Бог Капила описва пътя на живите същества

Както се каза в предишната глава, след като изтърпи полагащото му се наказание под формата на живот сред различни адски условия, живото същество отново получава човешко тяло. В настоящата глава тази тема се развива по-нататък. За да може да получи човешко тяло, живото същество, което е изстрадало полагащото му се, като е живяло в различни адски форми на съществуване, влиза в семето на оня мъж, който ще е най-подходящ да му бъде баща. По време на половия акт душата заедно със семето на бащата попада в майчината утроба, където ще се оформи предназначеното за нея тяло. През този цикъл минават всички въплътени живи същества, но в дадената строфа се говори най-вече за човека, който е бил в ада Андха-та̄мисра. След страдания в множество видове адски тела, такива като телата на кучетата и свинете, той отново се връща към човешката форма на съществуване и се ражда в същия вид тяло, от който някога е попаднал в ада.

Всичко това се извършва под контрола на Върховната Божествена Личност. Живото същество получава тялото си от материалната природа, но материалната природа действа по указания от Свръхдушата. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че живото същество странства в материалния свят на колесница, която материалната природа е създала за него. Върховният Бог в аспекта си на Свръхдуша винаги се намира редом до индивидуалната душа. По негово разпореждане материалната природа дава на индивидуалната душа определен вид тяло, точно съответстващо на резултатите на дейностите ѝ. Тук особено важна е думата ретах̣-кан̣а̄шраях̣, която посочва, че не семето на мъжа създава живота в майчината утроба, а живото същество, душата, която е приела подслон в това семе и заедно с него е влязла в утробата на жената. След това в майчината утроба започва да се оформя тялото. Половият акт сам по себе си, без присъствието на душата, не може да създаде живо същество. Теорията на материалистите, че душата не съществува и детето се ражда в резултат от механичното съединяване на материални елементи (на сперматозоида и яйцеклетката), звучи неубедително и е несъстоятелна.

Тялото, което душата получава, се оформя по четири различни начина в зависимост от източника. Първият вид тела са телата на дърветата и растенията – те израстват от земята. Вторият вид тела се развиват от секреция – така се появяват мухите, бактериите и редица насекоми. Третият вид тела се появяват от яйца, а четвъртият вид – от зародиши. В тази строфа е казано, че след съединяването на яйцеклетката и сперматозоида тялото започва да се развива и с течение на времето приема формата или на зародиш, или на яйце. При птиците то се развива в яйце, а при животните и хората – в зародиш.

Когато в края на шестия месец плодът напълно се оформи, ако детето е момче, то започва да се придвижва към дясната страна на утробата, а ако е момиче, се опитва да се премести наляво.

В Ма̄ркан̣д̣ея Пура̄н̣а е казано, че стомахът на майката е свързан със стомаха на детето чрез пъпната връв (а̄пя̄янӣ), по която зародишът в утробата получава приетата от майката храна. Така плодът се храни от стомаха на майката и нараства с всеки изминат ден. Информацията за състоянието на плода, която намираме в Ма̄ркан̣д̣ея Пура̄н̣а, напълно се потвърждава от съвременната медицинска наука, следователно авторитетността на Пура̄н̣ите не може да се подлага на съмнение, както правят философите ма̄я̄ва̄дӣ.

Тъй като детето е напълно зависимо от храната, която майката приема, по време на бременността жената трябва да се въздържа от някои видове храни. Бременната не бива да приема твърде много сол, люти чушки, лук и други подобни продукти, защото детското тяло е прекалено нежно, за да понесе такива остри храни. Различните ограничения и предпазни мерки, които ведическите писания, смр̣ти, препоръчват за бременната майка, се отразяват благотворно върху развитието на детето. От ведическата литература узнаваме колко много грижи трябва да се полагат, за да се създаде и отгледа благочестиво потомство. Преди половия акт тези, които се числят към висшите обществени класи, задължително трябва да извършат ритуала гарбха̄дха̄на, който почива на автентични научни основи. Много важно е да се следват и другите препоръки на Ведите по отношение на бременността. Грижата за децата е основен дълг на родителите, защото само тогава в обществото ще могат да израснат благочестиви хора, способни да поддържат мира и благоденствието както в собствената си страна, така и по целия свят.

Живото същество е принудено да търпи страданията на материалното битие не само след като излезе от майчината утроба, но и докато се намира в нея. Житейските мъки започват още от мига, в който то влезе в контакт с материалното си тяло. За съжаление, ние забравяме това, което сме преживели, и не гледаме сериозно на страданията, свързани с раждането ни в този свят. Затова Бхагавад-гӣта̄ подчертава, че човек трябва да си даде сметка за неимоверното мъчение на раждането и смъртта. И по време на оформянето на тялото в майчината утроба, и по време на смъртта той е заставен да мине през много изпитания. Както бе описано в предишната глава, живото същество е принудено да се преселва от тяло в тяло, а пребиваването в тела на кучета и свине е особено мъчително. Но въпреки всички тези страдания, под омагьосващото влияние на ма̄я̄ ние забравяме всичко, пленени от илюзорното щастие, което в действителност е само чувство на облекчение от нещастието.

Не сме в състояние дори да си представим състоянието, в което се намира детето в майчината си утроба. Да се живее сред такива условия, е изключително трудно, но детето е принудено да стои там, в утробата. Тъй като съзнанието му все още не е много развито, то успява да изтърпи болките, иначе не би издържало и би умряло. Това е благословия на ма̄я̄, която дарява страдащото тяло с всичко, което му е необходимо, за да изтърпи ужасните мъчения.

Ако възрастен човек бъде поставен в положението, в което се намира детето в утробата, напълно безпомощен и зависим, той няма да оживее дори броени секунди. За съжаление, ние забравяме тези страдания и насочваме всичките си усилия към постигането на щастие в този живот, без да се стремим да освободим душата от плена на ражданията и смъртта. Нещастна и обречена е цивилизацията, в която не се говори открито по тези проблеми, защото хората в нея са лишени от възможността да осъзнаят колко несигурно и опасно е материалното съществуване.

Щом се роди, детето забравя за трудностите, с които е трябвало да се сблъсква през миналите си животи. Но когато възмъжее, то може поне да научи за нетърпимите мъки на раждането и смъртта, като чете Шрӣмад Бха̄гаватам и другите авторитетни писания. Ако не вярваме на писанията, това е друг въпрос, но ако вярваме в истинността на техните сведения, трябва да извоюваме свобода за следващия си живот. Такава възможност ни предоставя само човешката форма на съществуване. Този, който пренебрегва факта, че човешкият живот е пълен със страдания, извършва истинско самоубийство. Човешката форма на живот е единственото средство за прекосяване на материалния свят, на невежеството, с което ни е покрила ма̄я̄. Човешкото тяло е като сигурен кораб, воден от опитен капитан – духовния учител, а наставленията на писанията са попътните ветрове. Но ако въпреки всички тези средства, които са ни предоставени, не прекосим океана от невежество, океана на материалното съществуване, ние вършим самоубийство.

В края на седмия месец въздушните потоци в тялото карат детето да се движи и то постоянно променя положението си, защото преди раждането цялата матка се отпуска. Тук паразитите са наречени содара. Содара означава „родени от същата майка“. Тъй като детето се ражда от майчината утроба, в която като резултат от ферментацията се раждат и много паразити, детето и паразитите в този смисъл могат да бъдат наречени братя. Когато мечтаем за всемирно човешко братство, не бива да забравяме, че дори паразитите са ни братя, какво да говорим за другите живи същества. Затова трябва да се грижим еднакво за всички живи създания.

