Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.28
Деванагари
इत्येवं शैशवं भुक्त्वा दु:खं पौगण्डमेव च ।
अलब्धाभीप्सितोऽज्ञानादिद्धमन्यु: शुचार्पित: ॥ २८ ॥
अलब्धाभीप्सितोऽज्ञानादिद्धमन्यु: शुचार्पित: ॥ २८ ॥
Стих
итй евам̇ шаишавам̇ бхуктва̄
дух̣кхам̇ пауган̣д̣ам ева ча
алабдха̄бхӣпсито 'гя̄на̄д
иддха-манюх̣ шуча̄рпитах̣
дух̣кхам̇ пауган̣д̣ам ева ча
алабдха̄бхӣпсито 'гя̄на̄д
иддха-манюх̣ шуча̄рпитах̣
Дума по дума
Превод
По този начин, изпитвайки различни страдания, то изживява детските си години и навлиза в юношеството, но и тогава отново страда, защото желае неща, които никога няма да постигне. Така заради невежеството си юношата става зъл и мрачен.
Пояснение
Периодът от раждането до края на петата година се нарича детство. Възрастта от петата до петнайсетата година се нарича пауган̣д̣а. От шестнайсетата година започва младостта. За страданията на детството вече говорихме. А когато детето стане юноша, го пращат на училище, въпреки че на него това изобщо не му харесва. То иска да играе, но вместо това трябва да ходи на училище, да учи уроци и да се готви за изпити. То страда и за това, че иска да има едни или други играчки, но обстоятелствата не му позволяват да ги получи. Всичко това му причинява яд и болка. Накратко казано, и в юношеството си човек продължава да бъде нещастен, както е бил нещастен и в детството си, какво да говорим за младостта. Момчетата обикновено желаят безброй ненужни неща, с които да си играят, и когато не могат да получат желаното, побесняват от яд и отново страдат.