах̣ парам
пан̃ча-ра̄трен̣а будбудам
даша̄хена ту каркандхӯх̣
пешй ан̣д̣ам̇ ва̄ татах̣ парам
Дума по дума
калалам — съединяване на сперматозоида и яйцеклетката; ту — тогава; ека-ра̄трен̣а — първата нощ; пан̃ча-ра̄трен̣а — до петата нощ; будбудам — мехурче; даша-ахена — след десет дни; ту — тогава; каркандхӯх̣ — като слива; пешӣ — парче плът; ан̣д̣ам — яйце; ва̄ — или; татах̣ — тогава; парам — след това.
Превод
През първата нощ сперматозоидът се съединява с яйцеклетката и, след ред преобразувания, на петата нощ това съединение се превръща в мехурче. На десетата нощ мехурчето приема формата на слива и след това постепенно се превръща в парче плът или в яйце, в зависимост от случая.
Пояснение
Тялото, което душата получава, се оформя по четири различни начина в зависимост от източника. Първият вид тела са телата на дърветата и растенията – те израстват от земята. Вторият вид тела се развиват от секреция – така се появяват мухите, бактериите и редица насекоми. Третият вид тела се появяват от яйца, а четвъртият вид – от зародиши. В тази строфа е казано, че след съединяването на яйцеклетката и сперматозоида тялото започва да се развива и с течение на времето приема формата или на зародиш, или на яйце. При птиците то се развива в яйце, а при животните и хората – в зародиш.
Деванагари
मासेन तु शिरो द्वाभ्यां बाह्वङ्घ्र्याद्यङ्गविग्रह: ।
नखलोमास्थिचर्माणि लिङ्गच्छिद्रोद्भवस्त्रिभि: ॥ ३ ॥
नखलोमास्थिचर्माणि लिङ्गच्छिद्रोद्भवस्त्रिभि: ॥ ३ ॥
Стих
ма̄сена ту широ два̄бхя̄м̇
ба̄хв-ан̇гхрй-а̄дй-ан̇га-виграхах̣
накха-лома̄стхи-чарма̄н̣и
лин̇га-ччхидродбхавас трибхих̣
ба̄хв-ан̇гхрй-а̄дй-ан̇га-виграхах̣
накха-лома̄стхи-чарма̄н̣и
лин̇га-ччхидродбхавас трибхих̣
Дума по дума
ма̄сена — за месец; ту — тогава; ширах̣ — глава; два̄бхя̄м — след два месеца; ба̄ху — ръце; ан̇гхри — крака; а̄ди — и прочее; ан̇га — части на тялото; виграхах̣ — форма; накха — нокти; лома — косми по тялото; астхи — кости; чарма̄н̣и — и кожа; лин̇га — полов орган; чхидра — отвори; удбхавах̣ — появяване; трибхих̣ — след три месеца.
Превод
По време на първия месец се оформя главата, а в края на втория месец – ръцете, краката и другите части на тялото. В края на третия месец се появяват ноктите, пръстите на ръцете и на краката, космите по тялото, костите и кожата, а също и половите органи и останалите отвори на тялото: очите, ноздрите, ушите, устата и анусът.
Деванагари
चतुर्भिर्धातव: सप्त पञ्चभि: क्षुत्तृडुद्भव: ।
षड्भिर्जरायुणा वीत: कुक्षौ भ्राम्यति दक्षिणे ॥ ४ ॥
षड्भिर्जरायुणा वीत: कुक्षौ भ्राम्यति दक्षिणे ॥ ४ ॥
Стих
чатурбхир дха̄тавах̣ сапта
пан̃чабхих̣ кш̣ут-тр̣д̣-удбхавах̣
ш̣ад̣бхир джара̄юн̣а̄ вӣтах̣
кукш̣ау бхра̄мяти дакш̣ин̣е
пан̃чабхих̣ кш̣ут-тр̣д̣-удбхавах̣
ш̣ад̣бхир джара̄юн̣а̄ вӣтах̣
кукш̣ау бхра̄мяти дакш̣ин̣е
Дума по дума
чатурбхих̣ — след четири месеца; дха̄тавах̣ — съставки; сапта — седем; пан̃чабхих̣ — след пет месеца; кш̣ут-тр̣т̣ — на глад и жажда; удбхавах̣ — появяване; ш̣ад̣бхих̣ — след шест месеца; джара̄юн̣а̄ — от плацента; вӣтах̣ — обвит; кукш̣ау — в корема; бхра̄мяти — се придвижва; дакш̣ин̣е — към дясната страна.
Превод
През четвъртия месец от деня на зачатието се появяват седемте основни съставки на тялото: хилус, кръв, плът, мазнина, кости, костен мозък и семе. В края на петия месец се появява усещането за глад и жажда, а в края на шестия месец обвитият от плацентата плод започва да се придвижва към дясната страна на утробата.
Пояснение
Когато в края на шестия месец плодът напълно се оформи, ако детето е момче, то започва да се придвижва към дясната страна на утробата, а ако е момиче, се опитва да се премести наляво.
Деванагари
मातुर्जग्धान्नपानाद्यैरेधद्धातुरसम्मते ।
शेते विण्मूत्रयोर्गर्ते स जन्तुर्जन्तुसम्भवे ॥ ५ ॥
शेते विण्मूत्रयोर्गर्ते स जन्तुर्जन्तुसम्भवे ॥ ५ ॥
Стих
ма̄тур джагдха̄нна-па̄на̄дяир
едхад-дха̄тур асаммате
шете вин̣-мӯтрайор гарте
са джантур джанту-самбхаве
едхад-дха̄тур асаммате
шете вин̣-мӯтрайор гарте
са джантур джанту-самбхаве
Дума по дума
ма̄тух̣ — на майката; джагдха — приети; анна-па̄на — от храната и течностите; а̄дяих̣ — и прочее; едхат — нараствайки; дха̄тух̣ — съставките на тялото му; асаммате — отвратително; шете — остава; вит̣-мӯтрайох̣ — на екскременти и урина; гарте — в кухината; сах̣ — този; джантух̣ — зародиш; джанту — на микроорганизми; самбхаве — развъдник.
Превод
Хранейки се с онова, което приема майката, плодът постепенно нараства, затворен в това отвратително място, пълно с екскременти и урина и развъдник на всякакви микроорганизми.
Пояснение
В Ма̄ркан̣д̣ея Пура̄н̣а е казано, че стомахът на майката е свързан със стомаха на детето чрез пъпната връв (а̄пя̄янӣ), по която зародишът в утробата получава приетата от майката храна. Така плодът се храни от стомаха на майката и нараства с всеки изминат ден. Информацията за състоянието на плода, която намираме в Ма̄ркан̣д̣ея Пура̄н̣а, напълно се потвърждава от съвременната медицинска наука, следователно авторитетността на Пура̄н̣ите не може да се подлага на съмнение, както правят философите ма̄я̄ва̄дӣ.
Тъй като детето е напълно зависимо от храната, която майката приема, по време на бременността жената трябва да се въздържа от някои видове храни. Бременната не бива да приема твърде много сол, люти чушки, лук и други подобни продукти, защото детското тяло е прекалено нежно, за да понесе такива остри храни. Различните ограничения и предпазни мерки, които ведическите писания, смр̣ти, препоръчват за бременната майка, се отразяват благотворно върху развитието на детето. От ведическата литература узнаваме колко много грижи трябва да се полагат, за да се създаде и отгледа благочестиво потомство. Преди половия акт тези, които се числят към висшите обществени класи, задължително трябва да извършат ритуала гарбха̄дха̄на, който почива на автентични научни основи. Много важно е да се следват и другите препоръки на Ведите по отношение на бременността. Грижата за децата е основен дълг на родителите, защото само тогава в обществото ще могат да израснат благочестиви хора, способни да поддържат мира и благоденствието както в собствената си страна, така и по целия свят.
Деванагари
कृमिभि: क्षतसर्वाङ्ग: सौकुमार्यात्प्रतिक्षणम् ।
मूर्च्छामाप्नोत्युरुक्लेशस्तत्रत्यै: क्षुधितैर्मुहु: ॥ ६ ॥
मूर्च्छामाप्नोत्युरुक्लेशस्तत्रत्यै: क्षुधितैर्मुहु: ॥ ६ ॥
Стих
кр̣мибхих̣ кш̣ата-сарва̄н̇гах̣
саукума̄ря̄т пратикш̣ан̣ам
мӯрччха̄м а̄пнотй уру-клешас
татратяих̣ кш̣удхитаир мухух̣
саукума̄ря̄т пратикш̣ан̣ам
мӯрччха̄м а̄пнотй уру-клешас
татратяих̣ кш̣удхитаир мухух̣
Дума по дума
кр̣мибхих̣ — от паразити; кш̣ата — хапано; сарва-ан̇гах̣ — по цялото тяло; саукума̄ря̄т — защото е нежно; прати-кш̣ан̣ам — миг след миг; мӯрччха̄м — в безсъзнание; а̄пноти — то изпада; уру-клеш̣ах̣ — чието страдание е нетърпимо; татратяих̣ — намирайки се там (в утробата); кш̣удхитаих̣ — гладни; мухух̣ — отново и отново.
Превод
Когато гладните паразити в утробата на майката отново и отново хапят детето по цялото тяло, то изпитва страшни болки, защото е твърде чувствително, и в това ужасно положение постоянно губи съзнание.
Пояснение
Живото същество е принудено да търпи страданията на материалното битие не само след като излезе от майчината утроба, но и докато се намира в нея. Житейските мъки започват още от мига, в който то влезе в контакт с материалното си тяло. За съжаление, ние забравяме това, което сме преживели, и не гледаме сериозно на страданията, свързани с раждането ни в този свят. Затова Бхагавад-гӣта̄ подчертава, че човек трябва да си даде сметка за неимоверното мъчение на раждането и смъртта. И по време на оформянето на тялото в майчината утроба, и по време на смъртта той е заставен да мине през много изпитания. Както бе описано в предишната глава, живото същество е принудено да се преселва от тяло в тяло, а пребиваването в тела на кучета и свине е особено мъчително. Но въпреки всички тези страдания, под омагьосващото влияние на ма̄я̄ ние забравяме всичко, пленени от илюзорното щастие, което в действителност е само чувство на облекчение от нещастието.
Деванагари
कटुतीक्ष्णोष्णलवणरूक्षाम्लादिभिरुल्बणै: ।
मातृभुक्तैरुपस्पृष्ट: सर्वाङ्गोत्थितवेदन: ॥ ७ ॥
मातृभुक्तैरुपस्पृष्ट: सर्वाङ्गोत्थितवेदन: ॥ ७ ॥
Стих
кат̣у-тӣкш̣н̣ош̣н̣а-лаван̣а-
рӯкш̣а̄мла̄дибхир улбан̣аих̣
ма̄тр̣-бхуктаир упаспр̣ш̣т̣ах̣
сарва̄н̇готтхита-веданах̣
рӯкш̣а̄мла̄дибхир улбан̣аих̣
ма̄тр̣-бхуктаир упаспр̣ш̣т̣ах̣
сарва̄н̇готтхита-веданах̣
Дума по дума
кат̣у — горчиви; тӣкш̣н̣а — пикантни; уш̣н̣а — люти; лаван̣а — солени; рӯкш̣а — сухи; амла — кисели; а̄дибхих̣ — и прочее; улбан̣аих̣ — прекалено; ма̄тр̣-бхуктаих̣ — храните, приемани от майката; упаспр̣ш̣т̣ах̣ — под въздействието на; сарва-ан̇га — по цялото тяло; уттхита — възникнала; веданах̣ — болка.
Превод
Когато майката яде горчиви или пикантни, прекалено кисели или солени храни, детското тяло се измъчва от едва поносими болки.
Пояснение
Не сме в състояние дори да си представим състоянието, в което се намира детето в майчината си утроба. Да се живее сред такива условия, е изключително трудно, но детето е принудено да стои там, в утробата. Тъй като съзнанието му все още не е много развито, то успява да изтърпи болките, иначе не би издържало и би умряло. Това е благословия на ма̄я̄, която дарява страдащото тяло с всичко, което му е необходимо, за да изтърпи ужасните мъчения.
Деванагари
उल्बेन संवृतस्तस्मिन्नन्त्रैश्च बहिरावृत: ।
आस्ते कृत्वा शिर: कुक्षौ भुग्नपृष्ठशिरोधर: ॥ ८ ॥
आस्ते कृत्वा शिर: कुक्षौ भुग्नपृष्ठशिरोधर: ॥ ८ ॥
Стих
улбена сам̇вр̣тас тасминн
антраиш ча бахир а̄вр̣тах̣
а̄сте кр̣тва̄ ширах̣ кукш̣ау
бхугна-пр̣ш̣т̣ха-широдхарах̣
антраиш ча бахир а̄вр̣тах̣
а̄сте кр̣тва̄ ширах̣ кукш̣ау
бхугна-пр̣ш̣т̣ха-широдхарах̣
Дума по дума
Превод
Затворено в матката и покрито отвън от майчините черва, детето лежи в едната страна на корема с глава, притисната към тялото, прегънало гръб и врат във формата на лък.
Пояснение
Ако възрастен човек бъде поставен в положението, в което се намира детето в утробата, напълно безпомощен и зависим, той няма да оживее дори броени секунди. За съжаление, ние забравяме тези страдания и насочваме всичките си усилия към постигането на щастие в този живот, без да се стремим да освободим душата от плена на ражданията и смъртта. Нещастна и обречена е цивилизацията, в която не се говори открито по тези проблеми, защото хората в нея са лишени от възможността да осъзнаят колко несигурно и опасно е материалното съществуване.
Деванагари
अकल्प: स्वाङ्गचेष्टायां शकुन्त इव पञ्जरे ।
तत्र लब्धस्मृतिर्दैवात्कर्म जन्मशतोद्भवम् ।
स्मरन्दीर्घमनुच्छ्वासं शर्म किं नाम विन्दते ॥ ९ ॥
तत्र लब्धस्मृतिर्दैवात्कर्म जन्मशतोद्भवम् ।
स्मरन्दीर्घमनुच्छ्वासं शर्म किं नाम विन्दते ॥ ९ ॥
Стих
акалпах̣ сва̄н̇га-чеш̣т̣а̄я̄м̇
шакунта ива пан̃джаре
татра лабдха-смр̣тир даива̄т
карма джанма-шатодбхавам
смаран дӣргхам ануччхва̄сам̇
шарма ким̇ на̄ма виндате
шакунта ива пан̃джаре
татра лабдха-смр̣тир даива̄т
карма джанма-шатодбхавам
смаран дӣргхам ануччхва̄сам̇
шарма ким̇ на̄ма виндате
Дума по дума
акалпах̣ — неспособно; сва-ан̇га — крайниците си; чеш̣т̣а̄я̄м — да движи; шакунтах̣ — птица; ива — като; пан̃джаре — в клетка; татра — там; лабдха-смр̣тих̣ — възстановило паметта си; даива̄т — по щастлива случайност; карма — дейности; джанма-шата-удбхавам — случили се през последните сто живота; смаран — спомняйки си; дӣргхам — дълго време; ануччхва̄сам — въздишайки; шарма — спокойствие на ума; ким — какво; на̄ма — тогава; виндате — може да постигне.
Превод
Лишено от свобода да се движи, детето лежи там, затворено като птица в клетка. Тогава, ако има това щастие, то си спомня всички страдания, през които е минало през последните си сто раждания, и горчиво скърби. И нима е възможно умът му да остане спокоен в това състояние?