Казват, че когато жената изпитва родилни болки, тя се зарича никога повече да не забременява, за да не търпи отново тези непоносими страдания. По същия начин този, който е на операционната маса, вътре в себе си се кълне никога да не прави неща, които биха го довели отново под хирургическия нож, а човекът, изпаднал в опасност, си обещава никога повече да не допуска същата грешка. По същия начин живото същество, поставено сред адски условия на живот, се моли на Бога и обещава, че никога повече няма да върши греховни дейности, за да не попада отново в такава утроба, обричайки се на раждане и смърт. Когато страда и се мъчи в майчината утроба, живото същество изпитва силен страх от следващото си раждане, но щом излезе оттам и се хвърли във водовъртежа на живота, то забравя за всичко и отново започва да върши същите грехове, заради които е попаднало в такива ужасни условия на съществуване.

Думата чалач-чаран̣а̄равиндам се отнася до Върховната Божествена Личност, която стъпва по земната повърхност. И наистина, Бог Ра̄мачандра, както и Бог Кр̣ш̣н̣а стъпвали по земята досущ като обикновените хора. Ето защо живото същество отправя молитвата си към Върховната Божествена Личност, която идва на Земята или на някоя друга планета във вселената, за да защити праведните и да унищожи злодеите. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че когато безбожието вземе връх и истинските религиозни принципи бъдат потъпкани, Върховният Бог идва, за да защити благочестивите и да убие грешниците. В тази строфа се има предвид Бог Кр̣ш̣н̣а.

Друга важна мисъл, изразена в настоящата строфа, е това, че Богът идва (иччхая̄) по своя собствена воля. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: самбхава̄мй а̄тма-ма̄яя̄ – „Аз се появявам по своя воля, с помощта на вътрешната си енергия“. Той не идва, принуден от законите на материалната природа. Тук е казано: иччхая̄ – Богът не придобива форма, както твърдят имперсоналистите. Той идва по своя собствена воля и формата, в която се появява в материалния свят, е негова вечна форма. Върховният Бог поставя живото същество в ужасни условия на живот, но Той може и да го освободи. Затова всеки трябва да търси подслон в неговите лотосови нозе. Кр̣ш̣н̣а ни призовава: „Изостави всичко и просто ми се отдай“. А освен това в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всеки, който се предаде на Бога, повече не се връща в материалния свят, за да приеме ново материално тяло. Той завинаги се завръща вкъщи, при Бога.

В предишната строфа джӣвата, индивидуалната душа, се молеше с думите „Приемам подслон при Върховния Бог“. Това означава, че по природа тя е покорен слуга на Върховната Душа, на Божествената Личност. Във всяко тяло се намират едновременно и Върховната Душа, и индивидуалната душа, джӣвата, както утвърждават Упаниш̣адите. Те пребивават в тялото заедно, като двама приятели, но единият страда, а другият е отвъд страданието.

В тази строфа се казва: вишуддхам авика̄рам акхан̣д̣а-бодхам – Свръхдушата е недосегаема за замърсяванията. Живото същество е замърсено и страда, защото има материално тяло, но това не означава, че Богът, който е редом до него, също има материално тяло. Богът е авика̄рам, неизменен. Той винаги остава един и същ, Върховен. Ала поради замърсяванията в сърцето си философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат, че Върховната Душа, Свръхдушата, се различава от индивидуалната душа. В тази строфа е казано: а̄тапяма̄на-хр̣дайе 'васитам – Богът се намира в сърцето на всяко живо същество, но само разкаялата се душа може да усети присъствието му. Индивидуалната душа се разкайва за това, че забравяйки естественото си положение, е поискала да стане равна на Върховната Душа или с всички сили се е опитвала да постигне господство над материалната природа. Усилията ѝ са завършили с крах и сега тя съжалява за стореното. В това състояние тя започва да осъзнава Свръхдушата и взаимоотношенията си с нея. Както се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄, след много, много животи обусловената душа осъзнава, че Ва̄судева е велик и че именно Той е Богът и господарят. А тя е негов слуга и затова му се отдава. Тогава индивидуалната душа става маха̄тма̄, велика душа. Ето защо живото същество, което има щастието да стигне до това прозрение още в майчината си утроба, със сигурност ще се освободи от материалния плен.

Разликата между живото същество и Върховната Божествена Личност се състои в това, че живото същество има склонност да попада под влиянието на материалната природа, докато Върховният Бог винаги остава трансцендентален към материята и живите същества. Когато живото същество се озове в материалната природа, сетивата и качествата му се замърсяват, т.е. стават обусловени. Върховният Бог не може да бъде обусловен от материални качества или материални сетива, защото е отвъд влиянието на материалната природа и, за разлика от живите същества, не може да се окаже в мрака на невежеството. Заради съвършеното си знание Той никога не е подвластен на материалната природа. Материалната енергия винаги е под негов контрол и затова никога не може да го подчини.

Живото същество е склонно да попада под влиянието на материалната природа, защото по природа е безкрайно малко. Но когато отхвърли оковите на илюзорното материално тяло, то постига същата духовна природа, каквато притежава и Върховният Бог. Между него и Бога няма качествена разлика, но то не притежава могъществото, което би му позволило никога да не попада под влиянието на материалната природа. Ето защо живото същество се различава от Бога в количествено отношение.

Процесът на преданото служене има за цел да пречисти живото същество от материалните замърсявания и да го издигне до духовно равнище, до качествено равенство с Върховната Божествена Личност. Във Ведите се казва, че живото същество винаги е свободно. Асан̇го хй аям̇ пуруш̣ах̣. Материалното замърсяване го покрива само временно, а истинското му състояние е състоянието, в което то е свободно. Това освобождение се постига чрез процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, започващ от мига, в който живото същество се отдава на Върховния Бог. Затова в тази строфа се казва: „С най-дълбока почит се скланям пред Върховната Личност“.

Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че човек може да се освободи от материалното робство, като върви по пътя на философското познание. Но тук е казано, че освобождението се постига не чрез знание, а по милостта на Върховния Бог. Колкото и могъщо да е знанието, което обусловената душа придобива в процеса на философските търсения, то никога не е достатъчно съвършено, за да може чрез него тя да постигне Абсолютната Истина. Без милостта на Върховния Бог човек никога не може да разбере природата на Върховния, истинската му форма, качествата и името му. Онези, които не отдават предано служене, се занимават с безплодни разсъждения в продължение на хилядолетия, но пак не могат да разберат природата на Абсолютната Истина.

Човек може да получи знание за Абсолютната Истина и да постигне освобождение единствено по милостта на Върховната Божествена Личност. Тук ясно е казано, че тъй като сме покрити от материалната енергия, сме се лишили от памет. Някой може да попита защо върховната воля на Бога ни е поставила под влиянието на материалната енергия. Това се обяснява в Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва: „Аз се намирам в сърцето на всеки и заради мен той забравя и помни“. Когато обусловената душа забрави изначалното си положение, това също е по разпореждане на Бога. Желаейки да господства над материалната природа, живото същество злоупотребява с малката независимост, която му е дадена. Възможността то да злоупотребява с независимостта си, т.е. възможността да избере ма̄я̄, винаги е достъпна, в противен случай не би могло да се говори за независимост. Независимостта предполага, че човек е свободен да постъпва правилно или неправилно. Тя не е статично състояние, а динамичен процес на избор. Така, злоупотребявайки с независимостта си, ние попадаме под влиянието на ма̄я̄.

