Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.9
Деванагари
अकल्प: स्वाङ्गचेष्टायां शकुन्त इव पञ्जरे ।
तत्र लब्धस्मृतिर्दैवात्कर्म जन्मशतोद्भवम् ।
स्मरन्दीर्घमनुच्छ्वासं शर्म किं नाम विन्दते ॥ ९ ॥
तत्र लब्धस्मृतिर्दैवात्कर्म जन्मशतोद्भवम् ।
स्मरन्दीर्घमनुच्छ्वासं शर्म किं नाम विन्दते ॥ ९ ॥
Стих
акалпах̣ сва̄н̇га-чеш̣т̣а̄я̄м̇
шакунта ива пан̃джаре
татра лабдха-смр̣тир даива̄т
карма джанма-шатодбхавам
смаран дӣргхам ануччхва̄сам̇
шарма ким̇ на̄ма виндате
шакунта ива пан̃джаре
татра лабдха-смр̣тир даива̄т
карма джанма-шатодбхавам
смаран дӣргхам ануччхва̄сам̇
шарма ким̇ на̄ма виндате
Дума по дума
акалпах̣ — неспособно; сва-ан̇га — крайниците си; чеш̣т̣а̄я̄м — да движи; шакунтах̣ — птица; ива — като; пан̃джаре — в клетка; татра — там; лабдха-смр̣тих̣ — възстановило паметта си; даива̄т — по щастлива случайност; карма — дейности; джанма-шата-удбхавам — случили се през последните сто живота; смаран — спомняйки си; дӣргхам — дълго време; ануччхва̄сам — въздишайки; шарма — спокойствие на ума; ким — какво; на̄ма — тогава; виндате — може да постигне.
Превод
Лишено от свобода да се движи, детето лежи там, затворено като птица в клетка. Тогава, ако има това щастие, то си спомня всички страдания, през които е минало през последните си сто раждания, и горчиво скърби. И нима е възможно умът му да остане спокоен в това състояние?
Пояснение
Щом се роди, детето забравя за трудностите, с които е трябвало да се сблъсква през миналите си животи. Но когато възмъжее, то може поне да научи за нетърпимите мъки на раждането и смъртта, като чете Шрӣмад Бха̄гаватам и другите авторитетни писания. Ако не вярваме на писанията, това е друг въпрос, но ако вярваме в истинността на техните сведения, трябва да извоюваме свобода за следващия си живот. Такава възможност ни предоставя само човешката форма на съществуване. Този, който пренебрегва факта, че човешкият живот е пълен със страдания, извършва истинско самоубийство. Човешката форма на живот е единственото средство за прекосяване на материалния свят, на невежеството, с което ни е покрила ма̄я̄. Човешкото тяло е като сигурен кораб, воден от опитен капитан – духовния учител, а наставленията на писанията са попътните ветрове. Но ако въпреки всички тези средства, които са ни предоставени, не прекосим океана от невежество, океана на материалното съществуване, ние вършим самоубийство.