Пояснение
Щом се роди, детето забравя за трудностите, с които е трябвало да се сблъсква през миналите си животи. Но когато възмъжее, то може поне да научи за нетърпимите мъки на раждането и смъртта, като чете Шрӣмад Бха̄гаватам и другите авторитетни писания. Ако не вярваме на писанията, това е друг въпрос, но ако вярваме в истинността на техните сведения, трябва да извоюваме свобода за следващия си живот. Такава възможност ни предоставя само човешката форма на съществуване. Този, който пренебрегва факта, че човешкият живот е пълен със страдания, извършва истинско самоубийство. Човешката форма на живот е единственото средство за прекосяване на материалния свят, на невежеството, с което ни е покрила ма̄я̄. Човешкото тяло е като сигурен кораб, воден от опитен капитан – духовния учител, а наставленията на писанията са попътните ветрове. Но ако въпреки всички тези средства, които са ни предоставени, не прекосим океана от невежество, океана на материалното съществуване, ние вършим самоубийство.
Деванагари
आरभ्य सप्तमान्मासाल्लब्धबोधोऽपि वेपित: ।
नैकत्रास्ते सूतिवातैर्विष्ठाभूरिव सोदर: ॥ १० ॥
नैकत्रास्ते सूतिवातैर्विष्ठाभूरिव सोदर: ॥ १० ॥
Стих
а̄рабхя саптама̄н ма̄са̄л
лабдха-бодхо 'пи вепитах̣
наикатра̄сте сӯти-ва̄таир
виш̣т̣ха̄-бхӯр ива содарах̣
лабдха-бодхо 'пи вепитах̣
наикатра̄сте сӯти-ва̄таир
виш̣т̣ха̄-бхӯр ива содарах̣
Дума по дума
а̄рабхя — започвайки; саптама̄т ма̄са̄т — от седмия месец; лабдха-бодхах̣ — надарено със съзнание; апи — въпреки че; вепитах̣ — тласкано; на — не; екатра — на едно място; а̄сте — то остава; сӯти-ва̄таих̣ — потоците въздух, под чието влияние става раждането; виш̣т̣ха̄-бхӯх̣ — паразитите; ива — както; са-ударах̣ — родени от същата утроба.
Превод
Седем месеца след зачатието детето вече притежава развито съзнание, а през последните седмици преди раждането се спуска надолу, тласкано от въздушните потоци в утробата. Подобно на паразитите, родени в същата ужасна коремна кухина, то не може да остане на едно място.
Пояснение
В края на седмия месец въздушните потоци в тялото карат детето да се движи и то постоянно променя положението си, защото преди раждането цялата матка се отпуска. Тук паразитите са наречени содара. Содара означава „родени от същата майка“. Тъй като детето се ражда от майчината утроба, в която като резултат от ферментацията се раждат и много паразити, детето и паразитите в този смисъл могат да бъдат наречени братя. Когато мечтаем за всемирно човешко братство, не бива да забравяме, че дори паразитите са ни братя, какво да говорим за другите живи същества. Затова трябва да се грижим еднакво за всички живи създания.
Деванагари
नाथमान ऋषिर्भीत: सप्तवध्रि: कृताञ्जलि: ।
स्तुवीत तं विक्लवया वाचा येनोदरेऽर्पित: ॥ ११ ॥
स्तुवीत तं विक्लवया वाचा येनोदरेऽर्पित: ॥ ११ ॥
Стих
на̄тхама̄на р̣ш̣ир бхӣтах̣
сапта-вадхрих̣ кр̣та̄н̃джалих̣
стувӣта там̇ виклавая̄
ва̄ча̄ йенодаре 'рпитах̣
сапта-вадхрих̣ кр̣та̄н̃джалих̣
стувӣта там̇ виклавая̄
ва̄ча̄ йенодаре 'рпитах̣
Дума по дума
Превод
Изпълнено с ужас, живото същество, покрито от седем слоя материални елементи, с допрени длани се моли, призовавайки Бога, който го е поставил в тези условия.
Пояснение
Казват, че когато жената изпитва родилни болки, тя се зарича никога повече да не забременява, за да не търпи отново тези непоносими страдания. По същия начин този, който е на операционната маса, вътре в себе си се кълне никога да не прави неща, които биха го довели отново под хирургическия нож, а човекът, изпаднал в опасност, си обещава никога повече да не допуска същата грешка. По същия начин живото същество, поставено сред адски условия на живот, се моли на Бога и обещава, че никога повече няма да върши греховни дейности, за да не попада отново в такава утроба, обричайки се на раждане и смърт. Когато страда и се мъчи в майчината утроба, живото същество изпитва силен страх от следващото си раждане, но щом излезе оттам и се хвърли във водовъртежа на живота, то забравя за всичко и отново започва да върши същите грехове, заради които е попаднало в такива ужасни условия на съществуване.
Деванагари
जन्तुरुवाच
तस्योपसन्नमवितुं जगदिच्छयात्त-
नानातनोर्भुवि चलच्चरणारविन्दम् ।
सोऽहं व्रजामि शरणं ह्यकुतोभयं मे
येनेदृशी गतिरदर्श्यसतोऽनुरूपा ॥ १२ ॥
तस्योपसन्नमवितुं जगदिच्छयात्त-
नानातनोर्भुवि चलच्चरणारविन्दम् ।
सोऽहं व्रजामि शरणं ह्यकुतोभयं मे
येनेदृशी गतिरदर्श्यसतोऽनुरूपा ॥ १२ ॥
Стих
джантур ува̄ча
тасьопасаннам авитум̇ джагад иччхая̄тта-
на̄на̄-танор бхуви чалач-чаран̣а̄равиндам
со 'хам̇ враджа̄ми шаран̣ам̇ хй акуто-бхаям̇ ме
йенедр̣ш̣ӣ гатир адаршй асато'нурӯпа̄
тасьопасаннам авитум̇ джагад иччхая̄тта-
на̄на̄-танор бхуви чалач-чаран̣а̄равиндам
со 'хам̇ враджа̄ми шаран̣ам̇ хй акуто-бхаям̇ ме
йенедр̣ш̣ӣ гатир адаршй асато'нурӯпа̄
Дума по дума
джантух̣ ува̄ча — човешката душа казва; тася — на Върховната Божествена Личност; упасаннам — търсейки закрила; авитум — покровителства; джагат — вселената; иччхая̄ — по своята воля; а̄тта-на̄на̄-танох̣ — който приема различни форми; бхуви — по земята; чалат — вървейки; чаран̣а-аравиндам — лотосовите нозе; сах̣ ахам — аз самият; враджа̄ми — отивам; шаран̣ам — при убежището; хи — наистина; акутах̣-бхаям — освобождение от всички страхове; ме — за мен; йена — от когото; ӣдр̣ш̣ӣ — такива; гатих̣ — условия на живот; адарши — предвид; асатах̣ — греховни; анурӯпа̄ — заслужено.
Превод
Човешката душа казва: Приемам подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, която върви по земята в многобройните си вечни форми. Приемам подслон единствено при него, при Бога, защото само Той може да ме освободи от всички страхове. Той е, който ме е поставил в тези адски условия на живот, напълно достойни за греховете, които съм вършил.
Пояснение
Думата чалач-чаран̣а̄равиндам се отнася до Върховната Божествена Личност, която стъпва по земната повърхност. И наистина, Бог Ра̄мачандра, както и Бог Кр̣ш̣н̣а стъпвали по земята досущ като обикновените хора. Ето защо живото същество отправя молитвата си към Върховната Божествена Личност, която идва на Земята или на някоя друга планета във вселената, за да защити праведните и да унищожи злодеите. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че когато безбожието вземе връх и истинските религиозни принципи бъдат потъпкани, Върховният Бог идва, за да защити благочестивите и да убие грешниците. В тази строфа се има предвид Бог Кр̣ш̣н̣а.
Друга важна мисъл, изразена в настоящата строфа, е това, че Богът идва (иччхая̄) по своя собствена воля. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: самбхава̄мй а̄тма-ма̄яя̄ – „Аз се появявам по своя воля, с помощта на вътрешната си енергия“. Той не идва, принуден от законите на материалната природа. Тук е казано: иччхая̄ – Богът не придобива форма, както твърдят имперсоналистите. Той идва по своя собствена воля и формата, в която се появява в материалния свят, е негова вечна форма. Върховният Бог поставя живото същество в ужасни условия на живот, но Той може и да го освободи. Затова всеки трябва да търси подслон в неговите лотосови нозе. Кр̣ш̣н̣а ни призовава: „Изостави всичко и просто ми се отдай“. А освен това в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всеки, който се предаде на Бога, повече не се връща в материалния свят, за да приеме ново материално тяло. Той завинаги се завръща вкъщи, при Бога.
Деванагари
यस्त्वत्र बद्ध इव कर्मभिरावृतात्मा
भूतेन्द्रियाशयमयीमवलम्ब्य मायाम् ।
आस्ते विशुद्धमविकारमखण्डबोधम्
आतप्यमानहृदयेऽवसितं नमामि ॥ १३ ॥
भूतेन्द्रियाशयमयीमवलम्ब्य मायाम् ।
आस्ते विशुद्धमविकारमखण्डबोधम्
आतप्यमानहृदयेऽवसितं नमामि ॥ १३ ॥
Стих
яс тв атра баддха ива кармабхир а̄вр̣та̄тма̄
бхӯтендрия̄шаямайӣм аваламбя ма̄я̄м
а̄сте вишуддхам авика̄рам акхан̣д̣а-бодхам
а̄тапяма̄на-хр̣дайе 'васитам̇ нама̄ми
бхӯтендрия̄шаямайӣм аваламбя ма̄я̄м
а̄сте вишуддхам авика̄рам акхан̣д̣а-бодхам
а̄тапяма̄на-хр̣дайе 'васитам̇ нама̄ми
Дума по дума
ях̣ — която; ту — също; атра — тук; баддхах̣ — обвързана; ива — като че ли; кармабхих̣ — от дейности; а̄вр̣та — покрита; а̄тма̄ — чистата душа; бхӯта — грубите елементи; индрия — сетивата; а̄шая — умът; майӣм — състояща се от; аваламбя — паднала; ма̄я̄м — в ма̄я̄; а̄сте — остава; вишуддхам — напълно чист; авика̄рам — неизменен; акхан̣д̣а-бодхам — притежаващ безкрайно знание; а̄тапяма̄на — разкаяла се; хр̣дайе — в сърцето; аваситам — живеейки; нама̄ми — отдавам най-смирените си почитания.
Превод
Аз, чистата душа, попаднала в примката на собствените си дейности, сега лежа в майчината утроба по разпоредба на ма̄я̄. С дълбока почит се скланям пред Бога, който също е тук, редом до мен, ала винаги остава неосквернен и неизменен. Той е безкраен, но може да бъде видян в сърцето на разкаялия се. На него отдавам смирените си почитания.
Пояснение
В предишната строфа джӣвата, индивидуалната душа, се молеше с думите „Приемам подслон при Върховния Бог“. Това означава, че по природа тя е покорен слуга на Върховната Душа, на Божествената Личност. Във всяко тяло се намират едновременно и Върховната Душа, и индивидуалната душа, джӣвата, както утвърждават Упаниш̣адите. Те пребивават в тялото заедно, като двама приятели, но единият страда, а другият е отвъд страданието.
В тази строфа се казва: вишуддхам авика̄рам акхан̣д̣а-бодхам – Свръхдушата е недосегаема за замърсяванията. Живото същество е замърсено и страда, защото има материално тяло, но това не означава, че Богът, който е редом до него, също има материално тяло. Богът е авика̄рам, неизменен. Той винаги остава един и същ, Върховен. Ала поради замърсяванията в сърцето си философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат, че Върховната Душа, Свръхдушата, се различава от индивидуалната душа. В тази строфа е казано: а̄тапяма̄на-хр̣дайе 'васитам – Богът се намира в сърцето на всяко живо същество, но само разкаялата се душа може да усети присъствието му. Индивидуалната душа се разкайва за това, че забравяйки естественото си положение, е поискала да стане равна на Върховната Душа или с всички сили се е опитвала да постигне господство над материалната природа. Усилията ѝ са завършили с крах и сега тя съжалява за стореното. В това състояние тя започва да осъзнава Свръхдушата и взаимоотношенията си с нея. Както се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄, след много, много животи обусловената душа осъзнава, че Ва̄судева е велик и че именно Той е Богът и господарят. А тя е негов слуга и затова му се отдава. Тогава индивидуалната душа става маха̄тма̄, велика душа. Ето защо живото същество, което има щастието да стигне до това прозрение още в майчината си утроба, със сигурност ще се освободи от материалния плен.
Деванагари
य: पञ्चभूतरचिते रहित: शरीरे
च्छन्नोऽयथेन्द्रियगुणार्थचिदात्मकोऽहम् ।
तेनाविकुण्ठमहिमानमृषिं तमेनं
वन्दे परं प्रकृतिपूरुषयो: पुमांसम् ॥ १४ ॥
च्छन्नोऽयथेन्द्रियगुणार्थचिदात्मकोऽहम् ।
तेनाविकुण्ठमहिमानमृषिं तमेनं
वन्दे परं प्रकृतिपूरुषयो: पुमांसम् ॥ १४ ॥
Стих
ях̣ пан̃ча-бхӯта-рачите рахитах̣ шарӣре
ччханно 'ятхендрия-гун̣а̄ртха-чид-а̄тмако 'хам
тена̄викун̣т̣ха-махима̄нам р̣ш̣им̇ там енам̇
ванде парам̇ пракр̣ти-пӯруш̣айох̣ пума̄м̇сам
ччханно 'ятхендрия-гун̣а̄ртха-чид-а̄тмако 'хам
тена̄викун̣т̣ха-махима̄нам р̣ш̣им̇ там енам̇
ванде парам̇ пракр̣ти-пӯруш̣айох̣ пума̄м̇сам
Дума по дума
ях̣ — което; пан̃ча-бхӯта — пет груби елемента; рачите — изградено от; рахитах̣ — отделена; шарӣре — от материалното тяло; чханнах̣ — покрита; аятха̄ — неправилно; индрия — сетива; гун̣а — качества; артха — обекти на сетивата; чит — его; а̄тмаках̣ — изградено; ахам — аз; тена — от материалното тяло; авикун̣т̣ха-махима̄нам — чието величие е непомрачено; р̣ш̣им — всезнаещ; там — това; енам — на него; ванде — отдавам почитания; парам — трансцендентален; пракр̣ти — към материалната природа; пӯруш̣айох̣ — към живите същества; пума̄м̇сам — на Върховната Божествена Личност.
Превод
Като приех това материално тяло, състоящо се от пет елемента, аз се отделих от Върховния Бог и сега качествата и сетивата ми не се използват по предназначение, въпреки че аз самата съм духовна по същност. Ала Богът, Върховната Личност, е отвъд материалната природа и живите същества, Той няма материално тяло и винаги е изпълнен с велики и нетленни духовни качества. Затова с най-дълбока почит се скланям пред него.
Пояснение
Разликата между живото същество и Върховната Божествена Личност се състои в това, че живото същество има склонност да попада под влиянието на материалната природа, докато Върховният Бог винаги остава трансцендентален към материята и живите същества. Когато живото същество се озове в материалната природа, сетивата и качествата му се замърсяват, т.е. стават обусловени. Върховният Бог не може да бъде обусловен от материални качества или материални сетива, защото е отвъд влиянието на материалната природа и, за разлика от живите същества, не може да се окаже в мрака на невежеството. Заради съвършеното си знание Той никога не е подвластен на материалната природа. Материалната енергия винаги е под негов контрол и затова никога не може да го подчини.
Живото същество е склонно да попада под влиянието на материалната природа, защото по природа е безкрайно малко. Но когато отхвърли оковите на илюзорното материално тяло, то постига същата духовна природа, каквато притежава и Върховният Бог. Между него и Бога няма качествена разлика, но то не притежава могъществото, което би му позволило никога да не попада под влиянието на материалната природа. Ето защо живото същество се различава от Бога в количествено отношение.
Процесът на преданото служене има за цел да пречисти живото същество от материалните замърсявания и да го издигне до духовно равнище, до качествено равенство с Върховната Божествена Личност. Във Ведите се казва, че живото същество винаги е свободно. Асан̇го хй аям̇ пуруш̣ах̣. Материалното замърсяване го покрива само временно, а истинското му състояние е състоянието, в което то е свободно. Това освобождение се постига чрез процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, започващ от мига, в който живото същество се отдава на Върховния Бог. Затова в тази строфа се казва: „С най-дълбока почит се скланям пред Върховната Личност“.