Ма̄я̄ е толкова силна, че по думите на самия Бог, е изключително трудно да се преодолее влиянието ѝ. Но човек лесно може да се издигне над нея, ако се отдаде на Бога. Ма̄м ева йе прападянте – всеки, който се отдаде на Бога, превъзмогва влиянието на суровите закони на материалната природа. Тук ясно е казано, че живото същество попада под влиянието на ма̄я̄ по волята на Върховния Бог и затова може да се освободи от този плен единствено по негова милост.

В тази строфа се говори за дейностите на обусловените души, които се намират под влиянието на материалната природа. Материалната природа кара всяка обусловена душа да се занимава с някакъв вид дейности. Сами виждаме, че обусловените същества в материалния свят работят с такава сила и размах, че могат да творят чудеса в хода на прословутия материален прогрес, насочен към удовлетворяването на сетивата. Но тяхното истинско положение е онова, в което съзнават, че са вечни слуги на Върховния Бог. Този, който има истинско и съвършено знание, разбира, че е вечен слуга на Бога, върховния обект на преклонение. А когато е лишен от това знание, се занимава с материални дейности. Това е невежеството.

Когато обусловената душа искрено пожелае да отхвърли материалните окови, Върховната Божествена Личност, която в образа на Парама̄тма̄ се намира в сърцето ѝ, я напътства: „Отдай се на мен“. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Изостави всички други дейности и просто ми се отдай“. Не подлежи на съмнение фактът, че източник на знанието е Върховната Личност. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча. Богът казва: „Аз давам на живото същество истинско знание, Аз го дарявам с памет и пак Аз го карам да забравя“. На този, който търси материално удоволствие или господство над материалната природа, Богът дава възможност да забрави служенето за него и да се потопи в мнимото щастие на материалните дейности. По същия начин когато той претърпи крах в опитите си да господства над материалната природа и искрено започне да се стреми към освобождение от материалния плен, Богът, който се намира вътре в него, му открива, че трябва да му се отдаде. Само тогава живото същество може да постигне освобождение.

Това знание не можем да получим от никого другиго, освен от Върховния Бог или негов представител. В Чайтаня чарита̄мр̣та Бог Чайтаня, като наставлява Рӯпа Госва̄мӣ, казва, че живите същества скитат из материалния свят живот след живот и страдат в условията на материалното съществуване. Но когато човек искрено пожелае да се освободи от материалното робство, духовният учител и Кр̣ш̣н̣а му дават знание, което разсейва мрака пред него. Това означава, че Кр̣ш̣н̣а в аспекта си на Свръхдуша се намира в сърцето на живото същество и когато то сериозно започне да се замисля над живота, Богът го напътства да приеме подслон при негов представител, истински духовен учител. Подтикван отвътре от Бога, а отвън воден от духовния учител, човек поема по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, който го освобождава от материалното робство.

И така, без благословията на Върховната Божествена Личност човек не може да се върне в истинското си положение. Докато не получи висше знание, той ще трябва да търпи суровите наказания на борбата за съществуване в материалния свят. Следователно духовният учител е въплъщение на милостта на Върховната Личност. Обусловената душа трябва да получи преки наставления от духовния учител и тогава пред нея се открива пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Семето на Кр̣ш̣н̣а съзнание вече е посято в сърцето ѝ и когато тя чуе думите на духовния учител, това семе покълва и така живото същество постига целта на живота.

Тук е описано отчайващото положение на живото същество в майчината утроба. От едната му страна гори стомашният огън, а от другата страна са изпражненията, урината, кръвта и секретите на майката. След седем месеца, когато вече е дошло в съзнание, детето започва да разбира в какво ужасно положение се е озовало и се моли на Бога. То брои месеците, които остават до освобождението му, и гори от желание да се измъкне от този затвор. Така нареченият цивилизован човек не се замисля над ужасните условия на живот, в които е поставено детето, и в името на собственото си сетивно наслаждение понякога се опитва да го убие с противозачатъчни средства или аборти. Той не си дава сметка за страданията на живото същество в утробата и продължава да се наслаждава на материалистичното си съществуване, непростимо изпускайки шанса, който му предоставя човешката форма на живот.

Особено внимание в тази строфа заслужава думата кр̣пан̣а-дхӣх̣. Дхӣ значи „интелигентност“, а кр̣пан̣а – „скъперническа“. Обусловеният живот е за хората, които имат скъперническа интелигентност, т.е. които не използват интелигентността си по правилен начин. В човешката форма на съществуване живото същество притежава развита интелигентност и трябва да я използва, за да се освободи от кръговрата на раждането и смъртта. Който не прави това, е скъперник, досущ като човека, който има огромно богатство, но не го използва, а го държи само за да го гледа и да му се любува. И така, оня, който не използва интелигентността си, за да се освободи от плена на ма̄я̄, от кръговрата на раждането и смъртта, е скъперник. Антоним на думата „скъперник“ е думата уда̄ра, „изключително щедър“. С нея се назовават бра̄хман̣ите, които използват човешката си интелигентност, за да постигнат духовно себепознание. С помощта на интелигентността си те проповядват Кр̣ш̣н̣а съзнание за благото на всички живи същества и затова се казва, че са много великодушни.

В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че интелигентността и забравата на индивидуалната душа идват от Свръхдушата, която се намира редом до нея в материалното тяло. Когато Богът види, че обусловената душа искрено желае да се изтръгне от ноктите на материалния свят, Той ѝ дава интелигентност, като действа отвътре като Свръхдуша, а отвън – в лицето на духовния учител. Върховната Божествена Личност може да дойде и лично, под формата на инкарнация, и да помогне на обусловената душа с наставленията си, такива като наставленията в Бхагавад-гӣта̄. Богът постоянно търси възможност да спаси падналите души и да ги върне в обителта си, в своето царство. Ние трябва да помним, че сме му безкрайно задължени, защото Той винаги се стреми да ни върне в света на истинското щастие и вечното съществуване. Не сме в състояние да се отплатим на Божествената Личност за благодеянията ѝ и затова единственото, което можем да направим, е просто да ѝ бъдем благодарни и да се молим с допрени длани. Атеистите ще се усъмнят в молитвите, които живото същество отправя към Бога, докато се намира в утробата. Как може едно дете, което още се намира в утробата на майка си, да произнася такива молитви? Всичко това е възможно единствено по милостта на Бога. Външно детето може да е поставено в много тежко положение, но вътрешната му същност си остава непроменена и редом до него както и преди е Върховният Бог. За трансценденталната енергия на Бога няма нищо невъзможно.

Еволюционният процес, през който живото същество преминава, като получава различни видове материални тела, може да се сравни с разцъфването на цветето. По време на растежа си цветето минава през различни стадии – най-напред се образува пъпка, после тя се разпуква и накрая напълно разцъфва, показвайки цялата си красота и благоухание. По същия начин съществуват осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида и в хода на еволюцията живото същество постепенно се издига в определена последователност от по-низшите форми на живот до по-висшите. Човешката форма на живот е най-висша, защото в нея живото същество притежава съзнание, с което може да се освободи от плена на раждането и смъртта. Ако има това щастие, още в майчината си утроба детето съзнава своите преимущества и висшето си предназначение, по които се отличава от другите живи същества. Животните имат по-низши тела и затова съзнават само щастието и страданието, непосредствено свързани с тялото им. Те не могат да мислят за нищо друго, освен за удовлетворяването на потребностите на тялото – хранене, сън, размножаване и самозащита. Но по милостта на Бога в човешката форма живото същество притежава достатъчно развито съзнание, за да може да оцени изключителността на положението си и да осъзнае своето аз и Върховния Бог.

