Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.20
Деванагари
सोऽहं वसन्नपि विभो बहुदु:खवासं
गर्भान्न निर्जिगमिषे बहिरन्धकूपे ।
यत्रोपयातमुपसर्पति देवमाया
मिथ्या मतिर्यदनु संसृतिचक्रमेतत् ॥ २० ॥
गर्भान्न निर्जिगमिषे बहिरन्धकूपे ।
यत्रोपयातमुपसर्पति देवमाया
मिथ्या मतिर्यदनु संसृतिचक्रमेतत् ॥ २० ॥
Стих
со 'хам̇ васанн апи вибхо баху-дух̣кха-ва̄сам̇
гарбха̄н на нирджигамиш̣е бахир андха-кӯпе
ятропая̄там упасарпати дева-ма̄я̄
митхя̄ матир яд-ану сам̇ср̣ти-чакрам етат
гарбха̄н на нирджигамиш̣е бахир андха-кӯпе
ятропая̄там упасарпати дева-ма̄я̄
митхя̄ матир яд-ану сам̇ср̣ти-чакрам етат
Дума по дума
сах̣ ахам — аз самият; васан — живеейки; апи — въпреки; вибхо — о, Господи; баху-дух̣кха — с много страдания; ва̄сам — в условия; гарбха̄т — от утробата; на — не; нирджигамиш̣е — искам да изляза; бахих̣ — отвън; андха-кӯпе — в слепия кладенец; ятра — където; упая̄там — човек, който попадне там; упасарпати — тя пленява; дева-ма̄я̄ — външната енергия на Бога; митхя̄ — лъжливо; матих̣ — отъждествяване; ят — което; ану — в съответствие с; сам̇ср̣ти — на вечното раждане и смърт; чакрам — кръговрат; етат — този.
Превод
Затова, о, Господи, въпреки че живея в ужасни условия, не искам да напускам майчината утроба и да падам отново в слепия кладенец на материалния живот. Знам, че твоята външна енергия, наречена дева-ма̄я̄, веднага пленява новороденото и то започва да се отъждествява с илюзорното тяло, като се обрича по този начин на вечния кръговрат на раждането и смъртта.
Пояснение
Докато е в утробата на майка си, детето е в отчайващо тежко положение, което обаче има едно преимущество – то дава възможност живото същество да пробуди чистото си съзнание и като си спомни за връзката си с Върховния Бог, да се моли за освобождение. Но в мига, щом детето се роди от утробата, ма̄я̄, могъщата заблуждаваща енергия, го пленява и в нейната власт то започва да смята тялото си за истинската си същност. Ма̄я̄ означава „илюзия“, „нещо, което не е“. В материалния свят всяко същество се отъждествява с тялото си. Измамното егоистично съзнание, което кара живото същество да си мисли, че е тялото, възниква веднага щом то напусне утробата. Майката и останалите роднини с нетърпение очакват появата му и когато то се роди, започват да го хранят и да го обграждат с внимание и грижи. Много скоро живото същество забравя истинската си позиция и става роб на телесните връзки. Цялото материално съществуване се гради върху телесната концепция за живота. Истинско знание означава човек да разбира, че не е тялото, а е душа, която е вечна и неотделима частица от Върховния Бог. Истинското знание задължително предполага отреченост, т.е. състоянието, в което човек не отъждествява истинската си същност с тялото.
Под влиянието на ма̄я̄, външната енергия на Бога, веднага щом се роди, живото същество забравя всичко. Затова в молитвата си детето казва, че предпочита да остане в утробата, вместо да се роди в този свят. По същата тази причина Шукадева Госва̄мӣ останал в утробата на майка си цели шестнайсет години. Той не искал да попадне в капана на измамното отъждествяване с тялото. След като придобил в майчината си утроба духовно знание, в края на шестнайсетата си година той се родил и веднага напуснал дома си, за да не стане роб на ма̄я̄. В Бхагавад-гӣта̄ влиянието на ма̄я̄ е наречено непреодолимо. Но непреодолимата ма̄я̄ може да бъде победена с помощта на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това също е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (7.14): ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те. Всеки, който се отдаде в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, се освобождава от илюзорните представи за живота. Единствено заради влиянието на ма̄я̄ човек забравя вечните си взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а и се отъждествява с тялото си и вторичните му продукти – съпруга, деца, общество, приятелство и любов. Така той става жертва на ма̄я̄ и се обрича на още по-тежки страдания в материалното съществуване, в кръговрата на непрекъснатите раждания и смърти.