Деванагари
यन्माययोरुगुणकर्मनिबन्धनेऽस्मिन्
सांसारिके पथि चरंस्तदभिश्रमेण ।
नष्टस्मृति: पुनरयं प्रवृणीत लोकं
युक्त्या कया महदनुग्रहमन्तरेण ॥ १५ ॥
सांसारिके पथि चरंस्तदभिश्रमेण ।
नष्टस्मृति: पुनरयं प्रवृणीत लोकं
युक्त्या कया महदनुग्रहमन्तरेण ॥ १५ ॥
Стих
ян-ма̄яйору-гун̣а-карма-нибандхане 'смин
са̄м̇са̄рике патхи чарам̇с тад-абхишрамен̣а
наш̣т̣а-смр̣тих̣ пунар аям̇ правр̣н̣ӣта локам̇
юктя̄ кая̄ махад-ануграхам антарен̣а
са̄м̇са̄рике патхи чарам̇с тад-абхишрамен̣а
наш̣т̣а-смр̣тих̣ пунар аям̇ правр̣н̣ӣта локам̇
юктя̄ кая̄ махад-ануграхам антарен̣а
Дума по дума
ят — на Бога; ма̄яя̄ — от ма̄я̄; уру-гун̣а — възникващи от великите гун̣и; карма — дейности; нибандхане — в окови; асмин — това; са̄м̇са̄рике — повтарящо се раждане и смърт; патхи — по пътя; чаран — скитайки; тат — на него; абхишрамен̣а — с голяма болка; наш̣т̣а — загубена; смр̣тих̣ — памет; пунах̣ — отново; аям — това живо същество; правр̣н̣ӣта — може да осъзнае; локам — истинската си природа; юктя̄ кая̄ — по какъв начин; махат-ануграхам — милостта на Бога; антарен̣а — без.
Превод
Човешката душа по-нататък се моли: Живото същество се намира под влиянието на материалната природа и води тежка борба за съществуване по пътя на многократните раждания и смърти. То е попаднало в този обусловен живот само защото е забравило взаимоотношенията си с Върховната Божествена Личност. Затова без милостта на Бога как би могло отново да започне да му отдава трансцендентално любовно служене?
Пояснение
Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че човек може да се освободи от материалното робство, като върви по пътя на философското познание. Но тук е казано, че освобождението се постига не чрез знание, а по милостта на Върховния Бог. Колкото и могъщо да е знанието, което обусловената душа придобива в процеса на философските търсения, то никога не е достатъчно съвършено, за да може чрез него тя да постигне Абсолютната Истина. Без милостта на Върховния Бог човек никога не може да разбере природата на Върховния, истинската му форма, качествата и името му. Онези, които не отдават предано служене, се занимават с безплодни разсъждения в продължение на хилядолетия, но пак не могат да разберат природата на Абсолютната Истина.
Човек може да получи знание за Абсолютната Истина и да постигне освобождение единствено по милостта на Върховната Божествена Личност. Тук ясно е казано, че тъй като сме покрити от материалната енергия, сме се лишили от памет. Някой може да попита защо върховната воля на Бога ни е поставила под влиянието на материалната енергия. Това се обяснява в Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва: „Аз се намирам в сърцето на всеки и заради мен той забравя и помни“. Когато обусловената душа забрави изначалното си положение, това също е по разпореждане на Бога. Желаейки да господства над материалната природа, живото същество злоупотребява с малката независимост, която му е дадена. Възможността то да злоупотребява с независимостта си, т.е. възможността да избере ма̄я̄, винаги е достъпна, в противен случай не би могло да се говори за независимост. Независимостта предполага, че човек е свободен да постъпва правилно или неправилно. Тя не е статично състояние, а динамичен процес на избор. Така, злоупотребявайки с независимостта си, ние попадаме под влиянието на ма̄я̄.
Ма̄я̄ е толкова силна, че по думите на самия Бог, е изключително трудно да се преодолее влиянието ѝ. Но човек лесно може да се издигне над нея, ако се отдаде на Бога. Ма̄м ева йе прападянте – всеки, който се отдаде на Бога, превъзмогва влиянието на суровите закони на материалната природа. Тук ясно е казано, че живото същество попада под влиянието на ма̄я̄ по волята на Върховния Бог и затова може да се освободи от този плен единствено по негова милост.
В тази строфа се говори за дейностите на обусловените души, които се намират под влиянието на материалната природа. Материалната природа кара всяка обусловена душа да се занимава с някакъв вид дейности. Сами виждаме, че обусловените същества в материалния свят работят с такава сила и размах, че могат да творят чудеса в хода на прословутия материален прогрес, насочен към удовлетворяването на сетивата. Но тяхното истинско положение е онова, в което съзнават, че са вечни слуги на Върховния Бог. Този, който има истинско и съвършено знание, разбира, че е вечен слуга на Бога, върховния обект на преклонение. А когато е лишен от това знание, се занимава с материални дейности. Това е невежеството.
Деванагари
ज्ञानं यदेतददधात्कतम: स देवस्
त्रैकालिकं
स्थिरचरेष्वनुवर्तितांश: ।
तं
जीवकर्मपदवीमनुवर्तमानास्
तापत्रयोपशमनाय वयं भजेम ॥ १६ ॥
त्रैकालिकं
स्थिरचरेष्वनुवर्तितांश: ।
तं
जीवकर्मपदवीमनुवर्तमानास्
तापत्रयोपशमनाय वयं भजेम ॥ १६ ॥
Стих
гя̄нам̇ яд етад ададха̄т катамах̣ са девас
траи-ка̄ликам̇ стхира-чареш̣в анувартита̄м̇шах̣
там̇ джӣва-карма-падавӣм анувартама̄на̄с
та̄па-трайопашамана̄я ваям̇ бхаджема
траи-ка̄ликам̇ стхира-чареш̣в анувартита̄м̇шах̣
там̇ джӣва-карма-падавӣм анувартама̄на̄с
та̄па-трайопашамана̄я ваям̇ бхаджема
Дума по дума
гя̄нам — знание; ят — което; етат — това; ададха̄т — дал; катамах̣ — кой друг освен; сах̣ — това; девах̣ — Божествената Личност; траи-ка̄ликам — на трите фази на времето; стхира-чареш̣у — в неодушевените и одушевените обекти; анувартита — живеейки; ам̇шах̣ — негово частично проявление; там — на него; джӣва — на джӣвите, душите; карма-падавӣм — пътя на плодоносните дейности; анувартама̄на̄х̣ — които следват; та̄па-трая — от тристранните страдания; упашамана̄я — за да се освободи; ваям — ние; бхаджема — трябва да се отдадем.
Превод
Именно Върховната Божествена Личност в локализирания си аспект на Парама̄тма̄, частично проявление на Бога, направлява всички одушевени и неодушевени обекти. Богът присъства в трите фази на времето – минало, настояще и бъдеще. Следователно обусловената душа извършва различните си дейности под неговото ръководство и за да се освободи от тройните страдания на обусловения живот, трябва да се отдаде единствено на него.
Пояснение
Когато обусловената душа искрено пожелае да отхвърли материалните окови, Върховната Божествена Личност, която в образа на Парама̄тма̄ се намира в сърцето ѝ, я напътства: „Отдай се на мен“. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Изостави всички други дейности и просто ми се отдай“. Не подлежи на съмнение фактът, че източник на знанието е Върховната Личност. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча. Богът казва: „Аз давам на живото същество истинско знание, Аз го дарявам с памет и пак Аз го карам да забравя“. На този, който търси материално удоволствие или господство над материалната природа, Богът дава възможност да забрави служенето за него и да се потопи в мнимото щастие на материалните дейности. По същия начин когато той претърпи крах в опитите си да господства над материалната природа и искрено започне да се стреми към освобождение от материалния плен, Богът, който се намира вътре в него, му открива, че трябва да му се отдаде. Само тогава живото същество може да постигне освобождение.
Това знание не можем да получим от никого другиго, освен от Върховния Бог или негов представител. В Чайтаня чарита̄мр̣та Бог Чайтаня, като наставлява Рӯпа Госва̄мӣ, казва, че живите същества скитат из материалния свят живот след живот и страдат в условията на материалното съществуване. Но когато човек искрено пожелае да се освободи от материалното робство, духовният учител и Кр̣ш̣н̣а му дават знание, което разсейва мрака пред него. Това означава, че Кр̣ш̣н̣а в аспекта си на Свръхдуша се намира в сърцето на живото същество и когато то сериозно започне да се замисля над живота, Богът го напътства да приеме подслон при негов представител, истински духовен учител. Подтикван отвътре от Бога, а отвън воден от духовния учител, човек поема по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, който го освобождава от материалното робство.
И така, без благословията на Върховната Божествена Личност човек не може да се върне в истинското си положение. Докато не получи висше знание, той ще трябва да търпи суровите наказания на борбата за съществуване в материалния свят. Следователно духовният учител е въплъщение на милостта на Върховната Личност. Обусловената душа трябва да получи преки наставления от духовния учител и тогава пред нея се открива пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Семето на Кр̣ш̣н̣а съзнание вече е посято в сърцето ѝ и когато тя чуе думите на духовния учител, това семе покълва и така живото същество постига целта на живота.
Деванагари
देह्यन्यदेहविवरे जठराग्निनासृग्-
विण्मूत्रकूपपतितो भृशतप्तदेह: ।
इच्छन्नितो विवसितुं गणयन्स्वमासान्
निर्वास्यते कृपणधीर्भगवन्कदा नु ॥ १७ ॥
विण्मूत्रकूपपतितो भृशतप्तदेह: ।
इच्छन्नितो विवसितुं गणयन्स्वमासान्
निर्वास्यते कृपणधीर्भगवन्कदा नु ॥ १७ ॥
Стих
дехй аня-деха-виваре джат̣хара̄гнина̄ср̣г-
вин̣-мӯтра-кӯпа-патито бхр̣ш̣а-тапта-дехах̣
иччханн ито виваситум̇ ган̣аян сва-ма̄са̄н
нирва̄сяте кр̣пан̣а-дхӣр бхагаван када̄ ну
вин̣-мӯтра-кӯпа-патито бхр̣ш̣а-тапта-дехах̣
иччханн ито виваситум̇ ган̣аян сва-ма̄са̄н
нирва̄сяте кр̣пан̣а-дхӣр бхагаван када̄ ну
Дума по дума
дехӣ — въплътената душа; аня-деха — на друго тяло; виваре — в корема; джат̣хара — от стомашния; агнина̄ — огън; аср̣к — от кръв; вит̣ — изпражнения; мӯтра — и урина; кӯпа — в локва; патитах̣ — паднала; бхр̣ш̣а — силно; тапта — изгаряно; дехах̣ — неговото тяло; иччхан — желаещо; итах̣ — от това място; виваситум — да се измъкне; ган̣аян — броейки; свама̄са̄н — своите месеци; нирва̄сяте — ще бъде освободено; кр̣пан̣а-дхӣх̣ — човек със скъпернически разум; бхагаван — о, Господи; када̄ — кога; ну — наистина.
Превод
Сред локва от кръв, изпражнения и урина в корема на майката, с тяло, изгаряно от стомашния огън, обусловената душа е разкъсвана от желание да се измъкне навън и постоянно брои дните си и се моли: „О, Господи, кога аз, окаяната душа, ще изляза от този затвор?“.
Пояснение
Тук е описано отчайващото положение на живото същество в майчината утроба. От едната му страна гори стомашният огън, а от другата страна са изпражненията, урината, кръвта и секретите на майката. След седем месеца, когато вече е дошло в съзнание, детето започва да разбира в какво ужасно положение се е озовало и се моли на Бога. То брои месеците, които остават до освобождението му, и гори от желание да се измъкне от този затвор. Така нареченият цивилизован човек не се замисля над ужасните условия на живот, в които е поставено детето, и в името на собственото си сетивно наслаждение понякога се опитва да го убие с противозачатъчни средства или аборти. Той не си дава сметка за страданията на живото същество в утробата и продължава да се наслаждава на материалистичното си съществуване, непростимо изпускайки шанса, който му предоставя човешката форма на живот.
Особено внимание в тази строфа заслужава думата кр̣пан̣а-дхӣх̣. Дхӣ значи „интелигентност“, а кр̣пан̣а – „скъперническа“. Обусловеният живот е за хората, които имат скъперническа интелигентност, т.е. които не използват интелигентността си по правилен начин. В човешката форма на съществуване живото същество притежава развита интелигентност и трябва да я използва, за да се освободи от кръговрата на раждането и смъртта. Който не прави това, е скъперник, досущ като човека, който има огромно богатство, но не го използва, а го държи само за да го гледа и да му се любува. И така, оня, който не използва интелигентността си, за да се освободи от плена на ма̄я̄, от кръговрата на раждането и смъртта, е скъперник. Антоним на думата „скъперник“ е думата уда̄ра, „изключително щедър“. С нея се назовават бра̄хман̣ите, които използват човешката си интелигентност, за да постигнат духовно себепознание. С помощта на интелигентността си те проповядват Кр̣ш̣н̣а съзнание за благото на всички живи същества и затова се казва, че са много великодушни.
Деванагари
येनेदृशीं गतिमसौ दशमास्य ईश
संग्राहित: पुरुदयेन भवादृशेन ।
स्वेनैव तुष्यतु कृतेन स दीननाथ:
को नाम तत्प्रति विनाञ्जलिमस्य कुर्यात् ॥ १८ ॥
संग्राहित: पुरुदयेन भवादृशेन ।
स्वेनैव तुष्यतु कृतेन स दीननाथ:
को नाम तत्प्रति विनाञ्जलिमस्य कुर्यात् ॥ १८ ॥
Стих
йенедр̣ш̣ӣм̇ гатим асау даша-ма̄ся ӣша
сан̇гра̄хитах̣ пуру-дайена бхава̄др̣ш̣ена
свенаива туш̣яту кр̣тена са дӣна-на̄тхах̣
ко на̄ма тат-прати вина̄н̃джалим ася куря̄т
сан̇гра̄хитах̣ пуру-дайена бхава̄др̣ш̣ена
свенаива туш̣яту кр̣тена са дӣна-на̄тхах̣
ко на̄ма тат-прати вина̄н̃джалим ася куря̄т
Дума по дума
йена — от когото (от Бога); ӣдр̣ш̣ӣм — такова; гатим — състояние; асау — тази личност (самият аз); даша-ма̄сях̣ — на десет месеца; ӣша — о, Господи; сан̇гра̄хитах̣ — бе накарана да приеме; пуру-дайена — много милостив; бхава̄др̣ш̣ена — несравним; свена — свой; ева — само; туш̣яту — дано бъде доволен; кр̣тена — с неговата постъпка; сах̣ — това; дӣна-на̄тхах̣ — убежище на падналите души; ках̣ — който; на̄ма — наистина; тат — тази милост; прати — в замяна; вина̄ — с изключение на; ан̃джалим — с допрени длани; ася — на Бога; куря̄т — мога да се отплатя.