Думата дама-шарӣрӣ означава, че притежаваме тяло, което ни дава възможност да контролираме сетивата и ума си. Причина за всичките ни проблеми в материалния свят е неумението ни да обуздаваме ума и сетивата си. Човек трябва да бъде благодарен на Върховния Бог, че му е предоставил тази ценна форма на съществуване, и трябва да я използва по правилен начин. Разликата между животното и човека е тази, че животното не може да се владее и не познава чувството за благоприличие, докато човекът се съобразява с определени норми и може да контролира действията си. Ако не използва присъщата си способност за самоконтрол, той не е по-различен от животното. Като контролира сетивата си чрез правилата на йога, човек може да разбере истинската природа на аза, на Свръхдушата, на окръжаващия свят, както и тяхната взаимовръзка – за този, който е овладял сетивата си, няма нищо невъзможно. Иначе човекът няма да се различава особено много от животните.

Тук се говори за истинското себепознание, което се постига чрез контрол над сетивата. Човек трябва да положи всички усилия, за да разбере Върховната Божествена Личност и собствената си същност. Да се мислиш за равен на Върховния, не е себепознание. Тук ясно е казано, че Върховният Бог е ана̄ди, или пура̄н̣а, и няма причина, която да го поражда. Живото същество произлиза от Върховния Бог като негова неотделима частица. Брахма сам̇хита̄ потвърждава: ана̄дир а̄дир говиндах̣ – Говинда, Върховната Личност, няма причина. Той е нероден. Но живото същество е родено от него. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: мамаива̄м̇шах̣ – и живото същество, и Върховният Бог са неродени, но висшият източник, който е причина за съществуването на частицата, на живото същество, е Върховната Божествена Личност. Затова в Брахма сам̇хита̄ се казва, че всичко произлиза от Върховната Божествена Личност (сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам). Това се потвърждава и във Веда̄нта сӯтра: джанма̄дй ася ятах̣ – Абсолютната Истина е изначалният източник, от който всичко води началото си. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Аз съм източникът, от който се ражда всичко, в това число Брахма̄, Шива и живите същества“. Себепознание означава да се разбере тази истина. Човек трябва да осъзнае, че е подчинен на Върховния Бог, и да не се заблуждава, че е напълно независим. Ако притежаваше пълна независимост, как би се озовал в плен на обусловеното съществуване?

Докато е в утробата на майка си, детето е в отчайващо тежко положение, което обаче има едно преимущество – то дава възможност живото същество да пробуди чистото си съзнание и като си спомни за връзката си с Върховния Бог, да се моли за освобождение. Но в мига, щом детето се роди от утробата, ма̄я̄, могъщата заблуждаваща енергия, го пленява и в нейната власт то започва да смята тялото си за истинската си същност. Ма̄я̄ означава „илюзия“, „нещо, което не е“. В материалния свят всяко същество се отъждествява с тялото си. Измамното егоистично съзнание, което кара живото същество да си мисли, че е тялото, възниква веднага щом то напусне утробата. Майката и останалите роднини с нетърпение очакват появата му и когато то се роди, започват да го хранят и да го обграждат с внимание и грижи. Много скоро живото същество забравя истинската си позиция и става роб на телесните връзки. Цялото материално съществуване се гради върху телесната концепция за живота. Истинско знание означава човек да разбира, че не е тялото, а е душа, която е вечна и неотделима частица от Върховния Бог. Истинското знание задължително предполага отреченост, т.е. състоянието, в което човек не отъждествява истинската си същност с тялото.

Под влиянието на ма̄я̄, външната енергия на Бога, веднага щом се роди, живото същество забравя всичко. Затова в молитвата си детето казва, че предпочита да остане в утробата, вместо да се роди в този свят. По същата тази причина Шукадева Госва̄мӣ останал в утробата на майка си цели шестнайсет години. Той не искал да попадне в капана на измамното отъждествяване с тялото. След като придобил в майчината си утроба духовно знание, в края на шестнайсетата си година той се родил и веднага напуснал дома си, за да не стане роб на ма̄я̄. В Бхагавад-гӣта̄ влиянието на ма̄я̄ е наречено непреодолимо. Но непреодолимата ма̄я̄ може да бъде победена с помощта на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това също е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (7.14): ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те. Всеки, който се отдаде в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, се освобождава от илюзорните представи за живота. Единствено заради влиянието на ма̄я̄ човек забравя вечните си взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а и се отъждествява с тялото си и вторичните му продукти – съпруга, деца, общество, приятелство и любов. Така той става жертва на ма̄я̄ и се обрича на още по-тежки страдания в материалното съществуване, в кръговрата на непрекъснатите раждания и смърти.

Страданията на обусловеното живо същество започват още от деня, в който то попадне в спермата на бащата, съединила се с майчината яйцеклетка, продължават след раждането и по-късно през целия му живот. Не знаем къде е краят на тези страдания. Но едно е сигурно: те не свършват със смяната на тялото. Тялото се променя всеки миг, но това не означава, че в хода на развитието ни от плод в майчината утроба до положение на зрял човек животът ни става по-лек. Затова най-доброто нещо, което можем да направим, е да постигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание. В тази строфа се казва: упаса̄дита-виш̣н̣у-па̄дах̣. Това означава да се постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който по милостта на Бога притежава интелигентност и развива у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, постига целта на живота, защото като живее в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се спасява от многократните раждания и смърти.

В молитвата си към Бога детето казва, че е по-добре да остане в мрака на майчината утроба и да бъде постоянно потопено в Кр̣ш̣н̣а съзнание, отколкото да излезе навън и отново да стане жертва на заблуждаващата енергия. Заблуждаващата енергия действа не само извън утробата. Тя действа и вътре в нея, ала когато живото същество е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ужасните условия на съществуване не оказват пагубно влияние върху него – това е цялата тайна. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че интелигентността може да ни бъде приятел, но може да ни бъде и враг. Тук отново срещаме същата мисъл: сухр̣да̄тманаива, интелигентност приятел. Когато интелигентността ни е погълната от служенето за Кр̣ш̣н̣а и сме в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, никога няма да се отклоним от пътя на себепознанието и освобождението. Ако се освободим от всички ненужни тревоги и започнем процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, като постоянно повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, ще можем да се измъкнем завинаги от кръговрата на раждането и смъртта.

Някой сигурно ще попита как е възможно детето в утробата да бъде в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако не разполага с нищо от това, което е необходимо за извършването на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но обожаването на Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, не предполага на всяка цена обожаване със специални предмети и принадлежности. Детето иска да остане в утробата на майка си и едновременно с това да се освободи от плена на ма̄я̄. Човек не се нуждае от никакви специални условия, за да развива Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той може да бъде осъзнат за Кр̣ш̣н̣а навсякъде, ако винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а. Маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе може да се повтаря дори в майчината утроба. Човек може да я повтаря докато спи, докато работи, в утробата или извън нея. Развиването на Кр̣ш̣н̣а съзнание не зависи от никакви обстоятелства. И така, с молитвите си детето казва: „Нека остана в това положение, колкото и болезнено да е то. По-добре да остана тук, отколкото да изляза навън и отново да стана жертва на ма̄я̄“.

