Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.30
Деванагари
भूतै: पञ्चभिरारब्धे देहे देह्यबुधोऽसकृत् ।
अहंममेत्यसद्ग्राह: करोति कुमतिर्मतिम् ॥ ३० ॥
अहंममेत्यसद्ग्राह: करोति कुमतिर्मतिम् ॥ ३० ॥
Стих
бхӯтаих̣ пан̃чабхир а̄рабдхе
дехе дехй абудхо 'сакр̣т
ахам̇ маметй асад-гра̄хах̣
кароти куматир матим
дехе дехй абудхо 'сакр̣т
ахам̇ маметй асад-гра̄хах̣
кароти куматир матим
Дума по дума
бхӯтаих̣ — от материални елементи; пан̃чабхих̣ — пет; а̄рабдхе — изградено; дехе — в тялото; дехӣ — живото същество; абудхах̣ — невежо; асакр̣т — постоянно; ахам — аз; мама — мое; ити — така; асат — преходни неща; гра̄хах̣ — приемайки; кароти — то прави; ку-матих̣ — бивайки глупаво; матим — мислейки.
Превод
От невежество живото същество смята материалното тяло, изградено от пет елемента, за своето истинско аз и под влиянието на тази илюзия приема преходните неща за своя собственост. По този начин то постепенно се оказва в най-тъмните владения на невежеството.
Пояснение
Тази строфа обяснява как се развива невежеството. Първата проява на невежеството е отъждествяването с материалното тяло, изградено от пет елемента, а след това идва и илюзията, че всичко, което е свързано с тялото, е наша собственост. По този начин невежеството се задълбочава все повече и повече. Живото същество е вечно, но понеже приема преходните неща за постоянни и по такъв начин изменя на истинските си интереси, то се покрива с невежество и е принудено да изпитва материални страдания.