Превод
О, Господи, по твоята безпричинна милост съзнанието ми се пробуди, въпреки че съм само на десет месеца. Аз нямам друг начин да Ти се отплатя – на теб, приятеля на всички паднали души – за твоята безпричинна милост, освен да се моля с допрени длани.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че интелигентността и забравата на индивидуалната душа идват от Свръхдушата, която се намира редом до нея в материалното тяло. Когато Богът види, че обусловената душа искрено желае да се изтръгне от ноктите на материалния свят, Той ѝ дава интелигентност, като действа отвътре като Свръхдуша, а отвън – в лицето на духовния учител. Върховната Божествена Личност може да дойде и лично, под формата на инкарнация, и да помогне на обусловената душа с наставленията си, такива като наставленията в Бхагавад-гӣта̄. Богът постоянно търси възможност да спаси падналите души и да ги върне в обителта си, в своето царство. Ние трябва да помним, че сме му безкрайно задължени, защото Той винаги се стреми да ни върне в света на истинското щастие и вечното съществуване. Не сме в състояние да се отплатим на Божествената Личност за благодеянията ѝ и затова единственото, което можем да направим, е просто да ѝ бъдем благодарни и да се молим с допрени длани. Атеистите ще се усъмнят в молитвите, които живото същество отправя към Бога, докато се намира в утробата. Как може едно дете, което още се намира в утробата на майка си, да произнася такива молитви? Всичко това е възможно единствено по милостта на Бога. Външно детето може да е поставено в много тежко положение, но вътрешната му същност си остава непроменена и редом до него както и преди е Върховният Бог. За трансценденталната енергия на Бога няма нищо невъзможно.
Деванагари
पश्यत्ययं धिषणया ननु सप्तवध्रि:
शारीरके दमशरीर्यपर: स्वदेहे ।
यत्सृष्टयासं तमहं पुरुषं पुराणं
पश्ये बहिर्हृदि च चैत्यमिव प्रतीतम् ॥ १९ ॥
शारीरके दमशरीर्यपर: स्वदेहे ।
यत्सृष्टयासं तमहं पुरुषं पुराणं
पश्ये बहिर्हृदि च चैत्यमिव प्रतीतम् ॥ १९ ॥
Стих
пашятй аям̇ дхишан̣ая̄ нану сапта-вадхрих̣
ша̄рӣраке дама-шарӣрй апарах̣ сва-дехе
ят-ср̣ш̣т̣ая̄сам̇ там ахам̇ пуруш̣ам̇ пура̄н̣ам̇
пашйе бахир хр̣ди ча чайтям ива пратӣтам
ша̄рӣраке дама-шарӣрй апарах̣ сва-дехе
ят-ср̣ш̣т̣ая̄сам̇ там ахам̇ пуруш̣ам̇ пура̄н̣ам̇
пашйе бахир хр̣ди ча чайтям ива пратӣтам
Дума по дума
пашяти — вижда; аям — това живо същество; дхишан̣ая̄ — с интелигентност; нану — само; сапта-вадхрих̣ — покрито от седемте материални обвивки; ша̄рӣраке — приятни и неприятни сетивни усещания; дама-шарӣрӣ — притежавайки тяло, в което може да се владее; апарах̣ — друго; сва-дехе — в тялото си; ят — от Върховния Бог; ср̣ш̣т̣ая̄ — надарено; а̄сам — беше; там — него; ахам — аз; пуруш̣ам — личност; пура̄н̣ам — най-старата; пашйе — виждам; бахих̣ — отвън; хр̣ди — в сърцето; ча — и; чайтям — източникът на егото; ива — наистина; пратӣтам — признат.
Превод
Живите същества, въплътени в други видове тела, виждат само по силата на инстинкта и познават само онези сетивни усещания, които са приятни или неприятни за този вид тяло. Но аз имам тяло, с което мога да обуздая сетивата си и да разбера смисъла на моето съществуване. Затова отдавам най-смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, която ме е благословила с това тяло и по чиято милост мога да видя как Богът е вътре и вън от всичко.
Пояснение
Еволюционният процес, през който живото същество преминава, като получава различни видове материални тела, може да се сравни с разцъфването на цветето. По време на растежа си цветето минава през различни стадии – най-напред се образува пъпка, после тя се разпуква и накрая напълно разцъфва, показвайки цялата си красота и благоухание. По същия начин съществуват осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида и в хода на еволюцията живото същество постепенно се издига в определена последователност от по-низшите форми на живот до по-висшите. Човешката форма на живот е най-висша, защото в нея живото същество притежава съзнание, с което може да се освободи от плена на раждането и смъртта. Ако има това щастие, още в майчината си утроба детето съзнава своите преимущества и висшето си предназначение, по които се отличава от другите живи същества. Животните имат по-низши тела и затова съзнават само щастието и страданието, непосредствено свързани с тялото им. Те не могат да мислят за нищо друго, освен за удовлетворяването на потребностите на тялото – хранене, сън, размножаване и самозащита. Но по милостта на Бога в човешката форма живото същество притежава достатъчно развито съзнание, за да може да оцени изключителността на положението си и да осъзнае своето аз и Върховния Бог.
Думата дама-шарӣрӣ означава, че притежаваме тяло, което ни дава възможност да контролираме сетивата и ума си. Причина за всичките ни проблеми в материалния свят е неумението ни да обуздаваме ума и сетивата си. Човек трябва да бъде благодарен на Върховния Бог, че му е предоставил тази ценна форма на съществуване, и трябва да я използва по правилен начин. Разликата между животното и човека е тази, че животното не може да се владее и не познава чувството за благоприличие, докато човекът се съобразява с определени норми и може да контролира действията си. Ако не използва присъщата си способност за самоконтрол, той не е по-различен от животното. Като контролира сетивата си чрез правилата на йога, човек може да разбере истинската природа на аза, на Свръхдушата, на окръжаващия свят, както и тяхната взаимовръзка – за този, който е овладял сетивата си, няма нищо невъзможно. Иначе човекът няма да се различава особено много от животните.
Тук се говори за истинското себепознание, което се постига чрез контрол над сетивата. Човек трябва да положи всички усилия, за да разбере Върховната Божествена Личност и собствената си същност. Да се мислиш за равен на Върховния, не е себепознание. Тук ясно е казано, че Върховният Бог е ана̄ди, или пура̄н̣а, и няма причина, която да го поражда. Живото същество произлиза от Върховния Бог като негова неотделима частица. Брахма сам̇хита̄ потвърждава: ана̄дир а̄дир говиндах̣ – Говинда, Върховната Личност, няма причина. Той е нероден. Но живото същество е родено от него. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: мамаива̄м̇шах̣ – и живото същество, и Върховният Бог са неродени, но висшият източник, който е причина за съществуването на частицата, на живото същество, е Върховната Божествена Личност. Затова в Брахма сам̇хита̄ се казва, че всичко произлиза от Върховната Божествена Личност (сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам). Това се потвърждава и във Веда̄нта сӯтра: джанма̄дй ася ятах̣ – Абсолютната Истина е изначалният източник, от който всичко води началото си. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Аз съм източникът, от който се ражда всичко, в това число Брахма̄, Шива и живите същества“. Себепознание означава да се разбере тази истина. Човек трябва да осъзнае, че е подчинен на Върховния Бог, и да не се заблуждава, че е напълно независим. Ако притежаваше пълна независимост, как би се озовал в плен на обусловеното съществуване?
Деванагари
सोऽहं वसन्नपि विभो बहुदु:खवासं
गर्भान्न निर्जिगमिषे बहिरन्धकूपे ।
यत्रोपयातमुपसर्पति देवमाया
मिथ्या मतिर्यदनु संसृतिचक्रमेतत् ॥ २० ॥
गर्भान्न निर्जिगमिषे बहिरन्धकूपे ।
यत्रोपयातमुपसर्पति देवमाया
मिथ्या मतिर्यदनु संसृतिचक्रमेतत् ॥ २० ॥
Стих
со 'хам̇ васанн апи вибхо баху-дух̣кха-ва̄сам̇
гарбха̄н на нирджигамиш̣е бахир андха-кӯпе
ятропая̄там упасарпати дева-ма̄я̄
митхя̄ матир яд-ану сам̇ср̣ти-чакрам етат
гарбха̄н на нирджигамиш̣е бахир андха-кӯпе
ятропая̄там упасарпати дева-ма̄я̄
митхя̄ матир яд-ану сам̇ср̣ти-чакрам етат
Дума по дума
сах̣ ахам — аз самият; васан — живеейки; апи — въпреки; вибхо — о, Господи; баху-дух̣кха — с много страдания; ва̄сам — в условия; гарбха̄т — от утробата; на — не; нирджигамиш̣е — искам да изляза; бахих̣ — отвън; андха-кӯпе — в слепия кладенец; ятра — където; упая̄там — човек, който попадне там; упасарпати — тя пленява; дева-ма̄я̄ — външната енергия на Бога; митхя̄ — лъжливо; матих̣ — отъждествяване; ят — което; ану — в съответствие с; сам̇ср̣ти — на вечното раждане и смърт; чакрам — кръговрат; етат — този.
Превод
Затова, о, Господи, въпреки че живея в ужасни условия, не искам да напускам майчината утроба и да падам отново в слепия кладенец на материалния живот. Знам, че твоята външна енергия, наречена дева-ма̄я̄, веднага пленява новороденото и то започва да се отъждествява с илюзорното тяло, като се обрича по този начин на вечния кръговрат на раждането и смъртта.
Пояснение
Докато е в утробата на майка си, детето е в отчайващо тежко положение, което обаче има едно преимущество – то дава възможност живото същество да пробуди чистото си съзнание и като си спомни за връзката си с Върховния Бог, да се моли за освобождение. Но в мига, щом детето се роди от утробата, ма̄я̄, могъщата заблуждаваща енергия, го пленява и в нейната власт то започва да смята тялото си за истинската си същност. Ма̄я̄ означава „илюзия“, „нещо, което не е“. В материалния свят всяко същество се отъждествява с тялото си. Измамното егоистично съзнание, което кара живото същество да си мисли, че е тялото, възниква веднага щом то напусне утробата. Майката и останалите роднини с нетърпение очакват появата му и когато то се роди, започват да го хранят и да го обграждат с внимание и грижи. Много скоро живото същество забравя истинската си позиция и става роб на телесните връзки. Цялото материално съществуване се гради върху телесната концепция за живота. Истинско знание означава човек да разбира, че не е тялото, а е душа, която е вечна и неотделима частица от Върховния Бог. Истинското знание задължително предполага отреченост, т.е. състоянието, в което човек не отъждествява истинската си същност с тялото.
Под влиянието на ма̄я̄, външната енергия на Бога, веднага щом се роди, живото същество забравя всичко. Затова в молитвата си детето казва, че предпочита да остане в утробата, вместо да се роди в този свят. По същата тази причина Шукадева Госва̄мӣ останал в утробата на майка си цели шестнайсет години. Той не искал да попадне в капана на измамното отъждествяване с тялото. След като придобил в майчината си утроба духовно знание, в края на шестнайсетата си година той се родил и веднага напуснал дома си, за да не стане роб на ма̄я̄. В Бхагавад-гӣта̄ влиянието на ма̄я̄ е наречено непреодолимо. Но непреодолимата ма̄я̄ може да бъде победена с помощта на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това също е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (7.14): ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те. Всеки, който се отдаде в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, се освобождава от илюзорните представи за живота. Единствено заради влиянието на ма̄я̄ човек забравя вечните си взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а и се отъждествява с тялото си и вторичните му продукти – съпруга, деца, общество, приятелство и любов. Така той става жертва на ма̄я̄ и се обрича на още по-тежки страдания в материалното съществуване, в кръговрата на непрекъснатите раждания и смърти.
Деванагари
तस्मादहं विगतविक्लव उद्धरिष्य
आत्मानमाशु तमस: सुहृदात्मनैव ।
भूयो यथा व्यसनमेतदनेकरन्ध्रं
मा मे भविष्यदुपसादितविष्णुपाद: ॥ २१ ॥
आत्मानमाशु तमस: सुहृदात्मनैव ।
भूयो यथा व्यसनमेतदनेकरन्ध्रं
मा मे भविष्यदुपसादितविष्णुपाद: ॥ २१ ॥
Стих
тасма̄д ахам̇ вигата-виклава уддхариш̣я
а̄тма̄нам а̄шу тамасах̣ сухр̣да̄тманаива
бхӯйо ятха̄ вясанам етад анека-рандхрам̇
ма̄ ме бхавиш̣яд упаса̄дита-виш̣н̣у-па̄дах̣
а̄тма̄нам а̄шу тамасах̣ сухр̣да̄тманаива
бхӯйо ятха̄ вясанам етад анека-рандхрам̇
ма̄ ме бхавиш̣яд упаса̄дита-виш̣н̣у-па̄дах̣
Дума по дума
тасма̄т — затова; ахам — аз; вигата — спирайки; виклавах̣ — тревоги; уддхариш̣йе — ще освободя; а̄тма̄нам — себе си; а̄шу — бързо; тамасах̣ — от мрака; сухр̣да̄ а̄тмана̄ — с разума приятел; ева — наистина; бхӯях̣ — отново; ятха̄ — така че; вясанам — тежко положение; етат — това; анека-рандхрам — влизайки в много утроби; ма̄ — не; ме — мое; бхавиш̣ят — може да се случи; упаса̄дита — пазейки (в ума си); виш̣н̣у-па̄дах̣ — лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у.
Превод
Затова без да се обричам повече на тревоги, с помощта на моя верен приятел чистото съзнание, ще се измъкна от гъстия мрак на невежеството. Просто като помня лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, ще се спася от необходимостта отново и отново да влизам в нечия утроба, за да продължавам вечно да се раждам и да умирам.
Пояснение
Страданията на обусловеното живо същество започват още от деня, в който то попадне в спермата на бащата, съединила се с майчината яйцеклетка, продължават след раждането и по-късно през целия му живот. Не знаем къде е краят на тези страдания. Но едно е сигурно: те не свършват със смяната на тялото. Тялото се променя всеки миг, но това не означава, че в хода на развитието ни от плод в майчината утроба до положение на зрял човек животът ни става по-лек. Затова най-доброто нещо, което можем да направим, е да постигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание. В тази строфа се казва: упаса̄дита-виш̣н̣у-па̄дах̣. Това означава да се постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който по милостта на Бога притежава интелигентност и развива у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, постига целта на живота, защото като живее в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се спасява от многократните раждания и смърти.
В молитвата си към Бога детето казва, че е по-добре да остане в мрака на майчината утроба и да бъде постоянно потопено в Кр̣ш̣н̣а съзнание, отколкото да излезе навън и отново да стане жертва на заблуждаващата енергия. Заблуждаващата енергия действа не само извън утробата. Тя действа и вътре в нея, ала когато живото същество е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ужасните условия на съществуване не оказват пагубно влияние върху него – това е цялата тайна. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че интелигентността може да ни бъде приятел, но може да ни бъде и враг. Тук отново срещаме същата мисъл: сухр̣да̄тманаива, интелигентност приятел. Когато интелигентността ни е погълната от служенето за Кр̣ш̣н̣а и сме в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, никога няма да се отклоним от пътя на себепознанието и освобождението. Ако се освободим от всички ненужни тревоги и започнем процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, като постоянно повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, ще можем да се измъкнем завинаги от кръговрата на раждането и смъртта.
Някой сигурно ще попита как е възможно детето в утробата да бъде в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако не разполага с нищо от това, което е необходимо за извършването на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но обожаването на Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, не предполага на всяка цена обожаване със специални предмети и принадлежности. Детето иска да остане в утробата на майка си и едновременно с това да се освободи от плена на ма̄я̄. Човек не се нуждае от никакви специални условия, за да развива Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той може да бъде осъзнат за Кр̣ш̣н̣а навсякъде, ако винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а. Маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе може да се повтаря дори в майчината утроба. Човек може да я повтаря докато спи, докато работи, в утробата или извън нея. Развиването на Кр̣ш̣н̣а съзнание не зависи от никакви обстоятелства. И така, с молитвите си детето казва: „Нека остана в това положение, колкото и болезнено да е то. По-добре да остана тук, отколкото да изляза навън и отново да стана жертва на ма̄я̄“.