Думата кр̣ччхрен̣а означава „с огромни мъки“. Когато детето излиза от утробата през тесния проход, силното налягане напълно спира дихателната му система и от болка то загубва паметта си. Понякога страданието е толкова непоносимо, че детето се ражда мъртво или почти мъртво. Можем да си представим колко нетърпими са болките, свързани с раждането. Десет месеца детето лежи в ужасно състояние в утробата на майка си, а накрая насила го изтласкват навън. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че човек, който действително желае да постигне духовно съвършенство, винаги трябва да помни четирите вида страдания – раждане, смърт, старост и болести. Независимо какви постижения осъществяват материалистите чрез научно-техническия прогрес, те никога няма да могат да спрат тези четири вида страдания, присъщи на материалното съществуване.

В майчината утроба изхранването на детето е било грижа на природата. Обстановката, в която то се е намирало, не е била никак приятна, но що се отнася до храненето, то се е осъществявало правилно от самите природни закони. Ала когато напусне утробата, детето попада в съвършено различна среда. То иска да яде едно, а му дават нещо съвсем друго, тъй като никой не знае от какво точно се нуждае детето, а самото то не е в състояние да отхвърли нежеланите неща, които му дават. Понякога то плаче за майчината си гръд, а дойката мисли, че има болки в стомаха и му дава горчиво лекарство. Детето не иска лекарството, ала не може с нищо да изрази отказа си. Така то живее сред трудни и неблагоприятни условия и продължава да страда.

Трябва да отбележим, че детето се ражда с плач и страдание. Но и след раждането страданието продължава и то продължава да плаче. Създанията в мръсната му постеля, напоена с урина и изпражнения, не му дават покой и бедното дете плаче ли, плаче, без да може да направи нищо, за да облекчи болките си.

Вигата-гя̄нам означава, че под влиянието на ма̄я̄ детето е загубило духовното знание, което е притежавало в майчината утроба. Подложено на всякакви страдания, то вече не си спомня как е мечтаело за освобождение. Очевидно е, че даже ако е придобил възвишено духовно знание, човек може да го забрави под влиянието на обстоятелствата. Не само децата, но и възрастните трябва внимателно да пазят своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и да избягват неблагоприятните обстоятелства, които биха ги подтикнали да забравят основния си дълг.

Периодът от раждането до края на петата година се нарича детство. Възрастта от петата до петнайсетата година се нарича пауган̣д̣а. От шестнайсетата година започва младостта. За страданията на детството вече говорихме. А когато детето стане юноша, го пращат на училище, въпреки че на него това изобщо не му харесва. То иска да играе, но вместо това трябва да ходи на училище, да учи уроци и да се готви за изпити. То страда и за това, че иска да има едни или други играчки, но обстоятелствата не му позволяват да ги получи. Всичко това му причинява яд и болка. Накратко казано, и в юношеството си човек продължава да бъде нещастен, както е бил нещастен и в детството си, какво да говорим за младостта. Момчетата обикновено желаят безброй ненужни неща, с които да си играят, и когато не могат да получат желаното, побесняват от яд и отново страдат.

В Бхагавад-гӣта̄ (3.36) Арджуна пита Кр̣ш̣н̣а коя е причината живото същество да извършва грехове против волята си. Казва се, че тъй като е вечно, в качествено отношение живото същество е равно на Върховния Бог. Тогава защо става жертва на материята и под влиянието на материалната енергия върши толкова много греховни дейности? В отговор на този въпрос Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че причината е похотта, която кара живото същество да напусне възвишената си позиция и да падне до отвратителното състояние на материално съществуване. А след това похотта се превръща в гняв. И похотта, и гневът са резултат от гун̣ата на страстта. По-точно, продукт на гун̣ата на страстта е похотта, а когато не бъде удовлетворена, похотта се трансформира в гняв, признак на невежеството. Покривайки душата, невежеството става причина за нейната деградация до най-ужасните условия на адското съществуване.

За да може човек да се издигне от равнището на адското съществуване до най-висшата степен на духовното себепознание, той трябва да превърне похотта си в любов към Кр̣ш̣н̣а. Шрӣ Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря от ваиш̣н̣авската сампрада̄я, е казал: ка̄ма кр̣ш̣н̣а-карма̄рпан̣е – похотта ни подтиква да желаем безброй неща, с които да удовлетворяваме сетивата си, но същата тази похот може да се пречисти, така че всичките ни желания да бъдат насочени към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност. Гневът също може да се използва по правилен начин. Той може се насочи срещу човек, който е атеист или злонамерен към Върховния Бог. Ние сме паднали в материалния свят заради похотта и гнева, но същите тези две качества могат да се използват, за да напредваме в Кр̣ш̣н̣а съзнание и отново да се издигнем до равнището на чистото духовно съществуване. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни учи следното: в материалния свят има безброй обекти за удовлетворяване на сетивата, които са ни необходими, за да поддържаме живота в тялото си, затова ние трябва да ги използваме, но трябва да правим това, без да се привързваме към тях, единствено за да удовлетворим сетивата на Кр̣ш̣н̣а. Това е истинската отреченост.

Тази строфа обяснява как се развива невежеството. Първата проява на невежеството е отъждествяването с материалното тяло, изградено от пет елемента, а след това идва и илюзията, че всичко, което е свързано с тялото, е наша собственост. По този начин невежеството се задълбочава все повече и повече. Живото същество е вечно, но понеже приема преходните неща за постоянни и по такъв начин изменя на истинските си интереси, то се покрива с невежество и е принудено да изпитва материални страдания.

В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че с работата си човек трябва да удовлетворява Ягя, или Виш̣н̣у, защото всяка дейност, която не е насочена към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност, води до робство. Живото същество, което в обусловеното си състояние се отъждествява със своето тяло, забравя вечните си взаимоотношения с Върховната Божествена Личност и действа според интересите на тялото. То смята това тяло за собственото си аз, разширенията на тялото – за свои роднини, а земята, на която се е родило тялото, за обект на преклонение. Така то извършва всякакви неблагочестиви дейности, които го обричат на вечно робство в кръговрата на раждането и смъртта в различните форми на живот.

Ръководени от телесната концепция за живота, в съвременното общество така наречените държавни и политически лидери все повече и повече отклоняват хората от верния път, в резултат от което както самите предводители, така и последователите им деградират до ада, където остават живот след живот. В Шрӣмад Бха̄гаватам е даден следният пример. Андха̄ ятха̄ндхаир упанӣяма̄на̄х̣ – когато слепец води други слепци, всички заедно падат в ямата. Животът показва точно това. В света има толкова много лидери, които водят след себе си невежите хора, но тъй като и едните, и другите са заслепени от телесната концепция за живота, в обществото няма нито мир, нито благоденствие. Така наречените йогӣ, които правят различни а̄сани, принадлежат към същата категория на невежите, защото хат̣ха йога се препоръчва специално за тези, които са под силното влияние на телесните представи за живота. И така, в заключение можем да кажем, че докато човек остава привързан към телесната концепция за живота, той ще бъде принуден да страда в кръговрата на раждането и смъртта.

Вече говорихме за това, как обусловената душа попада в ада Андха-та̄мисра или Та̄мисра и след страданията си там получава низше тяло, например тяло на куче или прасе. След определен брой такива раждания то отново получава човешко тяло. Капиладева описа и раждането на човешкото същество. В майчината утроба, докато се оформя тялото му, то изпитва не едно и не две страдания и накрая отново се появява на бял свят. И след всички тези страдания, когато за пореден път е получило възможност да се роди в човешко тяло, ако пропилява своето ценно време в общуване с хора, които се интересуват само от секс и ядене, живото същество пак ще деградира и ще попадне в същия ад Андха-та̄мисра или Та̄мисра.

