Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.21

Страданията на обусловеното живо същество започват още от деня, в който то попадне в спермата на бащата, съединила се с майчината яйцеклетка, продължават след раждането и по-късно през целия му живот. Не знаем къде е краят на тези страдания. Но едно е сигурно: те не свършват със смяната на тялото. Тялото се променя всеки миг, но това не означава, че в хода на развитието ни от плод в майчината утроба до положение на зрял човек животът ни става по-лек. Затова най-доброто нещо, което можем да направим, е да постигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание. В тази строфа се казва: упаса̄дита-виш̣н̣у-па̄дах̣. Това означава да се постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който по милостта на Бога притежава интелигентност и развива у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, постига целта на живота, защото като живее в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се спасява от многократните раждания и смърти.

В молитвата си към Бога детето казва, че е по-добре да остане в мрака на майчината утроба и да бъде постоянно потопено в Кр̣ш̣н̣а съзнание, отколкото да излезе навън и отново да стане жертва на заблуждаващата енергия. Заблуждаващата енергия действа не само извън утробата. Тя действа и вътре в нея, ала когато живото същество е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ужасните условия на съществуване не оказват пагубно влияние върху него – това е цялата тайна. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че интелигентността може да ни бъде приятел, но може да ни бъде и враг. Тук отново срещаме същата мисъл: сухр̣да̄тманаива, интелигентност приятел. Когато интелигентността ни е погълната от служенето за Кр̣ш̣н̣а и сме в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, никога няма да се отклоним от пътя на себепознанието и освобождението. Ако се освободим от всички ненужни тревоги и започнем процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, като постоянно повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, ще можем да се измъкнем завинаги от кръговрата на раждането и смъртта.

Някой сигурно ще попита как е възможно детето в утробата да бъде в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако не разполага с нищо от това, което е необходимо за извършването на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но обожаването на Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, не предполага на всяка цена обожаване със специални предмети и принадлежности. Детето иска да остане в утробата на майка си и едновременно с това да се освободи от плена на ма̄я̄. Човек не се нуждае от никакви специални условия, за да развива Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той може да бъде осъзнат за Кр̣ш̣н̣а навсякъде, ако винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а. Маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе може да се повтаря дори в майчината утроба. Човек може да я повтаря докато спи, докато работи, в утробата или извън нея. Развиването на Кр̣ш̣н̣а съзнание не зависи от никакви обстоятелства. И така, с молитвите си детето казва: „Нека остана в това положение, колкото и болезнено да е то. По-добре да остана тук, отколкото да изляза навън и отново да стана жертва на ма̄я̄“.