Деванагари
कपिल उवाच
एवं कृतमतिर्गर्भे दशमास्य: स्तुवन्नृषि: ।
सद्य: क्षिपत्यवाचीनं प्रसूत्यै सूतिमारुत: ॥ २२ ॥
एवं कृतमतिर्गर्भे दशमास्य: स्तुवन्नृषि: ।
सद्य: क्षिपत्यवाचीनं प्रसूत्यै सूतिमारुत: ॥ २२ ॥
Стих
капила ува̄ча
евам̇ кр̣та-матир гарбхе
даша-ма̄сях̣ стуванн р̣ш̣их̣
садях̣ кш̣ипатй ава̄чӣнам̇
прасӯтяи сӯти-ма̄рутах̣
евам̇ кр̣та-матир гарбхе
даша-ма̄сях̣ стуванн р̣ш̣их̣
садях̣ кш̣ипатй ава̄чӣнам̇
прасӯтяи сӯти-ма̄рутах̣
Дума по дума
капилах̣ ува̄ча — Бог Капила каза; евам — така; кр̣та-матих̣ — желаейки; гарбхе — в утробата; даша-ма̄сях̣ — на десет месеца; стуван — възславяйки; р̣ш̣их̣ — живото същество; садях̣ — в това време; кш̣ипати — тласка; ава̄чӣнам — обърнато надолу; прасӯтяи — за раждане; сӯти-ма̄рутах̣ — въздушния поток, осъществяващ раждането.
Превод
Бог Капила продължи: Живото същество, което е станало вече на десет месеца, изпитва тези желания дори в утробата. Но докато възславя Бога, въздушният поток, който предизвиква раждането, го изтласква надолу, с главата напред, за да може да се роди.
Деванагари
तेनावसृष्ट: सहसा कृत्वावाक्शिर आतुर: ।
विनिष्क्रामति कृच्छ्रेण निरुच्छ्वासो हतस्मृति: ॥ २३ ॥
विनिष्क्रामति कृच्छ्रेण निरुच्छ्वासो हतस्मृति: ॥ २३ ॥
Стих
тена̄васр̣ш̣т̣ах̣ сахаса̄
кр̣тва̄ва̄к шира а̄турах̣
виниш̣кра̄мати кр̣ччхрен̣а
нируччхва̄со хата-смр̣тих̣
кр̣тва̄ва̄к шира а̄турах̣
виниш̣кра̄мати кр̣ччхрен̣а
нируччхва̄со хата-смр̣тих̣
Дума по дума
тена — от този въздушен поток; аваср̣ш̣т̣ах̣ — тласкано надолу; сахаса̄ — неочаквано; кр̣тва̄ — обърнато; ава̄к — надолу; ширах̣ — главата му; а̄турах̣ — страдайки; виниш̣кра̄мати — то излиза; кр̣ччхрен̣а — с огромни мъки; нируччхва̄сах̣ — бездиханно; хата — лишено от; смр̣тих̣ — памет.
Превод
Под неочакваните тласъци на този въздух детето се спуска надолу и с неописуеми мъки излиза от утробата с главата напред, бездиханно, загубило памет заради нетърпимата болка.
Пояснение
Думата кр̣ччхрен̣а означава „с огромни мъки“. Когато детето излиза от утробата през тесния проход, силното налягане напълно спира дихателната му система и от болка то загубва паметта си. Понякога страданието е толкова непоносимо, че детето се ражда мъртво или почти мъртво. Можем да си представим колко нетърпими са болките, свързани с раждането. Десет месеца детето лежи в ужасно състояние в утробата на майка си, а накрая насила го изтласкват навън. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че човек, който действително желае да постигне духовно съвършенство, винаги трябва да помни четирите вида страдания – раждане, смърт, старост и болести. Независимо какви постижения осъществяват материалистите чрез научно-техническия прогрес, те никога няма да могат да спрат тези четири вида страдания, присъщи на материалното съществуване.
Деванагари
पतितो भुव्यसृङ्मिश्र: विष्ठाभूरिव चेष्टते ।
रोरूयति गते ज्ञाने विपरीतां गतिं गत: ॥ २४ ॥
रोरूयति गते ज्ञाने विपरीतां गतिं गत: ॥ २४ ॥
Стих
патито бхувй аср̣н̇-мишрах̣
виш̣т̣ха̄-бхӯр ива чеш̣т̣ате
рорӯяти гате гя̄не
випарӣта̄м̇ гатим̇ гатах̣
виш̣т̣ха̄-бхӯр ива чеш̣т̣ате
рорӯяти гате гя̄не
випарӣта̄м̇ гатим̇ гатах̣
Дума по дума
Превод
Така детето пада на земята, омазано с кръв и изпражнения, и шава като червея, родил се от нечистотиите. Загубило своето висше знание, то плаче на висок глас, защото вече се намира в капана на ма̄я̄.
Деванагари
परच्छन्दं न विदुषा पुष्यमाणो जनेन स: ।
अनभिप्रेतमापन्न: प्रत्याख्यातुमनीश्वर: ॥ २५ ॥
अनभिप्रेतमापन्न: प्रत्याख्यातुमनीश्वर: ॥ २५ ॥
Стих
пара-ччхандам̇ на видуш̣а̄
пуш̣яма̄н̣о джанена сах̣
анабхипретам а̄паннах̣
пратя̄кхя̄тум анӣшварах̣
пуш̣яма̄н̣о джанена сах̣
анабхипретам а̄паннах̣
пратя̄кхя̄тум анӣшварах̣
Дума по дума
пара-чхандам — желанието на друг; на — не; видуш̣а̄ — разбирайки; пуш̣яма̄н̣ах̣ — отглеждано; джанена — от хора; сах̣ — то; анабхипретам — в нежелани обстоятелства; а̄паннах̣ — попаднало; пратя̄кхя̄тум — да откаже; анӣшварах̣ — неспособно.
Превод
Щом излезе от утробата, детето попада в ръцете на хора, които не могат да разберат какво иска, ала се грижат за него и го отглеждат. То не може да откаже нищо, което му дават, и затова често се озовава в нетърпими обстоятелства.
Пояснение
В майчината утроба изхранването на детето е било грижа на природата. Обстановката, в която то се е намирало, не е била никак приятна, но що се отнася до храненето, то се е осъществявало правилно от самите природни закони. Ала когато напусне утробата, детето попада в съвършено различна среда. То иска да яде едно, а му дават нещо съвсем друго, тъй като никой не знае от какво точно се нуждае детето, а самото то не е в състояние да отхвърли нежеланите неща, които му дават. Понякога то плаче за майчината си гръд, а дойката мисли, че има болки в стомаха и му дава горчиво лекарство. Детето не иска лекарството, ала не може с нищо да изрази отказа си. Така то живее сред трудни и неблагоприятни условия и продължава да страда.
Деванагари
शायितोऽशुचिपर्यङ्के जन्तु: स्वेदज-दूषिते ।
नेश: कण्डूयनेऽङ्गानामासनोत्थानचेष्टने ॥ २६ ॥
नेश: कण्डूयनेऽङ्गानामासनोत्थानचेष्टने ॥ २६ ॥
Стих
ша̄йито 'шучи-парян̇ке
джантух̣ сведаджа-дӯш̣ите
неш̣ах̣ кан̣д̣ӯяне 'н̇га̄на̄м
а̄саноттха̄на-чеш̣т̣ане
джантух̣ сведаджа-дӯш̣ите
неш̣ах̣ кан̣д̣ӯяне 'н̇га̄на̄м
а̄саноттха̄на-чеш̣т̣ане
Дума по дума
Превод
Легнало в нечиста постеля, която гъмжи от създания, родени от собствената му пот, нещастното дете не може да почеше тялото си, за да облекчи сърбежа, нито може да седне, да се изправи или да се помръдне.
Пояснение
Трябва да отбележим, че детето се ражда с плач и страдание. Но и след раждането страданието продължава и то продължава да плаче. Създанията в мръсната му постеля, напоена с урина и изпражнения, не му дават покой и бедното дете плаче ли, плаче, без да може да направи нищо, за да облекчи болките си.
Деванагари
तुदन्त्यामत्वचं दंशा मशका मत्कुणादय: ।
रुदन्तं विगतज्ञानं कृमय: कृमिकं यथा ॥ २७ ॥
रुदन्तं विगतज्ञानं कृमय: कृमिकं यथा ॥ २७ ॥
Стих
тудантй а̄ма-твачам̇ дам̇ша̄
машака̄ маткун̣а̄даях̣
рудантам̇ вигата-гя̄нам̇
кр̣маях̣ кр̣микам̇ ятха̄
машака̄ маткун̣а̄даях̣
рудантам̇ вигата-гя̄нам̇
кр̣маях̣ кр̣микам̇ ятха̄
Дума по дума
Превод
В това безпомощно състояние мухи, комари, буболечки и всякакви други създания непрекъснато хапят нежното му телце, както малките червеи хапят големия червей. Загубило знанието си, детето отчаяно плаче ли, плаче.
Пояснение
Вигата-гя̄нам означава, че под влиянието на ма̄я̄ детето е загубило духовното знание, което е притежавало в майчината утроба. Подложено на всякакви страдания, то вече не си спомня как е мечтаело за освобождение. Очевидно е, че даже ако е придобил възвишено духовно знание, човек може да го забрави под влиянието на обстоятелствата. Не само децата, но и възрастните трябва внимателно да пазят своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и да избягват неблагоприятните обстоятелства, които биха ги подтикнали да забравят основния си дълг.
Деванагари
इत्येवं शैशवं भुक्त्वा दु:खं पौगण्डमेव च ।
अलब्धाभीप्सितोऽज्ञानादिद्धमन्यु: शुचार्पित: ॥ २८ ॥
अलब्धाभीप्सितोऽज्ञानादिद्धमन्यु: शुचार्पित: ॥ २८ ॥
Стих
итй евам̇ шаишавам̇ бхуктва̄
дух̣кхам̇ пауган̣д̣ам ева ча
алабдха̄бхӣпсито 'гя̄на̄д
иддха-манюх̣ шуча̄рпитах̣
дух̣кхам̇ пауган̣д̣ам ева ча
алабдха̄бхӣпсито 'гя̄на̄д
иддха-манюх̣ шуча̄рпитах̣
Дума по дума
Превод
По този начин, изпитвайки различни страдания, то изживява детските си години и навлиза в юношеството, но и тогава отново страда, защото желае неща, които никога няма да постигне. Така заради невежеството си юношата става зъл и мрачен.
Пояснение
Периодът от раждането до края на петата година се нарича детство. Възрастта от петата до петнайсетата година се нарича пауган̣д̣а. От шестнайсетата година започва младостта. За страданията на детството вече говорихме. А когато детето стане юноша, го пращат на училище, въпреки че на него това изобщо не му харесва. То иска да играе, но вместо това трябва да ходи на училище, да учи уроци и да се готви за изпити. То страда и за това, че иска да има едни или други играчки, но обстоятелствата не му позволяват да ги получи. Всичко това му причинява яд и болка. Накратко казано, и в юношеството си човек продължава да бъде нещастен, както е бил нещастен и в детството си, какво да говорим за младостта. Момчетата обикновено желаят безброй ненужни неща, с които да си играят, и когато не могат да получат желаното, побесняват от яд и отново страдат.
Деванагари
सह देहेन मानेन वर्धमानेन मन्युना ।
करोति विग्रहं कामी कामिष्वन्ताय चात्मन: ॥ २९ ॥
करोति विग्रहं कामी कामिष्वन्ताय चात्मन: ॥ २९ ॥
Стих
саха дехена ма̄нена
вардхама̄нена манюна̄
кароти виграхам̇ ка̄мӣ
ка̄миш̣в анта̄я ча̄тманах̣
вардхама̄нена манюна̄
кароти виграхам̇ ка̄мӣ
ка̄миш̣в анта̄я ча̄тманах̣
Дума по дума
Превод
С растежа на тялото живото същество постоянно се опитва да унищожи душата си, като разпалва лъжливия си престиж и гнева и враждува с другите хора, също като него обладани от похот.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (3.36) Арджуна пита Кр̣ш̣н̣а коя е причината живото същество да извършва грехове против волята си. Казва се, че тъй като е вечно, в качествено отношение живото същество е равно на Върховния Бог. Тогава защо става жертва на материята и под влиянието на материалната енергия върши толкова много греховни дейности? В отговор на този въпрос Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че причината е похотта, която кара живото същество да напусне възвишената си позиция и да падне до отвратителното състояние на материално съществуване. А след това похотта се превръща в гняв. И похотта, и гневът са резултат от гун̣ата на страстта. По-точно, продукт на гун̣ата на страстта е похотта, а когато не бъде удовлетворена, похотта се трансформира в гняв, признак на невежеството. Покривайки душата, невежеството става причина за нейната деградация до най-ужасните условия на адското съществуване.
За да може човек да се издигне от равнището на адското съществуване до най-висшата степен на духовното себепознание, той трябва да превърне похотта си в любов към Кр̣ш̣н̣а. Шрӣ Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря от ваиш̣н̣авската сампрада̄я, е казал: ка̄ма кр̣ш̣н̣а-карма̄рпан̣е – похотта ни подтиква да желаем безброй неща, с които да удовлетворяваме сетивата си, но същата тази похот може да се пречисти, така че всичките ни желания да бъдат насочени към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност. Гневът също може да се използва по правилен начин. Той може се насочи срещу човек, който е атеист или злонамерен към Върховния Бог. Ние сме паднали в материалния свят заради похотта и гнева, но същите тези две качества могат да се използват, за да напредваме в Кр̣ш̣н̣а съзнание и отново да се издигнем до равнището на чистото духовно съществуване. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни учи следното: в материалния свят има безброй обекти за удовлетворяване на сетивата, които са ни необходими, за да поддържаме живота в тялото си, затова ние трябва да ги използваме, но трябва да правим това, без да се привързваме към тях, единствено за да удовлетворим сетивата на Кр̣ш̣н̣а. Това е истинската отреченост.
Деванагари
भूतै: पञ्चभिरारब्धे देहे देह्यबुधोऽसकृत् ।
अहंममेत्यसद्ग्राह: करोति कुमतिर्मतिम् ॥ ३० ॥
अहंममेत्यसद्ग्राह: करोति कुमतिर्मतिम् ॥ ३० ॥
Стих
бхӯтаих̣ пан̃чабхир а̄рабдхе
дехе дехй абудхо 'сакр̣т
ахам̇ маметй асад-гра̄хах̣
кароти куматир матим
дехе дехй абудхо 'сакр̣т
ахам̇ маметй асад-гра̄хах̣
кароти куматир матим
Дума по дума
бхӯтаих̣ — от материални елементи; пан̃чабхих̣ — пет; а̄рабдхе — изградено; дехе — в тялото; дехӣ — живото същество; абудхах̣ — невежо; асакр̣т — постоянно; ахам — аз; мама — мое; ити — така; асат — преходни неща; гра̄хах̣ — приемайки; кароти — то прави; ку-матих̣ — бивайки глупаво; матим — мислейки.
Превод
От невежество живото същество смята материалното тяло, изградено от пет елемента, за своето истинско аз и под влиянието на тази илюзия приема преходните неща за своя собственост. По този начин то постепенно се оказва в най-тъмните владения на невежеството.
Пояснение
Тази строфа обяснява как се развива невежеството. Първата проява на невежеството е отъждествяването с материалното тяло, изградено от пет елемента, а след това идва и илюзията, че всичко, което е свързано с тялото, е наша собственост. По този начин невежеството се задълбочава все повече и повече. Живото същество е вечно, но понеже приема преходните неща за постоянни и по такъв начин изменя на истинските си интереси, то се покрива с невежество и е принудено да изпитва материални страдания.
Деванагари
तदर्थं कुरुते कर्म यद्बद्धो याति संसृतिम् ।
योऽनुयाति ददत्क्लेशमविद्याकर्मबन्धन: ॥ ३१ ॥
योऽनुयाति ददत्क्लेशमविद्याकर्मबन्धन: ॥ ३१ ॥
Стих
тад-артхам̇ куруте карма
яд-баддхо я̄ти сам̇ср̣тим
йо 'нуя̄ти дадат клешам
авидя̄-карма-бандханах̣
яд-баддхо я̄ти сам̇ср̣тим
йо 'нуя̄ти дадат клешам
авидя̄-карма-бандханах̣
Дума по дума
тат-артхам — заради тялото; куруте — то извършва; карма — действия; ят-баддхах̣ — от които е обвързано; я̄ти — то отива; сам̇ср̣тим — към многократно раждане и смърт; ях̣ — чието тяло; ануя̄ти — следва; дадат — давайки; клешам — страдания; авидя̄ — от невежество; карма — от плодоносни дейности; бандханах̣ — причина за робството.