Повечето хора мислят единствено за удовлетворяването на езика и гениталиите си. Това се нарича материален живот. Материално съществуване означава да ядеш, да пиеш и да се веселиш, без да се стремиш да разбереш духовната си същност и процеса на духовното развитие. Материалистите са заети изключително с удовлетворяване на езика, корема и гениталиите си, затова този, който иска да постигне духовен напредък, трябва да отбягва общуването с подобни хора. За живото същество, получило човешка форма на живот, общуването с такива материалисти е равносилно на самоубийство. Затова се казва, че разумният човек трябва да избягва подобно обкръжение и да общува единствено със святи личности. Тогава всичките му съмнения за духовните измерения на живота се разсейват и той уверено напредва по пътя към духовното себепознание. Често ще срещнем хора, които са силно привързани към определено изповедание. Верни на заповедите на своята религия, индусите, мюсюлманите и християните ходят на църква, в храма или в джамията, но в същото време не могат да се откажат от общуването с хора, чиито интереси се ограничават до половия живот и потребностите на езика. В тази строфа ясно се казва, че този, който формално следва заповедите на своята религия, но едновременно с това общува с хора от подобен тип, неизбежно ще пропадне до най-тъмните владения на ада.

Хората, които са прекалено привързани към половия живот, не могат да разберат Абсолютната Истина, да бъдат чисти или да проявяват милост към другите. Те не могат да се отнасят сериозно към живота и не се интересуват от крайната му цел. Крайната цел на живота е Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у, но хората, които са пристрастени към секса, не могат да разберат, че съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е истинският им интерес. Те нямат никакво чувство за благоприличие и се прегръщат дори по улиците и парковете, точно както правят кучетата и котките, ала наричат това любов. Тези злочести създания никога не могат да постигнат материално благополучие. Те се държат като котките и кучетата, затова и остават на равнището на котките и на кучетата. Подобни хора не могат да подобрят дори материалното си положение, какво остава да се прославят. Понякога такива глупаци си дават вид, че се занимават с някаква „йога“, но не са в състояние да контролират ума и сетивата си, което е истинската цел на йога. Такива хора не могат да постигнат никакво богатство и изобилие. Казано с две думи, те са много нещастни.

Забраната да се общува с такива глупаци се отнася с особена сила за ония, които се стремят да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато човек напредва по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, у него се развиват такива качества, като честност, чистота, милосърдие и сдържаност. Той придобива способност да разбере духовното знание и да постигне материално богатство, живее просто, прославя се, проявява търпимост и може да владее ума и сетивата си. Всички тези качества се проявяват у човека едновременно с напредъка му в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но ако човек общува с шӯдра, с глупак, който като куче танцува както му свирят жените, той никога няма да постигне напредък. Бог Чайтаня препоръчва на всеки един, който следва процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание и иска да преодолее материалното невежество, да не общува с жени или с хора, които преследват материално наслаждение. За човек, който се стреми към развитие в Кр̣ш̣н̣а съзнание, подобно общуване е по-страшно от самоубийство.

Привързаността към жените така замърсява човека, че той остава прикован към материалния живот не само когато общува със самите жени, но и когато общува с тези, които са твърде привързани към жените. Има много причини, поради които живото същество може да стане обусловено и да попадне в материалния свят, но както ще утвърдят следващите строфи, главната от тях е общуването с жените.

В Кали юга общуването с жените е практически неизбежно. На всяка крачка в живота си човек среща жени. Ако отиде да купи нещо, от всички реклами му се усмихват жени. И тъй като физиологичното влечение към жените е толкова силно, хората от съвременната епоха са безразлични към духовните въпроси. Ведическата цивилизация обаче, в чиито основи стои процесът на духовното себепознание, силно ограничава общуването с жените. От всички четири начина на живот първият (брахмачаря), третият (ва̄напрастха) и четвъртият (сання̄са) напълно изключват общуването с жени. Само семейните имат право да общуват с жени, и то при определени условия. С други думи, привързаността към общуването с жени е причината за материалния обусловен живот, затова всеки, който иска да се измъкне от материалния плен, трябва да сложи край на това общуване.

Брахма̄, пленен от очарованието на собствената си дъщеря, и Шива, омагьосан от красотата на Бога във формата на Мохинӣ, със собствения си пример ни учат, че дори велики полубогове като тях, да не говорим за обикновените обусловени души, стават жертва на женската красота. Затова се препоръчва човек да избягва твърде близко общуване дори със собствената си дъщеря, майка или сестра. Сетивата са толкова силни, че когато е опиянен от страстта, човек забравя, че тази жена е негова дъщеря, майка или сестра. Затова най-добре е той да се научи да контролира сетивата си, като се занимава с бхакти йога и служи на Мадана-мохана. Бог Кр̣ш̣н̣а е наричан Мадана-мохана, защото може да покори дори Купидон, самия бог на любовта. Единствено като служи на Мадана-мохана, човек може да се противопостави на диктата на Мадана, Купидон. Иначе той никога няма да успее да подчини сетивата си.

Първото живо същество е самият Брахма̄, който дал начало на мъдреците като Марӣчи, те от своя страна създали Кашяпа Муни и другите, а Кашяпа Муни и Манувците сътворили различните полубогове, хората и т.н. Никой от тях обаче не може да устои на очарованието на ма̄я̄, приела образа на жена. Всички в материалния свят, като се започне от Брахма̄ и се стигне до нищожни създания като мравките, изпитват полово влечение. Това е принципът, който стои в основата на материалния свят. Влечението, което Брахма̄ изпитал към дъщеря си, красноречиво показва, че никой не може да устои на женското очарование. Затова жената е удивително творение на ма̄я̄, призвано да държи обусловените души в оковите на материалния свят.

Историята познава не малко примери за това, как велики завоеватели са ставали жертва на красотата на някоя Клеопатра. Човек трябва да изучи природата на тази енергия, която прави жената толкова привлекателна, както и природата на влечението, което мъжът изпитва към нея. Кой е източникът на тази енергия? Във Веда̄нта сӯтра се казва, че всичко съществуващо произлиза от Върховната Божествена Личност: джанма̄дй ася ятах̣. Това означава, че Върховната Божествена Личност, или Върховният Брахман, Абсолютната Истина, е източникът, от който води началото си всичко съществуващо. Следователно силата на женското очарование и податливостта на мъжа към него също трябва да съществуват у Бога, Върховната Личност, и да са проявени в трансценденталните му забавления в духовния свят.

Богът е Върховната Личност, върховното мъжко начало. Както обикновеният мъж се стреми към влечението, което изпитва към жената, такава склонност притежава и Богът, Върховната Личност. Той също иска да бъде привличан от женската красота. Тогава основателно може да се попита дали Богът би могъл да бъде пленен от красотата на някоя материална жена. Не, това е невъзможно. Дори хората, които се намират в материалния свят, стават равнодушни към женското очарование, ако са привлечени от Върховния Брахман. Така станало например с Харида̄са Т̣ха̄кура. Една красавица проститутка се опитала да го съблазни в тъмната нощ, но тъй като той отдавал на Бога предано служене с трансцендентална любов, не се поддал на изкушението. Нещо повече, благодарение на трансценденталното общуване с него проститутката се превърнала във велика предана. Следователно материалната красота не може да привлече Върховния Бог. Когато иска да изпита влечение към жена, Той създава тази жена от собствената си енергия. Това е Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Госва̄мӣте обясняват, че Тя олицетворява енергията на наслаждението на Върховната Божествена Личност. Когато Върховният Бог иска да изпита трансцендентално блаженство, Той създава жена от вътрешната си енергия. Затова склонността към женската красота е напълно естествена, тъй като съществува в духовния свят. В материалния свят е проявено само изкривеното ѝ отражение, което по тази причина изобилства от недостатъци.

