Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.6
Деванагари
कृमिभि: क्षतसर्वाङ्ग: सौकुमार्यात्प्रतिक्षणम् ।
मूर्च्छामाप्नोत्युरुक्लेशस्तत्रत्यै: क्षुधितैर्मुहु: ॥ ६ ॥
मूर्च्छामाप्नोत्युरुक्लेशस्तत्रत्यै: क्षुधितैर्मुहु: ॥ ६ ॥
Стих
кр̣мибхих̣ кш̣ата-сарва̄н̇гах̣
саукума̄ря̄т пратикш̣ан̣ам
мӯрччха̄м а̄пнотй уру-клешас
татратяих̣ кш̣удхитаир мухух̣
саукума̄ря̄т пратикш̣ан̣ам
мӯрччха̄м а̄пнотй уру-клешас
татратяих̣ кш̣удхитаир мухух̣
Дума по дума
кр̣мибхих̣ — от паразити; кш̣ата — хапано; сарва-ан̇гах̣ — по цялото тяло; саукума̄ря̄т — защото е нежно; прати-кш̣ан̣ам — миг след миг; мӯрччха̄м — в безсъзнание; а̄пноти — то изпада; уру-клеш̣ах̣ — чието страдание е нетърпимо; татратяих̣ — намирайки се там (в утробата); кш̣удхитаих̣ — гладни; мухух̣ — отново и отново.
Превод
Когато гладните паразити в утробата на майката отново и отново хапят детето по цялото тяло, то изпитва страшни болки, защото е твърде чувствително, и в това ужасно положение постоянно губи съзнание.
Пояснение
Живото същество е принудено да търпи страданията на материалното битие не само след като излезе от майчината утроба, но и докато се намира в нея. Житейските мъки започват още от мига, в който то влезе в контакт с материалното си тяло. За съжаление, ние забравяме това, което сме преживели, и не гледаме сериозно на страданията, свързани с раждането ни в този свят. Затова Бхагавад-гӣта̄ подчертава, че човек трябва да си даде сметка за неимоверното мъчение на раждането и смъртта. И по време на оформянето на тялото в майчината утроба, и по време на смъртта той е заставен да мине през много изпитания. Както бе описано в предишната глава, живото същество е принудено да се преселва от тяло в тяло, а пребиваването в тела на кучета и свине е особено мъчително. Но въпреки всички тези страдания, под омагьосващото влияние на ма̄я̄ ние забравяме всичко, пленени от илюзорното щастие, което в действителност е само чувство на облекчение от нещастието.