Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.29
Деванагари
सह देहेन मानेन वर्धमानेन मन्युना ।
करोति विग्रहं कामी कामिष्वन्ताय चात्मन: ॥ २९ ॥
करोति विग्रहं कामी कामिष्वन्ताय चात्मन: ॥ २९ ॥
Стих
саха дехена ма̄нена
вардхама̄нена манюна̄
кароти виграхам̇ ка̄мӣ
ка̄миш̣в анта̄я ча̄тманах̣
вардхама̄нена манюна̄
кароти виграхам̇ ка̄мӣ
ка̄миш̣в анта̄я ча̄тманах̣
Дума по дума
Превод
С растежа на тялото живото същество постоянно се опитва да унищожи душата си, като разпалва лъжливия си престиж и гнева и враждува с другите хора, също като него обладани от похот.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (3.36) Арджуна пита Кр̣ш̣н̣а коя е причината живото същество да извършва грехове против волята си. Казва се, че тъй като е вечно, в качествено отношение живото същество е равно на Върховния Бог. Тогава защо става жертва на материята и под влиянието на материалната енергия върши толкова много греховни дейности? В отговор на този въпрос Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че причината е похотта, която кара живото същество да напусне възвишената си позиция и да падне до отвратителното състояние на материално съществуване. А след това похотта се превръща в гняв. И похотта, и гневът са резултат от гун̣ата на страстта. По-точно, продукт на гун̣ата на страстта е похотта, а когато не бъде удовлетворена, похотта се трансформира в гняв, признак на невежеството. Покривайки душата, невежеството става причина за нейната деградация до най-ужасните условия на адското съществуване.
За да може човек да се издигне от равнището на адското съществуване до най-висшата степен на духовното себепознание, той трябва да превърне похотта си в любов към Кр̣ш̣н̣а. Шрӣ Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря от ваиш̣н̣авската сампрада̄я, е казал: ка̄ма кр̣ш̣н̣а-карма̄рпан̣е – похотта ни подтиква да желаем безброй неща, с които да удовлетворяваме сетивата си, но същата тази похот може да се пречисти, така че всичките ни желания да бъдат насочени към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност. Гневът също може да се използва по правилен начин. Той може се насочи срещу човек, който е атеист или злонамерен към Върховния Бог. Ние сме паднали в материалния свят заради похотта и гнева, но същите тези две качества могат да се използват, за да напредваме в Кр̣ш̣н̣а съзнание и отново да се издигнем до равнището на чистото духовно съществуване. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни учи следното: в материалния свят има безброй обекти за удовлетворяване на сетивата, които са ни необходими, за да поддържаме живота в тялото си, затова ние трябва да ги използваме, но трябва да правим това, без да се привързваме към тях, единствено за да удовлетворим сетивата на Кр̣ш̣н̣а. Това е истинската отреченост.