Вместо да изпитва влечение към материалната красота, човек трябва да развие привързаност към красотата на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и Кр̣ш̣н̣а. Тогава той прилага на практика принципа, провъзгласен в Бхагавад-гӣта̄: парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Този, който е покорен от трансценденталната красота на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, става равнодушен към женската красота в материалния свят. Такъв е смисълът на обожаването на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а. В потвърждение на това Я̄муна̄ча̄ря казва: „Откакто сърцето ми бе пленено от красотата на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, щом видя жена или си помисля за физическа близост с жена, аз с погнуса извръщам лице и плюя от отвращение“. Когато сме привлечени от красотата на Мадана-мохана, на Кр̣ш̣н̣а и на съпругите му, ставаме безразлични към материалната женска красота, която държи живото същество в оковите на обусловеното съществуване.

Най-висшето съвършенство на йога е да се постигне пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че най-великият йогӣ е този, който постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а с любов и преданост. А във втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че когато с помощта на преданото служене за Върховната Божествена Личност човек се освободи от материалните замърсявания, той постига науката за Бога.

В тази строфа е употребена думата пратилабдха̄тма-ла̄бхах̣. А̄тма̄ значи „аз, същност“, а ла̄бха – „постигам“. Обусловените души са загубили своята а̄тма̄, своята същност, но трансценденталистите отново я осъзнават. Тук се казва, че човекът, който е осъзнал своето аз и се стреми да постигне най-висшето съвършенство в йога, не бива да общува с млади жени. Но в днешно време има толкова много мошеници, които твърдят, че щом човек има полови органи, трябва да се наслаждава на жените колкото може повече, защото това не му пречи да бъде йогӣ. Ала нито една традиционна йога система не допуска общуването с жени. В тази строфа ясно е казано, че това общуване е портата, която води към ада. Във ведическото общество общуването с жени има крайно ограничен характер. В три от четирите обществени групи – тези на брахмача̄рӣте, ва̄напрастхите и сання̄сӣте – то е категорично забранено. Само гр̣хастхите, т.е. семейните, могат да влизат в близки отношения със съпругата си, и то единствено за зачеване на деца. Ако човек обаче иска да продължи да тъне в материалния свят, той е свободен да общува с жени, без да следва никакви ограничения.

Понякога се случва изоставеният кладенец да обрасне с избуяла трева. Ако някой непредпазлив пътник, който не знае за съществуването на кладенеца, падне в него, го очаква сигурна смърт. Общуването с жената започва тогава, когато човек приема от нея служене, защото жената е сътворена от Бога именно за да служи на мъжа. Приемайки служенето ѝ, мъжът става неин пленник. Ако не е достатъчно интелигентен, за да разбере, че тя е портата, която води към ада, той започва да общува с нея свободно и неограничено. Такова общуване е недопустимо за хората, които се стремят да постигнат трансценденталното равнище. Дори само преди петдесетина години в индуското общество общуването с жените имало много ограничен характер. През деня жената не се срещала със съпруга си, те дори живеели в отделни стаи. Жената обитавала вътрешните помещения в къщата, а в тези, чиито прозорци гледали към улицата, живеел мъжът. Когато приема служене от жена, мъжът може да се чувства много приятно, но трябва да е много внимателен, защото тук ясно се казва, че жената е портата, която води към смъртта или към забравянето на истинската същност. Тя препречва пред мъжа пътя към духовното себепознание.

От тази строфа става ясно, че в миналия си живот жената най-вероятно е била мъж, който заради привързаността към съпругата си сега е получил женско тяло. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това – мислите на човека в мига на смъртта определят следващото му тяло. Този, който е прекалено привързан към съпругата си, в момента на смъртта ще мисли за нея и в следващия си живот ще получи женско тяло. По същия начин ако, докато умира, жената мисли за съпруга си, в следващия си живот тя получава тяло на мъж. Затова в индуските писания се отдава такова голямо значение на целомъдрието на жената и на предаността ѝ към съпруга. Благодарение на привързаността към съпруга си жената се извисява и в следващия си живот получава тяло на мъж, но привързаността на мъжа към жената води само до деградация и в следващия си живот мъжът приема женско тяло. Винаги трябва да помним думите на Бхагавад-гӣта̄, че грубото и финото тяло са само обвивки. Те са като връхни дрехи, покриващи живото същество. Да станеш мъж или жена, означава само да си смениш дрехата. По природа душата е междинна енергия на Върховния Бог. И тъй като е енергия, изначално тя е жена, т.е. обект на наслаждение. Живото същество, което е в мъжко тяло, има по-голям шанс да се освободи от материалния плен, отколкото живото същество в женско тяло. В тази строфа се казва, че мъжкото тяло трябва да се използва правилно, а не за развиване на привързаности към жени, защото тези привързаности водят до затъване в материалното наслаждение и до женско тяло в следващия живот. В най-честия случай жените обичат украшения, мебели, дрехи и семейно благополучие. И когато съпругът им обезпечава всичко това в достатъчни количества, те се чувстват доволни. Взаимоотношенията между мъжа и жената са много сложни, но най-важното, което трябва да запомним, е че този, който се стреми да се издигне до трансцендентално равнище и да постигне духовно себепознание, трябва да бъде много внимателен в общуването си с жените. Обаче за тези, които притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание, ограниченията могат да не бъдат толкова строги, защото ако мъжът и жената изпитват привързаност не един към друг, а към Кр̣ш̣н̣а, те са еднакво достойни да се освободят от материалния плен и да постигнат обителта на Кр̣ш̣н̣а. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че всички, които се отнасят сериозно към дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание – независимо дали са низши животни, жени или неинтелигентни хора от класата на търговците и работниците – ще се върнат вкъщи, при Бога, и ще постигнат обителта на Кр̣ш̣н̣а. Нито мъжът трябва да е привързан към жената, нито жената трябва да е привързана към мъжа. И двамата трябва да са привързани към служенето за Бога – тогава те ще могат да се освободят от материалния плен.

В тези свои наставления Бог Капиладева казва, че не само жената е порта към ада за мъжа, но и обратното – мъжът е порта към ада за жената. Това е въпрос на привързаност. Мъжът се привързва към съпругата си заради нейното служене, красота и други достойнства, а жената се привързва към съпруга си заради дома, украшенията, дрехите и децата, които ѝ дава. Всичко зависи от взаимната им привързаност. Докато те са привързани един към друг и в основата на тази привързаност стои стремежът към сетивно наслаждение, жената е опасност за мъжа, а мъжът е опасност за жената. Но ако насочат привързаността си към Кр̣ш̣н̣а, двамата придобиват Кр̣ш̣н̣а съзнание и семейният им живот е щастлив. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ препоръчва:

Мъжът и жената, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да живеят като семейство с единствената цел да изпълняват дълга си в служенето за Кр̣ш̣н̣а. Ако децата, съпругата и съпругът се занимават с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, всички телесни и материални привързаности между тях ще изчезнат. Тъй като свързващото звено в отношенията им е Кр̣ш̣н̣а, тяхното съзнание остава чисто и те никога не деградират.

