Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.42
Деванагари
तामात्मनो विजानीयात्पत्यपत्यगृहात्मकम् ।
दैवोपसादितं मृत्युं मृगयोर्गायनं यथा ॥ ४२ ॥
दैवोपसादितं मृत्युं मृगयोर्गायनं यथा ॥ ४२ ॥
Стих
та̄м а̄тмано виджа̄нӣя̄т
патй-апатя-гр̣ха̄тмакам
даивопаса̄дитам̇ мр̣тюм̇
мр̣гайор га̄янам̇ ятха̄
патй-апатя-гр̣ха̄тмакам
даивопаса̄дитам̇ мр̣тюм̇
мр̣гайор га̄янам̇ ятха̄
Дума по дума
Превод
Затова жената трябва да смята своя съпруг, дом и деца за творение на външната енергия на Бога, което само приближава смъртта ѝ, както нежната песен на ловеца носи смърт на елена.
Пояснение
В тези свои наставления Бог Капиладева казва, че не само жената е порта към ада за мъжа, но и обратното – мъжът е порта към ада за жената. Това е въпрос на привързаност. Мъжът се привързва към съпругата си заради нейното служене, красота и други достойнства, а жената се привързва към съпруга си заради дома, украшенията, дрехите и децата, които ѝ дава. Всичко зависи от взаимната им привързаност. Докато те са привързани един към друг и в основата на тази привързаност стои стремежът към сетивно наслаждение, жената е опасност за мъжа, а мъжът е опасност за жената. Но ако насочат привързаността си към Кр̣ш̣н̣а, двамата придобиват Кр̣ш̣н̣а съзнание и семейният им живот е щастлив. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ препоръчва:
ана̄сактася виш̣ая̄н
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
(Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255)
Мъжът и жената, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да живеят като семейство с единствената цел да изпълняват дълга си в служенето за Кр̣ш̣н̣а. Ако децата, съпругата и съпругът се занимават с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, всички телесни и материални привързаности между тях ще изчезнат. Тъй като свързващото звено в отношенията им е Кр̣ш̣н̣а, тяхното съзнание остава чисто и те никога не деградират.