Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.25
Деванагари
परच्छन्दं न विदुषा पुष्यमाणो जनेन स: ।
अनभिप्रेतमापन्न: प्रत्याख्यातुमनीश्वर: ॥ २५ ॥
अनभिप्रेतमापन्न: प्रत्याख्यातुमनीश्वर: ॥ २५ ॥
Стих
пара-ччхандам̇ на видуш̣а̄
пуш̣яма̄н̣о джанена сах̣
анабхипретам а̄паннах̣
пратя̄кхя̄тум анӣшварах̣
пуш̣яма̄н̣о джанена сах̣
анабхипретам а̄паннах̣
пратя̄кхя̄тум анӣшварах̣
Дума по дума
пара-чхандам — желанието на друг; на — не; видуш̣а̄ — разбирайки; пуш̣яма̄н̣ах̣ — отглеждано; джанена — от хора; сах̣ — то; анабхипретам — в нежелани обстоятелства; а̄паннах̣ — попаднало; пратя̄кхя̄тум — да откаже; анӣшварах̣ — неспособно.
Превод
Щом излезе от утробата, детето попада в ръцете на хора, които не могат да разберат какво иска, ала се грижат за него и го отглеждат. То не може да откаже нищо, което му дават, и затова често се озовава в нетърпими обстоятелства.
Пояснение
В майчината утроба изхранването на детето е било грижа на природата. Обстановката, в която то се е намирало, не е била никак приятна, но що се отнася до храненето, то се е осъществявало правилно от самите природни закони. Ала когато напусне утробата, детето попада в съвършено различна среда. То иска да яде едно, а му дават нещо съвсем друго, тъй като никой не знае от какво точно се нуждае детето, а самото то не е в състояние да отхвърли нежеланите неща, които му дават. Понякога то плаче за майчината си гръд, а дойката мисли, че има болки в стомаха и му дава горчиво лекарство. Детето не иска лекарството, ала не може с нищо да изрази отказа си. Така то живее сред трудни и неблагоприятни условия и продължава да страда.