Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.15

Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че човек може да се освободи от материалното робство, като върви по пътя на философското познание. Но тук е казано, че освобождението се постига не чрез знание, а по милостта на Върховния Бог. Колкото и могъщо да е знанието, което обусловената душа придобива в процеса на философските търсения, то никога не е достатъчно съвършено, за да може чрез него тя да постигне Абсолютната Истина. Без милостта на Върховния Бог човек никога не може да разбере природата на Върховния, истинската му форма, качествата и името му. Онези, които не отдават предано служене, се занимават с безплодни разсъждения в продължение на хилядолетия, но пак не могат да разберат природата на Абсолютната Истина.

Човек може да получи знание за Абсолютната Истина и да постигне освобождение единствено по милостта на Върховната Божествена Личност. Тук ясно е казано, че тъй като сме покрити от материалната енергия, сме се лишили от памет. Някой може да попита защо върховната воля на Бога ни е поставила под влиянието на материалната енергия. Това се обяснява в Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва: „Аз се намирам в сърцето на всеки и заради мен той забравя и помни“. Когато обусловената душа забрави изначалното си положение, това също е по разпореждане на Бога. Желаейки да господства над материалната природа, живото същество злоупотребява с малката независимост, която му е дадена. Възможността то да злоупотребява с независимостта си, т.е. възможността да избере ма̄я̄, винаги е достъпна, в противен случай не би могло да се говори за независимост. Независимостта предполага, че човек е свободен да постъпва правилно или неправилно. Тя не е статично състояние, а динамичен процес на избор. Така, злоупотребявайки с независимостта си, ние попадаме под влиянието на ма̄я̄.

Ма̄я̄ е толкова силна, че по думите на самия Бог, е изключително трудно да се преодолее влиянието ѝ. Но човек лесно може да се издигне над нея, ако се отдаде на Бога. Ма̄м ева йе прападянте – всеки, който се отдаде на Бога, превъзмогва влиянието на суровите закони на материалната природа. Тук ясно е казано, че живото същество попада под влиянието на ма̄я̄ по волята на Върховния Бог и затова може да се освободи от този плен единствено по негова милост.

В тази строфа се говори за дейностите на обусловените души, които се намират под влиянието на материалната природа. Материалната природа кара всяка обусловена душа да се занимава с някакъв вид дейности. Сами виждаме, че обусловените същества в материалния свят работят с такава сила и размах, че могат да творят чудеса в хода на прословутия материален прогрес, насочен към удовлетворяването на сетивата. Но тяхното истинско положение е онова, в което съзнават, че са вечни слуги на Върховния Бог. Този, който има истинско и съвършено знание, разбира, че е вечен слуга на Бога, върховния обект на преклонение. А когато е лишен от това знание, се занимава с материални дейности. Това е невежеството.