Превод
Заради тялото, което е източник на постоянни страдания и непрекъснато следва живото същество, оковано във веригите на невежеството и плодоносните дейности, живото същество извършва различни действия, които го обричат отново и отново да се ражда и да умира в материалния свят.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че с работата си човек трябва да удовлетворява Ягя, или Виш̣н̣у, защото всяка дейност, която не е насочена към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност, води до робство. Живото същество, което в обусловеното си състояние се отъждествява със своето тяло, забравя вечните си взаимоотношения с Върховната Божествена Личност и действа според интересите на тялото. То смята това тяло за собственото си аз, разширенията на тялото – за свои роднини, а земята, на която се е родило тялото, за обект на преклонение. Така то извършва всякакви неблагочестиви дейности, които го обричат на вечно робство в кръговрата на раждането и смъртта в различните форми на живот.
Ръководени от телесната концепция за живота, в съвременното общество така наречените държавни и политически лидери все повече и повече отклоняват хората от верния път, в резултат от което както самите предводители, така и последователите им деградират до ада, където остават живот след живот. В Шрӣмад Бха̄гаватам е даден следният пример. Андха̄ ятха̄ндхаир упанӣяма̄на̄х̣ – когато слепец води други слепци, всички заедно падат в ямата. Животът показва точно това. В света има толкова много лидери, които водят след себе си невежите хора, но тъй като и едните, и другите са заслепени от телесната концепция за живота, в обществото няма нито мир, нито благоденствие. Така наречените йогӣ, които правят различни а̄сани, принадлежат към същата категория на невежите, защото хат̣ха йога се препоръчва специално за тези, които са под силното влияние на телесните представи за живота. И така, в заключение можем да кажем, че докато човек остава привързан към телесната концепция за живота, той ще бъде принуден да страда в кръговрата на раждането и смъртта.
Деванагари
यद्यसद्भि: पथि पुन: शिश्नोदरकृतोद्यमै: ।
आस्थितो रमते जन्तुस्तमो विशति पूर्ववत् ॥ ३२ ॥
आस्थितो रमते जन्तुस्तमो विशति पूर्ववत् ॥ ३२ ॥
Стих
ядй асадбхих̣ патхи пунах̣
шишнодара-кр̣тодямаих̣
а̄стхито рамате джантус
тамо вишати пӯрвават
шишнодара-кр̣тодямаих̣
а̄стхито рамате джантус
тамо вишати пӯрвават
Дума по дума
Превод
Ако живото същество отново поеме по пътя на неблагочестието, вземайки пример от обладаните от сетивни желания хора, които се стремят към любовни наслади или угаждат на езика си, то отново, както и по-рано, ще пропадне до ада.
Пояснение
Вече говорихме за това, как обусловената душа попада в ада Андха-та̄мисра или Та̄мисра и след страданията си там получава низше тяло, например тяло на куче или прасе. След определен брой такива раждания то отново получава човешко тяло. Капиладева описа и раждането на човешкото същество. В майчината утроба, докато се оформя тялото му, то изпитва не едно и не две страдания и накрая отново се появява на бял свят. И след всички тези страдания, когато за пореден път е получило възможност да се роди в човешко тяло, ако пропилява своето ценно време в общуване с хора, които се интересуват само от секс и ядене, живото същество пак ще деградира и ще попадне в същия ад Андха-та̄мисра или Та̄мисра.
Повечето хора мислят единствено за удовлетворяването на езика и гениталиите си. Това се нарича материален живот. Материално съществуване означава да ядеш, да пиеш и да се веселиш, без да се стремиш да разбереш духовната си същност и процеса на духовното развитие. Материалистите са заети изключително с удовлетворяване на езика, корема и гениталиите си, затова този, който иска да постигне духовен напредък, трябва да отбягва общуването с подобни хора. За живото същество, получило човешка форма на живот, общуването с такива материалисти е равносилно на самоубийство. Затова се казва, че разумният човек трябва да избягва подобно обкръжение и да общува единствено със святи личности. Тогава всичките му съмнения за духовните измерения на живота се разсейват и той уверено напредва по пътя към духовното себепознание. Често ще срещнем хора, които са силно привързани към определено изповедание. Верни на заповедите на своята религия, индусите, мюсюлманите и християните ходят на църква, в храма или в джамията, но в същото време не могат да се откажат от общуването с хора, чиито интереси се ограничават до половия живот и потребностите на езика. В тази строфа ясно се казва, че този, който формално следва заповедите на своята религия, но едновременно с това общува с хора от подобен тип, неизбежно ще пропадне до най-тъмните владения на ада.
Деванагари
सत्यं शौचं दया मौनं बुद्धि: श्रीर्ह्रीर्यश: क्षमा ।
शमो दमो भगश्चेति यत्सङ्गाद्याति सङ्क्षयम् ॥ ३३ ॥
शमो दमो भगश्चेति यत्सङ्गाद्याति सङ्क्षयम् ॥ ३३ ॥
Стих
сатям̇ шаучам̇ дая̄ маунам̇
буддхих̣ шрӣр хрӣр яшах̣ кш̣ама̄
шамо дамо бхагаш чети
ят-сан̇га̄д я̄ти сан̇кш̣аям
буддхих̣ шрӣр хрӣр яшах̣ кш̣ама̄
шамо дамо бхагаш чети
ят-сан̇га̄д я̄ти сан̇кш̣аям
Дума по дума
сатям — честност; шаучам — чистота; дая̄ — милосърдие; маунам — сдържаност; буддхих̣ — интелигентност; шрӣх̣ — благоденствие; хрӣх̣ — скромност; яшах̣ — слава; кш̣ама̄ — търпимост; шамах̣ — контрол над ума; дамах̣ — контрол над сетивата; бхагах̣ — късмет; ча — и; ити — така; ят-сан̇га̄т — от чието общуване; я̄ти сан̇кш̣аям — са унищожени.
Превод
Така човек се лишава от честност и чистота, от милост, сдържаност, духовна интелигентност, скромност, отреченост, слава и търпимост, престава да контролира ума и сетивата си, късметът му изневерява и накрая той губи всички благоприятни възможности.
Пояснение
Хората, които са прекалено привързани към половия живот, не могат да разберат Абсолютната Истина, да бъдат чисти или да проявяват милост към другите. Те не могат да се отнасят сериозно към живота и не се интересуват от крайната му цел. Крайната цел на живота е Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у, но хората, които са пристрастени към секса, не могат да разберат, че съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е истинският им интерес. Те нямат никакво чувство за благоприличие и се прегръщат дори по улиците и парковете, точно както правят кучетата и котките, ала наричат това любов. Тези злочести създания никога не могат да постигнат материално благополучие. Те се държат като котките и кучетата, затова и остават на равнището на котките и на кучетата. Подобни хора не могат да подобрят дори материалното си положение, какво остава да се прославят. Понякога такива глупаци си дават вид, че се занимават с някаква „йога“, но не са в състояние да контролират ума и сетивата си, което е истинската цел на йога. Такива хора не могат да постигнат никакво богатство и изобилие. Казано с две думи, те са много нещастни.
Деванагари
तेष्वशान्तेषु मूढेषु खण्डितात्मस्वसाधुषु ।
सङ्गं न कुर्याच्छोच्येषु योषित्क्रीडामृगेषु च ॥ ३४ ॥
सङ्गं न कुर्याच्छोच्येषु योषित्क्रीडामृगेषु च ॥ ३४ ॥
Стих
теш̣в аша̄нтеш̣у мӯд̣хеш̣у
кхан̣д̣ита̄тмасв аса̄дхуш̣у
сан̇гам̇ на куря̄ч чхочйеш̣у
йош̣ит-крӣд̣а̄-мр̣геш̣у ча
кхан̣д̣ита̄тмасв аса̄дхуш̣у
сан̇гам̇ на куря̄ч чхочйеш̣у
йош̣ит-крӣд̣а̄-мр̣геш̣у ча
Дума по дума
теш̣у — с тези; аша̄нтеш̣у — примитивни; мӯд̣хеш̣у — глупаци; кхан̣д̣ита-а̄тмасу — лишени от себепознание; аса̄дхуш̣у — порочно; сан̇гам — общуване; на — не; куря̄т — трябва да прави; шочйеш̣у — жалки; йош̣ит — на жените; крӣд̣а̄-мр̣геш̣у — танцуващи кучета; ча — и.
Превод
Човек не трябва да общува с примитивни глупаци, които не знаят нищо за духовната си същност и са като кучета, които играят както им свирят жените.
Пояснение
Забраната да се общува с такива глупаци се отнася с особена сила за ония, които се стремят да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато човек напредва по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, у него се развиват такива качества, като честност, чистота, милосърдие и сдържаност. Той придобива способност да разбере духовното знание и да постигне материално богатство, живее просто, прославя се, проявява търпимост и може да владее ума и сетивата си. Всички тези качества се проявяват у човека едновременно с напредъка му в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но ако човек общува с шӯдра, с глупак, който като куче танцува както му свирят жените, той никога няма да постигне напредък. Бог Чайтаня препоръчва на всеки един, който следва процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание и иска да преодолее материалното невежество, да не общува с жени или с хора, които преследват материално наслаждение. За човек, който се стреми към развитие в Кр̣ш̣н̣а съзнание, подобно общуване е по-страшно от самоубийство.
Деванагари
न तथास्य भवेन्मोहो बन्धश्चान्यप्रसङ्गत: ।
योषित्सङ्गाद्यथा पुंसो यथा तत्सङ्गिसङ्गत: ॥ ३५ ॥
योषित्सङ्गाद्यथा पुंसो यथा तत्सङ्गिसङ्गत: ॥ ३५ ॥
Стих
на татха̄ся бхавен мохо
бандхаш ча̄ня-прасан̇гатах̣
йош̣ит-сан̇га̄д ятха̄ пум̇со
ятха̄ тат-сан̇ги-сан̇гатах̣
бандхаш ча̄ня-прасан̇гатах̣
йош̣ит-сан̇га̄д ятха̄ пум̇со
ятха̄ тат-сан̇ги-сан̇гатах̣
Дума по дума
на — не; татха̄ — по този начин; ася — у този човек; бхавет — може да възникне; мохах̣ — влечение; бандхах̣ — зависимост; ча — и; аня-прасан̇гатах̣ — от привързаността към някой друг обект; йош̣ит-сан̇га̄т — от привързаността към жените; ятха̄ — като; пум̇сах̣ — на човек; ятха̄ — като; тат-сан̇ги — с хора, които са привързани към жените; сан̇гатах̣ — от дружбата.
Превод
Влечението и зависимостта, които възникват от привързаността на човека към който и да е обект, не са никога толкова силни и всепоглъщащи, колкото тези, които възникват от привързаността към жените или от дружбата с хора, привързани към жените.
Пояснение
Привързаността към жените така замърсява човека, че той остава прикован към материалния живот не само когато общува със самите жени, но и когато общува с тези, които са твърде привързани към жените. Има много причини, поради които живото същество може да стане обусловено и да попадне в материалния свят, но както ще утвърдят следващите строфи, главната от тях е общуването с жените.
В Кали юга общуването с жените е практически неизбежно. На всяка крачка в живота си човек среща жени. Ако отиде да купи нещо, от всички реклами му се усмихват жени. И тъй като физиологичното влечение към жените е толкова силно, хората от съвременната епоха са безразлични към духовните въпроси. Ведическата цивилизация обаче, в чиито основи стои процесът на духовното себепознание, силно ограничава общуването с жените. От всички четири начина на живот първият (брахмачаря), третият (ва̄напрастха) и четвъртият (сання̄са) напълно изключват общуването с жени. Само семейните имат право да общуват с жени, и то при определени условия. С други думи, привързаността към общуването с жени е причината за материалния обусловен живот, затова всеки, който иска да се измъкне от материалния плен, трябва да сложи край на това общуване.
Деванагари
प्रजापति: स्वां दुहितरं दृष्ट्वा तद्रूपधर्षित: ।
रोहिद्भूतां सोऽन्वधावदृक्षरूपी हतत्रप: ॥ ३६ ॥
रोहिद्भूतां सोऽन्वधावदृक्षरूपी हतत्रप: ॥ ३६ ॥
Стих
праджа̄патих̣ сва̄м̇ духитарам̇
др̣ш̣т̣ва̄ тад-рӯпа-дхарш̣итах̣
рохид-бхӯта̄м̇ со 'нвадха̄вад
р̣кш̣а-рӯпӣ хата-трапах̣
др̣ш̣т̣ва̄ тад-рӯпа-дхарш̣итах̣
рохид-бхӯта̄м̇ со 'нвадха̄вад
р̣кш̣а-рӯпӣ хата-трапах̣
Дума по дума
Превод
При вида на собствената си дъщеря Брахма̄, пленен от красотата ѝ, най-безсрамно хукна след нея, приел образа на елен, докато тя самата се въплъти в образа на сърна.
Пояснение
Брахма̄, пленен от очарованието на собствената си дъщеря, и Шива, омагьосан от красотата на Бога във формата на Мохинӣ, със собствения си пример ни учат, че дори велики полубогове като тях, да не говорим за обикновените обусловени души, стават жертва на женската красота. Затова се препоръчва човек да избягва твърде близко общуване дори със собствената си дъщеря, майка или сестра. Сетивата са толкова силни, че когато е опиянен от страстта, човек забравя, че тази жена е негова дъщеря, майка или сестра. Затова най-добре е той да се научи да контролира сетивата си, като се занимава с бхакти йога и служи на Мадана-мохана. Бог Кр̣ш̣н̣а е наричан Мадана-мохана, защото може да покори дори Купидон, самия бог на любовта. Единствено като служи на Мадана-мохана, човек може да се противопостави на диктата на Мадана, Купидон. Иначе той никога няма да успее да подчини сетивата си.
Деванагари
तत्सृष्टसृष्टसृष्टेषु को न्वखण्डितधी: पुमान् ।
ऋषिं नारायणमृते योषिन्मय्येह मायया ॥ ३७ ॥
ऋषिं नारायणमृते योषिन्मय्येह मायया ॥ ३७ ॥
Стих
тат-ср̣ш̣т̣а-ср̣ш̣т̣а-ср̣ш̣т̣еш̣у
ко нв акхан̣д̣ита-дхӣх̣ пума̄н
р̣ш̣им̇ на̄ра̄ян̣ам р̣те
йош̣ин-майиеха ма̄яя̄
ко нв акхан̣д̣ита-дхӣх̣ пума̄н
р̣ш̣им̇ на̄ра̄ян̣ам р̣те
йош̣ин-майиеха ма̄яя̄
Дума по дума
тат — от Брахма̄; ср̣ш̣т̣а-ср̣ш̣т̣а-ср̣ш̣т̣еш̣у — сред всички живи същества, които са родени; ках̣ — който; ну — наистина; акхан̣д̣ита — неотклонен; дхӣх̣ — неговият разум; пума̄н — мъжки; р̣ш̣им — мъдрецът; на̄ра̄ян̣ам — На̄ра̄ян̣а; р̣те — освен; йош̣ит-майя̄ — в образа на жена; иха — тук; ма̄яя̄ — от ма̄я̄.
Превод
Сред всички живи същества, родени от Брахма̄ – хора, полубогове и животни – само мъдрецът На̄ра̄ян̣а е неподвластен на очарованието на ма̄я̄ в образа на жена.