Когато живото същество се намира в клетката на материалното тяло, то се нарича джӣва-бхӯта, а когато се освободи от материалното си тяло, става брахма-бхӯта. Сменяйки материалните си тела живот след живот, то минава не само през различни форми на съществуване, но и пътува от една планета на друга. Бог Чайтаня казва, че живите същества, които са обвързани от плодоносните си дейности, странстват из цялата вселена. Ако по волята на съдбата или благодарение на благочестивите си дейности в миналото живите същества, по милостта на Кр̣ш̣н̣а, срещнат истински духовен учител, те получават семето на преданото служене. Когато човек посее това семе в сърцето си и го полива със слушане и повтаряне, от него ще израсне голямо растение и живото същество ще може да се наслаждава на цветовете и плодовете му дори докато се намира в материалния свят. Тогава то ще се намира на равнището брахма-бхӯта. Този, който се намира в обусловено състояние, се нарича материалист, а който се е освободил от всички обозначения и отдава на Бога предано служене с пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, се нарича освободена душа. Докато по милостта на Бога човек не получи възможност да общува с истински духовен учител, той не може да се измъкне от кръговрата на раждането и смъртта и трябва да продължи по своя път през различните видове живот, пътувайки от една планета на друга.

От незапомнени времена живото същество преминава от една форма на живот в друга, странствайки из различните планети във вселената. Този процес е описан в Бхагавад-гӣта̄. Бхра̄маян сарва-бхӯта̄ни янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄ – под непреодолимото въздействие на ма̄я̄ всеки скита из вселената в колесницата на тялото, създадена от материалната енергия. Материалният живот представлява верига от действия и произтичащи от действията последици. Той е дълга филмова лента от действия и последици, в която всеки живот е само един кадър. Когато детето се ражда, това означава, че с полученото от него тяло се слага началото на нов цикъл от действия, а когато се състари и умре, е дошъл краят на поредната брънка от веригата на действията и последиците.

Виждаме, че заради разликата в кармичните дейности един човек се ражда в богато, а друг – в бедно семейство, въпреки че и двамата се появяват на едно и също място, по едно и също време и при еднакви обстоятелства. Този, който е оставил зад гърба си благочестиви дейности, получава възможност да се роди в богато или благочестиво семейство, а този, който е извършвал греховни дейности, се ражда в бедно и низше семейство. Смяната на тялото означава смяна на полето на действие. По същия начин когато детското тяло се превърне в младежко, детските игри се сменят с младежките занимания.

Очевидно е, че тялото, което живото същество получава, се определя от дейностите, които е вършило в миналото. Този процес е започнал от незапомнени времена и продължава вечно. Затова поетите ваиш̣н̣ави казват: ана̄ди карама-пхале – не може да се проследи началото на веригата от действия и последици, защото тя може да е започнала още в миналия милениум от живота на Брахма̄ и да продължава в сегашния. Пример за това е животът на На̄рада Муни – в един от милениумите На̄рада бил син на прислужница, а в следващия станал велик мъдрец.

Когато човек казва „Аз виждам“, това означава, че вижда с очите или с очилата си; той вижда с помощта на органа, или на инструмента на зрението. Ако органът на зрението се повреди, заболее или престане да функционира, живото същество, зрителят, също престава да вижда. По същия начин душата действа, докато се намира в материалното тяло, а когато тялото стане неспособно да функционира и настъпи краят му, тя също престава да извършва кармичните си дейности. Когато инструментът, с чиято помощ живото същество извършва дейностите си, се повреди и спре да функционира, настъпва състоянието, наречено смърт. А когато живото същество получи нов инструмент за дейности, се казва, че то се ражда. Процесът на раждането и смъртта протича всеки един миг, защото тялото постоянно търпи изменения. Последната промяна, през която то минава, се нарича смърт, а приемането на ново тяло носи името раждане. Това е ключът към разрешаването на проблема за раждането и смъртта. В действителност живото същество не се ражда и не умира, то е вечно. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: на ханяте ханяма̄не шарӣре – живото същество никога не умира, то не умира дори след смъртта или унищожението на материалното тяло.

Всеки разумен човек, който е разбрал философията на живота и смъртта, се отчайва, когато слуша за ужасните, адски условия на живот, в които е поставено живото същество в майчината утроба и после, извън нея. Но проблемите на живота трябва да се разрешат. Разумният човек трябва да разбере, че материалното тяло е източник на страдания. Без излишни разочарования и отчаяние той трябва да се опита да открие решението. Това той може да направи, като общува с личности, постигнали освобождение. Но най-напред трябва да разбере кой е истински освободен. Освободената личност е описана в Бхагавад-гӣта̄: този, който е преодолял неумолимите закони на материалната природа и непрекъснато отдава на Бога предано служене, е достигнал равнището на Брахман.

Върховната Божествена Личност е отвъд материалното творение. Дори имперсоналисти като Шан̇кара̄ча̄ря признават, че На̄ра̄ян̣а е трансцендентален по отношение на материалното творение. Затова човек, който действително служи на Бога в различните му форми – На̄ра̄ян̣а, Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а или Сӣта̄-Ра̄ма – е постигнал освобождение. Бха̄гаватам потвърждава, че освобождение означава да се върнеш в естествената си позиция. Тъй като живото същество е вечен слуга на Върховния Бог, ако сериозно и искрено се занимава с трансцендентално любовно служене за Бога, то се намира в освободено състояние. Човек трябва да общува с тези, които са постигнали освобождение, и тогава ще намери разрешение за най-важните проблеми на живота – раждането и смъртта.

Докато се занимава с предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не трябва да се държи като скъперник. Той не трябва да демонстрира отреченост от света. В действителност той не се е отрекъл от нищо. Ако човек напусне двореца си и отиде в гората, той не се отрича от нищо, защото и дворецът, и гората са собственост на Върховната Божествена Личност. Това, че сменя една собственост с друга, не означава, че се отрича от тях – той никога не е бил собственик нито на двореца, нито на гората. Да се отречеш от материалния живот, означава да изоставиш илюзорното схващане, че си господар на материалната природа и имаш право да ѝ се наслаждаваш. Когато човек се раздели с тази измамна представа и с високомерието си, което го кара да се смята за Бог, той върши истинско отречение. Иначе отречението е лишено от смисъл. Рӯпа Госва̄мӣ казва, че ако човек се отрича от нещо, което би могъл да употреби в служене за Бога, действието му се квалифицира като пхалгу-ваира̄гя – скъперническо или лъжливо отречение. Всичко съществуващо принадлежи на Върховната Божествена Личност и затова всичко трябва да се използва в служене за Бога, а не за удовлетворяване на собствените ни сетива. Това е истинско отречение. И нещо друго: човек не бива изкуствено да увеличава потребностите на тялото си. Трябва да се задоволяваме с това, което Кр̣ш̣н̣а ни дава, без да полагаме свръхусилия, и цялото си време трябва да посветим на служене за Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така ще можем да разрешим проблема за раждането и смъртта.

Понякога хората се заблуждават и мислят, че ако общуват с тези, които се занимават с предано служене, няма да могат да си изхранват семейството. В отговор на това Капиладева казва, че общуването с освободени личности не означава физически, непосредствен контакт с тях, а осъзнаване на проблемите на живота с помощта на философията и логиката. Тук по-специално е казано: самяг-даршаная̄ буддхя̄ – човек трябва да постигне съвършено зрение и с помощта на разума и практикуването на йога да се отрече от материалния свят. Тази отреченост може да се постигне с процеса, препоръчан във втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.

Интелигентността на предания постоянно е свързана с Върховната Божествена Личност. Преданият не е привързан към материалното съществуване, защото знае съвършено добре, че този свят е творение на заблуждаващата енергия. Осъзнал себе си като неотделима частица от Върховната Душа, той служи на Бога и не е подвластен на процеса на материалните действия и последиците им. И накрая, когато напусне материалното си тяло, или материалната енергия, той, чиста душа, влиза в царството на Бога.