Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.45-46

द्रव्योपलब्धिस्थानस्य द्रव्येक्षायोग्यता यदा ।
तत्पञ्चत्वमहंमानादुत्पत्तिर्द्रव्यदर्शनम् ॥ ४५ ॥
यथाक्ष्णोर्द्रव्यावयवदर्शनायोग्यता यदा ।
तदैव चक्षुषो द्रष्टुर्द्रष्टृत्वायोग्यतानयो: ॥ ४६ ॥
дравьопалабдхи-стха̄нася
дравйекш̣а̄йогята̄ яда̄
тат пан̃чатвам ахам̇-ма̄на̄д
утпаттир дравя-даршанам
ятха̄кш̣н̣ор дравя̄ваява-
даршана̄йогята̄ яда̄
тадаива чакш̣уш̣о драш̣т̣ур
драш̣т̣р̣тва̄йогята̄найох̣

Дума по дума

дравяна обектите; упалабдхина възприятието; стха̄насямястото; дравяна обектите; ӣкш̣а̄на възприятието; айогята̄неспособност; яда̄когато; таттова; пан̃чатвамсмърт; ахам-ма̄на̄тот погрешна представа за аза; утпаттих̣раждане; дравяна физическото тяло; даршанамнаблюдавайки; ятха̄както; акш̣н̣ох̣на очите; дравяна обектите; аваявачасти; даршанана зрението; айогята̄неспособност; яда̄когато; тада̄тогава; еванаистина; чакш̣уш̣ах̣на сетивото зрение; драш̣т̣ух̣на зрящия; драш̣т̣р̣твана зрителната способност; айогята̄неспособност; анайох̣и на двете.

Превод

Когато поради заболяване на зрителния нерв очите загубят способността си да различават цветове или форми, зрението атрофира. Живото същество, което е наблюдател и на очите, и на обектите на зрението, загубва зрителната си способност. По същия начин когато материалното тяло – мястото, в което протича процесът на възприятието – загуби способността си да възприема обектите, състоянието му се нарича смърт. А моментът, от който човек започва да възприема тялото си като своя истинска същност, носи името раждане.

Пояснение

Когато човек казва „Аз виждам“, това означава, че вижда с очите или с очилата си; той вижда с помощта на органа, или на инструмента на зрението. Ако органът на зрението се повреди, заболее или престане да функционира, живото същество, зрителят, също престава да вижда. По същия начин душата действа, докато се намира в материалното тяло, а когато тялото стане неспособно да функционира и настъпи краят му, тя също престава да извършва кармичните си дейности. Когато инструментът, с чиято помощ живото същество извършва дейностите си, се повреди и спре да функционира, настъпва състоянието, наречено смърт. А когато живото същество получи нов инструмент за дейности, се казва, че то се ражда. Процесът на раждането и смъртта протича всеки един миг, защото тялото постоянно търпи изменения. Последната промяна, през която то минава, се нарича смърт, а приемането на ново тяло носи името раждане. Това е ключът към разрешаването на проблема за раждането и смъртта. В действителност живото същество не се ражда и не умира, то е вечно. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: на ханяте ханяма̄не шарӣре – живото същество никога не умира, то не умира дори след смъртта или унищожението на материалното тяло.