Пояснение
Първото живо същество е самият Брахма̄, който дал начало на мъдреците като Марӣчи, те от своя страна създали Кашяпа Муни и другите, а Кашяпа Муни и Манувците сътворили различните полубогове, хората и т.н. Никой от тях обаче не може да устои на очарованието на ма̄я̄, приела образа на жена. Всички в материалния свят, като се започне от Брахма̄ и се стигне до нищожни създания като мравките, изпитват полово влечение. Това е принципът, който стои в основата на материалния свят. Влечението, което Брахма̄ изпитал към дъщеря си, красноречиво показва, че никой не може да устои на женското очарование. Затова жената е удивително творение на ма̄я̄, призвано да държи обусловените души в оковите на материалния свят.
Деванагари
बलं मे पश्य मायाया: स्त्रीमय्या जयिनो दिशाम् ।
या करोति पदाक्रान्तान्भ्रूविजृम्भेण केवलम् ॥ ३८ ॥
या करोति पदाक्रान्तान्भ्रूविजृम्भेण केवलम् ॥ ३८ ॥
Стих
балам̇ ме пашя ма̄я̄я̄х̣
стрӣ-майя̄ джайино диша̄м
я̄ кароти пада̄кра̄нта̄н
бхрӯви-джр̣мбхен̣а кевалам
стрӣ-майя̄ джайино диша̄м
я̄ кароти пада̄кра̄нта̄н
бхрӯви-джр̣мбхен̣а кевалам
Дума по дума
Превод
Опитай се да разбереш необикновеното могъщество на моята ма̄я̄, приела образа на жена, която с едно движение на веждите си може да държи в подчинение дори най-великите завоеватели на този свят.
Пояснение
Историята познава не малко примери за това, как велики завоеватели са ставали жертва на красотата на някоя Клеопатра. Човек трябва да изучи природата на тази енергия, която прави жената толкова привлекателна, както и природата на влечението, което мъжът изпитва към нея. Кой е източникът на тази енергия? Във Веда̄нта сӯтра се казва, че всичко съществуващо произлиза от Върховната Божествена Личност: джанма̄дй ася ятах̣. Това означава, че Върховната Божествена Личност, или Върховният Брахман, Абсолютната Истина, е източникът, от който води началото си всичко съществуващо. Следователно силата на женското очарование и податливостта на мъжа към него също трябва да съществуват у Бога, Върховната Личност, и да са проявени в трансценденталните му забавления в духовния свят.
Богът е Върховната Личност, върховното мъжко начало. Както обикновеният мъж се стреми към влечението, което изпитва към жената, такава склонност притежава и Богът, Върховната Личност. Той също иска да бъде привличан от женската красота. Тогава основателно може да се попита дали Богът би могъл да бъде пленен от красотата на някоя материална жена. Не, това е невъзможно. Дори хората, които се намират в материалния свят, стават равнодушни към женското очарование, ако са привлечени от Върховния Брахман. Така станало например с Харида̄са Т̣ха̄кура. Една красавица проститутка се опитала да го съблазни в тъмната нощ, но тъй като той отдавал на Бога предано служене с трансцендентална любов, не се поддал на изкушението. Нещо повече, благодарение на трансценденталното общуване с него проститутката се превърнала във велика предана. Следователно материалната красота не може да привлече Върховния Бог. Когато иска да изпита влечение към жена, Той създава тази жена от собствената си енергия. Това е Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Госва̄мӣте обясняват, че Тя олицетворява енергията на наслаждението на Върховната Божествена Личност. Когато Върховният Бог иска да изпита трансцендентално блаженство, Той създава жена от вътрешната си енергия. Затова склонността към женската красота е напълно естествена, тъй като съществува в духовния свят. В материалния свят е проявено само изкривеното ѝ отражение, което по тази причина изобилства от недостатъци.
Вместо да изпитва влечение към материалната красота, човек трябва да развие привързаност към красотата на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и Кр̣ш̣н̣а. Тогава той прилага на практика принципа, провъзгласен в Бхагавад-гӣта̄: парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Този, който е покорен от трансценденталната красота на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, става равнодушен към женската красота в материалния свят. Такъв е смисълът на обожаването на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а. В потвърждение на това Я̄муна̄ча̄ря казва: „Откакто сърцето ми бе пленено от красотата на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, щом видя жена или си помисля за физическа близост с жена, аз с погнуса извръщам лице и плюя от отвращение“. Когато сме привлечени от красотата на Мадана-мохана, на Кр̣ш̣н̣а и на съпругите му, ставаме безразлични към материалната женска красота, която държи живото същество в оковите на обусловеното съществуване.
Деванагари
सङ्गं न कुर्यात्प्रमदासु जातु
योगस्य पारं परमारुरुक्षु: ।
मत्सेवया प्रतिलब्धात्मलाभो
वदन्ति या निरयद्वारमस्य ॥ ३९ ॥
योगस्य पारं परमारुरुक्षु: ।
मत्सेवया प्रतिलब्धात्मलाभो
वदन्ति या निरयद्वारमस्य ॥ ३९ ॥
Стих
сан̇гам̇ на куря̄т прамада̄су джа̄ту
йогася па̄рам̇ парам а̄рурукш̣ух̣
мат-севая̄ пратилабдха̄тма-ла̄бхо
ваданти я̄ нирая-два̄рам ася
йогася па̄рам̇ парам а̄рурукш̣ух̣
мат-севая̄ пратилабдха̄тма-ла̄бхо
ваданти я̄ нирая-два̄рам ася
Дума по дума
сан̇гам — общуване; на — не; куря̄т — трябва да осъществява; прамада̄су — с жени; джа̄ту — никога; йогася — на йога; па̄рам — съвършенството; парам — най-висшето; а̄рурукш̣ух̣ — този, който се стреми да постигне; мат-севая̄ — като отдава служене на мен; пратилабдха — постигнал; а̄тма-ла̄бхах̣ — себепознание; ваданти — се казва; я̄х̣ — такива жени; нирая — към ада; два̄рам — вратата; ася — за напредващия предан.
Превод
Човек, който се стреми да постигне съвършенството в йога и чрез служенето за мен е осъзнал истинската си същност, никога не трябва да общува с красива жена, защото в писанията е казано, че за предания такава жена е портата, която води към ада.
Пояснение
Най-висшето съвършенство на йога е да се постигне пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че най-великият йогӣ е този, който постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а с любов и преданост. А във втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че когато с помощта на преданото служене за Върховната Божествена Личност човек се освободи от материалните замърсявания, той постига науката за Бога.
В тази строфа е употребена думата пратилабдха̄тма-ла̄бхах̣. А̄тма̄ значи „аз, същност“, а ла̄бха – „постигам“. Обусловените души са загубили своята а̄тма̄, своята същност, но трансценденталистите отново я осъзнават. Тук се казва, че човекът, който е осъзнал своето аз и се стреми да постигне най-висшето съвършенство в йога, не бива да общува с млади жени. Но в днешно време има толкова много мошеници, които твърдят, че щом човек има полови органи, трябва да се наслаждава на жените колкото може повече, защото това не му пречи да бъде йогӣ. Ала нито една традиционна йога система не допуска общуването с жени. В тази строфа ясно е казано, че това общуване е портата, която води към ада. Във ведическото общество общуването с жени има крайно ограничен характер. В три от четирите обществени групи – тези на брахмача̄рӣте, ва̄напрастхите и сання̄сӣте – то е категорично забранено. Само гр̣хастхите, т.е. семейните, могат да влизат в близки отношения със съпругата си, и то единствено за зачеване на деца. Ако човек обаче иска да продължи да тъне в материалния свят, той е свободен да общува с жени, без да следва никакви ограничения.
Деванагари
योपयाति शनैर्माया योषिद्देवविनिर्मिता ।
तामीक्षेतात्मनो मृत्युं तृणै: कूपमिवावृतम् ॥ ४० ॥
तामीक्षेतात्मनो मृत्युं तृणै: कूपमिवावृतम् ॥ ४० ॥
Стих
йопая̄ти шанаир ма̄я̄
йош̣ид дева-винирмита̄
та̄м ӣкш̣ета̄тмано мр̣тюм̇
тр̣н̣аих̣ кӯпам ива̄вр̣там
йош̣ид дева-винирмита̄
та̄м ӣкш̣ета̄тмано мр̣тюм̇
тр̣н̣аих̣ кӯпам ива̄вр̣там
Дума по дума
я̄ — тя, която; упая̄ти — се приближава; шанаих̣ — бавно; ма̄я̄ — олицетворение на ма̄я̄; йош̣ит — жена; дева — от Бога; винирмита̄ — сътворена; та̄м — нея; ӣкш̣ета — човек трябва да се отнася към; а̄тманах̣ — на душата; мр̣тюм — смърт; тр̣н̣аих̣ — с трева; кӯпам — кладенец; ива — също като; а̄вр̣там — обрасъл.
Превод
Жената е сътворена от Бога като въплъщение на ма̄я̄ и този, който общува с нея, като приема от нея служене, трябва да знае, че се обрича на сигурна смърт, също като човека, паднал в някой изоставен, обрасъл с трева кладенец.
Пояснение
Понякога се случва изоставеният кладенец да обрасне с избуяла трева. Ако някой непредпазлив пътник, който не знае за съществуването на кладенеца, падне в него, го очаква сигурна смърт. Общуването с жената започва тогава, когато човек приема от нея служене, защото жената е сътворена от Бога именно за да служи на мъжа. Приемайки служенето ѝ, мъжът става неин пленник. Ако не е достатъчно интелигентен, за да разбере, че тя е портата, която води към ада, той започва да общува с нея свободно и неограничено. Такова общуване е недопустимо за хората, които се стремят да постигнат трансценденталното равнище. Дори само преди петдесетина години в индуското общество общуването с жените имало много ограничен характер. През деня жената не се срещала със съпруга си, те дори живеели в отделни стаи. Жената обитавала вътрешните помещения в къщата, а в тези, чиито прозорци гледали към улицата, живеел мъжът. Когато приема служене от жена, мъжът може да се чувства много приятно, но трябва да е много внимателен, защото тук ясно се казва, че жената е портата, която води към смъртта или към забравянето на истинската същност. Тя препречва пред мъжа пътя към духовното себепознание.
Деванагари
यां मन्यते पतिं मोहान्मन्मायामृषभायतीम् ।
स्त्रीत्वं स्त्रीसङ्गत: प्राप्तो वित्तापत्यगृहप्रदम् ॥ ४१ ॥
स्त्रीत्वं स्त्रीसङ्गत: प्राप्तो वित्तापत्यगृहप्रदम् ॥ ४१ ॥
Стих
я̄м̇ маняте патим̇ моха̄н
ман-ма̄я̄м р̣ш̣абха̄ятӣм
стрӣтвам̇ стрӣ-сан̇гатах̣ пра̄пто
витта̄патя-гр̣ха-прадам
ман-ма̄я̄м р̣ш̣абха̄ятӣм
стрӣтвам̇ стрӣ-сан̇гатах̣ пра̄пто
витта̄патя-гр̣ха-прадам
Дума по дума
я̄м — която; маняте — тя мисли; патим — своя съпруг; моха̄т — от илюзия; мат-ма̄я̄м — моята ма̄я̄; р̣ш̣абха — в образа на мъж; а̄ятӣм — идвайки; стрӣтвам — съществуване в женска форма; стрӣ-сан̇гатах̣ — от привързаност към жена; пра̄птах̣ — получено; витта — богатство; апатя — потомство; гр̣ха — дом; прадам — дарявайки.
Превод
Живото същество, което в миналия си живот е било привързано към някоя жена, сега получава женско тяло и с глупаво умиление гледа своя съпруг, който е ма̄я̄, въплътила се в мъжки образ, смятайки го за източник на богатство, потомство, дом и на всякакви материални блага.
Пояснение
От тази строфа става ясно, че в миналия си живот жената най-вероятно е била мъж, който заради привързаността към съпругата си сега е получил женско тяло. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това – мислите на човека в мига на смъртта определят следващото му тяло. Този, който е прекалено привързан към съпругата си, в момента на смъртта ще мисли за нея и в следващия си живот ще получи женско тяло. По същия начин ако, докато умира, жената мисли за съпруга си, в следващия си живот тя получава тяло на мъж. Затова в индуските писания се отдава такова голямо значение на целомъдрието на жената и на предаността ѝ към съпруга. Благодарение на привързаността към съпруга си жената се извисява и в следващия си живот получава тяло на мъж, но привързаността на мъжа към жената води само до деградация и в следващия си живот мъжът приема женско тяло. Винаги трябва да помним думите на Бхагавад-гӣта̄, че грубото и финото тяло са само обвивки. Те са като връхни дрехи, покриващи живото същество. Да станеш мъж или жена, означава само да си смениш дрехата. По природа душата е междинна енергия на Върховния Бог. И тъй като е енергия, изначално тя е жена, т.е. обект на наслаждение. Живото същество, което е в мъжко тяло, има по-голям шанс да се освободи от материалния плен, отколкото живото същество в женско тяло. В тази строфа се казва, че мъжкото тяло трябва да се използва правилно, а не за развиване на привързаности към жени, защото тези привързаности водят до затъване в материалното наслаждение и до женско тяло в следващия живот. В най-честия случай жените обичат украшения, мебели, дрехи и семейно благополучие. И когато съпругът им обезпечава всичко това в достатъчни количества, те се чувстват доволни. Взаимоотношенията между мъжа и жената са много сложни, но най-важното, което трябва да запомним, е че този, който се стреми да се издигне до трансцендентално равнище и да постигне духовно себепознание, трябва да бъде много внимателен в общуването си с жените. Обаче за тези, които притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание, ограниченията могат да не бъдат толкова строги, защото ако мъжът и жената изпитват привързаност не един към друг, а към Кр̣ш̣н̣а, те са еднакво достойни да се освободят от материалния плен и да постигнат обителта на Кр̣ш̣н̣а. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че всички, които се отнасят сериозно към дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание – независимо дали са низши животни, жени или неинтелигентни хора от класата на търговците и работниците – ще се върнат вкъщи, при Бога, и ще постигнат обителта на Кр̣ш̣н̣а. Нито мъжът трябва да е привързан към жената, нито жената трябва да е привързана към мъжа. И двамата трябва да са привързани към служенето за Бога – тогава те ще могат да се освободят от материалния плен.
Деванагари
तामात्मनो विजानीयात्पत्यपत्यगृहात्मकम् ।
दैवोपसादितं मृत्युं मृगयोर्गायनं यथा ॥ ४२ ॥
दैवोपसादितं मृत्युं मृगयोर्गायनं यथा ॥ ४२ ॥
Стих
та̄м а̄тмано виджа̄нӣя̄т
патй-апатя-гр̣ха̄тмакам
даивопаса̄дитам̇ мр̣тюм̇
мр̣гайор га̄янам̇ ятха̄
патй-апатя-гр̣ха̄тмакам
даивопаса̄дитам̇ мр̣тюм̇
мр̣гайор га̄янам̇ ятха̄
Дума по дума
Превод
Затова жената трябва да смята своя съпруг, дом и деца за творение на външната енергия на Бога, което само приближава смъртта ѝ, както нежната песен на ловеца носи смърт на елена.
Пояснение
В тези свои наставления Бог Капиладева казва, че не само жената е порта към ада за мъжа, но и обратното – мъжът е порта към ада за жената. Това е въпрос на привързаност. Мъжът се привързва към съпругата си заради нейното служене, красота и други достойнства, а жената се привързва към съпруга си заради дома, украшенията, дрехите и децата, които ѝ дава. Всичко зависи от взаимната им привързаност. Докато те са привързани един към друг и в основата на тази привързаност стои стремежът към сетивно наслаждение, жената е опасност за мъжа, а мъжът е опасност за жената. Но ако насочат привързаността си към Кр̣ш̣н̣а, двамата придобиват Кр̣ш̣н̣а съзнание и семейният им живот е щастлив. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ препоръчва:
ана̄сактася виш̣ая̄н
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
(Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255)
Мъжът и жената, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да живеят като семейство с единствената цел да изпълняват дълга си в служенето за Кр̣ш̣н̣а. Ако децата, съпругата и съпругът се занимават с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, всички телесни и материални привързаности между тях ще изчезнат. Тъй като свързващото звено в отношенията им е Кр̣ш̣н̣а, тяхното съзнание остава чисто и те никога не деградират.
