Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.13
Деванагари
यस्त्वत्र बद्ध इव कर्मभिरावृतात्मा
भूतेन्द्रियाशयमयीमवलम्ब्य मायाम् ।
आस्ते विशुद्धमविकारमखण्डबोधम्
आतप्यमानहृदयेऽवसितं नमामि ॥ १३ ॥
भूतेन्द्रियाशयमयीमवलम्ब्य मायाम् ।
आस्ते विशुद्धमविकारमखण्डबोधम्
आतप्यमानहृदयेऽवसितं नमामि ॥ १३ ॥
Стих
яс тв атра баддха ива кармабхир а̄вр̣та̄тма̄
бхӯтендрия̄шаямайӣм аваламбя ма̄я̄м
а̄сте вишуддхам авика̄рам акхан̣д̣а-бодхам
а̄тапяма̄на-хр̣дайе 'васитам̇ нама̄ми
бхӯтендрия̄шаямайӣм аваламбя ма̄я̄м
а̄сте вишуддхам авика̄рам акхан̣д̣а-бодхам
а̄тапяма̄на-хр̣дайе 'васитам̇ нама̄ми
Дума по дума
ях̣ — която; ту — също; атра — тук; баддхах̣ — обвързана; ива — като че ли; кармабхих̣ — от дейности; а̄вр̣та — покрита; а̄тма̄ — чистата душа; бхӯта — грубите елементи; индрия — сетивата; а̄шая — умът; майӣм — състояща се от; аваламбя — паднала; ма̄я̄м — в ма̄я̄; а̄сте — остава; вишуддхам — напълно чист; авика̄рам — неизменен; акхан̣д̣а-бодхам — притежаващ безкрайно знание; а̄тапяма̄на — разкаяла се; хр̣дайе — в сърцето; аваситам — живеейки; нама̄ми — отдавам най-смирените си почитания.
Превод
Аз, чистата душа, попаднала в примката на собствените си дейности, сега лежа в майчината утроба по разпоредба на ма̄я̄. С дълбока почит се скланям пред Бога, който също е тук, редом до мен, ала винаги остава неосквернен и неизменен. Той е безкраен, но може да бъде видян в сърцето на разкаялия се. На него отдавам смирените си почитания.
Пояснение
В предишната строфа джӣвата, индивидуалната душа, се молеше с думите „Приемам подслон при Върховния Бог“. Това означава, че по природа тя е покорен слуга на Върховната Душа, на Божествената Личност. Във всяко тяло се намират едновременно и Върховната Душа, и индивидуалната душа, джӣвата, както утвърждават Упаниш̣адите. Те пребивават в тялото заедно, като двама приятели, но единият страда, а другият е отвъд страданието.
В тази строфа се казва: вишуддхам авика̄рам акхан̣д̣а-бодхам – Свръхдушата е недосегаема за замърсяванията. Живото същество е замърсено и страда, защото има материално тяло, но това не означава, че Богът, който е редом до него, също има материално тяло. Богът е авика̄рам, неизменен. Той винаги остава един и същ, Върховен. Ала поради замърсяванията в сърцето си философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат, че Върховната Душа, Свръхдушата, се различава от индивидуалната душа. В тази строфа е казано: а̄тапяма̄на-хр̣дайе 'васитам – Богът се намира в сърцето на всяко живо същество, но само разкаялата се душа може да усети присъствието му. Индивидуалната душа се разкайва за това, че забравяйки естественото си положение, е поискала да стане равна на Върховната Душа или с всички сили се е опитвала да постигне господство над материалната природа. Усилията ѝ са завършили с крах и сега тя съжалява за стореното. В това състояние тя започва да осъзнава Свръхдушата и взаимоотношенията си с нея. Както се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄, след много, много животи обусловената душа осъзнава, че Ва̄судева е велик и че именно Той е Богът и господарят. А тя е негов слуга и затова му се отдава. Тогава индивидуалната душа става маха̄тма̄, велика душа. Ето защо живото същество, което има щастието да стигне до това прозрение още в майчината си утроба, със сигурност ще се освободи от материалния плен.