Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.14
Деванагари
य: पञ्चभूतरचिते रहित: शरीरे
च्छन्नोऽयथेन्द्रियगुणार्थचिदात्मकोऽहम् ।
तेनाविकुण्ठमहिमानमृषिं तमेनं
वन्दे परं प्रकृतिपूरुषयो: पुमांसम् ॥ १४ ॥
च्छन्नोऽयथेन्द्रियगुणार्थचिदात्मकोऽहम् ।
तेनाविकुण्ठमहिमानमृषिं तमेनं
वन्दे परं प्रकृतिपूरुषयो: पुमांसम् ॥ १४ ॥
Стих
ях̣ пан̃ча-бхӯта-рачите рахитах̣ шарӣре
ччханно 'ятхендрия-гун̣а̄ртха-чид-а̄тмако 'хам
тена̄викун̣т̣ха-махима̄нам р̣ш̣им̇ там енам̇
ванде парам̇ пракр̣ти-пӯруш̣айох̣ пума̄м̇сам
ччханно 'ятхендрия-гун̣а̄ртха-чид-а̄тмако 'хам
тена̄викун̣т̣ха-махима̄нам р̣ш̣им̇ там енам̇
ванде парам̇ пракр̣ти-пӯруш̣айох̣ пума̄м̇сам
Дума по дума
ях̣ — което; пан̃ча-бхӯта — пет груби елемента; рачите — изградено от; рахитах̣ — отделена; шарӣре — от материалното тяло; чханнах̣ — покрита; аятха̄ — неправилно; индрия — сетива; гун̣а — качества; артха — обекти на сетивата; чит — его; а̄тмаках̣ — изградено; ахам — аз; тена — от материалното тяло; авикун̣т̣ха-махима̄нам — чието величие е непомрачено; р̣ш̣им — всезнаещ; там — това; енам — на него; ванде — отдавам почитания; парам — трансцендентален; пракр̣ти — към материалната природа; пӯруш̣айох̣ — към живите същества; пума̄м̇сам — на Върховната Божествена Личност.
Превод
Като приех това материално тяло, състоящо се от пет елемента, аз се отделих от Върховния Бог и сега качествата и сетивата ми не се използват по предназначение, въпреки че аз самата съм духовна по същност. Ала Богът, Върховната Личност, е отвъд материалната природа и живите същества, Той няма материално тяло и винаги е изпълнен с велики и нетленни духовни качества. Затова с най-дълбока почит се скланям пред него.
Пояснение
Разликата между живото същество и Върховната Божествена Личност се състои в това, че живото същество има склонност да попада под влиянието на материалната природа, докато Върховният Бог винаги остава трансцендентален към материята и живите същества. Когато живото същество се озове в материалната природа, сетивата и качествата му се замърсяват, т.е. стават обусловени. Върховният Бог не може да бъде обусловен от материални качества или материални сетива, защото е отвъд влиянието на материалната природа и, за разлика от живите същества, не може да се окаже в мрака на невежеството. Заради съвършеното си знание Той никога не е подвластен на материалната природа. Материалната енергия винаги е под негов контрол и затова никога не може да го подчини.
Живото същество е склонно да попада под влиянието на материалната природа, защото по природа е безкрайно малко. Но когато отхвърли оковите на илюзорното материално тяло, то постига същата духовна природа, каквато притежава и Върховният Бог. Между него и Бога няма качествена разлика, но то не притежава могъществото, което би му позволило никога да не попада под влиянието на материалната природа. Ето защо живото същество се различава от Бога в количествено отношение.
Процесът на преданото служене има за цел да пречисти живото същество от материалните замърсявания и да го издигне до духовно равнище, до качествено равенство с Върховната Божествена Личност. Във Ведите се казва, че живото същество винаги е свободно. Асан̇го хй аям̇ пуруш̣ах̣. Материалното замърсяване го покрива само временно, а истинското му състояние е състоянието, в което то е свободно. Това освобождение се постига чрез процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, започващ от мига, в който живото същество се отдава на Върховния Бог. Затова в тази строфа се казва: „С най-дълбока почит се скланям пред Върховната Личност“.