Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.17
Деванагари
देह्यन्यदेहविवरे जठराग्निनासृग्-
विण्मूत्रकूपपतितो भृशतप्तदेह: ।
इच्छन्नितो विवसितुं गणयन्स्वमासान्
निर्वास्यते कृपणधीर्भगवन्कदा नु ॥ १७ ॥
विण्मूत्रकूपपतितो भृशतप्तदेह: ।
इच्छन्नितो विवसितुं गणयन्स्वमासान्
निर्वास्यते कृपणधीर्भगवन्कदा नु ॥ १७ ॥
Стих
дехй аня-деха-виваре джат̣хара̄гнина̄ср̣г-
вин̣-мӯтра-кӯпа-патито бхр̣ш̣а-тапта-дехах̣
иччханн ито виваситум̇ ган̣аян сва-ма̄са̄н
нирва̄сяте кр̣пан̣а-дхӣр бхагаван када̄ ну
вин̣-мӯтра-кӯпа-патито бхр̣ш̣а-тапта-дехах̣
иччханн ито виваситум̇ ган̣аян сва-ма̄са̄н
нирва̄сяте кр̣пан̣а-дхӣр бхагаван када̄ ну
Дума по дума
дехӣ — въплътената душа; аня-деха — на друго тяло; виваре — в корема; джат̣хара — от стомашния; агнина̄ — огън; аср̣к — от кръв; вит̣ — изпражнения; мӯтра — и урина; кӯпа — в локва; патитах̣ — паднала; бхр̣ш̣а — силно; тапта — изгаряно; дехах̣ — неговото тяло; иччхан — желаещо; итах̣ — от това място; виваситум — да се измъкне; ган̣аян — броейки; свама̄са̄н — своите месеци; нирва̄сяте — ще бъде освободено; кр̣пан̣а-дхӣх̣ — човек със скъпернически разум; бхагаван — о, Господи; када̄ — кога; ну — наистина.
Превод
Сред локва от кръв, изпражнения и урина в корема на майката, с тяло, изгаряно от стомашния огън, обусловената душа е разкъсвана от желание да се измъкне навън и постоянно брои дните си и се моли: „О, Господи, кога аз, окаяната душа, ще изляза от този затвор?“.
Пояснение
Тук е описано отчайващото положение на живото същество в майчината утроба. От едната му страна гори стомашният огън, а от другата страна са изпражненията, урината, кръвта и секретите на майката. След седем месеца, когато вече е дошло в съзнание, детето започва да разбира в какво ужасно положение се е озовало и се моли на Бога. То брои месеците, които остават до освобождението му, и гори от желание да се измъкне от този затвор. Така нареченият цивилизован човек не се замисля над ужасните условия на живот, в които е поставено детето, и в името на собственото си сетивно наслаждение понякога се опитва да го убие с противозачатъчни средства или аборти. Той не си дава сметка за страданията на живото същество в утробата и продължава да се наслаждава на материалистичното си съществуване, непростимо изпускайки шанса, който му предоставя човешката форма на живот.
Особено внимание в тази строфа заслужава думата кр̣пан̣а-дхӣх̣. Дхӣ значи „интелигентност“, а кр̣пан̣а – „скъперническа“. Обусловеният живот е за хората, които имат скъперническа интелигентност, т.е. които не използват интелигентността си по правилен начин. В човешката форма на съществуване живото същество притежава развита интелигентност и трябва да я използва, за да се освободи от кръговрата на раждането и смъртта. Който не прави това, е скъперник, досущ като човека, който има огромно богатство, но не го използва, а го държи само за да го гледа и да му се любува. И така, оня, който не използва интелигентността си, за да се освободи от плена на ма̄я̄, от кръговрата на раждането и смъртта, е скъперник. Антоним на думата „скъперник“ е думата уда̄ра, „изключително щедър“. С нея се назовават бра̄хман̣ите, които използват човешката си интелигентност, за да постигнат духовно себепознание. С помощта на интелигентността си те проповядват Кр̣ш̣н̣а съзнание за благото на всички живи същества и затова се казва, че са много великодушни.