Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.2
Деванагари
कललं त्वेकरात्रेण पञ्चरात्रेण बुद्बुदम् ।
दशाहेन तु कर्कन्धू: पेश्यण्डं वा तत: परम् ॥ २ ॥
दशाहेन तु कर्कन्धू: पेश्यण्डं वा तत: परम् ॥ २ ॥
Стих
калалам̇ тв ека-ра̄трен̣а
пан̃ча-ра̄трен̣а будбудам
даша̄хена ту каркандхӯх̣
пешй ан̣д̣ам̇ ва̄ татах̣ парам
пан̃ча-ра̄трен̣а будбудам
даша̄хена ту каркандхӯх̣
пешй ан̣д̣ам̇ ва̄ татах̣ парам
Дума по дума
калалам — съединяване на сперматозоида и яйцеклетката; ту — тогава; ека-ра̄трен̣а — първата нощ; пан̃ча-ра̄трен̣а — до петата нощ; будбудам — мехурче; даша-ахена — след десет дни; ту — тогава; каркандхӯх̣ — като слива; пешӣ — парче плът; ан̣д̣ам — яйце; ва̄ — или; татах̣ — тогава; парам — след това.
Превод
През първата нощ сперматозоидът се съединява с яйцеклетката и, след ред преобразувания, на петата нощ това съединение се превръща в мехурче. На десетата нощ мехурчето приема формата на слива и след това постепенно се превръща в парче плът или в яйце, в зависимост от случая.
Пояснение
Тялото, което душата получава, се оформя по четири различни начина в зависимост от източника. Първият вид тела са телата на дърветата и растенията – те израстват от земята. Вторият вид тела се развиват от секреция – така се появяват мухите, бактериите и редица насекоми. Третият вид тела се появяват от яйца, а четвъртият вид – от зародиши. В тази строфа е казано, че след съединяването на яйцеклетката и сперматозоида тялото започва да се развива и с течение на времето приема формата или на зародиш, или на яйце. При птиците то се развива в яйце, а при животните и хората – в зародиш.