Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.16

ज्ञानं यदेतददधात्कतम: स देवस्
त्रैकालिकं
स्थिरचरेष्वनुवर्तितांश: ।
तं
जीवकर्मपदवीमनुवर्तमानास्
तापत्रयोपशमनाय वयं भजेम ॥ १६ ॥
гя̄нам̇ яд етад ададха̄т катамах̣ са девас
траи-ка̄ликам̇ стхира-чареш̣в анувартита̄м̇шах̣
там̇ джӣва-карма-падавӣм анувартама̄на̄с
та̄па-трайопашамана̄я ваям̇ бхаджема

Дума по дума

гя̄намзнание; яткоето; етаттова; ададха̄тдал; катамах̣кой друг освен; сах̣това; девах̣Божествената Личност; траи-ка̄ликамна трите фази на времето; стхира-чареш̣ув неодушевените и одушевените обекти; анувартитаживеейки; ам̇шах̣негово частично проявление; тамна него; джӣвана джӣвите, душите; карма-падавӣмпътя на плодоносните дейности; анувартама̄на̄х̣които следват; та̄па-траяот тристранните страдания; упашамана̄яза да се освободи; ваямние; бхаджематрябва да се отдадем.

Превод

Именно Върховната Божествена Личност в локализирания си аспект на Парама̄тма̄, частично проявление на Бога, направлява всички одушевени и неодушевени обекти. Богът присъства в трите фази на времето – минало, настояще и бъдеще. Следователно обусловената душа извършва различните си дейности под неговото ръководство и за да се освободи от тройните страдания на обусловения живот, трябва да се отдаде единствено на него.

Пояснение

Когато обусловената душа искрено пожелае да отхвърли материалните окови, Върховната Божествена Личност, която в образа на Парама̄тма̄ се намира в сърцето ѝ, я напътства: „Отдай се на мен“. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Изостави всички други дейности и просто ми се отдай“. Не подлежи на съмнение фактът, че източник на знанието е Върховната Личност. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча. Богът казва: „Аз давам на живото същество истинско знание, Аз го дарявам с памет и пак Аз го карам да забравя“. На този, който търси материално удоволствие или господство над материалната природа, Богът дава възможност да забрави служенето за него и да се потопи в мнимото щастие на материалните дейности. По същия начин когато той претърпи крах в опитите си да господства над материалната природа и искрено започне да се стреми към освобождение от материалния плен, Богът, който се намира вътре в него, му открива, че трябва да му се отдаде. Само тогава живото същество може да постигне освобождение.
Това знание не можем да получим от никого другиго, освен от Върховния Бог или негов представител. В Чайтаня чарита̄мр̣та Бог Чайтаня, като наставлява Рӯпа Госва̄мӣ, казва, че живите същества скитат из материалния свят живот след живот и страдат в условията на материалното съществуване. Но когато човек искрено пожелае да се освободи от материалното робство, духовният учител и Кр̣ш̣н̣а му дават знание, което разсейва мрака пред него. Това означава, че Кр̣ш̣н̣а в аспекта си на Свръхдуша се намира в сърцето на живото същество и когато то сериозно започне да се замисля над живота, Богът го напътства да приеме подслон при негов представител, истински духовен учител. Подтикван отвътре от Бога, а отвън воден от духовния учител, човек поема по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, който го освобождава от материалното робство.
И така, без благословията на Върховната Божествена Личност човек не може да се върне в истинското си положение. Докато не получи висше знание, той ще трябва да търпи суровите наказания на борбата за съществуване в материалния свят. Следователно духовният учител е въплъщение на милостта на Върховната Личност. Обусловената душа трябва да получи преки наставления от духовния учител и тогава пред нея се открива пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Семето на Кр̣ш̣н̣а съзнание вече е посято в сърцето ѝ и когато тя чуе думите на духовния учител, това семе покълва и така живото същество постига целта на живота.