Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.28

इत्येवं शैशवं भुक्त्वा दु:खं पौगण्डमेव च ।
अलब्धाभीप्सितोऽज्ञानादिद्धमन्यु: शुचार्पित: ॥ २८ ॥
итй евам̇ шаишавам̇ бхуктва̄
дух̣кхам̇ пауган̣д̣ам ева ча
алабдха̄бхӣпсито 'гя̄на̄д
иддха-манюх̣ шуча̄рпитах̣

Дума по дума

ити евампо този начин; шаишавамдетство; бхуктва̄преминавайки; дух̣кхамнещастие; пауган̣д̣амюношество; евадори; чаи; алабдханепостигнати; абхӣпситах̣чиито желания; агя̄на̄тпоради невежество; иддхавъзпламенен; манюх̣гневът му; шуча̄от скръб; арпитах̣обзет.

Превод

По този начин, изпитвайки различни страдания, то изживява детските си години и навлиза в юношеството, но и тогава отново страда, защото желае неща, които никога няма да постигне. Така заради невежеството си юношата става зъл и мрачен.

Пояснение

Периодът от раждането до края на петата година се нарича детство. Възрастта от петата до петнайсетата година се нарича пауган̣д̣а. От шестнайсетата година започва младостта. За страданията на детството вече говорихме. А когато детето стане юноша, го пращат на училище, въпреки че на него това изобщо не му харесва. То иска да играе, но вместо това трябва да ходи на училище, да учи уроци и да се готви за изпити. То страда и за това, че иска да има едни или други играчки, но обстоятелствата не му позволяват да ги получи. Всичко това му причинява яд и болка. Накратко казано, и в юношеството си човек продължава да бъде нещастен, както е бил нещастен и в детството си, какво да говорим за младостта. Момчетата обикновено желаят безброй ненужни неща, с които да си играят, и когато не могат да получат желаното, побесняват от яд и отново страдат.