Деванагари
देहेन जीवभूतेन लोकाल्लोकमनुव्रजन् ।
भुञ्जान एव कर्माणि करोत्यविरतं पुमान् ॥ ४३ ॥
भुञ्जान एव कर्माणि करोत्यविरतं पुमान् ॥ ४३ ॥
Стих
дехена джӣва-бхӯтена
лока̄л локам анувраджан
бхун̃джа̄на ева карма̄н̣и
каротй авиратам̇ пума̄н
лока̄л локам анувраджан
бхун̃джа̄на ева карма̄н̣и
каротй авиратам̇ пума̄н
Дума по дума
дехена — заради тялото; джӣва-бхӯтена — притежавано от живото същество; лока̄т — от една планета; локам — на друга планета; анувраджан — скитайки; бхун̃джа̄нах̣ — наслаждавайки се; ева — така; карма̄н̣и — с плодоносни дейности; кароти — то се занимава; авиратам — непрекъснато; пума̄н — живото същество.
Превод
Обвързано от определен тип тяло, материалистичното живо същество странства от една планета на друга, жънейки плодовете от своите дейности. Така то се заплита в мрежата на плодоносните дейности и постоянно се наслаждава на резултатите им.
Пояснение
Когато живото същество се намира в клетката на материалното тяло, то се нарича джӣва-бхӯта, а когато се освободи от материалното си тяло, става брахма-бхӯта. Сменяйки материалните си тела живот след живот, то минава не само през различни форми на съществуване, но и пътува от една планета на друга. Бог Чайтаня казва, че живите същества, които са обвързани от плодоносните си дейности, странстват из цялата вселена. Ако по волята на съдбата или благодарение на благочестивите си дейности в миналото живите същества, по милостта на Кр̣ш̣н̣а, срещнат истински духовен учител, те получават семето на преданото служене. Когато човек посее това семе в сърцето си и го полива със слушане и повтаряне, от него ще израсне голямо растение и живото същество ще може да се наслаждава на цветовете и плодовете му дори докато се намира в материалния свят. Тогава то ще се намира на равнището брахма-бхӯта. Този, който се намира в обусловено състояние, се нарича материалист, а който се е освободил от всички обозначения и отдава на Бога предано служене с пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, се нарича освободена душа. Докато по милостта на Бога човек не получи възможност да общува с истински духовен учител, той не може да се измъкне от кръговрата на раждането и смъртта и трябва да продължи по своя път през различните видове живот, пътувайки от една планета на друга.
Деванагари
जीवो ह्यस्यानुगो देहो भूतेन्द्रियमनोमय: ।
तन्निरोधोऽस्य मरणमाविर्भावस्तु सम्भव: ॥ ४४ ॥
तन्निरोधोऽस्य मरणमाविर्भावस्तु सम्भव: ॥ ४४ ॥
Стих
джӣво хй ася̄нуго дехо
бхӯтендрия-мано-маях̣
тан-ниродхо 'ся маран̣ам
а̄вирбха̄вас ту самбхавах̣
бхӯтендрия-мано-маях̣
тан-ниродхо 'ся маран̣ам
а̄вирбха̄вас ту самбхавах̣
Дума по дума
джӣвах̣ — живото същество; хи — наистина; ася — на него; анугах̣ — подходящо; дехах̣ — тяло; бхӯта — груби материални елементи; индрия — сетива; манах̣ — ум; маях̣ — изградено от; тат — на тялото; ниродхах̣ — унищожение; ася — на живото същество; маран̣ам — смърт; а̄вирбха̄вах̣ — проявление; ту — но; самбхавах̣ — раждане.
Превод
По този начин в съответствие с последиците от своите плодоносни дейности живото същество получава подходящо за него тяло, надарено с материален ум и сетива. Когато последиците от някоя дейност се изчерпят, този край се нарича смърт, а когато започнат да действат други последици, началото носи името раждане.
Пояснение
От незапомнени времена живото същество преминава от една форма на живот в друга, странствайки из различните планети във вселената. Този процес е описан в Бхагавад-гӣта̄. Бхра̄маян сарва-бхӯта̄ни янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄ – под непреодолимото въздействие на ма̄я̄ всеки скита из вселената в колесницата на тялото, създадена от материалната енергия. Материалният живот представлява верига от действия и произтичащи от действията последици. Той е дълга филмова лента от действия и последици, в която всеки живот е само един кадър. Когато детето се ражда, това означава, че с полученото от него тяло се слага началото на нов цикъл от действия, а когато се състари и умре, е дошъл краят на поредната брънка от веригата на действията и последиците.
Виждаме, че заради разликата в кармичните дейности един човек се ражда в богато, а друг – в бедно семейство, въпреки че и двамата се появяват на едно и също място, по едно и също време и при еднакви обстоятелства. Този, който е оставил зад гърба си благочестиви дейности, получава възможност да се роди в богато или благочестиво семейство, а този, който е извършвал греховни дейности, се ражда в бедно и низше семейство. Смяната на тялото означава смяна на полето на действие. По същия начин когато детското тяло се превърне в младежко, детските игри се сменят с младежките занимания.
Очевидно е, че тялото, което живото същество получава, се определя от дейностите, които е вършило в миналото. Този процес е започнал от незапомнени времена и продължава вечно. Затова поетите ваиш̣н̣ави казват: ана̄ди карама-пхале – не може да се проследи началото на веригата от действия и последици, защото тя може да е започнала още в миналия милениум от живота на Брахма̄ и да продължава в сегашния. Пример за това е животът на На̄рада Муни – в един от милениумите На̄рада бил син на прислужница, а в следващия станал велик мъдрец.
Деванагари
द्रव्योपलब्धिस्थानस्य द्रव्येक्षायोग्यता यदा ।
तत्पञ्चत्वमहंमानादुत्पत्तिर्द्रव्यदर्शनम् ॥ ४५ ॥
यथाक्ष्णोर्द्रव्यावयवदर्शनायोग्यता यदा ।
तदैव चक्षुषो द्रष्टुर्द्रष्टृत्वायोग्यतानयो: ॥ ४६ ॥
तत्पञ्चत्वमहंमानादुत्पत्तिर्द्रव्यदर्शनम् ॥ ४५ ॥
यथाक्ष्णोर्द्रव्यावयवदर्शनायोग्यता यदा ।
तदैव चक्षुषो द्रष्टुर्द्रष्टृत्वायोग्यतानयो: ॥ ४६ ॥
Стих
дравьопалабдхи-стха̄нася
дравйекш̣а̄йогята̄ яда̄
тат пан̃чатвам ахам̇-ма̄на̄д
утпаттир дравя-даршанам
дравйекш̣а̄йогята̄ яда̄
тат пан̃чатвам ахам̇-ма̄на̄д
утпаттир дравя-даршанам
ятха̄кш̣н̣ор дравя̄ваява-
даршана̄йогята̄ яда̄
тадаива чакш̣уш̣о драш̣т̣ур
драш̣т̣р̣тва̄йогята̄найох̣
даршана̄йогята̄ яда̄
тадаива чакш̣уш̣о драш̣т̣ур
драш̣т̣р̣тва̄йогята̄найох̣
Дума по дума
дравя — на обектите; упалабдхи — на възприятието; стха̄нася — мястото; дравя — на обектите; ӣкш̣а̄ — на възприятието; айогята̄ — неспособност; яда̄ — когато; тат — това; пан̃чатвам — смърт; ахам-ма̄на̄т — от погрешна представа за аза; утпаттих̣ — раждане; дравя — на физическото тяло; даршанам — наблюдавайки; ятха̄ — както; акш̣н̣ох̣ — на очите; дравя — на обектите; аваява — части; даршана — на зрението; айогята̄ — неспособност; яда̄ — когато; тада̄ — тогава; ева — наистина; чакш̣уш̣ах̣ — на сетивото зрение; драш̣т̣ух̣ — на зрящия; драш̣т̣р̣тва — на зрителната способност; айогята̄ — неспособност; анайох̣ — и на двете.
Превод
Когато поради заболяване на зрителния нерв очите загубят способността си да различават цветове или форми, зрението атрофира. Живото същество, което е наблюдател и на очите, и на обектите на зрението, загубва зрителната си способност. По същия начин когато материалното тяло – мястото, в което протича процесът на възприятието – загуби способността си да възприема обектите, състоянието му се нарича смърт. А моментът, от който човек започва да възприема тялото си като своя истинска същност, носи името раждане.
Пояснение
Когато човек казва „Аз виждам“, това означава, че вижда с очите или с очилата си; той вижда с помощта на органа, или на инструмента на зрението. Ако органът на зрението се повреди, заболее или престане да функционира, живото същество, зрителят, също престава да вижда. По същия начин душата действа, докато се намира в материалното тяло, а когато тялото стане неспособно да функционира и настъпи краят му, тя също престава да извършва кармичните си дейности. Когато инструментът, с чиято помощ живото същество извършва дейностите си, се повреди и спре да функционира, настъпва състоянието, наречено смърт. А когато живото същество получи нов инструмент за дейности, се казва, че то се ражда. Процесът на раждането и смъртта протича всеки един миг, защото тялото постоянно търпи изменения. Последната промяна, през която то минава, се нарича смърт, а приемането на ново тяло носи името раждане. Това е ключът към разрешаването на проблема за раждането и смъртта. В действителност живото същество не се ражда и не умира, то е вечно. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: на ханяте ханяма̄не шарӣре – живото същество никога не умира, то не умира дори след смъртта или унищожението на материалното тяло.
Деванагари
तस्मान्न कार्य: सन्त्रासो न कार्पण्यं न सम्भ्रम: ।
बुद्ध्वा जीवगतिं धीरो मुक्तसङ्गश्चरेदिह ॥ ४७ ॥
बुद्ध्वा जीवगतिं धीरो मुक्तसङ्गश्चरेदिह ॥ ४७ ॥
Стих
тасма̄н на ка̄рях̣ сантра̄со
на ка̄рпан̣ям̇ на самбхрамах̣
буддхва̄ джӣва-гатим̇ дхӣро
мукта-сан̇гаш чаред иха
на ка̄рпан̣ям̇ на самбхрамах̣
буддхва̄ джӣва-гатим̇ дхӣро
мукта-сан̇гаш чаред иха
Дума по дума
тасма̄т — смъртта; на — не; ка̄рях̣ — трябва да очаква; сантра̄сах̣ — с ужас; на — не; ка̄рпан̣ям — скъперничество; на — не; самбхрамах̣ — стремеж към материални постижения; буддхва̄ — осъзнавайки; джӣва-гатим — истинската природа на живото същество; дхӣрах̣ — неотклонно; мукта-сан̇гах̣ — освободен от привързаност; чарет — човек трябва да върви; иха — в този свят.
Превод
Затова човек не трябва да очаква с ужас смъртта, нито да търси спасение в отъждествяването с тялото или неудържимо да се отдава на наслаждение, докато удовлетворява потребностите на тялото си. Като осъзнае истинската си, духовна природа, той трябва да действа освободен от привързаности и неотклонно вървейки към своята цел.
Пояснение
Всеки разумен човек, който е разбрал философията на живота и смъртта, се отчайва, когато слуша за ужасните, адски условия на живот, в които е поставено живото същество в майчината утроба и после, извън нея. Но проблемите на живота трябва да се разрешат. Разумният човек трябва да разбере, че материалното тяло е източник на страдания. Без излишни разочарования и отчаяние той трябва да се опита да открие решението. Това той може да направи, като общува с личности, постигнали освобождение. Но най-напред трябва да разбере кой е истински освободен. Освободената личност е описана в Бхагавад-гӣта̄: този, който е преодолял неумолимите закони на материалната природа и непрекъснато отдава на Бога предано служене, е достигнал равнището на Брахман.
Върховната Божествена Личност е отвъд материалното творение. Дори имперсоналисти като Шан̇кара̄ча̄ря признават, че На̄ра̄ян̣а е трансцендентален по отношение на материалното творение. Затова човек, който действително служи на Бога в различните му форми – На̄ра̄ян̣а, Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а или Сӣта̄-Ра̄ма – е постигнал освобождение. Бха̄гаватам потвърждава, че освобождение означава да се върнеш в естествената си позиция. Тъй като живото същество е вечен слуга на Върховния Бог, ако сериозно и искрено се занимава с трансцендентално любовно служене за Бога, то се намира в освободено състояние. Човек трябва да общува с тези, които са постигнали освобождение, и тогава ще намери разрешение за най-важните проблеми на живота – раждането и смъртта.
Докато се занимава с предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не трябва да се държи като скъперник. Той не трябва да демонстрира отреченост от света. В действителност той не се е отрекъл от нищо. Ако човек напусне двореца си и отиде в гората, той не се отрича от нищо, защото и дворецът, и гората са собственост на Върховната Божествена Личност. Това, че сменя една собственост с друга, не означава, че се отрича от тях – той никога не е бил собственик нито на двореца, нито на гората. Да се отречеш от материалния живот, означава да изоставиш илюзорното схващане, че си господар на материалната природа и имаш право да ѝ се наслаждаваш. Когато човек се раздели с тази измамна представа и с високомерието си, което го кара да се смята за Бог, той върши истинско отречение. Иначе отречението е лишено от смисъл. Рӯпа Госва̄мӣ казва, че ако човек се отрича от нещо, което би могъл да употреби в служене за Бога, действието му се квалифицира като пхалгу-ваира̄гя – скъперническо или лъжливо отречение. Всичко съществуващо принадлежи на Върховната Божествена Личност и затова всичко трябва да се използва в служене за Бога, а не за удовлетворяване на собствените ни сетива. Това е истинско отречение. И нещо друго: човек не бива изкуствено да увеличава потребностите на тялото си. Трябва да се задоволяваме с това, което Кр̣ш̣н̣а ни дава, без да полагаме свръхусилия, и цялото си време трябва да посветим на служене за Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така ще можем да разрешим проблема за раждането и смъртта.
Деванагари
सम्यग्दर्शनया बुद्ध्या योगवैराग्ययुक्तया ।
मायाविरचिते लोके चरेन्न्यस्य कलेवरम् ॥ ४८ ॥
मायाविरचिते लोके चरेन्न्यस्य कलेवरम् ॥ ४८ ॥
Стих
самяг-даршаная̄ буддхя̄
йога-ваира̄гя-юктая̄
ма̄я̄-вирачите локе
чарен няся калеварам
йога-ваира̄гя-юктая̄
ма̄я̄-вирачите локе
чарен няся калеварам
Дума по дума
Превод
Постигнал истинско зрение за света, укрепнал в преданото служене и отхвърлил отъждествяването с материята, човек с помощта на разума си трябва да разбере, че тялото му е част от илюзорния свят. По този начин той ще постигне непривързаност към всичко материално.
Пояснение
Понякога хората се заблуждават и мислят, че ако общуват с тези, които се занимават с предано служене, няма да могат да си изхранват семейството. В отговор на това Капиладева казва, че общуването с освободени личности не означава физически, непосредствен контакт с тях, а осъзнаване на проблемите на живота с помощта на философията и логиката. Тук по-специално е казано: самяг-даршаная̄ буддхя̄ – човек трябва да постигне съвършено зрение и с помощта на разума и практикуването на йога да се отрече от материалния свят. Тази отреченост може да се постигне с процеса, препоръчан във втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.
Интелигентността на предания постоянно е свързана с Върховната Божествена Личност. Преданият не е привързан към материалното съществуване, защото знае съвършено добре, че този свят е творение на заблуждаващата енергия. Осъзнал себе си като неотделима частица от Върховната Душа, той служи на Бога и не е подвластен на процеса на материалните действия и последиците им. И накрая, когато напусне материалното си тяло, или материалната енергия, той, чиста душа, влиза в царството на Бога.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към тридесет и първа глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Бог Капила описва пътя на живите същества“.